3. Сутрин рано

[Ани]

3. Сутрин рано

Спи градът

в свойто ложе приютен

и загърнат в тъмнина.

Спи градът

сам от себе уморен

отмалял и изтощен.

И сънува: как Съдбата

е натиснала главата

и засмукала кръвта

като истински вампир

упоен на пищен пир.

Как това, денят което

е изнизал час по час:

низ от зло

претоварено тегло

наизкача и заскача

пред очите ужасени -

гледки с ужас напоени:

в полусрутени бордеи

на земята влажна спят

моят брат и братът твой -

зле пронизани в гърдите,

от бацил, ожесточене,

от мизерия и съмнене,

и напразно чакат радост

те от дяла свой жесток!

Няма радост!

В тъмната кошмарна нощ

тя изчезна. И целта

на живота е забравена къде

Вдъхновението го няма

и останал е трупът.

Бляновете са разбити

и останало теглото:

Прикован

във вериги Прометей.

Но нощта,

колкото и тежка тя,

се изнизва час по час.

Изток леко руменей

после пламва. Иде ден!

Иде хубав, светъл ден!

Огнени потоци рой

бликват и заливат щедро

цялата земя до край

със идеи и мечти

и с възможности нечути!

Иде огън, светлина!

Иде чуден, хубав ден!

Братя, ето!

Гръмва звън

в ранен час

се разнася ясен глас:

твърд, упорен,

неуморен,

като глас на съвестта,

проговорил в градский шум:

Бим, бам, бум,

бим, бам, "бум!

Зов за нов живот приканя

всички братя на земята:

Братя, има много слънце

много въздух в тоя свят,

много радост и любов,

много щастие! Иде ден

и залива светлината

нашироко и надлъж

всяко кътче на земята!

Братя, вдигайте главите,

отворете си сърцата,

поемете благодат

щедро сипана Отгоре.

И, опити в тая радост,

продължете своя друм!

Орион

(Публикувано във в. „Братство", бр. 230, 4.XII.1938 г.)