45. Как намерих Учителя (Невена Неделчева: Из живота на сестра Донка Д. Станкова) 45.2. Грях пред Христа

[Ани]

45.2. Грях пред Христа

Следобед отидох пак на работа в павилиона. Искаше ми се да разкажа за случката на някого, да споделя с човек, който би ме разбрал, не би се зас­мял над важността, която й придавах аз.

Като изреждах мислено близките си познати и приятелки, спрях се на приятелката ми Невяна Панова. Тя беше духовен човек, ходеше да слуша ду­ховни беседи някъде, щеше да ме разбере и може би осветли. Добре се разби­рахме с нея, защото беше добър, скромен човек. Обичаше да се замисля и сериозно гледаше на нещата. По това време, пък и през целия си живот, аз бях религиозна и разговорите ми с Панова бяха много приятни.

Вечерта, като затворих павилиона, отидох при Невяна да й разкажа то­ва, което ми се беше случило през деня. Тя ме прие както винаги много любез­но и изслуша с голямо внимание.

На нея също направи много силно впечатление както внезапното изчез­ване на стареца, така и това, което ми беше казал Позамисли се тя, позамис­ли се и ме запита:

 

- Ти къде ходиш всяка сутрин?

 

- На църква - отвърнах аз, - нали има сутрешна молитва там. А в празник пея в хора на църквата... но право да ти кажа, че гледам, слушам, но все нещо празно ми остава в душата. Не може да ме нахрани това, което виждам и слу­шам там.

 

- Знаеш ли какво, Донче, виждам, че теб църквата не може да те задово­ли, защото ти си надраснала това, което се говори там и обредите, които се извършват. Душата ти жадува за нещо ново, което да даде храна на твоят дух. Ако искаш, ела да те заведа там, където ходя аз, за да чуеш нещо, което ще нахрани твоята душа.

 

- Къде? - запитах я аз.

 

- При нашия Учител. Утре е неделя, ела с мене да те заведа на Изгрева, за да чуеш беседата, която Той изнася в белия ни салон.

 

Отначало се поколебах. Това, което ми казваше тя, беше вярно, но все пак аз толкова години бях ходила на църква и бях привикнала на това. Затова реших да поговоря със съпруга си и ако той реши, че е добре да отида, щях да се съглася да ме заведе приятелката ми на Изгрева.

Като се върнах в къщи, разправих на Димитър всичко и той ми рече:

 

- Иди се разходи, не е лошо. Там е хубаво.

 

Върнах се при приятелката ми и й съобщих решението си да отида с нея.

На сутринта мъжът ми излезе рано и аз, като да тръгвам за приятелката ми, като заключвах вратата, се малко разколебах и си казах: „Дали не правя грях пред Христа, че отивам при Учителя Дънов, да слушам Неговата беседа?"