Jump to content

7. Пътят на живота, 20 ноември 1932 г. (г. 5, бр. 54)


Recommended Posts

ПЪТЯТ НА ЖИВОТА

Двадесетият век е век практичен, конкретен, материалистичен. Това е едно състояние на деца. Материализмът показва детството на човечеството; това е първата стъпка в пътя на познанието, където се изработват органите за обективно възприятие и схващане на реалността.

За нас реалното в човека представя тялото. Човек знае за света само това, което може да възприеме чрез тялото си, чрез сърцето си, мозъка си и чрез петте сетива. И следователно, развоят и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие, с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят. И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по- ефирна материя, това показва една по-голяма площ на мозъка. - Който има груб организъм, площта на мозъка му е по-малка. Колкото костите и мускулите са по- деликатни и по-тънки, толкова възприемателната сила на организма е по-голяма. Същото се отнася и за окото и другите органи - силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята.

Както животът се развива днес, човек е изправен пред известни опасности и заключения в света, причините, на които не ги знае. За да могат да се избавят съвременните хора от тези изненади в живота, трябва да проучат и добият знанието, което е вложено в самия живот. И има в човешкия ум една способност на предчувствие, която никога не лъже и ако разбираме езика й и я слушаме, ще ни избави от много неприятности в живота. Всички предмети са живи и всеки предмет може да ме предупреди за нещастието, което може дати дойде, когато си близо до него. И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено чувстваме нещо тежко и тревожно, неразположени сме, без да има някаква видима причина. Това е вътрешното предчувствие, но който не разбира езика му, не може да се ползва от него. Това знание принадлежи на вътрешната страна на живота и трябва да го проучаваме. И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види, че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора. Окултистите си имат един начин за изяснение на този въпрос - те казват, че човек имал седем тела, и казват, че тези седем тела били едно в друго. Не - тези седем тела не могат да бъдат едно в друго. От физическо гледище е така, има седем тела, които се проникват едно друго, но от гледището на духовния свят, човек няма седем тела, но има само едно тяло, а другите са обвивки, проекции в различни среди. Тялото това е ценното, това са всичките възможности, които природата е вложила в човека и му е дала възможност да работи. Но ние още не сме господари на тялото си. Нашето тяло, което имаме, не ни е поверено още на нашата грижа - ние се занимаваме още с обвивките на тялото, а тялото не ние дадено още на разпореждане. И обвивките могат да се развалят и повредят, но тялото си остава винаги. Разумното същество със своето тяло, което не се поврежда и с което живее, може да си създаде, каквато иска обвивка.

Та, културата на човека, а оттам и неговият живот зависи от площта на възприятията. С многото и излишна работа съвременният човек, който е роб на труда, е осакатил себе си, като е загрубил кожата си и намалил площта на възприятията, и по такъв начин се изолира от външното обективно въздействие на космичния живот. А единственото реално нещо, към което трябва да се стремим, това е животът. Единственото нещо, което знаем и познаваме, това е животът. Какво нещо са - Любовта, Мъдростта, Истината, Добродетелта, Правдата и пр. - ние не знаем непосредствено; те са отвлечени истини за нас. Единствената проява на Великата Реалност, Която непосредствено познаваме и която се явява за нас като първична и основна проява на реалността, това е животът. И чрез живота ние познаваме всички други неща. А някои искат сега, от гледището на любовта да познаят нещата. За нас сега Любовта е само път към живота. И само като влезем в този път, можем да дойдем до живота; като дойдем до живота, чрез него ние ще познаем, какво нещо е Любовта, Мъдростта и пр. Но какво нещо е животът сам по себе си? На живота не може да се даде дефиниция. Всеки човек може да определи за себе си, защо живее. Това е неговата задача. И всеки който си даде разрешение на въпроса - защо живее, той добива конкретно познание за живота. Има лична опитност, а който не може да си даде отговор, той си създава само общи философски схващания за живота, които не отговарят на реалността. Тези, които имат великото знание за живота, които имат лична опитност, едногласно твърдят, че животът не е механически процес, а че той е едно велико вътрешно единство, проявено във всички форми на времето. И като проява на единството на живота се явява естествения стремеж към взаимопомощ, солидарност, взаимоуслуга, който е закон за организиране на всички биологически и обществени форми. Но днес хората са изменили на този първичен закон - както в индивидуалния си живот, така и в обществения - и по тази причина в индивида се раждат болестите, а в обществото, кризите и сътресенията. Защото хората днес не градят и не подпомагат процеса на живота, а рушат това, което животът гради. Само когато хората се проникнат от тази велика истина за единството на живота и ценят живота проявен във всички форми, ще могат да се разрешат всички социални и индивидуални проблеми. Социалната проблема ще се разреши само тогава, когато всички хора, които са дошли на земята намерят това, за което са дошли. Тогава хората ще добият истинския живот, който изключва от себе си всички безпокойства и всички негативни състояния. И тогава човек ще има всичките възможности да работи - защото всички негативни състояния и черти са атавистически остатъци, останали още от растителното и животинското царства и миналите човешки раси. И човек трябва да се справи с тях, за да използва благата на живота.

За да може човек да се справи с атавистичното наследство на своите прадеди, той трябва да реформира своя организъм, като почне от подбора на храната. Сам да си приготви храната, за да вложи най- хубавите мисли и пожелания в нея; защото сега чрез храната, не само че не ликвидираме със своето минало, но го поддържаме. Чрез храната ние разваляме нашите мисли и желания.

Като се развали стомахът, разваля се черния дроб, жлъчката, белия дроб, хващате мигрена в мозъка, развалят се твоите чувства и ти виждаш само зло у хората.

И религията в света е дошла като една наука, като един метод да се изправят органически човешките чувства. Това е нейната пряка задача, а не да учи хората да вярват в Бога. Тя трябва да даде формите и начините за облагородяване на чувствата, а въпросът за вярата в Бога е въпрос на опит и знание. Животът и любовта, знанието, истината, свободата и всички добродетели, ще ни убедят в съществуването на Бога. Бог сам по себе си ние не можем да го проучваме, но ние Го познаваме дотолкова, доколкото познаваме Неговите дела. Бога извън Живота, Любовта, Мъдростта, Истината и всички добродетели не можем да Го познаем. Не можем да казваме, нито че е, нито че не е. А сега всички хора имат една крайно материалистична представа за Бога, и като Го поставят някъде вън от себе си, вън от живота, искат да Го познаят. Това е едно суеверие, което е донесло много злини на човечеството.

Сега хората, които имат механическо схващане за живота, търсят Бога, Любовта, Истината, знанието извънка живота, търсят подкрепа и основа на своето битие извън живота. Сега някои чакат да дойде от небето да спаси света. Щом туряте Христа вънка от себе си, вие преставате да съществувате, както кръгът престава да съществува, щом центърът му излезе извън него. Божественото - Христос е центърът на вашето битие и върху този център е създадена цялата ви окръжност. Туй, на което дължите цялото ваше съществувание, това е Христос. И целият капитал и всички сили, с които разполагате, всичкото това е в центъра на вашето битие, и това е Христос. Възможностите на нашия ум, на нашето сърце, на нашата воля, на нашата душа, и на нашия дух, туй което не се мени - това е Божественото, което трябва да изучавате в себе си. То не е вънка от нас. Цялата вселена е по-малка от нас. Човешката душа е по-голяма от цялата вселена - това е човекът. И човек със своето истинско тяло не умира.

Умира нещо в него, но това не е тялото. Има три неща в човека, които не умират - духът, душата и умът, а умът представлява човешкото тяло. Това е най-материалният принцип, сърцето е само една функция на ума, а волята е само една сила у човека. И тя ще се измени, тя не е нещо постоянно. Но умът, душата и духът - това са три неизменни принципа на човешкото битие - това е човекът. Духът показва неговата сила, душата показва степента на неговата чувствителност, а умът - това е най-материалното - тялото на човека. И човешкият ум никога не умира. Тялото, което сега имаме, представя един резултат на човешкия ум и умът е в състояние да си направи, каквото иска тяло, но същинското му тяло си ходи с него.

Копнежът на човека е безсмъртието, но за да реализираме това безсмъртие, трябва да открием вътрешните закони на живота и да наредим живота си по тях. Само така като следваме пътя на живота, ще превърнем възможността за безсмъртие във физическа реалност.

________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. Пътят на живота

Разсъждения по неделна беседа, държана от Учителя на 20 ноември 1932 г. Ти ли си / Свещен трепет

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...