1. Биография

[Ани]

Д-р Стефан Кадиев

VIII.

Биографични бележки

1. Биография

Д-р Стефан Станчев Кадиев е роден в гр. Хасково, на 6 април 1897 г. Той е най-големият син на учителите Иванка и Станчо.

Бащата Станчо Стефанов Кадиев е син на занаятчия - шивач. Бил е уче­нолюбив и много трудолюбив. С помощта на съпругата си Иванка е завършил естествена история във Фрайбург, Швейцария и след това се е завърнал в Бъл­гария. Станал гимназиален учител в гр. Хасково. Участвал е в Балканската и в Междусъюзническата войни, достигайки чин „фелдфебел". В Междусъюзничес­ката война воюва заедно с най-големия си син, Стефан. Работил дълги години в родния си град, където и се е пенсионирал като училищен инспектор. Осно­вал е социалистическата партия в Хасково.

Майката на д-р Кадиев - Иванка, е била също от семейство на занаятчии. Завършила е прогимназия. По предложение на настоятелството на Хасковска­та гимназия е поканена за гимназиална учителка. Вземала е дейно участие в културния и социалния живот на град Хасково, била е първата жена в града, изпълнявала женски роли в театралната трупа, изнасяла представления. Осно­вала група на общество „Бяло Братство".

В семейството на Станчо Кадиев се родили и израснали пет сина и една дъщеря.

Младият Стефан завършва Хасковската гимназия през 1915 г. Министер­ството на войната отпуска стипендии за обучение на надарени младежи. Ди­ректорът на гимназията предлага на Стефан да се яви на конкурс и активно го подкрепя в подготовката и участието му. Талантливият младеж спечелва сти­пендията и заминава да учи медицина в Инсбруг, Австрия. Но започва Първата световна война и едва завършил I курс, бива отзован обратно в Родината и преведен като студент-медик в армейска етапна болница в гр. Ксанти. По-къс­но е прехвърлен в санитарна школа в гр. Гюмюрджина, като лаборант в армей­ска лаборатория. Тя е била към немска военна болница. Там участва в мащаб­ни мероприятия по ликвидиране на заболяването малария. Открива метод за бърза и еднозначна диагностика на маларията по микроскопски начин, който бил веднага приложен във всички полкови лаборатории. Методът е приложим и значим и до днес. През 1918 г. е преместен от фронта в Хасково, в полкова лечебница. Демобилизиран е през 1919 г. Кандидатства отново за стипендия на Военното министерство. Приет е в първия курс на току-що основания Меди­цински факултет към Софийския университет. Сред преподавателите във фа­култета са много от най-добрите специалисти на Русия, намерили приют в Бъл­гария след Октомврийската революция. Завършва обучението си като първе­нец на випуска. Междувременно се запознава с идеите на Петър Дънов. Пос­тавя ги безрезервно като основа на по-нататъшния си живот и работа. В духов­ните му търсения и житейските перипетии до него е съпругата му - Иванка Петкова Тетевенска.

Веднага след завършването на образованието си е назначен за лекар на X пехотна дружина в родния си град Хасково. Ужасен от състоянието на здрав­ната култура, широката заболеваемост и високата смъртност от туберкулоза, полага големи усилия за пропагандиране на здравни знания сред широки сло­еве от населението чрез статии, сказки. Основава движението за здравна прос­вета и активен здрав живот „Хасарей". Дейността на движението включва, ос­вен разпространение на здравни знания, още и организирани ежедневни спор­тни занимания за стотиците му членове, изграждане с дарения и собствен труд на минерален басейн. След 4-годишна служба е преназначен за дружинен ле­кар на I конско дружинно отделение. След 8-годишна служба е повишен на длъжност полкови лекар на XI пехотен полк в гр. Сливен. В Сливен отново раз­гръща широка обществена пропагандаторска дейност, изграждайки група, по подобие на изградената вече в Хасково. Става член на международната орга­низация за борба с алкохолизма IOGT, полага клетва като заклет въздържа­тел. През 1937 г. е преведен като старши ординатор на VIII дивизионна болница в гр. Хасково. През 1941 г. е преведен на длъжност дивизионен лекар на X пехотна дивизия в гр. Кърджали. От 10.IX.1944 г. до 1945 г. е етапен, корпусен и главен лекар на Първа българска армия. След края на Отечествената война е главен лекар във Военната академия. Поради служебни несъгласия, през 1946 г. преминава на работа в гражданската сфера. Работи като фабричен, училищен лекар, лекар на свободна практика, спортен лекар, в батнеосанаториум, в про- филакториум. Пише статии за почти всички медицински издания. Завършва допълнително специализации „фитотерапия", „Хигиена", „Профилактика". Не­щатен сътрудник е в Института по гериатрия към БАН. Поддържа тесни твор­чески контакти, обширна кореспонденция със специалисти, работещи по проб­лемите на стареенето от съответните институти в Москва, Киев и Букурещ. В тези контакти от съществено значение е и активната му дейност в Българския есперантски съюз.

Като член на Българския есперантски съюз, участва в международни кон­греси, конкурси за написване на литературни произведения на есперанто, во­ди активна и изключително богата кореспонденция със съмишленици-есперан- тисти от цял свят.

Участва в редица изследвания по въпросите на дълголетието, хигиената, профилактиката. Активно участва в създаването и изследователската работа, свързана с първите групи за здраве и дълголетие за възрастни хора в София. За нуждите на тези групи създава специализирани комплекси от упражнения. Разширява обхвата на групите за здраве, включвайки и специални упражне­ния за инвалиди. Във връзка с това сътрудничи и на списание „Инвалид". Жи­веейки реално с идеите на Петър Дънов, въвежда занимания с песни и народ­ни танци във всички групи за здраве, които организира.

Като следовник на Петър Дънов, участва в повечето от организираните летни учебни занятия и събори на Рила и организира санитарното и здравното им обезпечаване.

Общо публикува около 1300 статии по различни здравни и лечебни въп­роси в редица вестници и списания, изнася 30 беседи по Българско национал­но радио. Член е на Националната лекторска група (впоследствие - дружество „Георги Кирков"). Творчеството му включва и статии на духовна тематика, сти­хове, есета и книгата „Рила, когато проговори".

Има две дъщери - Елена и Пенка.

Умира на 15.IX.1985 г. в София, обграден от любовта и уважението на бивши пациенти, съмишленици, колеги, на семейството си.

Елена Кадиева (дъщеря на д-р Стефан Кадиев)