27. Д-р Методи Константинов разказва спомени. 27.5. Усмирителната риза

[Ани]

27.5. Усмирителната риза

27.5.1. Какво беше отношението на Учителя към някои болести: Той ги смяташе като кармически и не бива да им се махат,-защото им са необходими за тяхното развитие. Сестра Цветана Симеонова страда от тежка кожна бо­лест, която, въпреки всякакво лечение, не минава. Ето Той какво каза:

 

- В природата има усмирителни ризи, които си вършат своето!

 

27.5.2. Една сестра боледуваше от болестта ендокардитис лента. Беше лекувана без успех от много професори, включително и от Моллов. Аз се обър­нах към Учителя да й помогне. Това беше на полянката, ние седяхме с Него под беседката. В това време пред нас кацна една черна врана. Учителят никога не е правил това - взе буца пръст и я хвърли към птицата. Твърде сериозен, Той рече:

 

- В природата има закони. Някога тя оставя едно тяло, което е започнало да се разрушава, да се доразруши, за да даде материал за ново, свежо, по- хубаво тяло!

 

Тази сестра си замина.

 

27.5.3. Олга разказва:

 

Бяхме на езерата. Вървяхме с Учителя по пътеката. На пътя ни се беше търколила една тежка каменна плоча. Учителят ме погледна, нищо не каза. Но аз разбрах, че иска да се справя с тая пречка на пътя ни. Както бях с обуща на краката и с роклята, аз влязох във водата до колене и напрегнах сили да вдиг­на плочата. За мое голямо учудване, плочката се повдигна леко и аз я сложих удобно върху пътеката. Но за мое учудване, дрехите ми останаха съвършено сухи. Гледах ги, пипах ги - сухи бяха! Това се случи с мене. (А роклята и обуща­та бяха сухи, все едно, че не бях влизала във водата. Вълшебна ризница някой бе надянал върху мен. А след това преминах през премеждие, но останах чита­ва. Казах на Учителя.

 

- Нали премести камъка. Духовете искаха да ни попречат. На теб нало­жиха ризница да те пази, а на тях наложиха усмирителна риза.)

 

(За Методи Константинов вж. „Изгревът" том IV, с. 362-546. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)