2.3. Щастието

[Ани]

2.3. Щастието

(в. „Братство", бр. 2,15.XII.1928 г.)

Напразно те търсих, мое Щастие, по отъпканите пътеки на моите връс­тници и другари! Горчива беше всяка глътка от чашата на удоволствията - кол­кото и силно да упойваше тя и ума и бушуващото настръхнало сърце! Чувствата се зашеметяваха, мисълта се обвиваше в мъгла, а при все това... нещо дълбоко в душата напразно произнасяше твоето име, като удавник, който призовава своята майка; то се бореше за въздух, който все му не достигаше.

Сиви и нерадостни идваха и минаваха дните. Протегнатите ръце падаха обезсилени, защото вместо Тебе, те улавяха разочарование.

А ти си било тъй близо до мене - мое Щастие!

Беше празник денят на Твоето намиране. Грееше слънце, небето беше ясно, ведро - аз можах да ги видя и да им се радвам. Ти израсна в душата ми като нимфа из пазвата на водата - светло, чисто, сяйно, усмихнато, придаващо смисъл и стойност на моето съществувание! Душата ми пееше. Така пее моря­кът, когато съзре в далечината силуета на родния бряг - след дълъг път и много бури.

Моя майко, моя светлина, мое Щастие!

*

En mi mem mi trovis la delongeser Sitan Felifion. Gi eksprucis el mia propra animo kiel nimfo el la akvafc kaj, ridetante, donis sencon al mia ekzistado.*

Oriono

----------------------------------------------

* (на есперанто) В самия себе си намирам отдавна търсеното щастие. То сияе в моята собствена душа като нимфа от извора и усмихвайки се, дава смисъл на моето собствено съществувание. (бел. М.И.)