17. Поетите

[Ани]

17. Поетите

Поезията е съзерцание, благоговение, вдъхновение, възторг, трепет, ти­ха молитва, проникновение, тежък кръст.

Тя опива душите, блика от сърцата, смесва се с въздушната струя, която пълни ноздрите, вслушва се в бърборенето на поточето, в плискането на езер­ните вълни, вдъхновява се от плясъка на дъжда по разклатената палатка, чува ударите на огромната птица в нейните поли, преживява като живи части от самия човек величието на изгрев слънце, красотата на залеза, величието и смисъла на собственото си страдание.

Поезията е неделима част от живота, негова по-висока, свръхземна га­ма.

И ето: аз не познавам нито един истински поет, чието поетическо вдъх­новение да не го е довело до религиозно съзерцание.

И не познавам нито един истински религиозен човек, който да не е поет.

И точно затова тук, около езерата, са се събрали толкова много поети: сякаш е истински събор от поети.

Не искам да говоря за тия, които са печатали стихове, за тия, които са видели името си върху кориците на луксозни издания.

Не говоря за тия, в чиито чекмеджета лежат тетрадки, изпълнени с кра­сиво написани стихове, които може би никога няма да видят печатница.

Не говоря даже и за тия, които лягат и стават с мисълта да започнат някога да пишат поезии, но по неизвестни за тях причини, все отлагат.

Аз говоря за тия тук, събрани от четирите краища на страната или преле­тели хиляди километри от далечни страни, които са почувствували и чувствуват с всичката му дълбочина прелестта на собственото усъвършенствуване, величието и подвига, висината и красотата на Учението.

Аз говоря за мъничките, непознати на широкия свят ученици, сгушени във влажните си палатки, в леглата, четящи мълчаливо беседите, размишлява­щи под монотонното плискане на дъжда.

Непризнати от официалната критика, невписани в антологиите поети и поетеси, чиито сърца при всичките условия на живота не спират да пеят и да славословят Бога.

(Вж. снимки № 29, 30, 31, 33, 34, 35 за невидимите поети от палатковия лагер от „Изгревът" том XVI. Вж. снимка № 30, 31, 32 от „Изгревът" том XIV. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)