Jump to content

1933_03_31 Закон на доброто


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Ганка Кирилова

Архивна единица

От книгата „Съразмерност в природата“, 22 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.II, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1949 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Закон на доброто

Т. м.

Тема за следния път: „Отношение между минералите и растенията“.

Какво се разбира под „самообладание“? Да владееш нещо, което можеш да хванеш, разбирам. Можеш да завладееш земята и да я управляваш. Обаче как ще владееш нещо, което не можеш да хванеш? Казваш: „Искам да бъда свободен“. В какво се заключава свободата? Искаш да бъдеш свободен, когато ядеш, да не те стиска някой за гърлото. Искаш да бъдеш свободен, когато ходиш по улиците, да не срещаш никакво препятствие. И при най-голямото ограничение ти пак можеш да бъдеш свободен. Ограничението на леда не е ограничение за водата; и ограничението на водата не е ограничение за парата. Колкото повече се разредява материята, толкова повече изчезват ограниченията. Следователно, ако изпаднеш при лоши условия, измени състоянието си. Твърдото вещество е ограничено във време и пространство. Щом излезе извън времето и пространството, то има вече свобода. Оттук може да извадите няколко правила за живота.

Срещаш един човек и се плашиш от него. Обаче другите хора не се плашат. Срещаш друг, когото обичаш, и се радваш, че си го срещнал. И други хора го срещат, но не се радват. Значи това, което плаши едного, не плаши всички. И това, което е радост за едного, не е радост за всички. Ти се страхуваш от мечката, но мечето не се страхува от нея. Като я види, то се радва. При нея то е по-свободно, макар и в гората, отколкото само. Всички хора искат да бъдат свободни, но свободата, която те търсят, не съществува на земята. Нито богатият е свободен, нито бедният; нито ученият е свободен, нито простият. Не казвам, че човек не е никак свободен. До известна степен той е свободен, но не така, както си мисли. Стражарят е свободен, докато се разхожда из улиците. Щом се яви при началника си, той вече не е свободен. И началникът не е свободен пред своя началник. И царят, над когото няма по-големи хора, също не е свободен. И той се страхува, да не би да има някакъв заговор, някакви конспирации против него. Изобщо, няма свободен човек на земята. Всеки се страхува от нещо. Достатъчно е да му намериш слабото място, за да се уплаши.

Събираме числата 2+3=5, Ако заличим знаковете плюс и равенство, остават числата 2, 3, 5, без да знаем какво да правим с тях. Как събираме две числа на едно място? Можем ли да съберем водата и маслото? Каквото да правим с тях, маслото винаги ще плува над водата. Маслото казва: „Аз не падам на дъното. Колкото и да се мъчат да ме турят на дъното, няма да успеят. Аз ще изляза на повърхността“. Ученият казва, че маслото плува над водата, защото е по-леко от нея. За маслото е естествено да бъде леко, да плува над водата, но не и за човека. За него се казва, че не трябва да бъде лек. Казват: „Човек трябва да има тежест“. Значи да не е лек. – Казва се още, че човек трябва да бъде добър. Какво се разбира под „добър“, под „добро“? Добро е това, без което не можеш. Значи да ядеш е добро; да мислиш е добро; да чувстваш е добро: да говориш, да ходиш е добро; да дишаш е добро. Щом престанеш да дишаш, да ядеш, ти страдаш. Като престанеш да мислиш и чувстваш, да ходиш и говориш, ти пак страдаш. Много естествено! Всичко в света е движение. Щом престанеш да ядеш, да дишаш, да мислиш и чувстваш, ти преставаш и да се движиш. Значи преставаш и да живееш.

Слушате човек да казва, че трябва да израсте, висок да стане. Така говори младият. Той расте на височина. Колко може да израсте? – Най-много два метра, планина не може да стане. Колко е два метра? От два метра плат една риза не можеш да ушиеш. Ако платът е 80 сантиметра широк, едва за едно дете става. За голям човек е нужно поне 3–4 метра плат. В числата 3 и 4 се крият динамични сили. Докато разглеждаш числата 3 и 4 като цифри, ти имаш едно разбиране. Щом гледаш на тях като на динамични сили, ти имаш друго разбиране. Например, събираш две ябълчни семки и пет от круша. В резултат ще получиш пет семки, но с различни свойства. Всяко число има специфичен ключ. Ако в ума си носиш числото без неговия ключ, ти нищо не се ползваш. То е излишен товар за ума.

Човек се нуждае от истинско знание, което може да го освободи от известни ограничения. Казано е, че Истината освобождава човека. Хората мислят, че са свободни и без Истината. Има една свобода в природата, но тя не се отнася до земята. Кога ще влезе тази свобода в човешкия живот, не се знае. Това е въпрос на времето. Отвреме-навреме, само за няколко секунди, човек се чувства свободен. Свободен е онзи човек, който от нищо не се безпокои и смущава. Каквото и да му се случи, той всякога се радва. Свободата на сегашния човек е кратковременна. Докато е радостен, той изведнъж изпада в неволята на живота. Докато мисли, че от него човек ще излезе, изведнъж се обезсърчава. Погледне се оттук-оттам и намира, че е в първото си положение. Макар и в будния си живот, човек често изпада в илюзиите на съня. Сънува, че е цар, облечен в царска мантия, но като се събуди, вижда, че не е цар.

Питам: В какво се заключава истинската свобода? Хората наричат свобода и това, което ги заробва. Докато мислят, че са свободни, неочаквано нещо ги ограничава. Под „свобода“ разбирам онези условия, при които можеш да вършиш всичко, каквото пожелаеш, без да ограничиш нито себе си, нито окръжаващите. Свободата има отношение към Любовта. Казваш, че си свободен, а не можеш да търпиш някого. Това не е свобода. Защо не можеш да го търпиш? То е все едно да намериш на пътя си празна, прашна торба. Бутнеш я оттук-оттам и захвърлиш настрана, като казваш: „Не ми е нужна такава торба“. Как ще постъпиш със същата торба, ако туря в нея няколко килограма злато? Тя придобива вече друга цена. Навеждаш се, туряш я под мишница и казваш: „Тази торба е много хубава“. Обаче свободният човек би постъпил еднакво и с празната, и с пълната торба.

Често хората смесват формата на една мисъл с нейното съдържание. Ценна е и формата, и съдържанието ѝ. Докато не се научите да различавате ценното в мисълта, не можете да имате правилно разбиране. Който има такова разбиране, той знае и причините на нещата. И тогава, ако си гневен, неразположен, ще знаеш, че си срещнал голямо противоречие на пътя си. Засилиш се да направиш нещо, но срещаш противодействие на силата си. Значи гневът е резултат на противодействие на човешките мисли и чувства. В случая гневът е условие да премахнеш препятствието. Ако го премахнеш, ти изпитваш радост, доволство; не можеш ли да го премахнеш, ти ставаш недоволен. Значи всяко неразположение към човека показва, че той ти препятства в нещо, и обратно: разположението ти към човека показва, че той ти помага. Някога гневът прави човека страшен. Той е като бомба, която всеки момент може да избухне. Достатъчен е най-малкият удар отвън, за да се запалят взривните вещества, и човек да избухне. Силата на човека не е в избухването, но в преработването на взривните вещества – да се премахне от тях онова, което причинява взрив. Впрегни взривната енергия в себе си на работа. Това значи умен човек.

Питам: Как се справяте вие с гнева си? Как се лекувате от него? Като ви наблюдавам, вие викате, кряскате, докато изразходвате енергията на гнева. Казваш: „Пусни водата да изтече, за да ти е мирна главата“. – Трябва да изтече водата, но мътната. При това, тя ще изтече, но отново друга ще се набере. Ако има място, де да тече, без да се събира друга, пусни мътната, дай ѝ път да тече. Но ако тръбата е запушена, отде ще изтича мътната вода? Който може да впрегне гнева си на работа, той усилва своята памет. Ако не може да го впрегне, паметта му постепенно отслабва. Значи отслабването на паметта се дължи на постоянно безпокойство и гняв. Следователно, щом губиш паметта си, знай че си дал път на безпокойството и на гнева в себе си. Аз говоря за вътрешното безпокойство. Аз гледам, някой външно е спокоен, а вътрешно е постоянно в смущение и безпокойство. – „Искам да усиля паметта си.“ – За да постигнеш това, трябва да имаш вътрешен мир и спокойствие. Ама станало някакво земетресение, наводнение! – Бъди вътрешно тих и спокоен! Питаш: „Може ли да стане тук земетресение?“ – Земетресението има своите причини. Ако създадеш условия за земетресение, и това ще стане. Чашата, сама по себе си, не може да се счупи. Ако я удариш силно, ще се раздроби на много частички; ако я удариш слабо, няма да се счупи. Ние гледаме на земетресението като метод на природата. Бушуването на океанските води е пак метод. Всичко, каквото става в природата, има своята добра страна. От това гледище и земетресението има добри страни. Ако хората живееха добре, нямаше да има земетресения. Ако пък станеше някъде земетресение, то щеше да бъде хармонично, плавно. Всичко, каквото става в природата, става и в човека. Като се мъчи да преодолее вътрешните стихии в себе си, той става силен, крепък.

И тъй, изучавайте законите на външната природа, за да познавате законите на своето вътрешно естество. Млад си, косата ти е черна. Не се минават много години, гледаш, косата ти почва да побелява, докато един ден цялата стане бяла. Минаваш за окултен ученик. Опитай се да приложиш едно окултно правило, да направиш косата си черна. Ще кажете, че прилагате окултни правила в живота си. – Много правила и методи прилагате, но все стари. Някой ти каже, че си простак. Ти веднага кипваш и казваш: „Ти си по-голям простак“. Ето старият начин на отношения. Каквото и да ти каже, усмихни се и нищо не казвай. Ако трябва да отговориш нещо, кажи: „Радвам се, че си срещнал един простак“. Думата „простак“ ще произведе два различни резултата: или ще те разгневи, или ще те развесели. Ако те разгневи, ти си срещнал учен човек, който могъл да наруши твоето равновесие. Ако те развесели и се усмихнеш, ти си учен, а той – прост.

Върви едно куче по улицата и в устата си носи парче месо. Среща го един човек и хвърля камък след кучето, иска да вземе месото за своето куче. Обаче кучето си върви, не обръща внимание. Такова нещо е самообладанието. Ако го хванеш за опашката и то изпусне месото, не е издържало изпита. Така постъпват повечето хора. На малки изпитания лесно устояват; щом дойде по-голямо изпитание, те пропадат. Ако искаш да знаеш дали имаш самообладание, помоли приятеля си да забие една игла в ръката ти и наблюдавай доколко можеш да издържиш, без да извикаш. Не е достатъчно само да мълчиш, но да запазиш разположението си. Каква по-голяма игла можете да очаквате от обидните думи? Какво ще кажете, ако се изредят 30–40 души и всеки ви каже по една обидна дума? Който има самообладание, ще мине спокойно покрай тези хора, ще се усмихне и ще си остане пак добре разположен – нищо няма да го смути. Животът опитва търпението, самообладанието на човека. Така той се калява, става достоен ученик на новите идеи, на новото учение. Всяко ново учение е предизвиквало и предизвиква гонение против себе си. Привържениците на старото първи се обявяват против новото. Старите преследват новото, новите хора го защитават. В тази борба се познава кое е ново и кое – старо. Ако защитаваш идеите си по стар начин, ти не носиш новото в себе си. Езичниците гонеха християните, но последните минаваха и заминаваха покрай тях с усмивка. Ето новото. Те ги мъчеха, изтезаваха, но християните ги оставяха да правят каквото искат с тях, без да им отвръщат със зло. Да отговаряш на злото с добро – ето новото. Носиш ново учение на хората, но те не го приемат. Един ти отреже пръста – ти го залепиш. Друг ти отреже ръката – ти я поставиш на мястото ѝ. В края на краищата всички хора ще тръгнат след тебе. Всяко ново учение, което носи свобода, може да се приеме. То освобождава човека от ограничителните условия на живота.

Аз не говоря за абсолютната свобода, да прави човек, каквото иска. Това не е свобода. Един цар може да отваря войни, да коли и беси хората. Това не е свобода. Свободата стои по-високо от желанията. Всеки човек има задачи за решаване. Да решиш задачата си така, че да донесеш едно благо, както за себе си, така и за окръжаващите. Не носиш ли благо на хората, ти си вън от свободата. Така и животните решават задачите си. Гледаш как котката прави своите изчисления, от колко метра да скочи, как да скочи, за да попадне точно на жертвата си. Тя решава задачата си добре, но за жертвата не е добре. Без инструменти, тя прави верни изчисления. Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта. Така е, но и в инстинкта има нещо разумно. Ще кажете, че ръката на човека е неразумна. Обаче ръката е създадена от разумни сили. И докато между силите, които са работили за създаването ѝ, и вас има връзка, ръката е здрава. Щом изчезне тази връзка, ръката заболява. Това се отнася за всеки орган. Като знаете това, никога не се спирайте върху механическите, неразумните сили в природата. Изучавайте добрия човек, а не лошия. Изучавайте доброто, а не злото. Светът е разумен. Следователно, изучавайте разумността като основа на живота.

Човек е започнал живота си с доброто. Като излязъл от рая, тогава дошло злото в света. Който познава доброто, без да изучава злото, той го разбира. В света злото е необходимост. То се явява като преграда между хората. – Защо има лоши хора на земята ? – Защо има разни служби? Какво щеше да бъде, ако всички хора бяха военни, или всички бяха работници? Всеки човек изпълнява известна служба, дето неизбежно среща ограничения. Например, простият войник е ограничен от взводния; взводният е ограничен от фелдфебела, фелдфебелът – от подпуручика; подпоручикът от поручика, капитана и др. Това е порядъкът на света. В новия живот има друг порядък. Ще кажете, че искате свобода. Ако всички клетки на тялото искат свобода, кои от тях биха влезли в краката на човека? Всички клетки ще искат първо място. Свободата иде от разумността. Разумният човек дава свобода на своите клетки, както и на всички органи. Краката ходят с часове, той се отнася внимателно с тях, дава им почивка. Ръцете дигат и слагат мотиката, той и на тях дава почивка. Неразумният използва ръцете и краката си безмилостно. Не гледа на тях като на разумни органи. Той казва: „Ще работиш, докато излязат мазоли на ръцете; ако нямаш мазоли, не може да ядеш“. Тогава колко души на земята имат право да ядат? Повечето хора нямат мазоли на ръцете си. Необходимо ли е всички хора да работят по един и същ начин? Необходимо ли е светлината да работи като човека, да оре и копае? Необходимо ли е мисълта, чувствата и волята на човека да вършат една и съща работа? Всеки човек върши една или друга работа според условията, при които живее. Днес хората употребяват за физически труд повече време и енергия, отколкото трябва. Казвате, че фабриките трябва да работят 8 часа дневно. Къде е писано това? Колко часа са нужни за смилане на храната? Според някои, нужни са 4 часа. Според мене, здравословната храна се смила за един час и двадесет минути. Всяка храна, която се смила за повече от това време, е вредна за организма. Например, за смилането са нужни 4 часа. Това показва, че тя не е полезна за организма. Всяка храна, която се отразява зле върху човека, не е в интереса на неговия стомах.

Съвременните хора се намират в едно неестествено положение, поради техните различни интереси. Интересите на един човек са в противоречие с интересите на друг. Интересите между хората могат да се съгласуват дотолкова, доколкото е съгласието между пясъчните зрънца. Дето и да ги турите, те не се хармонизират. Всяко пясъчно зрънце е независимо от останалите. Докато са в ръката на човека, те са тихи и кротки. Щом излезат от нея, всяко зрънце тръгва по свой път. Това не е свобода. И сегашните хора, според разбиранията си, са в положението на пясъчните зрънца. Това е механически живот, а не онзи разумен, съзнателен живот. Вие нямате правилно разбиране за живота. Работиш, например, при някой богат човек. След като работиш известно време, той не иска да ти плати. Не че няма пари, но има известни съображения. Най-после, ти го срещнеш, удариш го по главата, и той те даде под съд. Имаш да взимаш пари от него, право е да бъдеш недоволен, но ти си виновен за пукването на главата му. Осъждат те и ти лежиш няколко седмици в затвора, след което излизаш, освобождават те. Ти казваш: „Дадох му поне да разбере!“ Това е губене на време. Можеше да заставиш този богат човек да ти плати двойно, без да го биеш. Пазете се от онези мисли, които разрушават. – „Аз съм войнствен човек.“ – Това не значи, че трябва да биеш и да разрушаваш.

Среща ме един от учениците и ми казва: „Доколкото разбирам, виждам, че ти си причина за всичко, което става тук“. – Ако си убеден в това, свържи приятелство с мене. Това нищо не ти струва. Ти трябва да разбираш нещата. Казваш: „Всичко зависи от тази чаша“. – Така е, всичко зависи от чашата, но ти сам ще я вземеш и ще почерпиш вода от определеното за тебе място. Казваш: „Ти можеш да направиш всичко“. – Какво означават тези думи? Под „ти“ не разбирам ти – човекът, – но Бог, Който прави всичко. Ако и ти кажеш за себе си, че можеш да направиш всичко, съветвам те да излекуваш болния си крак. Не само че не можеш да го излекуваш, но гладуваш – три дена не си ял от болка. Гладът не разрешава въпроса. Има случаи, когато някои хора трябва да гладуват. Това е за тяхно добро. Аз съм готов да гладувам с тях. Има хора, от които не се иска гладуване. Яденето е благо, което иде на своето време. Ако не ядеш навреме, яденето не допринася никакво благо. Истинско хранене е това, което носи свобода на човека. Докато е на земята, човек е пробен камък за всички окръжаващи. Чрез изпитанията всеки познава доколко е свободен. Конят, например, е свободен само след като пренесе товара на господаря си от едно място на друго. После пак го впрягат. И човек ляга, става, яде. Това не е свобода. Ще кажете, че свободата иде отвън. Това зависи от условията, при които човек живее. И конят е свободен, докато е в гората. Щом го впрегнат, той губи вече свободата си.

Днес повечето хора се стремят към високи служби. Един иска да стане началник, друг – художник, друг – музикант; всеки иска да се прослави. Искаш да станеш виртуоз. – Можеш ли да свириш като виртуоз? Можеш ли да свириш само за себе си ? Ако си генерал, можеш ли да заповядваш на себе си? Опитвали ли сте търпението си – да знаете колко време можете да стоите на едно място? Ако ви задържа 8 часа при себе си, колко от вас ще издържат? Може да останат един–двама, но и те ще клюмнат от умора. Но и аз се питам: Защо трябва да говоря 8 часа? Какво особено ще научите? Обаче има един случай, когато можете да бъдете будни: ако очаквате след 8 часа да получите наследство от два милиона. Представете си, че има условие: Който заспи, няма да получи наследството. Тогава ще се разтривате, ще се обръщате наляво, надясно, да не заспите. Ако ви говоря, без да получите наследство, ще кажете, че това е губене на време. Значи човек може да бъде буден, когато очаква нещо ценно.

Кой учен може да направи изчисление – да преброи колко клетки има в човешкия организъм? Един германец изчислил, че са нужни 20 билиона клетки за направата на човешкото тяло. Ако една клетка струва един лев, нужни са 20 билиона лева за направа на човешкото тяло. Това е грамадна сума. Поглеждаш към тялото си и казваш: „Какво ли ценно има в мене? Какво ли може да излезе от моята глава?“ Това е неразбиране на великите процеси, с които си служи природата. Всеки човек има възможности, но му са нужни условия. Условията ще дойдат на своето време. Щом дойде времето, той сам ще разбере, гениален ли е, или обикновен човек. Гений е онзи, който се проявил на времето си, иначе той е обикновен човек. Значи гениалните са дошли на своето време, а талантливите се проявили между гениалните и простите. За предпочитане е да бъдеш гений, отколкото прост. Под „прост“ човек разбирам онзи, който не е дошъл на своето време. Какво ще допринесе свещта в бурно време? Колкото и да я палиш, тя все изгасва. Има смисъл да запалиш свещта, но в тихо, спокойно време. Не хабете енергията и средствата си в бурно време. Работи вкъщи, докато бурята отвън престане. Ако си развълнуван, стой далеч от морето, докато утихне. Ако си скръбен, стой далеч от скръбта, докато тя премине. Излизай всред природата, когато тя е весела и засмяна. Когато е гневна, не ходи при нея.

Това са правила, на които самата природа ни учи. Тя отнася във въздуха хиляди прашинки, хиляди листа от дърветата и ги оставя далеч от себе си. Ако ѝ се оплачеш за това, тя пита: „А ти колко души уби? Плати ли за тях?“ Днес плащаш за погрешките си, на другия ден пак ги повтаряш. Природата също прави погрешки, но ги изправя. А ние, които не разполагаме със средства, както природата, не трябва да грешим. Следователно, ако не можеш да изправяш погрешките си, не ги прави; ако можеш да ги изправиш, прави ги. Има и трето положение: Правиш погрешки, можеш да ги изправиш, а не ги изправяш – това не е добре.

От гледище на природата, погрешката е необходимост. За да започнеш да мислиш, ти трябва да сгрешиш. Докато не си сгрешил, ти малко си мислил. Като сгрешиш, тогава дохождаш до истинската мисъл. Тогава в тебе се заражда по-добро разположение, отколкото си имал по-рано. Адвокатът казва: „Докато не изгубим няколко дела, не можем да бъдем добри адвокати. Като ги загубим, тогава започваме да мислим“. Докато печелите, не мислите за загубите. Щом започнете да губите, мисълта ви посещава. Значи всяка грешка на физическия свят е едно благо за гениалния. Той се е родил на света, за да изправи всички свои нарушения в миналото. Като простак, човек греши по просташки. Той посочва на другите пътя на постижението, а сам нищо не постигнал. Защо? – Защото той живее само за себе си. Гениалният не живее само за себе си. Този път за постигане е придружен с по-малко жертви и мъчнотии. Когато геният се намира в мъчнотия, той туря лявата си ръка на кръста, а дясната – на челото, и застава спокойно. А простият върти ръцете си на една, на друга страна, без да върши нещо. Ако не знаеш къде да поставяш ръцете си, ти нямаш основа в живота си. Под „основа“ разбирам основна идея. Мисъл, която никога не се мени, е основна. Как ще работиш без основа? Птицата може и без основа. Тя живее във въздуха. За човека „основа“ е твърдата материя, почвата; за рибата – водата, а за птицата – въздуха. И тъй, основната мисъл за човека е доброто.

Доброто представя почвата, твърдата материя, върху която човек работи. Следователно всичко, с което човек работи, е добро. Вън от това то съществува като мисъл, която принася известна полза. Значи вашите ръце представят доброто в света; вашата уста е доброто, вашите уши са доброто, вашите крака, нос, всички добродетели също представят доброто. Това са условия, които помагат за постигане великата цел на живота. Към всички, с които работите, отправяйте такива мисли и чувства, като към себе си. Желаеш да се повдигнеш, пожелай същото и на приятелите си. Това иска Разумното Начало от вас. Вие живеете в едно разумно общество и сте свързани с него чрез разумните хора. Те ви помагат при всяка мъчнотия. Една тяхна мисъл, един поглед, една сладка дума са в състояние да ви освободят от всички затруднения. Лъчът на слънцето е светъл, а погледът на добрия човек е силен.

Коя е основната мисъл на днешната лекция ? Какво разбрахте от нея? – Човек трябва да се занимава с доброто – да не се докосва до забраненото дърво. Казвам: Понеже човек пожела, именно, знанието на забраненото дърво, той не издържа своя изпит. Сега и вие пипате това дърво и се отклонявате от правия път на еволюцията, без да постигнете това, което желаете. Това е злото, което препятства за постигане на желанията ви. Сега човек работи с доброто, не му е дадено да впряга злото на работа. Само Бог има право да впряга злото на работа. И ангелите даже нямат това право. Те могат само да отблъскват злото от себе си, но не и да работят с него. Като знаете това, не се разправяйте със злото. Който си е позволил да се разправя с него, всякога е бил тъпкан. Злото е стихия. Как ще се справите с водата, която минава през пропукания бент? Тази вода е хала, не се разправяйте с нея. Може да я впрегнете на воденицата, но ако се разправяте с това буйно течение, ще пострадате. За да укротиш водата, трябва да имаш широка площ. Злото е гъста материя, която оплита човека. Няма човек на земята, нито в миналото, нито сега, нито в бъдещето, който може да се справи с тази гъста материя. Не се борете със злото, а носете доброто в себе си. Нека доброто се разправя със злото, а не вие.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 31 март 1933 г. в София, Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Великата разумност", Младежки окултен клас. Двадесета година (1932-1933),

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ЗАКОН НА ДОБРОТО

„Добрата молитва“

Пишете върху темата „Отношението на минералите към растенията“.

Какво се разбира под думата „самообладание“? Да обладаваш нещо, което може да хванеш. Аз разбирам - може да завладееш земята и да я управляваш. Но да обладаваш нещо, което не можеш да хванеш, по кой начин може да постигнете това? Вземете думата „свобода“. Искате да бъдете свободни. В какво седи свободата? Някой казва: „Аз искам да бъда свободен.“ Искате да бъдете свободен, когато ядете. Да няма някой да му стиска гушата. И иска да бъде свободен по пътя - да няма някой, който да му препятства.

Това е едната страна на човек - и при най-голямото ограничение, пак може да бъде свободен. Ограничението, което ледът има, не важи за водата. Ограничението, което водата има за себе си, това ограничение не важи за парата. Ако вие разредявате материята, ограниченията постепенно изчезват. Например вие се намирате при лоши условия. Измени състоянието. Твърдото вещество е ограничено, но във време и пространство. Има по-голяма свобода. Това са аналогични примери, от които могат да се извадят няколко правила, по които може да се ръководите.

Срещнете някой човек, от когото се плашите. Кое е, което ви плаши? Или срещате някой човек, когото обичаше. Кое е приятното в него? И при това приятното за един човек не е приятно за друг. Ти се плашиш от мечката, а малкото мече се радва на нея. Ти трепериш от нея, а малкото мече, като види мечката, светват му очите. Защо?

Свободата, която хората търсят, има ли я на земята? Няма я. Нито богатите са свободни, нито учените са свободни. Никой не е свободен. Ние предполагаме, че сме свободни. Аз не вземам думата до крайност, че никак не сме свободни. Свободни сте донякъде. Стражарят е свободен, като се разхожда из улицата, но като отиде при началника, е ограничен. Също така и началникът е ограничен от по-горните. Също така и царят не е свободен. Понеже може да има конспирация, той трепери. Умният човек, и той не е свободен. Той си има бележки. Вземи му бележките, и той ще се намери в чудо.

Две плюс три е равно на пет. Но изтрий знаците, изтрий знака плюс, какво ще имаш тогава? Няма да знаеш какво да правиш. Как можеш да събереш две числа? Например две плюс три на едно място как ще събереш? Можеш ли да събереш водата и маслото на едно място? Не може. Можеш ли да накараш маслото да седи на дъното, а водата да е отгоре? Не. Като туриш маслото, то казва: „Аз на дъното не засядам, а на повърхността отгоре.“ Защо? Ученият човек ще каже, че маслото е по-леко. Ти казваш, че трябва да бъдеш на повърхността. За някого казват: „Ти не бъди така лек. Тежест трябва да имаш.“ Хубаво, ако вие облажавате маслата, че не седи на дъното, а на повърхнината, тогава защо казвате, че човек не трябва да е лек?

Вие казвате, че човек трябва да бъде добър. В какво седи това, да бъде добър? Доброто е това, без което не можеш. Да говориш, е добро. Да ядеш, е добро. Да мислиш, е добро. Да ходиш, е добро. Храниш се. Това е добро. Като престанеш да се храниш, ще има страдание. Като престанеш да дишаш, ще има страдание. Като престанеш да мислиш, ще има страдание. Като престанеш да ходиш, ще има страдание. Във всяка мисъл ще има движение. Във всяко дишане ще има движение. Във всяко ядене ще има движение. Вие сте дошли до положението като млади и искате да израснете. Колко? Като планина ли? Не. Ще израсне 150-160 сантиметра, най-много 2 метра височина. Това височина ли е? От два метра плат една риза не можеш да направиш. Ако платът е 80 сантиметра широк, а дълъг 2 метра, става ли риза от него? За малко дете става. Но за един човек като вас не става.

Казвам, вие сте висок човек. За тази височина има друга идея, която е скрита. В дадения случай 2 и 3, това са сили, това са динамични сили. Докато ти считаш 2 и 3 като числа и ги събираш, тогава имаш едно разбиране. Но като разбираш динамичността им, т.е. това, което можеш да направиш с числото 2 и с числото 3, тогава имаш по-ясно разбиране.

За пример имате 2 ябълчени семки и 3 крушови семки. Те правят 5 семенца. Може да ги съберете колкото искате, но вие не разбирате техните свойства. Но ако посадите двете ябълчени и трите крушови семки, вие веднага ще ги измените. Всяко число има свой ключ. Ако вие държите едно число в ума си, само така това число няма да ви принесе никаква полза. То ще ви бъде само товар. При вашето само- възпитание вие трябва да имате една истина, която да ви освобождава.

Всички хора мислят, че са свободни. Има една свобода вътре в природата, тя не е на земята. И дали ще дойде дълго време, е още въпрос. Само по някой път вие се чувствате за няколко секунди свободни. Аз наричам свободен човек този, който за нищо не се безпокои. Да усеща в себе си човек една радост, и тогава мислиш, че всичко разбираш, но после пак влизаш в неволята на живота.

Някой път мислиш, че от тебе може нещо да стане. Свободен си значи. Но след кратко време., като се погледнеш, намериш се пак в същото положение. Или някой път ние прекарваме онези илюзии, които имаме на сън. Сънува той, че цар го правят. Добре е облечен и се събужда и вижда, че никакъв цар не е. Събужда се под юргана отдолу. Кой го е завивал в този сън? Ще каже някой: „Кажете ми в що се състои свободата?“ Има две свободи в света. Едната свобода заробва човека. Ти влизаш в една свобода, но влизаш едновременно в друго ограничение. Свободен аз наричам да те оставят свободен да извършиш каквото искаш, но същевременно със своята постъпка и със своята мисъл да не ограничиш никого. Да бъдеш и ти свободен, да бъдат и окръжаващите около тебе и те свободни.

Сега запример вие срещате някой човек, когото не обичате и казвате: „Не мога да го търпя.“ При тези положения можеш ли да бъдеш свободен? Не. Защо не може да го търпиш? Заблуждението ето къде е. Срещнеш една стара торба, бутнеш я с крака си, хвърлиш я. на земята, но ако аз в тази торба туря 10 килограма злато, тогаз торбата става ценна. Туриш я под мишницата и казваш: „Хубава е тази торбичка.“

Та казвам, във всяка една мисъл, която вие имате, някой път вие смесвате формата на мисълта с това, което мисълта съдържа. Това е ценното. Докато вие не научите ценността на човешката мисъл, вие нямате правилно разбиране. Допуснете, че сте неразположени духом, гневен сте. Гневът произтича от това, че силата среща голямо противодействие. Всяко чувство или мисъл, което има противодействие, винаги произвежда гняв. Гневът е едно условие да премахнеш препятствието, което срещаш на пътя си. Ако можеш да премахнеш препятствието, ще усетиш удоволствие. А пък, ако не можеш, в тебе се ражда не неразположение, но омраза. Когато мразиш някой човек, ти го мразиш по единствената причина, че той е спънка на живота ти, а пък когато считаш, че някой ти помага, тогава имаш към него разположение.

Допуснете, че вие сте се разсърдили и в себе си приличаш на една бомба, взривни вещества, и чакаш само един малък удар.

(В салона е влязла една котка.) Котката обича повече топлината, отколкото знанието. Тя идва за печката. Тя казва: „Много ви благодаря за печката.“ Тя мисли, че заради нея сме я запалили.

Значи, когато приличаш на една бомба, чакаш най- малкия удар. В бомбата има взривни вещества и силата на човека зависи от следното. Когато можеш да превръщаш взривните вещества, взривните сили, които имаш в себе си. За пример една мисъл или едно желание може да произведе един взрив, но ако ти можеш да превърнеш тази енергия, да я впрегнеш на работа, минаваш за един умен човек.

Сега, когато вие имате гняв, как се лекувате? Вие се наговорите и след това казвате: „Пусни водата да изтече.“ Трябва да изтече мътната вода. Не е лошо да изтече. То е така, но има едно правило, че ако тази вода се е набрала, на следующето място пак се е набрала и няма къде да изтече. Ако има къде да изтече, пусни мътната вода, но ако умивалникът е запушен, къде трябва да пуснете мътната вода? Къде я пущате вие? Ако вие може да впрегнете гнева на работа, вие ще подобрите вашата памет. Ако не може да я впрегнете на работа, вие ще повредите паметта си. Отслабването на паметта се дължи на постоянни безпокойства. Ще знаете, че когато започвате да губите вашата памет, това се дължи на безпокойство. Отвън някой човек изглежда, че е спокоен, но вътре има нещо, което го безпокои. За да подобрите вашата памет, трябва да имате вътрешен мир, вътрешно спокойствие. Станало някъде землетресение, да бъдеш ти спокоен при землетресението. Ти казваш: „Може да дойде землетресение тука.“ Землетресението тук не може да дойде, а може да дойде само по известни причини. Само като го поканиш, то ще дойде.

Една чаша сама по себе си не може да се строши. Ако я удариш силно, ще се строши. Ако я удариш слабо, не може да се строши. „Ние считаме, че землетресението ще дойде.“ То е само един начин на природата. Бурите са други начини. Вълнението на океаните е друг начин. От известно гледище вълнението на океана си има добра страна. Така и землетресението. Ако хората живеят добре, то за в бъдеще землетресенията ще стават много хармонично. Но засега става пречупване на пластовете. Затова идат тези дисхармонични състояния. Всичко това, което става в природата, трябва да го приложите в себе си, за да станете силни.

Вие трябва да разбирате законите на природата. За пример младият човек остарее, погледнете се в огледалото, и главата ви е побеляла. Вашите глави са черни и след 10-15 години ще ви побелее главата, без да усетите ще ви побелее главата. Сега учите окултни науки. Толкоз лекции сте слушали, а не може да приложите нещо, някое окултно правило. Прилагате някой път, но прилагате все старите методи.

За пример каже ти някой нещо, ти по окултен начин няма да се справиш, но ще употребиш стария начин. Например някой ти говори нещо, ти кажеш: „Какъв простак си, какъв невежа си.“ Това е старият начин. Ако един простак те предизвика да говориш, можеш ли ти да бъдеш учен човек. Тогаз ти приличаш на един тъпан, който едно дете го бие. Не се предизвиква. Дойде някой прост човек, нито дума не обелвай. Може да дойде простият и да ти каже: „Ти си голям простак.“ Ти се поусмихни малко, кажи си: „Имам чест да видя един прост човек насреща си. Ако някой те срещне и ти каже: „Ти си голям простак“, какъв отговор трябва да дадеш. Какво се подразбира под думата „простак“? Двоен е смисълът.

Един човек, който може да те предизвика, да те разгневи, прост човек ли е? Той е учен човек. Прост е по отношение на тебе, че не разбира твоя характер, да знае как да се отнесе. По отношение на тебе е голям простак, но по отношение на своите интереси той е учен човек.

Върви едно куче и носи къс топло месо. Един човек хвърля камък, но кучето не дава месото, но друго куче го среща, хване го за опашката и кучето пусне месото. Кой е по-умен? Първият или вторият? Второто вземе месото и казва: „Това месо не е за тебе.“ Аз имам едно куче вкъщи. Та голямото куче в света е самообладанието. Можем да направим един опит. Сегашните психолози правят опит, като бодат с игла човека. Но може да убодете един човек с нещо и да му кажете една дума. Тук са събрани 50-60 души и всички да му кажат по една обидна дума. И след това той да има разположение и като излезе от тука, да бъде весел, като че ли е бил между ангели.

Вие казвате: „Еди-кой си не е търпелив.“ Всеки един да ми прикачи по една дума и той като излезе, какво ще бъде състоянието му? До една седмица той на себе си не може да дойде. Има една обида, която може да се каже на човека. Но като обидиш другия, да не обидиш себе си. Защото всеки един човек, който иска да те обиди, той опитва характера ти - доколко можеш да издържиш. И всяко едно ново учение, което е дошло в света, е предизвиквало гонение против себе си.

Онези старите хора казват: „Чакай.“ Ти носиш нещо ново в себе си. Старите започват да гонят новото. И те казват: „Това е лошо учение.“ Онези казват: „Много е хубаво.“ Онези ги гонят, за да покажат практически кое е новото. И щом почнат да се защитават, онези казват: „Вие нямате нищо ново.“ Когато езичниците гонеха християните, последните бяха усмихнати. Това беше нещо ново. Те ги нарязват на парчета, а той все пее, не отвръща със зло. Това е нещо ново. Представи си, че дойде един човек, който носи новото учение в света. Ти искаш да го опиташ и му отрязваш с ножа пръста. Той си взема пръста и го залепва. Отрежеш му ръката, той я залепва. Изтеглиш някой косъм, и той пак го постави на мястото. Каквото правиш, той го поправя. Ти какво ще кажеш? Ще му кажеш: „Искам да тръгна по вашето учение.“ Та всяко едно учение, което носи свобода по отношение на условията, при които се намираш, то е възприемливо.

За вас, които ме слушате, аз зная едно възражение, което може да се роди във вашите умове. Аз не говоря за абсолютната свобода - да прави човек каквото иска в свободата. Това не значи още свобода. Един цар може да прави много неща - да отваря войни, да беси хората, но това не е свобода. В понятието „свобода“ се включва нещо повече от желанието на човека. Да допуснем, че вие разрешавате известна математическа задача. Всички богати в света все си имат известни материални задачи, които трябва да разрешат. Някой път животните, които считаме, че седят на по- ниска степен на развитие, си имат свои изчисления. Правени са статистически наблюдения. Дивата котка, и тя се изсилва и от 20 метра как да скочи и да падне отгоре на жертвата си.

Питам, с чий инструмент изчислява, че като направи изчисление, че скочи да падне точно на гърба на своя противник. Един материалист ще каже, че това е инстинкт. Инстинктът, това е нещо разумно в света. И светът може да се обясни само при една голяма разумност. Да кажем, че вие седите и мислите, че Вашата ръка е неразумна. Но тя е резултат на разумни сили, които действат В природата. И дотогава - има връзка между ръката ви и тези разумни сили - дотогава вашата ръка е добра. Иначе се появява болка в ръката, в лакътя, пръстите и прочие. Същото нещо става и с вашия мозък. Никога не туряйте в ума си механически сили. Мислете, че светът е разумен. После не се интересувайте какво нещо е лошият човек, а изучавайте какво нещо е добрият човек. Не изучавайте какво нещо е лошото, а изучавайте какво нещо е доброто.

Първо човек започва с доброто. Той беше в рая. Злото отпосле дойде в света. Щом знаете доброто, вие ще можете да си обясните какво нещо е злото. При сегашните условия злото е изникнало 6 света като една необходимост. То е една преграда между хората. Например вие не може да направите всичките хора в една армия от офицери. Ако всичките хора в армията бяха офицери в един чин, тогава какво щяха да направят те. При сегашните условия простият войник е ограничен от ефрейтора, ефрейторът от взводния, Взводният от фелдфебела, фелдфебелът от подпоручика, подпоручикът, капитанът и т.н. Този ред произтича отнякъде. В новия порядък какъв ще бъде редът?

Ние казваме, че искаме свобода. Добре. Но кога ще турим в краката на човека - тези клетки в краката са живи. Ти целия ден ходиш и казваш: „Краката да му мислят.“ Ти най-първо не си дал свобода на краката си. Ти целия ден копаеш с мотиката и имаш мехури на ръцете си. Толстоистите казват, че който няма мехури, да не яде. Тогава колко души заслужават да ядат в света? Мехурите са миналото. Повечето хора са без мехури.

Необходимо ли е всички да работят на земята? Необходимо ли е светлината да копае? Необходимо ли е човешката мисъл да оре, също и човешките чувства, и човешката любов? Не. Само при дадени условия човек може да извърши известна работа. Сега физическият труд е повече, отколкото ние се нуждаем от него. Казва: „Осем часа трябва да се работи във фабриките.“ В кой кодекс пише това? Колко време взема храната да се смели? Четири часа. Хубавата здравословна храна

Взема един час и двайсет минути да се смели. Всяка храна, която взема повече време, тя е вредна. Например биволската пастърма за четири часа ще се смели.

Та ние сега както изучаваме живота, намираме се в едно неестествено положение. Интересите на хората са противоречиви. Те са така противоречиви, че аз ги уподобявам на следното. Ако вие вземете ситен пясък и го турите в едно шише, всичките частици се местят. Но ако вземете шишето и го преобърнете, може ли да изчислите всяка частица пясък къде ще отиде. Ако тези зрънца в пясъка бяха умни и искаха свобода, обърни шишето няколко пъти - и утихнат. После пак дигнат крясък. Пак го обърни. При такива условия не може да има никаква свобода. Това е крайният механически начин. И ако вие влезете в такова едно шише, при сегашните ваши разбирания вие сте почти в такова едно шише.

Вие нямате правилно разбиране на живота. Вие искате да бъдете свободни, но срещате някой богат човек и работите при него. След като работиш известно време при него, той не ви дава пари. Не че няма пари, но той си има известни съображения и най-после ти го намериш, пукнеш му главата, и той те даде под съд. Че имаш да вземаш, право е, но за пукването на главата ти си виноват. Лежиш в затвора, лежиш няколко седмици и излизаш. Ти казваш: „Аз му дадох да разбере.“ Това е губене на време. Можеш да заставиш този богат човек да ти плати двойно, без да го биеш. Нашата мисъл е така положителна всякога, че казваме: „Трябва да го набиеш.“ Ние сме войнствени. Ние сме готови да разрушим всичко.

Преди няколко време ме среща един от учениците тука и ми казва: „Аз мисля, че ти си причината за всичките тия работи.“ Аз казвам: „Ако аз съм причината за всичко това, тогава, ако искаш да се оправят твоите работи, тогава дръж приятелство с мене. Ако ти считаш, че аз всичко мога да направя, тогава дръж приятелство с мене. Какво ти коства това?“ Той трябва да разбере мисълта. Онази чашка всичко може да направи, но ти ще отидеш при нея и сам ще си вземеш своята вода.

Та казвам сега, аз седя и размишлявам. Ти всичко можеш да направиш. Той не разбира думата „ти“. Думата „ти“, това не е човекът. Има един, който всичко прави. Това е Бог. Това е само Бог, който прави всичко. Аз всичко мога да направя, но боли ме кракът. Три деня не съм ял. Мога да гладувам. Това не е разрешение на въпроса. Известно време някои хора искам да гладуват, понеже това е за тяхно добро, а някои хора трябва да ядат. Ако аз гледам към първата категория хора, и аз nie гладувам с тях. Яденето е благо, което е на своето време. Но когато го вземеш, когато не е време, то не носи никаква свобода.

Сега аз се пренасям в умствения свят. Хората, които са на земята, са резултат. Хората на земята са пробни лекции на съществата извън земния живот. Вие седите тук, но всеки един от вас е пробна лекция на някого другиго. Още не сте свободни. Вие ще бъдете свободни. Конят е свободен, когато пренесе стоката на господаря на известно място и после го пусне за известно време. После пак го впрегне. Дойде време да спиш. Дойде време да се облечеш. Дойде време, че трябва да ядеш. Не си свободен. Да не кажеш: „Всичко зависи отвън, а от нас нищо не зависи.“ Но когато коня го пуснат, той е свободен да прави нещо.

Мнозина искате да бъдете началници в Министерството на просветата или ако сте военни, желаете да бъдете някой полковник или генерал. Хубави работи са те. Аз наричам виртуоз този, който може хубаво да свири. Аз ще свиря на себе си. Един човек, който иска да бъде генерал, трябва да бъде генерал на себе си, да заповядва на себе си, че сам да е доволен от своето положение. Сега за пример, ако ви държа няколко часа тук, колко души ще останат тук? Ако направя проба да ви държа 8 часа, колко души от вас биха издържали? Колко души от вас ще останат? Едва ли ще остане един, и той ще си навежда главата от умора. Аз питам философски защо трябва да говоря 8 часа? Какво ще научите вие, като ви говоря 8 часа? Ако очаквате след 8 часа да получите наследство от 2 милиона, нали ще бъдете будни тогаз? Ако кажа - всеки, който заспи, няма да получи наследство, тогава ще има разтривки, обръщане наляво-надясно. Ако пък говоря 8 часа за празни работи, тогава защо ще идете да си губите времето. Когато се говори, ние придобиваме нещо. Едно нещо, което ще се придобие, и то не 2 милиона, а повече.

Вие сте учени хора, колко клетки се изискват, за да се направи едно пробно тяло като човешкото. Един германски учен изчислил, че 20 билиона клетки трябват, за да се направи едно пробно тяло като човешкото. Една клетка ако струва един лев, тогава се изискват 20 билиона. Каква грамадна сума е това, да се направи едно тяло. Вие гледате на себе си и казвате: „Какво ли има в мене?“ Пукнеш си главата и казваш: „Какво ли може да излезе от мене?“ Това е неразбиране на онези велики процеси, с които си служи природата. У всеки един човек има възможност, трябва да му се дадат съответните условия. Той трябва да чака своето време. Като му дойде времето, той ще види своята гениалност. Гений е онзи, който се е проявил на времето си, а пък онзи, който не се е проявил на времето си, е прост човек. Гениалните хора са дошли на времето си, а пък талантливите са по средата между гениалните и простите. До-добре е да бъдеш гений, отколкото простак. Под думата „простак“ разбирам един човек, който не е дошъл на своето време.

Пренесат ти една свещ, когато отвън има голяма буря. Цъкнеш една клечка, и тя изгасне. Цъкнеш друга клечка, и пак изгасне. Този човек е простак. Разбирам да цъкнеш. когато времето е тихо. Не си хабете енергията напразно в бурно време. Ти ще кажеш: „Какво трябва да правя?“ Ако си вкъщи при една буря, работи вътре вкъщи, докато бурята мине. Ако си развълнуван, стой, докато морето утихне. Ако си скръбен, стой, докато скръбта ти мине. Тя ще мине. А когато човек трябва да излезе вън? Когато природата е радостна, излизай. Когато е гневна, не ходи при нея. Ние от нея научихме тоя занаят, дето се гневим ние. Тя, като се гневи, хвърля това-онова навсякъде. Тя взима хиляди прашинки, хиляди листа ги събаря от дърветата, хиляди хора ги потопява във водата и пет пари не дава. И като се оплачеш на нея, казва: „Колко души изби?“ „Хиляда души.“ И казва: „Колко души изгубиха?“ „Ще платим.“ И след време пак причинява загуба. После като се оплачеш, пак ги поправя. Прави погрешки и ги изправя. Но ние, които не разполагаме със средства като природата, ние не трябва да правим така. Ако една погрешка можеш да я направиш, поправи я. Ако не можещ да я поправиш, не я прави. И ако можеш да я поправиш и не я поправиш погрешката, тогава не е добре.

Погрешката е един опит. Някой път погрешките от гледището на природата са една необходимост. Ти трябва да направиш една погрешка, за да почнеш да мислиш. Преди да направиш погрешката, ти най- малко мислиш, а след като я направиш, в тебе ще дойде истинската мисъл, в тебе ще дойде едно по- хубаво състояние, отколкото по-рано. Някои адвокати казват: „Докато не направим някои погрешки, не можем да станем добри адвокати - като изгубим няколко дела. А пък като изгубим няколко дела, почваме да мислим. Като все печелим, не мислим.“

Вие се спирате върху погрешките. Погрешките в сегашния живот са едно благо за гениалния човек. Гениалните в света са се родили, за да поправят всичките погрешки на миналото. Понеже някой в миналото е бил простак и е правил погрешки, той е посочвал на другите пътя на постижение. Гениалният не живее за себе си. Той иска да покаже пътя, по който с по-малко мъчнотии, с по-малко жертви да се постигне. Когато геният се намира в мъчнотия и когато един прост човек се намери в мъчнотия, как си държат ръцете? Той ще си движи ръцете насам-натам, ще се вълнува простият човек. Геният ще си тури лявата ръка на кръста, а пък дясната на челото, и е спокоен. Когато ти си спокоен, в такъв случай туряш показалеца на дясната ръка върху челото, тогава си гений. А пък, ако постоянно си огъваш ръцете навсякъде и не можеш да намериш място за тях, тогава нямаш основа в живота. Или да кажа по-ясно, трябва да имаш една основна идея. Мисъл, която никога в живота ти да не се мени. Ако нямаш основа, къде ще работиш? За птицата базата е въздухът. За хората - почвата. За рибата - водата.

Трябва основна мисъл за нас. Основната мисъл за човека е доброто. Това е земята, това е почвата, върху която ще работим. Всичко това, с което разполагаме в дадения случай, то е добро. Доброто, вън от тези условия като нещо абстрактно, то може да съществува като някаква мисъл, но то не може да не принесе никаква полза. Следователно считайте вашите ръце - това е доброто. Вашата уста - това е доброто. Вашите крака - това е доброто. Вашите уши - това е доброто. Вашият нос, вашата мисъл, това е доброто. Всички ваши добродетели, които имате, това е доброто. Те са Все условия, които ще ви помагат, за да може да постигнете великата цел, която имате. Хранете към всички, които работят с вас такива чувства, както спрямо себе си. Тъй както човек желае да се повдигне, да има мир и спокойствие, да е свободен от тягостите на живота, това същото той трябва да желае за всички свои разумни приятели, за всичко, което е разумно в света.

В света има едно същество. Вие сега живеете в него, във връзка с него. Това са всички разумни хора в света. Когато вие имате едно затруднение, те ви помагат. Всякога, когато се намирате в едно затруднено положение, те ще ти помогнат с една мисъл, с един поглед, с една сладка дума. Погледът е силен, погледът на слънцето е силен. Погледът на един добър човек е една сила. Сега коя мисъл остава във вас? Какво разбрахте? На човека беше забранено да бута дървото на забранения плод. А само с доброто да се занимава. А понеже той искаше другото знание, не издържа изпита. И ние сега бутаме това дърво и вследствие на това се отклоняваме от правилната еволюция и никога не постигаме това, което желаем. Това е злото. Злото е всякога онази сила в природата, която препятства на това, което искаш да постигнеш. Само доброто е, с което ние разполагаме в света. Злото никой не може да го впрегне на работа.

Само едно същество има, което може да впрегне злото на работа в света. Това е Бог. Друго същество няма. Нито ангелите могат да впрегнат злото. Ангелите само отблъскват злото от себе си. Единственото същество, което може да се разправи със злото и да го впрегне на работа, е само Бог. Затова и вие не се разправяйте със злото. Всеки, който се е разправял със злото, е бил тъпкан. Злото е една такава стихия! Представете си, че имате един бент, пред който има много вода. Представете си, че аз пусна бента. Как ще се разправяте с тази вода. Не. Остави тази хала. Можеш да я използваш, да туриш една малка воденица, но ако искаш да се разправяш с цялото течение, не ще можеш. Ти, за да можеш да укротиш тази вода. трябва да имаш широка площ като земята. И тази вода да бъде десетина сантиметра дебела.

Злото в света е една центрирана сила. Ако човек иска да се разправя с нея, няма човек, който е могъл да се разправи с нея, нито в бъдеще може да се разправи.

Та престанете да се борите със злото, но носете доброто в себе си. Оставете доброто, то да се разправя със злото.

„Отче наш“

Двадесет и седма лекция на Младежкия окултен клас 31 март 1933 г., петък, 5 часа София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...