Jump to content

1932_03_09 Ми бемол и фа диез / "Ми бемол" и "фа диез"


alexamsterdam

Recommended Posts

Аудио - чете Иванка Петрова

Архивна единица

От книгата „Законът и любовта“,9 лекции на общия окултен клас,

11-та година, т. II (1931-1932 г.), изд. София, 1936 г., стар правопис

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Събуждане“, 40 лекции на общия окултен клас, 11-та година, (1931-1932 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Законът и любовта“,9 лекции на общия окултен клас,

11-та година, т. II (1931-1932 г.), Издание на ИК "555", Варна, 1998 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

МИ БЕМОЛ И ФА ДИЕЗ

Размишление.

Сега, като гледам рисунките, вашите портрети, аз си правя заключение. Всеки портрет представя характера на човека. Като описвате характера на някого, все едно, че му пишете писмо. В тоя смисъл, всяка ваша рисунка е едно писмо. Вашите сърца трептят, искате да знаете, какво сте написали в това писмо – добро или лошо. В случая, вашият интерес не е научен, но любопитство. Вие приличате на оная сестра, която слушаше, как свиря, не от научен интерес, а от любопитство. Тя дойде при мене строга, сериозна, преживява нещо. В това време аз свирех, правех едно научно изследване върху музиката. Поканих я да седне и продължих да свиря. Тя седи сериозна, слуша, какво свиря. По едно време лицето и се развесели, тя се засмя и забрави скръбта си. Музиката и подействува. Казвам: Музиката не е само съчетание на тонове. И в музиката, и в рисуването има една научна страна, която трябва да се изучава. Като наука, музиката е едно нещо; като изкуство – тя е друго нещо. Същото се отнася и до рисуването. Природата е построена върху тоновете на музиката.

Като изучавам психологията на българина, дохождам до неговия музикален ритъм и намирам, че нещо му липсва. Сегашната музика се занимава с хармонията в природата, но тя още не може да изрази всички нейни прояви; тя не може да изрази ония дълбоки прояви на човешката душа. Има нещо скрито за нея. Затова казвам, че на съвременната музика липсва много нещо.

Представете си, че една българска песен започва от тона “до.” Тоя тон има червен цвят – цветът на живота. Значи, тонът “до” е основният тон на живота. От тоя тон можем да съставим гама с един бемол – “ми” бемол и с един диез – “фа”. Тая гама е миньорна, но в нея има едно несъответствие – присъствието на “фа” диез. “Ми” бемол е импулс на човешката мисъл, с който трябва да преодолееш нещо. Ти се мъчиш да се справиш с едно препятствие, което нарушава хода на твоето развитие. В българската музика “ми” бемол е препятствие за интелигентността на българина. Като почувствувал едно нарушение на равновесието между ума и сърцето си, той внесъл в музиката “фа” диез – едно повишаване. Тонът “фа” има зелен цвят – цветът на растенето, на храненето във физичния свят. Като се натъкнал на противоречие, българинът се върнал на тона “ре” – човешката индивидуалност – оранжев цвят. Обикновено българинът започва смело, с тона “до”. Като се натъкне на препятствие, той започва тъжно, влиза в миньорната гама и си казва: Тая работа няма да върви добре. Сърцето му се свива от болка. Той започва да търси изходен път и си казва: Трябва да обърна повече внимание на материалното, да спечеля малко пари, човек да стана. Иначе, не ми дохожда на ум, какво да правя. В тъгата си той се издига малко, дохожда до тона “сол” – ясно син цвят, който означава духовен стремеж в човека. Българинът поглежда нагоре, към Господа, запява тъжно и си казва: Господ е високо, моята работа не може да се нареди. Той не разбира законите. Бог помага и отвисоко. Така съчетани, тоновете правят песента тъжна. Като питаш някого защо плаче, сам не знае. Той казва: Тъжно ми е нещо. Казвам: Тоя човек плаче от неразбиране на нещата.

Какво трябва да направи българинът? – Да премахне бемола в своята музика. Първо той трябва да го махне от мисълта си. Като не разбира закона, той внесъл диеза, но това е користолюбие. Не пей тъжна песен, но потърси начин, как да разрешиш противоречието в живота и да махнеш препятствието на пътя си. Българинът си пее тъжната песен, не иска да разреши противоречието. Българските музиканти, като свирят тъжни български песни, казват: Гениална е българската музика, има нещо класично в нея. – Кое е гениалното в българската музика? Кой е класичният елемент в нея? Има нещо хубаво в българската музика, но тя още не е разбрана. Сложна е българската музика. В нея има духовен елемент, който засега е доста изопачен. Който излива тъгата си в музика, той е музикант. Песента му постепенно се изменя, според тъгата. За да изрази тия промени, той поставя различни знаци. Пее тъжната песен и туря ми бемол. Това значи: Нищо няма да излезе от моята работа. Какво да се прави, трябва да се живее. Българинът сее малко, а иска да му се роди много плод. Обаче, от малкото не може да излезе много. Като не успява, българинът става смел, хвърля се в борба, в движение. Той взима тона “ре”. Щом не може да реши въпросите с главата си, щом нивата ражда малко, той става пехливанин. В тъжната песен на българина се виждат три неразрешени проблеми: учен не е станал, богат не е станал и силен не е станал, но прилага силата си. И американецът, като не успява в живота си, най-после става боксьор.

Сега, изпейте гамата: до, ре, ми бемол, фа диез, сол. Това е човешка гама. В природата не съществуват тъжни гами. Има някои гами, наредени от хората по естествен път, а други вървят неестествено. В първите са спазени правилата на природата. Тия хора имат възможност да се проявят като творци; те могат да мислят право. – Аз не съм музикант. – Не си музикант, но трябва да дадеш правилен ход на живота си. Това значи: Махни всички спънки от пътя на своите мисли и чувства. – Много вода тече, трябва да направя бент, да се спре буйното течение. За предпочитане е повече вода да тече, отколкото да поставяш бент на пътя и. Това е разумно. – Защо? – Защото е естествено. Природата никъде не поставя бентове.

И тъй, изучавайте музиката съзнателно, за да проникнете в нейния дълбок смисъл. Слушате една българска народна песен. За оня, който възприема тоновете като цветове, по тях той ще познае, какви са били условията, при които българинът е живял, как е мислил, как е разрешавал противоречията и т.н. – Коя е причината за противоречията на българина? – Причината се крие в неговата мисъл, в неговите чувства и в неговата сила. като си служил с мислите и с чувствата си и не могъл да разреши противоречията си, най-после той казал: Ще приложа силата си, ще стана пехливанин. Той започва от “до”, взима два пъти “ре”, отива до “ми бемол”, качва се на “фа диез” и спира на “сол”. После пак започва от “до” до “сол”. Това е неговата песен.

Сега, не е въпрос за критика. Ако критикуваш, можеш да критикуваш своя вътрешен живот. – Тъжен съм, не мога да мисля. – Трябва да знаеш, защо си тъжен. Тъгата ти е резултат на гамата, в която си попаднал. В коя гама влизат ми бемол и фа диез? – В сол минор. Изучавайте музиката като наука и изкуство, необходими условия за изграждане на човешкия характер. При изграждането на характера, човек се ползува от своите мисли, чувства и постъпки. Това са материал за строеж. Като казваме, че човек гради, имаме пред вид разумната природа. В същност, природата гради, а човек доставя материал за строежа. Колкото по-здрав и доброкачествен е материалът, толкова по-здрави тела се изработват. В тоя строеж музиката взима активно участие, като способност на човешкия ум. Мястото на музикалното чувство е в предната част на главата, от двете страни на челото.

Кои са качествата на музикалния човек? Едно от качествата е тактът, музикална мярка за времето. Като пее или свири, музикантът знае, колко време трае всяка нота. При цялата нота времето е по-дълго. При половината и четвъртината нота времето се съкращава. Имаме 1/8, 1/16, 1/32 и 1/64 ноти. При тях времето се съкращава още повече. От съчетанието на тоновете в тактове, а тактовете в музикални изречения се образуват песните. Същото става и в речта. За да се произведе цяла реч или слово, първо си служим с отделни звукове, които се съчетават в срички, сричките в думи, думите в изречения, а изреченията – в непрекъснато слово. Разумно е словото.

Като съм дошъл на земята, между българите, и аз си служа с българския език. С всички български думи се примирих, само с една още не съм примирен. Коя е тая дума, не казвам. И досега още не мога да намеря дума, с която да я заместя. Трептенията на тая дума не са лоши, но има нещо неприятно в нея. Тая дума е неприятна и в английски език, и там не съм намерил дума, с която да я заместя. Като дойда до тая дума, работите се объркват, обръщат се с главата надолу. Дето и да се тури, все куца нещо. Това показва, че в строежа на българския език липсва нещо. Мисълта на българина трябва да се измени. Тогава ще се измени и езикът му. С това заедно ще се измени и българската народна песен. Ще кажете, че има нещо гениално в тъжната песен на българина, но оня, който я съставил, сам не знае, защо е турил бемол в нея. Казвате: Трябва да има малко тъга в песента. Това е все едно да кажеш, че макар и малко, трябва да се скарате на човека. Това са неестествени неща. Ако трябва да се караш на човека, да му кажеш няколко строги думи, речта ти ще бъде неестествена. Тя не върви по закона на любовта и свободата, но по закона на ограничението.

Какво ще кажете, ако накарам някой от вас да изпее една песен? И добре да пее, той ще се откаже, страхува се, да не се изложи. Кога се излага човек? Ако светският човек попадне в едно религиозно общество и изпее една българска народна песен, ще каже, че се е изложил. Ако духовният човек попадне в светско общество и изпее една духовна песен, и той ще каже, че се е изложил. Защо в светско събрание да не изпееш една духовна песен? И защо в духовно събрание да не изпееш една светска песен? Светската и духовната песен не излязоха ли от душата на българина? Не минаха ли през неговото сърце? Колко пъти се събират млади и стари заедно да си попеят! Старите искат да им се изпее някоя тъжна песен, а младите искат да си попеят и поиграят, да се повеселят. Младите запяват една тъжна българска песен, а старите слушат и плачат, спомнят си миналото. После младите се хванат на хоро да си поиграят.

Българинът започва с тъжна, религиозна песен, а свършва с весела и игрива светска песен. Да изпееш един път “ми бемол”, има смисъл, но да го пееш по няколко пъти на ден, това значи, да изпаднеш в ипохондрия. Да туриш малко пипер в яденето, разбирам, но да туриш няколко пъти, това значи, да развалиш вкуса си. Кажеш ли една дума, не я повтаряй. Ако я употребиш няколко пъти, ще минеш през гамата “сол миньор”. Като минаваш през всички тонове на миньорната гама, ти се свързваш с техните цветове. Има смисъл да повтаряш тоновете, ако можеш да разредиш тия цветове, да станат по-разредени, по-чисти и светли. Ако цветовете на тоновете се сгъстяват, ти не разбираш смисъла нито на тоновете, нито на думите, започваш да се объркваш, взимаш противоположна посока и казваш: Не заслужава човек да живее.

Казвам: Не е добре да се движиш само между бемоли, но и между диези само не е добре. Ти постоянно ще повишаваш, ще развиваш личните си чувства и ще влезеш в стълкновение с хората. Значи, не можеш да живееш нито само с бемоли, нито само с диези.

И тъй, когато дойдем до духовните и до светските песни, важно е чистотата на тоновете. Във всички песни, които съм дал досега, отличителното в тях е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от всички преплитания, както и от лошите наследствени черти.

Казвате: Можем да пеем, както и да е, безразлично, дали ще поставим бемол или диез. Не е така. Ще повишаваш и понижаваш според случая. Ако мъчнотиите и препятствията в живота ти са големи, ще туриш пред себе си диез, да повишиш тона. Ако не туриш диез, поне ще махнеш бемола, мястото му не е там. С други думи казано: Влезе ли в ума ти една тъжна мисъл, а в сърцето ти – тъжно чувство, помъчи се да ги махнеш, мястото им не е там. Първата песен, тъжната, която започва от “до” и свършва до “сол”, аз съм я свирил, и на вас ще я свиря някога, но втората песен – за младите, няма да я свиря. И в нея има тъга, но по-малко. Някой момък се влюбил в млада мома, която си играе с него, да го помъчи малко. И момата го обича, но иска да си поиграе малко с него. Старият слуша с внимание тъжната песен, пренася се в миналото и казва: Велики времена бяха ония! – Велики времена бяха, но с два неестествени знака – един бемол и един диез. Това не е най-добрата песен. Сега аз говоря за тоновете с техните цветове и знаци – бемол и диез. Без цветовете и без знаците, тоновете нямат никакъв смисъл. Защо на нотата “ми” да няма бемол, а на “фа” – диез? Чрез бемолите и диезите се нарушава естественият ход на нещата. Песента с “ми бемол” и “фа диез” представя една несрета, която се дължи на факта, че първоначално българинът не е разбирал живота.

Като ви наблюдавам, виждам, че и вие имате много “ми” бемоли и “фа” диези. Оставете бемолите и диезите настрана. Не ви трябват бемоли и диези. Вие се нуждаете от чисто “ми” и чисто “фа”. Вие се нуждаете от чисти мисли и чисти чувства – нищо повече! Казвате: Бог ще оправи работите. Как ще ги оправи? Като дойде вашият добър учител по музика, как ще ви оправи? – Като премахне всички бемоли и диези.

Като ученици, вие трябва да прилагате новите правила в живота. Досега сте живели с много правила, но днес те вече не работят. Срещате човек, който прави движения с ръцете, с раменете, с главата. Друг движи мускулите на лицето си, мърда устата си. Трети човек говори високо, грубо. Като разглеждате тия хора, казвате, че не ви се харесват, неприятно ви е да ги срещате. Това са навици, които са придобити още в миналото. Как са ги придобили, и те не знаят. Коя е причината за тия движения, също не знаят. Те са резултат на излишна енергия, която днес се проявява по един или по друг начин. Някой човек е крайно енергичен, обича да говори. Не е достатъчно само да говориш, но трябва да знаеш, какъв резултат ще има твоето говорене. Важно е движенията на човека да бъдат правилни и разумни. Това се постига, когато човек има връзка с Божественото начало в себе си, с разумността в природата, както и с цялата природа. Тогава, каквото и да кажете, всичко ще бъде на място. Каквото и да направите, всичко ще се хареса. Това е по отношение на хората. В тоя свят нещата не са на място. Обаче, по отношение на природата или на Божествения свят, каквото и да направите, ще се използува. Дали ще направите добро или зло, природата ще му намери място и ще го използува. Вашата мисъл, вашите действия, колкото и да са дисхармонични, не могат да нарушат хармонията в Божествения свят. Там всичко се използува. Каквото дойде отвън, веднага се преработва и поставя на своето място.

Помнете: Всяка мисъл, добра или лоша, се връща при своя източник, като носи със себе си придобивките от своето пътуване. Не може да отправиш някъде една добра или лоша мисъл, без да понесеш последствията и. Това е закон. Ето защо, великите Учители сочат на хората правия път. Те казват, че никой не може да избегне последствията на своите мисли, чувства и постъпки. Днес или утре, след десетки години или векове, ти ще се натъкнеш на тая реалност. Ти може да си забравил, какво си правил някога, но ще се натъкнеш на последствията на твоите дела и ще се чудиш, отде ти дойде нещастието. Казваш: Едно мислех, друго стана. Кой е причината за това? – Ти сам си причината. – Аз не исках да стане това, а то стана. – По-рано трябваше да мислиш за това. Станало е вече, няма какво да правиш. Сега ще благодариш на Бога за всичко, което е станало и ще приемеш новата мисъл. По силата на закона, един ден тя ще се върне при тебе с големи придобивки и ти ще ликвидираш със старото.

Какво да правим с погрешките си? – Ще ги изправите. – Искам да не правя погрешки. – И това може, но трябва да бъдеш разумен, добър, справедлив. Според мене, силният човек прави погрешки, но той е силен и ги изправя. Слабият не прави погрешки. Оня, който греши и не иска да изправи погрешката си, е слаб човек. Питам: Защо, като е правил погрешки, е бил силен, а сега, като дойде до изправянето им, става слаб? Щом не иска да изправи погрешките си, законът го хваща и го заставя да ги изправи. Бъди силен, сам да изправиш погрешките си. Не чакай законът да те заставя. Ако не искаш да изправяш погрешките си, бъди силен да не ги правиш. Не туряй в ума си мисълта, че си слаб и не можеш да изправиш погрешките си.

Казваш: Аз живея добре, правя добрини. – Така е, но знай, че животът е прогресивен, и всеки ден трябва да правиш по едно добро. – Аз си научих уроците. – Ти научи уроците си за днес, но не си научил уроците за другия ден. Всеки ден носи нови уроци, които ти трябва да изучаваш. Казваш: Кажи ми, какво е писано на главата, на лицето и на ръката ми. – Няма защо да ти се казват тия неща. Написани са ред патологични знаци, които не трябва да се знаят. Ако Бог е заличил престъпленията на вашето минало, трябва ли аз да ги откривам наново? Бог е наредил живота така, човек да мисли, че идва за пръв път на земята. Бог му казва: Работи и не мисли за миналото. – Искам да зная, какъв съм бил в миналото. – Аз зная, какъв е бил, но няма смисъл да му казвам. Защо ще му кажа, че е бил някакъв харамия? Той мисли, че е бил добър човек – нека си мисли. Бог е вложил нещо хубаво в него. То е вложено не само в миналото, но и днес. Бог го е кредитирал, дал му е добри условия, роден е от добра майка и баща, при добри братя и сестри. – Има нещо, което не ми харесва. – Остави настрана това, което не ти харесва. Работи върху това, което Бог ти е дал. Използвай добрите условия, при които си роден.

Сега и на вас казвам: Използвайте настоящето, което ви е дадено. Използвайте условията, при които днес живеете. В бъдеще, когато станете силни, ще се върнете назад да изправите онова, което не ви харесва. Тогава българинът ще поправи своята тъжна песен с бемол и диез. И вие, като объркате работите си, туряте бемоли и диези. Ти не знаеш, че така се отклоняваш от правия път. – Как ще се върнем в правия път? – Като се освобождавате от отрицателните мисли и чувства. Като станете сутрин от сън, отправете мисълта си към Бога, с молба да ви освободи от чуждите, натрапени мисли. Това не се постига изведнъж. Достатъчно е да съедините мисълта си с Божията, за да оправите пътя си. Тогава и вие ще работите заедно с Бога, да изправите погрешките си. От вас се иска търпение, да дойде вашето време, което Бог е определил да ви помогне. Само една милионна част от секундата е нужна на Господа, за да помогне на всеки човек, но трябва да чакате реда си. Нямате ли търпение да дочакате реда си, ще се сърдите на тоя, на оня, на Провидението и най-после и на Бога. Бъдете благодарни и на малкото. Каквото и да ви се случи в живота, благодарете и за него. Колкото малка помощ да ви е дадена, благодарете и за нея.

Сегашните хора се спрели на такова място, дето всички неща могат да се поправят. Не използваш ли това място, всичко ще загубиш и ще кажеш: Всичко е свършено с мене. Питам: Можеш ли да мислиш? – Мога. – Можеш ли да чувстваш? – Мога. – Искаш ли да живееш? – Искам. – Тогава ще знаеш, че работата ти ще се оправи. Достатъчно е един човек да те обича, за да се оправят работите ти и да живееш. Когато пожелае, Бог може да ти върне живота. От тебе се иска само едно: да изправиш погрешките си. Иначе, ти ще попаднеш в закона на ограничението. Като правиш погрешки, радвай се; като ги изправяш, пак се радвай.

Представете си, че някой човек отиде в дома на една бедна вдовица, да си поговори с нея. От разговора той разбира, че тя има спестени 200-300 лв. Той намисля да я обере. На другия ден пак я посещава, взима парите ѝ и си отива. Вечерта започва да се моли, но съвестта му не го оставя спокоен. Той си казва: Какво направих днес? Обрах една бедна вдовица. Защо направих тая погрешка? Как ще я поправя? Изведнъж му дохожда една светла мисъл, да отиде при вдовицата и, без да и каже, че я обрал, да изправи погрешката си. Той взима два чувала брашно и, вместо взетите 200 лв., взима 1200 лв. и отива при вдовицата. Тя започва да се оплаква, че някой я обрал, взел последните и 200 лв., спестени с труд, но той и казва: Не се безпокой, аз ида да изправя погрешката на крадеца. Ето, вземи тия 1200 лв., вземи двата чувала брашно и благодари на Бога за станалото. Така и вдовицата е радостна, и тоя, който я обрал.

Питате: Защо трябваше да оберат бедната вдовица? – За да се отвори и нейното сърце, да познае Бога. Тя е бедна, защото сърцето и е затворено. А на оня, който я обра, се даде възможност да прояви силата си – да направи погрешка и да изправи погрешката си.

Сега и на вас казвам: Отворете широко сърцата си, да не ви обират. Ако пък сте обрали някого, бъдете готови да изправите погрешката си, да върнете взетото десетократно.

9. Лекция от Учителя, държана на 9 март 1932 г. София – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата,
Събуди се
. Общ окултен клас. Единадесета година (1931–1932).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005.

на томчето

"МИ БЕМОЛ" И "ФА ДИЕЗ"

OOK_11_23_1.GIF
"'Добрата молитва"
(За днес имахме тема всеки сам да се нарисува.)
Всички, види се, не сте рисували. Сега тези ще ги задържим. Нали, когато човек иска да си покаже характера, той пише. Сега това (рисунките) са разни писма. Ще ги оставим тъй, да тупа сърцето - какво ли има вътре. Може да е радостно, а някой път може човек и да плаче- от него. Не знаеш какво е. Сега вие се интересувате, но не от научно гледище, а само така. Това е наука тук (рисунките). То е развитие. Аз една вечер се занимавам, свиря едно упражнение научно, правя си свои изследвания. Гледам, една сестра иде много сериозна, има нещо. Аз като я видях, ще развали нещо от музиката. Казвам: "Заповядай." Сяда тя и почнах да свиря, но тя се наведе надолу и почна да се смее. Музиката почна да действа вече. Казвам й: "Защо се смееш?" Аз си правя своето тълкувание.
Та казвам, има една научна страна и в рисуванието, и в музиката. Музиката е една наука. Не само да пееш. Цялата природа е построена върху тия тонове. Аз като се занимавах с изучаване психологията на българина, в неговия ритмус той има една основна песен, но аз се чудя на българския ум. Ще ви позанимая с една област - не както сегашната музика, не от същото гледище. Сегашната музика е много сложна. Всинца сте учили нещо от музиката. Някои сте учили, някои пък сега ще има какво да учите. Аз ще взема музиката тъй, както е. Сегашната музика се занимава с хармонията вътре в природата, но има неща, които не й достигат. И вследствие на това тя не може да изрази всички ония прояви, които са скрити. Онова, което е скрито в душата и което е скрито в природата, музиката не може да се изрази, да се изнесе.
OOK_11_23_2.GIF
Сега аз ще взема целите ноти. Да кажем, песента започва от "до". Това е построението на тази българска песен. Това е основата. Това, което седи у българина, той го е изразил. Но българинът е турил едно противоречие. Той започва с "до" - това е червеният цвят, тонът на живота е това. Вие можете да преведете тази гама към коя гама спада. Това е минорна гама. Сега тук има несъответствие - "ми бемол" и "фа диез". "Ми бемол" е импулсът на твоята мисъл да преодолееш нещо, някакво препятствие. Или това е неестественият ход на човешкото развитие. И българинът е дошъл и турил "ми бемол" - едно спиране на българската интелигентност и след това той усеща едно нарушение на равновесието, и той турга "фа диез", повишава. А "фа", това е зеленият цвят, това е храненето на физическото поле. Следователно той намира две противоречия. И след това той се връща, има вече два пъти "ре". Това е индивидуалността на човека, оранжевият цвят. "Ре" показва неговата индивидуалност. Това е една свободна песен. Той започва с "до", дава си кураж и след това среща едно препятствие в живота си и казва: "Няма да я бъде тази работа." Започва минорната гама. И запява тъжно, но го боли на сърцето и търси един изходен път и казва: "Материалното в живота трябва да се изучава, защото пипкaтa ми не стига. Поне пари да спечеля и човек да стана." Минава една тъжна струна, после минава нагоре до "сол", "сол" е ясносиният цвят. "Сол" означава един духовен стремеж. Той, като погледне към Господа, каже: "Господ високо, а така няма да я бъде." И си свири тъжно. И тази песен е много тъжна песен, неразбрана песен. И аз съм виждал мнозина, като се свири тази песен, те плачат. А като питаш българина: "Защо плачеш?", и той не знае защо. Той плаче от неразбиране.
Този бемол не трябва да съществува. Той трябва да го премахне. Той го е турил от своята мисъл. И турил диеза от користолюбие, а пък минава тази песен като класическа, минава за една тъжна песен. И казвам, две противоречия има, че той не иска да разреши правилно живота. Дошъл е до един изпит в живота, и той не иска да го разреши правилно. Защо? Той се пита как да го разреши, но не иска да го научи, ами си пее. И българските музиканти като засвирят тази песен, казват: "Гениална е тази песен. Гениална е българската музика." Но в какво седи гениалното? Много била класическа. Но в какво седи класическото? Нямат понятие как да схванат музиката.
Казвам, българинът винаги куца в тоновете на цветовете. Той като дойде до духовното - песните му тъй като са построени, има една такава спирачка. Аз не зная някои от вас - те свирят, но свирят за удоволствие. Ако се изнесе българската музика, тя е доста сложна. Тя е взета религиозна, но после е съвсем изопачена. Ти, щом имаш едно тъжно чувство - ти си музикант, но почваш да изменяш музиката. Ти искаш да пееш или искаш да свършиш известна работа. Българинът казва: "Няма да стане тази работа." Той тури "ми бемол" - няма да я бъде. А пък животът подтиква, трябва да се живее. Той сее малко, а от това малкото иска много да му се роди. Пък не се ражда толкова, колкото той иска. Щом не може да разреши българинът правилно пътищата, той става пехливанин. "Ре"-то вече е пехливанлък. Два пъти турга лъка на "ре", ако с главата си не може да уреди работата и ако нивата не ражда, тогава пехливанин става. Аз изваждам от тази тъжната песен три проблема неразрешени. Или учен ще стане, или богат ще стане, или най-после пехливанин ще стане. Това е неговата песен. Много американци разрешават тъй живота - ако не може богат да стане, ако не може учен да стане, става пижулист, боксьор.
Изпейте сега тази песен: "До, ре, ре, ми бемол, фа диез, сол". Ти си създаваш изкуствено една тъга. В природата няма такава скръб. Тази гама е създадена от хората. Турени тия знаци и след векове, гледам, сегашните музиканти... Аз ги разглеждам от това гледище, някои гениални произведения не вървят по естествен път. Някъде много добре вървят по един много естествен път в съгласие с природата. А някои от музикалните произведения вървят както тази музика по един изкуствен път, с изкуствени тонове.
Казвам, всеки един човек в това гледище е един творец. Небето, Бог го е оставил да бъде творец на своя живот. Ти трябва да мислиш правилно. Ти казваш: "Аз не съм музикант." Ти можеш да не бъдеш музикант, но ти трябва да дадеш правилен ход на живота си. Не трябва да тургаш спънки в живота си. Не трябва да тургаш спънки на своята мисъл там, дето не трябва. По-добре е да отпуснеш по малко вода, отколкото да градиш бентове и да спираш голямата вода, която си пуснал. Това е разумното. Един музикант изразява народния живот в песента. Аз изваждам от цветовете на тия музикални тонове как е мислил българинът, какви са били условията, как е разрешавал противоречията и защо е добил това противоречие, понеже той, от една страна, излиза от своя ум, на друго място излиза от своето користолюбие и на трето място иска да излезе като един пехливанин. Песен- тa, както започва от "дo", изведнъж два пъти повтаря "ре"-то, след това "ми бемол", след това качва се на "фа диез" и "сол", и пак се връща назад, и пак повтаря същото - пак започва от "до".
Сега въпрос не е за критика. Критика трябва да съществува вътре в нашия живот. Имаш едно тъжно чувство, ще видиш това чувство съществува ли. Ти казваш: "Тъжен съм." Защо? Имаш една българска песен. Някои от вас, които са музиканти, да кажат към коя гама спада "ми бемол" и "фа диез". ("Към "сол минор".") Та казвам, музиката е външната страна. Аз ви давам една основна идея за музиката. Тъй както сега се развива, то е цяло едно изкуство. Но казвам, музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек. То е наука и изкуство, за да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер. Под думата "характер" ти градиш онова, което се преживява, онова, което се мисли, и онова, което се постъпва. Това са материалите, с които се гради човешкият характер, човешката душа или човешкото тяло се строи.
Следователно, ако вие нямате едно правилно разбиране за онзи ход, който природата сега върши, тогава ще се създаде нещо хилаво. И така ред хилави тела се създават. Музикалното чувство се предава. Музиката не е чувство, но е способност, понеже спада към способностите. Отпред на челото се намират знаците на музиката, но тя си има свои знакове и признаци на задната част на главата.
Сега, да бъде един човек музикален, той трябва да разбира времето, да оценява времето и всяко нещо да тури на времето. Музикалният човек трябва да тури всяка нота на мястото си. Цели ноти ако тури, той разполага с време. Някъде ще тури половин ноти - времето му е по-малко, четвърт - още по-малко време, една шестнайста, една трийсет и втора - колкото по-малко време има в пението, толкова по-съкращава тия вълни, които трябва да се явят в живота. Вземетe запример в езика. Вие започвате със звук, слог, дума и словото - четири неща, които са основа в говора. Отпосле има други знаци, но първо звукът е неразбран. Ти казваш "о-о-о", "и-и-и" или "а-а-а", дойде слогът - имаш една гласна и една съгласна, след това два слога, три слога образуват думи, имаш няколко понятия, които разбираш - "хляб" или "сол", "пипер" и след това дойде словото - много вече развити думи. Разумно е словото. Съчетаването на тия звукове, слогове, думи и словото образуват цялата реч. Има и ред други спомагателни средства, с които речта се съчетава. Та поетите и писателите като пишат, употребяват тези средства. В българския език има една дума, с която аз не мога да се справям. Аз няма да ви я кажа. Толкова години търся с нещо да я заместя, но не мога да срещна. Тази дума остава. Не ми е приятна, като я срещна, но търся в речника да я заместя, търсил съм я в английски - и там не мога да я намеря. Не ми е приятна, като я срещна. Казвам, няма ли нещо да се тури. Може би, че има някъде някоя дума. Трептението на тази дума е добро, но не отговаря, прави едно нарушение, там, като дойде, съвсем се обърнат нещата с главата надолу. Заради мен онзи, който чете - някои търсят погрешки, но в една дума куца там, и казвам - куца на българите. Тук я тургам, там я тургам. Където и да я туриш, все куца нещо в самия език, в строежа му. И казвам, трябва съвсем да се измени езикът, съвършено да се измени строежът му и целият ход на българската мисъл трябва да се измени, и тогава може да се промени езикът.
Запример този, който е построил тази минорна песен, е бил гениален музикант, един гений е бил. Казвам, един гений създава една песен, но той не е разбрал защо е намерил, че трябва да тури бемол, малко да вземе. Той е искал да направи тъжна песента, но той не е разбрал, не знае, че този бемол много пакости. Казва - там човек трябва да бъде малко тъжен. Или казва някой - трябва да му се скараш малко на човека, без караница не може, трябва да му кажеш сериозно. Това са неестествени работи. Щом трябва да му кажеш малко по-внушително, речта е вече неестествена, не е по закона на любовта. Това е закон на ограничението. Аз сега не искам да се спирам върху това.
Та казвам сега, някой път вас ви е срам да пеете. Казвате: "Аз не мога да пея." А при това вие сте отлични певци. Някой не пее от съображение, да не би неговата индивидуалност, да падне реномето му. Такава песен пее ли се? Запример, ако ти влезеш между религиозни хора и вземеш да пееш една народна българска песен, ще кажат: "Тя не е набожна!" Или влезеш между светски хора и запееш една духовна песен, веднага ще кажат: "Това диване!" Питам, защо в едно духовно събрание да не можеш да изпееш една българска народна песен? И в едно светско събрание ти да не можеш да изпееш една религиозна песен? Че тия песни - и духовните, и светските, не излязоха ли от българската душа, не минаха ли през българското сърце? Тогава де е лошото? Светските хора по някой път усещат при една такава музика както тази - аз съм гледал българи, като се съберат и кажат: "Я запей някоя стара песен." Всички седят тогава ала-турка, а младите прави пеят стари песни. И старите, погледнеш, плачат, пък младите сърцето им се свие, казват: "Я сега нещо по-весело, по-хубаво." И погледнеш - младите започнат хоро.
Сега тъжното е религиозна песен. Българинът започва с тъжното - това е религиозното. И дойде игривата, веселата песен - тя е светската песен. Знаците са турени. Ти ако пееш "ми бемол", много пъти го повтаряш, тебе ще те хване цяла хипохондрия. И ти съвсем ще се обезсърчиш. Ти веднъж-два пъти да туриш малко пипер - да, но да тургаш все пипер, да се повтаря, има лошо влияние вече. Този закон е забелязан, когато една мисъл се повтори - има същия цвят както "ми бемол". И ако я повтаряш, повтаряш, ти дойдеш до една дума, която ти като я изговаряш, дойде жълтият цвят и туриш бемол на този цвят. То е българската песен. И дойдеш до една дума, която има зелен цвят - "фа", и тогава туриш диез, в тебе има користолюбие. Щом дойдеш до зеления цвят, ти трябва да гледаш да придобиеш по възможност най-чистия зелен цвят, който съществува в природата. Или като дойдеш до жълтия цвят, трябва да гледаш да имаш най-естествения цвят. Щом дойдеш до онзи цвят, зад който съществува една разумна идея - защото зад всеки един правилен цвят, когато се проявява в своята норма, ти ще чувстваш една вътрешна малка радост, една светлинка ще блесне. А щом сгъстиш цвета, щом не разбираш смисъла на някоя дума, и тогава се заблуждаваш и ще вземеш едно противоположно направление в живота, казваш: "Не си струва да живее човек." "До бемол" - казват - човек трябва да стане добър. "Ре диез". Хубаво, ако ги наредиш все "ре диез". Навсякъде, дето има "ре", все повишаваш, повишаваш. Какво ще стане? Ще се развият в тебе личните чувства и ти ще влезеш в стълкновение с всички хора. Ти ще почнеш да се прекръстосваш с хората, с техния свят, с техния път и могат да станат музикални стълкновения. Всеки иска да живее. И ако ти почнеш да тургаш на "до"-то навсякъде бемоли, самоубийството ще дойде. Нищо повече.
Та в музиката във всичките религиозни песни, когато аз съм работил върху всичките модели тук, в пеенето, това са почти всички най-чистите тонове, които действат да освобождават човека от всичките наследствени черти на преплитания на вълните, които могат да дадат ход на хубавото. "Можеше и другояче." Гледам, някой път ме коригират, казват: "Можеше и другояче." Аз някой път нищо не казвам. Може и "до бемол" и "до диез". Може бемол и диез. Може всичко, но в дадения случаи нещата не могат да бъдат бемол и диез. "До"-то ще бъде без никакъв знак. Само ако животът е срещнал някъде някоя мъчнотия, несполука или някой недоимък, ти можеш да повишиш "до". В такъв случай ти трябва да повишиш съответните тонове. В даден случай ти можеш да повишиш жълтия цвят. В дадения случай на "ми бемол" ти ще туриш диез или поне ще махнеш знака бемол, не му е мястото там. То е психологията да отмахнеш една тъжна мисъл, която е дошла в мозъка. После смешен е българинът, понеже и вие сте българи, не е смешно, но аз вземам в тази хубава смисъл.
Сега първата песен някога аз мога да ви я изсвиря, а втората няма да ви я свиря. Тя е пък една мажорна песен. И тя започва от "до", но и тя е тъжна песен. Тази е песен за стари хора, онзи, който е опитал живота. Те казват: "Няма смисъл, опитах." А онази втората песен тъжна е тя, но е за млади. Той се влюбил в някоя мома, че тя го играе малко. Той казва: "Мари, Донке, запали ми сърцето. Защо ходиш тъй, ще ме осакатиш, не прави тъй с мене." Той пее тъжно. "Ти си играеш с мене, но може да стане някой хатър" - и тя е минорна песен. Такава е. Но тази втората песен аз много рядко съм я свирил, само няколко пъти. Но тази (Първата, Учителят показва написаните ноти на дъската.) често я свиря. Някой път, като дойда и искам да зная какво нещо е българинът, засвиря му тази песен. Тя е вече в неговия ритмус. И при нея всички стари българи пренасят се в тия времена велики. Казва той какви времена са били те. Да, велики, с един бемол на едно място и един диез на друго място. Велика песен, велики времена с два неестествени знака. Но това не е най-доброто.
Сега това е един музикален метод за изяснение. Защото, ако се вземат нотите без цветовете и без тия знаци, няма да имат никакъв смисъл. Пък защо на "ми" да няма бемол и защо на "фа"-то да не турим диез? Hиe нарушаваме един естествен ход на нещата. Тази песен първата ("ми бемол" и "фа диез") изразява една несрета. Но тази несрета произтича от факта, че българинът първо не е разбирал в какво седи животът.
Та казвам сега и като ви гледам, някои от вас и вие имате много знаци на "ми"-то. Много бемоли имате. Та казвам, оставете малко знаци, оставете бемолите. После и на "фа" имате много диези. Казвам, трябва ви чисто "фа" и чисто "ми". Чисти мисли, чисти мисли, чисти мисли. Нищо повече. Вие казвате: "Господ ще оправи." Но като дойде твоят учител по музика, как ще оправи нотите? Той веднага ще премахне всичките тия знаци.
Та сега имате художество. (Учителят изважда един портрет себерисунка.) Кой е този юнак? (Колю Каишев) Доста художествено е изработен. Очите, тъй както са турени, казват: "Ти знаеш ли аз кой съм." Отворени са много очите. Отворените очи значи възприема повече, отколкото трябва. При отворените очи човек възприема повече светлина, отколкото трябва. Тогава след тези отворени очи ще дойде бемол. Сега както е картината, това е "фа диез", а след тези отворени очи ще дойде непременно "ми бемол". Реакция ще дойде - това е "ми бемол". А природата обича равновесие. Сега ние правим една бележка много мека. Служим с много тънка критика - "ми бемол" и "фа диез". (Учителят показва втора рисунка.) Сега това кой е? Тази сестра може да я познаете. (Цветанка Симеонова) Това значи художник. Да го познаете, че е той. (Учителят показва рисунките една след друга. Всички се усмихват.) Сега вие като се смеете, това е мажорна гама. Почти без знаци е. Но доста съществени черти са отбелязани на всяка една рисунка. Но нито един човек няма такава физиономия, каквато трябва да има.
Сега вие трябва да имате някои правила, по които да се ръководите. Вие сега имате много правила, с кoитo е работено, но има известни основни нови правила, които трябва да реагират. Запример да допуснем, че срещнете един човек, който не ви е приятен или в неговия говор, или в израза на лицето, или хиляди гримаси има, които не може да си обясните откъде произтичат. Тези гримаси, това е едно последствие. Трябва да се знаят причините. Защото, ако човек говори, вие имате един резултат. Словото, думите, които произнася той, е един резултат на неговата мисъл. Каквото движение направи човек, то е все резултат на някоя далечна мисъл. Може тази мисъл да е сегашна, преди един ден, преди един месец. Може да е преди една година, преди векове, но това е все насъбрана енергия, която сега се проявява. Някой път вие имате някой импулс да кажете нещо. Но да знаете в даден случай да бъдете прозорлив, туй, което ще кажете, има ли някой резултат, или не. Очите са правилни, когато тия резултати ни свързват правилно с висшето у човека. Когато ни свързват правилно с висшата природа, щом ни свързват с тия три области, тогава в дадения случай движението или мисълта, или изразът са правилни. Тогава, ако искате да кажете нещо, каквото и да кажете, все е намясто. Това е сега по отношение на туй, което искате да кажете. Защото по отношение на природата тя е толкова мъдра, че каквото и да кажете, каквото и да направите, тя все го турга намясто. И вие в Божествения свят с вашата мисъл не може да образувате никаква дисхармония. Каквото и да се тури - добро или зло, тя не туря дисхармония. Всяко нещо при нея си е намясто. Но в по-нисшия свят, в който живеем, словото, думите, сричките, звуковете не са намясто. Думите на хората се наслояват, а те имат свойство да се повръщат при своя източник. И като се върне туй слово, то ще се повърне с всичките придобивки на доброто, което е добило, или ще се върне с всичкия смут. Когато французката река Сена, която минава през Париж, тя ще се върне с всичките нечистотии и ще дойде ограничението. Такъв е неумолимият закон, великият закон.
Затова всичките учители на Божествената наука предпазват човека да мисли правилно, защото по неизбежност ти не можеш да избягаш от последствията на своята мисъл, не можеш да избягаш от последствията на своето чувство и не можеш да избягаш от последствията на своята постъпка. Може да мине ден, два, три, векове ще минат, в края на краищата ти ще се срещнеш с една реалност. Някой път съвсем сте забравили - и току ще дойдат последствията. Ти ще кажеш: "Бива-бива, но туй защо да ми се случи?" Но на това, което се случи, ти си причината. Ти казваш: "Аз не искам тъй да става." Ти по-напред трябваше да мислиш, а сега е станало вече. Сега ти се спри и кажи: "Благодарим на Господа за всичко." И тогава започни с новата мисъл. Тогава тя ще се върне един ден при тебе и ти ще ликвидираш с туй старото. Проектирай добрата мисъл. Дръж една мисъл в ума си.
Сега което искам да кажа - всеки човек, който направи една погрешка, той е силен човек. Който не греши, той е слаб човек. И тогава законът е такъв - щом грешиш, ти си силен, а щом си силен, тогава ти си силен и да оправиш погрешката. Щом не оправиш погрешката, ти си виноват. А щом изправиш една погрешка, това е в реда на нещата. Тогава законът е - онези, които правят погрешки и не искат да ги оправят, те са слаби хора. Някой, който е направил една погрешка и каже - аз съм слаб човек, не е слаб човек. Не е слаб човек. Значи той е бил силен, бил е в състояние да направи една погрешка, а сега не е в състояние да поправи погрешката си. Но после хване го законът и каже - искаш или не искаш, ти ще изправиш погрешката си. А без закон е, който казва: "Аз ще изправя тази работа. Аз съм в сила да я изправя." А ако не искаш да изправиш погрешките си, тогаз не ги прави.
Та казвам, не си туряйте сега другата мисъл, като правите погрешка, да казвате: "Аз съм слаб човек." Вие сега се спирате върху хода, казвате: "Аз живея добре." Че живеете добре, така е, но понеже животът е прогресивен, всеки ден трябва ново добро да се прави. Преди един ден аз имах едно упражнение. Много добро е било упражнението - учил съм. Но в училището, ако не уча, може да ме изкара професорът един ден, когато никак не съм приготвен. Тогава той ще ме изненада и ще ме скъса. Затова всеки ден трябва да се учат уроците.
Казвам, тази е една от новите области. Тази е една от хубавите области не само на теория. Сега аз не искам да изнасям някои знаци. Някой казва: "Да ни се каже какво е писано." Лошо е да знаеш известни патологически знаци и по-добре че не ги знаете. Човек трябва да е много с утвърден характер. Мисълта му трябва да бъде много чиста и постъпките му чисти, за да може да му се кажат някои патологически признаци и знаци, които съществуват. Иначе ще се създадат много неприятности и по тази причина провидението или Бог е загладил всичките ни престъпления, да забравиш всичко миналото." Той е турил така у човека, като дойде на земята, като че за пръв път е дошъл. И ти казва Бог: "Сега работи!" Някои казват: "Кажи ми какъв съм бил в миналото." Аз мога да му кажа, аз го зная какъв е бил харамия, но какво ще му го казвам. Казвам: "Много си бил добър." Пък да му кажа, че цял харамия е бил. Той сега си мисли, че има нещо хубаво в него. И действително туй, което сега е вложено вътре, то е хубаво. Не какво Бог е работил в миналото, но сега Бог е вложил в тебе нещо много хубаво. Много добър капитал е вложил. Кредитиран си много добре. При добри условия си роден. Майка ти е била добра, баща ти, братята, сестрите, всички са добри, но ти казваш: "Има нещо, което не харесвам." Ти остави това, което не харесваш. Използвай сега условията, при които си роден.
Та сегашното трябва да използваме. Трябва да използваме условията, при които се намираме. Като ги използваме и като станем силни, тогава ще се повърнем да видим някои несъобразности, които имаме. Както българската песен с тези знаци бемол и диез. Някой път човек като закъсва работите си, почва да туря тия знаци - бемоли и диези. Така той си туря един нов път на отклонение.
Сега правилото, което остава във вас. Сутрин, като станете, и мисли, които ви смущават - временно да се отърсите, защото има мисли, от които не може да се отърсите, те не са наши. Не сме само ние, които мислим. Всички мислят. Бог мисли и всички хора мислят. Та Божият ум и нашият ум като се съединят, тогава работите ще се оправят. И Бог работи по закон, но той работи разумно по закон, а ние не работим разумно. Там е всичката работа. Сега Бог като поправи своите работи, той ги коригира, а някой път той коригира и нашите погрешки. А ако остане дълго време да ги коригира, те са толкова много и на всички хора - и изисква се дълго време, за да намери Бог време за тебе да ти помогне. Една милионна част от секундата време му трябва, за да ти помогне. Някой път ти искаш, искаш да ти помогне, но трябва едно специфично време за тебе, за да може туй, което ти искаш, да поправи той и твоята погрешка. Тя в един момент ще се поправи, но докато дойде редът ти, ти трябва да търпиш. После обезсърчаваш се, сърдиш се, мърмориш - този крив, онзи крив, най-после и небето ти е криво. Само ти останеш праведен. Тя е една крива философия. Ти кажи: "Благодаря на Бога, защото има и по-лошо от това." Благодарим, че Господ е взел малко. Каквото и да ти се е случило, благодари на Бога. Спрели сте се на една точка, там, дето всичко може да се поправи, защото, ако не може да се поправи погрешката в света, ти ще загубиш съзнание. Ти казваш: "Моят живот се свърши, свърши се с мен." Аз казвам: "Ти мислиш ли?" "Мисля." "Чувстваш ли?" "Чувствам." "Искаш ли да живееш?" "Искам." "Тогаз ще се поправи твоята работа. Че ти загубваш съзнанието, като заспиш и не може да се събудиш. Тогава се свърши работата. Но даже и тогаз, ако има някой да те обича, пак имаш възможност да се поправиш. В Бога има пак възможност да те върне назад. Та ще турите едно.
Казвам, трябва да изправите вашите погрешки, понеже това е едно ограничение за вас, а по закона на любовта, има един закон, с който можем да изправим нашите погрешки. Ти направиш една погрешка, кажи: "Радвам се, че я направих и радвам се, че мога да я изправя." Да допуснем, отивате някой път при някоя бедна вдовица. Събрала тя стотина-двеста лева. Вие влезете вкъщи, ходили сте да я утешавате, за Бога да й говорите, а изведнъж задигнали сте парите й. Ти си кажеш: "Тя може да работи." Сега аз ви давам нещо, което много рядко се случва. Ти си отидеш, но мисълта, съвестта ти почне да работи. Седиш, не можеш да се молиш, парите излязат пред тебе и ти отиваш при нея, .вземаш не двеста лева, а хиляда и двеста и чувал брашно й носиш. Ще й кажеш: "Сестро, аз те обрах." Може това да не й го кажеш. Тогава тя ще ти каже: "Братко, обраха ме." Ти ще кажеш: "А, тъй ли? Господ всичко ще обърне на добро." Пък аз съм, който я обрах.
Питам тогава, не си ли струва аз да я обера? Струва си. Ако ще дойдат двата чувала с брашното, струва си тогава да обера една вдовица и казвам - така трябва да се гледа. И вие се радвайте, когато погрешката, която е направена, може да я изправите, че тогава да сте доволни и вие. Да кажете: "Мога да направя погрешка и мога да я изправя." И тогава не казвайте, че сте направили една погрешка. Пък и на тази вдовица не казвайте, че вие сте откраднали парите й, защото тя ще каже: "Върна ми всичко, но защо да ме краде?" Тя като стане като мен светия, тогава ще й кажа: "Аз те обрах." Аз трябва да я обера, за да се отвори нейното сърце. Тази бедната вдовица е скържава. Трябваше да я накарам да пострада, да я оберат. Двестата лева тя ги държи, казва: "Аз от хурката си отделях." Защо я обраха? Да пострада малко, и тогава, като се отвори сърцето й, хамбарът й става по-голям, и тогава аз мога да занеса два чувала брашно. Това сега е само за обяснение. Сега някои от вас могат да кажат: "Ако е тъй, тогава да пообираме малко."
 
Станете сега.
 
"Отче наш"

Двадесет и трета лекция

на Общия окултен клас

9 март 1932 г., сряда, 6-7.12 часа

София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...