alexamsterdam Posted January 11, 2011 Share Posted January 11, 2011 Аудио - чете Иванка Петрова Архивна единица От книгата „Начало на мъдростта“, 17 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. III (1931-1932 г.), изд. София, 1946 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Събуждане“, 40 лекции на общия окултен клас, 11-та година, (1931-1932 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Възпитание на волята Размишление. Като ученици, добре е да се упражнявате в рисуване на картини, на портрети, да станете художници. Обаче, това не значи, че ще оправите работите си. Не само че няма да ги оправите, но ще се натъкнете на строгата критика на художниците. Да рисуваш, това е голямо изкуство. То има отношение към очите. Затова казвам: Каквито са очите на човека, такова е и рисуването му. За музиката казвам: Каквито са ушите на човека, такава е музиката му. Както слухът и зрението са две важни сетива, така рисуването и музиката са две големи, важни изкуства. Като знаете това, учете се да наблюдавате образите и да се вслушвате във всички звукове. Вие трябва да знаете, как да наблюдавате и какво да наблюдавате, какво да слушате и какво да възприемате. Човек трябва да наблюдава и изучава същественото в живота. Срещаш един човек, ще наблюдаваш лицето му – същественото в него. Съществени черти на лицето са тия, които не се изменят. Да наблюдаваш тия черти, това е естествено наблюдение. Ако наблюдаваш болезнените черти на лицето му, които всеки момент се менят, това е неестествено, неправилно наблюдение. Болезнените черти на лицето определят хода на болестта, но не и характера на човека. Спирайте погледа си на здравословните черти на лицето, които определят човешкия характер. Казвате, например, че някой човек е добродетелен. Как познавате това? Коя черта на лицето определя добродетелта? Ще кажете, че това се чете в очите му. На кое място в очите се вижда доброто в човека? Вие градите знанието си върху нещо, но не знаете точно мястото на това нещо. Всички сте изучавали геометрията, познавате различните фигури – ромб, ромбоид, правоъгълник, знаете разликата между тях. В правоъгълника срещуположните страни са успоредни и равни, а в ромба всичките страни са равни. В правоъгълника съседните страни са взаимно перпендикулярни, а в ромба не са, защото те са в движение. Причината за образуване на ромб в природата се дължи на движението на силовите линии. Това показва, че природата си служи с всички форми – фигури и тела. Учените са взели тия форми от самата природа. Така те се домогнали и до Соломоновия знак – два преплетени триъгълника: триъгълникът АВС – с върха нагоре и триъгълникът ДЕF – с върха надолу – фигура 1. Триъгълникът АВС означава възлизане на човешкия дух нагоре, т.е. стремежът му към Бога. Когато се моли, човек вдига ръцете си нагоре, с допрени пръсти. Така се образува първият триъгълник АВС. Когато се молите искрено, вашите мисли и желания са чисти и насочени нагоре. Щом се откажете от Бога, отричате молитвата и спущате ръцете си надолу. Тогава започвате да се молите на хората, от тях искате помощ. Отивате при някой богат човек, искате пари на заем. Слагате ръцете си на гърдите и казвате: Честен човек съм, ще върна парите, когато спечеля повече. Така образувате втория триъгълник, с върха надолу. При това положение, не очаквайте парите си. Следователно, като давате пари на някого, гледайте, дали тоя човек държи ръцете си нагоре, или надолу. Ако ги държи нагоре, ще върне парите; ако ги държи надолу, няма намерение да ги връща. В това отношение българинът е доста практичен. Като дава пари или продава нещо, той всякога се вглежда в хората, да разбере, какво носят. Той дели хората на щастливи, с добър полез. Ако в дюкяна ви влезе такъв човек, след него ще дойдат много купувачи. Тоя ден ще дойдат много клиенти, и търговията ще върви добре. Влезе ли в дюкяна ви някой нещастен човек, тоя ден търговията няма да върви добре. Това е наука, която ще се изучава в бъдеще. Кампер, знаменит френолог, се е занимавал и с тоя въпрос. В линиите и чертите на човешкото лице, той търсел причината за съществуването на щастливи и нещастни хора. Така се създал Камперовият ъгъл, който е различен по големина. В животните тоя ъгъл е малък, а в хората от 80-82 градуса. Само в някои гръцки типове тоя ъгъл достига до 90 градуса. Като се говори за ромба, спираме вниманието си върху страните му, като граници на разумни сили. Като се говори за триъгълника, спираме вниманието си върху основата му, от която зависи неговата височина. Ако основата на една пирамида е голяма, и пирамидата ще бъде висока. Ако основата на къщата е здрава, и къщата ще бъде здрава. На слаба основа нищо не можеш да съградиш. Човешкото тяло е също така основа, върху която се гради. Като започваш една работа, първо погледни челото си, да видиш, какви способности се крият в него. Можеш ли да станеш музикант или художник, ако основата на челото ти е слаба, или способностите посредствени? Обикновен музикант можеш да станеш, но не и велик музикант и виртуоз. Музиката е способност, а не чувство. Музикалното чувство е проекция на тая способност. Вярата, любовта в човека са чувства, а не способности. Обаче, можеш ли да разглеждаш явленията от техните причини към последствия и от последствия към причини, това е способност. Френолозите и психолозите изучават чувствата и способностите на човека, търсят техните места и дохождат до ред заключения. Твърденията на френолозите са по-верни и точни от тия на психолозите. Съвременните психолози изучават чувствата на човека, но не знаят, къде да ги поставят. Френолозите, обаче, знаят мястото на всяко чувство и способност. Те ги изучават като центрове в човешкия мозък. Психолозите не знаят мястото на волята в човека, а френолозите знаят. Психолозите отчасти знаят мястото на интелигентността в човека, френолозите точно определят това място. Психолозите живеят повече в идеен свят, а френолозите – в реален свят. Някои психолози казват, че от картината на художника ще съдиш за самия художник; френолозите казват, че от художника от чертите на лицето му ще съдиш за неговата картина. Чувствата и способностите на човека се проектират върху лицето, черепа и тялото му. Като разглеждате човешкото тяло отвън, ще видите в него три триъгълника: от главата до раменете е първият триъгълник – с върха нагоре; от раменете до пъпа е вторият триъгълник – с върха надолу; от пъпа до краката е третият триъгълник – пак с върха нагоре. Човешкото тяло е резултат, проява на разумни сили. От резултата съдим за разумността на човека. Като гледате лицето на някой човек, виждате, че в него се крият големи възможности, които в тоя живот не може да развие. В бъдеще, ще му се дадат условия за развитие. Днес неговите възможности са само в проекция. И при най-благоприятни условия да го поставят, той ще направи малък прогрес. Той може да мечтае за много неща, да стане учен, богат, силен, но нищо няма да постигне. Срещате един човек, който живее при неблагоприятни условия, но каквото мисли, всичко постига. Той има вътрешни условия и работи усилено за развиване на ума, сърцето и волята си. В него лесно стават преврати. Какво се иска от сегашния човек? – Да преобрази главата, гърдите и стомаха си. В религиозния човек и стомахът е съзнателен, и той дава мнението си по различни въпроси. Когато види, как хората разглеждат социалните въпроси, стомахът казва: Хляб трябва за гладните. Тия хора ще умрат от глад. Трябва да се погрижите за тях. После дробовете казват мнението си: Повече въздух е нужен на тия хора. Ако ги лишите от въздух, те ще умрат. И стомахът е прав, но какво ще стане с хляба, който е влязъл вече в стомаха, ако няма въздух в дробовете? Най-после и главата дава мнението си: Прави са моите колеги – стомахът и дробовете, но какво ще стане с човека, ако няма глава, т.е. динамо, което произвежда светлина и я изпраща по цялото тяло? Днес един професор говори за хляба, друг говори за въздуха, а трети – за светлината. И тримата са прави, и тримата имат основание да говорят върху тия въпроси. Хората, като слушат техните разсъждения, казват, че това са отвлечени въпроси, които те не разбират. – Защо не ги разбират? – Защото се отнасят до висок, умствен свят. Когато човек се натъкне на високи умствени въпроси, казва, че не ги разбира. Какво казват ония, които изучават планетите? Като изучават Венера, те казват, че не я разбират, понеже е забулена, обвита в мъгла, не знаят, какво се крие в нея. Луната е открила своя образ, тя позира. Венера е скрила образа си, всичко държи в тайна, не дава възможност да проникнат в нея. Тя дава светлина, но крие лицето си. – Защо Венера крие лицето си от хората? Според мене, и Венера е така открита, както и Луната, но в ума на сегашните учени, астрономи има нещо, което им пречи да проникнат във Венера, да видят нейния образ. Мъгла има в човешките чувства и понеже Венера е представителка на чувствата, нейната атмосфера се кристализира и става недостъпна за наблюдателите. За обикновените човешки умове и сърца, и Слънцето е скрито, забулено, но за адептите, за посветените хора, то е открито като Луната. Това са твърдения, които трябва да се докажат. Казвате: Защо са нужни доказателства? Ние виждаме планетите с телескоп и, както виждаме, така правим своите заключения. Питам: Какво ще кажете за връзките, които се образуват между вас? Срещате един човек на улицата, сърцето ви трепва, харесва ви се той. Разглеждате го, не виждате нещо особено в него. И той прилича на всички обикновени хора. Чудите се, защо ви трепва сърцето, защо искате да го спрете и да си поговорите с него. Вие чувствувате известно разположение към него, някаква връзка. Като обикнете тоя човек, ще видите в него нещо особено, каквото в другите хора няма. Един познат ме срещна един ден на улицата и ми каза: Моля ти се, ела с мен вкъщи, да видиш нещо особено. Отидох в дома му и започнахме да говорим по различни въпроси. След малко той доведе детето си, малко момченце, и ми каза: Виж, нали моето дете е гениално. Кажи мнението си. Погледнах детето, погледнах бащата и си помислих: Какво да кажа? В детето има добри заложби, големи възможности, но те ще се проявят в бъдеще, не сега. И след 20 години то няма да бъде гениално. Казах на бащата, че в бъдеще детето ще бъде гений, но трябва да работи, да се развива. Със своята любов към детето, бащата вижда тая гениалност още днес. Аз я виждам в далечно бъдеще. И на вас казвам, че днес не може да станете учени. Колкото и да ви говоря, това ще остане теория. Все едно, че сега ви давам по едно бонбонче, или по един чай, временно да се залъжете. Засега теорията е толкова важна за вас, колкото бонбонът за детето – поне връзка се прави между вас и мене. Като отидеш на гости, където те приемат добре, казваш: Нахраниха ме тия хора, сладко ядох. Така се създават отношения между тебе и това семейство. Вие ставате приятели и започвате взаимно да се посещавате. Като ученици, изучавайте линиите на лицето си, на челото, на носа, на брадата, да се познавате. Ако линиите на челото, на носа и на брадата са повече отвесни, отколкото легнали, имате човек с установен характер. Каквото намисли да прави, той го постига. Той не се лакоми за много неща изведнъж. Едно нещо намисли и пристъпва към реализирането му. След това започва друго нещо. Той не се колебае в мислите и чувствата си. Всеки трябва да изучава брадата си, да види, как се проявява волята му. Колкото по-дълга е линията на брадата, толкова по-силна е волята на човека. Обаче, от значение за силата на волята са и челюстите. Ако двете челюсти в човека са издадени навън, както в животните, чувствата в него имат надмощие над мисълта. Такъв човек трябва да работи усилено върху себе си, за да се приберат челюстите назад. Работете върху брадата си, да се усъвършенствува. Иначе, вие може да имате добри желания, добри мисли, но нищо няма да постигнете. За постигане на добрите мисли и желания е нужна силна и разумна воля. Това се изразява в добре оформената брада. Мнозина се питат: Защо не мога да реализирам желанията си? – Защото волята ти е слаба, защото брадата ти не е добре оформена. Това не трябва да ви обезсърчава. Човешкият дух е работил хиляди години и още много има да работи. Това, което предстои на човешкия дух и на човешката душа да изработят, е дело не на един живот, а на много животи. Следователно, не се обезсърчавайте, че не можете да свършите всичката си работа за един живот. Днес не можете да свършите всичката работа на деня, но една част може да свършите. Всеки ден може да направите нещо и за тялото си, и за ума, и за сърцето си. Всеки ден работете и върху волята си, да я усилвате. Ако волята ви е слаба кажете си: Утре, като стана от сън, веднага ще отида за вода. Щом се събудиш, не се обленявай. Стани, вземи стомната и иди за вода. – Какво ще кажат хората за вас? – В дадения случай мнението на хората не е важно. Ако се съобразявате с тяхното мнение, ще поставите едно препятствие пред волята си и, брадата ви, вместо да се оформява, започва да се деформира. Работете върху волята си, да оформите брадата си. Яви ли се една трапчинка на брадата ви, това показва, че волята ви се усилва. Не е достатъчно само един път да донесете вода – много пъти ще носите. Не само вода ще носите, и други неща ще правите. Станеш ли сутрин от сън, проветри леглото си и го оправи. Не очаквай на други, те да го оправят. Сам ще оправиш леглото си, сам ще си услужваш във всичко. Друг метод за усилване на волята и оформяване на брадата е молитвата. – Не зная, как да се моля. – Знаеш, не знаеш, ще се молиш. – Какво да искам от Господа? – Ще се молиш, и без да искаш нещо. Като се молиш десетина години наред, ще се оформят и челото, и брадата, и устните. Това ще се отрази не само върху волята, но и върху ума ти. Умственият и сърдечният ти живот ще се подобрят. – За кого да се моля? – За себе си. Молитвата не е за Господа, но за самия тебе. Като се молиш, ти придобиваш нещо, а не Господ. Ще се молиш тайно, никой да не те вижда. Защо учи детето? – За да оформи брадата си. Днес изучава едни предмети, утре изучава други и по тоя начин въздействува върху ума и волята си. Достатъчно е да видите брадата на някой човек, за да разберете, учил ли е добре като дете, какви бележки е получавал и как е свършил училището. Всичко е написано на човешката брада. Който знае да чете, може да каже, какъв е бил човек, как е живял и какво е постигнал. Често идват при мене външни хора, да ме питат, ще бъдат ли щастливи, ако се оженят. Казвам: Ако жената или мъжът, за когото се жените, има добре оформена брада, ще бъдете щастливи. За добрия живот е от значение добре оформената брада. Казвате, че вашият възлюбен има отличен ум и отлично сърце. Добре е, че има отличен ум и сърце, но ако брадата му не е оформена, животът ви няма да бъде добър. Тоя мъж или жена са обикновени хора. С такива хора не може да се живее добре. Попаднете ли между хора, на които брадите не са добре оформени, ще почувствувате известно неразположение. Без да искате, вие се влияете от силите, които действуват в тях. Сега на вас казвам: Работете върху брадата си. Ако не можете да направите нещо за нейното оформяване, да изработите една малка трапчинка, нищо не сте постигнали. Ако напишете цели томове върху брадата и лицето, а не измените нито една линия на лицето и на брадата си, вашите томове и теории нищо не струват. Другите хора могат да се ползват от тях, но вие нищо няма да постигнете. Сега, като говоря за работата, която ви предстои, вие се обезсърчавате. Не се обезсърчавайте, но работете върху своето чело, своя нос, своята уста и брада, да ги оформите. Някои от вас имат възможност да развият носа и челото си, да придобият по-голяма интелигентност. Днес носът и челото им са в проекция – работа се иска от тях. Трябва да дойде някой отвън, да ги бутне малко, за да започнат своята работа. Тръгнат ли веднъж в пътя, никой не може да ги спре. Същото се отнася и до вас. Вие сте волеви натури, може да работите. Големи възможности се крият във вас, но работа е нужна. Ако сте сприхави, ще приложите волята си, да въздържате гнева си. Връщате се в къщи, искате веднага да обядвате, но жена ви не е сготвила още. Вие се разгневите и започвате да викате, Философски трябва да гледате на нещата. Усмихни се и кажи: Днес ми е писано да чакам, да приложа търпението си. Ще ям, когато обядът бъде готов. Така ще възпитам волята си. Проявиш ли гнева си, ти туряш петно на брадата си и, вместо да я оформиш, ти съдействуваш за деформирането й. После, трябва да работиш усилено върху себе си, да дойдеш до първото положение. – Може ли при мъчнотиите, в които живеем, да подобрим брадата си? – Мъчнотиите, именно, са условия за работа. Оня, на когото брадата е добре оформена, има постоянство. Той е човек с широко сърце, с широки идеи. Самата брада, обаче, не трябва да бъде много широка. Широката брада показва, че човек е попаднал в гъстата материя. Между брадата, носа и челото има известно отношение. Ако лицето е правоъгълно, човек е голям материалист. Той може да бъде интелигентен, но материалист. Той се интересува от реалния свят, който се поддава на опит. Дойде ли до някой отвлечен въпрос, не се интересува. Лицето на интелигентния е конусообразно, но не много заострено. Ако лицето е много тесен конус, човек придобива някои лоши черти в характера си. Брадата предава красота на лицето. Природата е работила хиляди години върху човека и след като създала челото, очите, веждите, ушите, носа, най-после завършила своето творение с брадата. Без брада лицето е незавършена картина. Като знаете това, хващайте от време навреме брадата си и казвайте: Господи, помогни ми да оформя брадата си. – Нямам ли брада? – Имаш, но брадата ти е в проекция, не е дошла още до онова Божествено състояние, в което трябва да бъде. Брадата представлява материалния свят. Тя е антена, която свързва човека с Божествения свят. Без брада, т.е. без антена, човек не може да се свърже с Божествения свят. Той прилича на човек, който няма кредит. Отиде при един, при втори банкер да иска пари, но никой не му дава. Когато брадата на човека е оформена, където отиде, всички му дават пари на заем, колкото иска. Вратата на всички банкери е отворена за него. Следователно, когато искате пари на заем, погледнете брадата си, да видите, какво е писано на нея. На брадата на всеки човек е писано, да му се дадат или да не му се дадат пари. Има разумни същества, които са свързани с вашата брада. Те следят, дали плащате дълговете си или не. Ако заминете на другия свят, без да сте платили дълговете си, те плащат за вас, но след това ви заставят да платите всичко, каквото им дължите. Питам: Опитвали ли сте, какво значи задължение срещу разумните същества? Ако не платите доброволно, насила ще ви заставят и пак ще платите. Те не дохождат сами, но пращат слугите си, на тях да платите. Тъкмо сте заспали дълбок, спокоен сън, те започват да се изреждат един след друг, да ви заставят да платите дълга си. Докато не се изплатите, няма да ви оставят спокоен. Това наричат хората съвест. Когато вътрешният глас те замъчва и заставя да изправиш погрешките си и да платиш задълженията си, това е твоята будна съвест, която никога не спи. Като наблюдавам брадите ви, виждам, че някои от вас сте работили в миналото, оформили сте брадите си. Други едва сега започват да работят върху брадата си. Ще работите върху челото, носа, брадата си, да има какво да занесете в невидимия свят, като връзка с разумните същества. Най-добрият слуга на разумността е окото, на интелигентността е носът, на волята е вкусът. Който няма вкус и не може да усеща нещата, той няма воля. Първо зрението и обонянието дават мнението си за нещата, после иде вкусът, а най-после – слухът. Той е старецът, който последен дава мнението си. Каквото той каже, всички му се подчиняват. Капиталът на човека е под негов контрол. Дойдеш ли до основния капитал на човека, ще се допиташ до слуха. Зрението има предвид капитала в обръщение. Обонянието работи с прихода на капитала, който е в обръщение. Вкусът изчислява, колко и какви приходи има човек. Зрението, обонянието и вкусът определят вътрешните процеси в човешкия живот. Като знаете това, работете с ума, със сърцето и с волята си, за да развиете основния капитал, който Бог е вложил във вас, да го увеличите и да придобиете големи приходи. Това, което ви говоря сега, е отвлечена материя. Като ме слушате, казвате: Не знаем, какво да правим сега. Как да се справим с мъчнотиите си? Незнанието не разрешава въпросите на сегашния ви живот. Ако само говорите за мъчнотиите си, без да работите, бедността си остава бедност, неволята си остава неволя, болестта си остава болест, невежеството си остава невежество. И като ви давам ново обяснение на нещата, ако не разбирате, ще си останете такъв, какъвто сте се родили. Ако си сприхав и не работиш върху себе си, пак сприхав ще си останеш. Нещата не се дават даром – ще учиш и ще работиш. Даром се дават само условията, а ти ще работиш и ще учиш, да постигнеш нещо. Ако искаш от Бога да ти даде всичко даром, ти ще нарушиш закона на свободата. Човек трябва да бъде свободен. Ако носиш страданието си съзнателно, ти си свободен. Волята взима участие и при страданието, и при радостта. Който няма воля, не може да се освободи от страданието. Колкото и да мисли, мисълта не може да го освободи от страданието. – Аз обичам Господа. – Колкото и да Го обичаш, страданието няма да те напусне. Бог може да те освободи от страданието, но ако го махне преди да си разбрал смисъла му, с това се нарушава законът на свободата. Никой не може да застави Господа да лиши човека от неговата свобода. Щом имаш воля, и в дъното на ада да влезеш, сам можеш да се освободиш. – Не съм свободен. – Не говори така! Всеки човек е свободен, но условията му могат да бъдат благоприятни или неблагоприятни. Ако не работите върху себе си, да подобрите условията, и Бог няма да ви помага. Като работи и прави упражнения, човек може да подобри условията си. Ето, аз ви давам различни упражнения, но някой казва: До мене ли дойде ред, да правя упражнения, да клякам, да ставам, да скачам. Голям, възрастен човек съм, не мога да правя упражнения. – Ако не можеш да скачаш и да се навеждаш, ще ти дам други упражнения, но ще знаеш, че не може без тях. Чрез упражнения всичко се постига. Като се упражняваш, ти можеш да станеш и философ, и светия. Голяма сила се крие в упражненията. Има упражнения, без които не можеш да успееш. Например, ако не побутнеш брадата си няколко пъти на ден, нищо не можеш да постигнеш. Чрез упражненията човек развива търпението си. Изкуство е да правиш упражнения, без да се отегчиш. Можеш ли да дойдеш до това положение, в тебе става преврат, придобиваш нещо ново. Сега вие правите гимнастическите упражнения, но бързате, нямате търпение. Какво ще правите, ако страдате от ревматизъм? Ако нямате търпение, не може да се лекувате. Ще кажете на ревматизма да си отиде, защото вие сте господар на положението. Колкото и да му заповядвате да ви напусне, той не слуша. Той се подчинява само на търпеливия и свободния човек. Казваш: Детинщина е да правя упражнения. – Не е детска работа това, но ти трябва да знаеш, как да се упражняваш. Ще се упражняваш по различни начини. Като бъркаш в яденето, ще гребнеш и ще поднесеш лъжицата до устата – това е упражнение. Чупиш хляба с ръцете си, туряш една хапка след друга в устата си – и това е упражнение. Много упражнения ще направиш през деня, но и вечер, като си легнеш, ще се обръщаш на една и на друга страна в леглото – пак се упражняваш. Каквито и да са упражненията, всички имат обща, крайна цел – да се развива Божествената воля в човека. Като отиваш на работа, не бързай. Тръгни бавно, полека и постепенно ускорявай хода си. Така по-добре ще свършиш работата си, отколкото ако тръгнеш бързо. Знае се, че видните педагози, художници и музиканти са били хора на търпението. Какво прави майката? Едва заплаче детето, и тя отива при люлката му, да види защо плаче. Колко пъти през нощта майката отива до леглото на детето си, да го приспи и нахрани. Така тя калява и възпитава волята си. Не е лесно да станеш майка и баща. Не е лесна работата на майката, която е родила три-четири деца. Като става по няколко пъти през нощта, тя работи, оформя брадата си. Детето е професор, майката – ученичка. То я буди от сън, учи я, как да формира брадата си. Колкото пъти и да я събужда, тя става, целува го по лицето и му благодари, че, покрай него, тя ще развие волята си. От една страна детето възпитава майка си, а от друга – майката възпитава детето. Това не е произволно. Това е новото, идейно схващане, което осмисля нещата. Случва се, че майката е богата, може да вземе слугиня да гледа детето й, но брадата й ще остане неоформена. Значи, слугинята ще работи за оформяне на брадата си, а майката ще остане с неоформена брада. Това е наука, но не е за прости хора. Това е истина, която сами трябва да проверите. Ако тая истина не разберете, другите никога няма да разберете. Христос казва: Много неща още има да ви кажа, но сега не можете да носите". Питате: Какви са тия неща? Представи си, че искаш да обичаш някого. Как ще го обичаш, ако нямаш воля? Как ще Го обичаш, ако чувствата ти са непостоянни? Да обичаш някого, това е наука. Така трябва да го обичаш, че той да е доволен от тебе. Ти трябва да го погледнеш така, че той да разбере твоята готовност да му служиш всякога. Види ли твоята искреност към себе си, и той да е готов да ти отговори със същото. Не е достатъчно само да покажеш на човека, че го обичаш, но и той да оцени и разбере твоята обич. Ако той не може да оцени любовта ти, никаква любов не си проявил към него. Оня, който искрено обича, само в пет минути може да премахне скръбта на тоя, когото обича. Ще хване ръката му, ще я подържи пет минути, и скръбта му ще изчезне. Видиш ли, че някой е скръбен, не му говори, но хвани ръката му, погледни го в очите и кажи: Не се смущавай, ще се оправи работата ти, защото си проекция на Бога. Каквото кажеш с любов, ще стане, защото в дадения случай, ти си авторитет, проява на Божията воля. Хвани ръката на страдащия с благоговение и кажи: Господи, ти си силен и всемогъщ. Ако искаш, можеш да освободиш тоя човек от страданието му. Някой казва: Аз искам да служа на Бога. – Преди да бъдеш служител, ти трябва да се научиш да виждаш нещата. Как ще служиш на Бога, ако не виждаш най-малкото, което Той прави за тебе? Влизаш в клас с противоречие в себе си. Аз говоря, работя върху умовете и сърцата ви, но ти не виждаш това. По едно време противоречието ти изчезва. Ти не се запитваш, какво е станало с тебе, че нямаш никакво противоречие. Причината за това се крие в правата мисъл, на която съм ви навел. Правата мисъл разрешава всички противоречия. Тя е бутнала кривата мисъл в тебе, и ти започваш да растеш. Докато разглеждаш въпросите по механичен начин, ти всякога ще се натъкваш на противоречия. Мнозина казват: Учителю, ти можеш да направиш всичко. – Мога и не мога. Не мога да работя против свободата на хората. За мене това е невъзможно. Не мога да ви науча на това, което вие не желаете. За да ви предам известно знание, вие трябва да вземете участие в това. Има общи работи, има и специфични работи. Вие трябва да се интересувате от всичко, да бъдете акумулатори, за да събирате Божествената енергия. – Ние сме нервни хора, не можем да възприемем много енергия. – Че сте нервни, това не е лошо. Трябва, обаче, да пазите нервната си система от пропукване. Това е опасно за вас. Иначе, при здрава нервна система може да възприемате Божествена енергия, колкото искате. Ето защо, когато казваш на човека истината, кажи му Божествената истина. Излез от авторитета на Бога, а не от своя авторитет. Само тогава ще бъдеш силен. Православен казва една обидна дума на един евангелист. Последният му отговаря: Благодари, че съм евангелист. Ако не живея с Евангелието, за тая обидна дума щях да те търколя на земята. Силен е тоя човек, защото се държи за Евангелието. Сега и на вас казвам: Дръжте се за новото учение и бъдете силни да издържите на всичко. Един ден, когато бях на Рила, край нас минаха двама туристи. Те се спряха, погледнаха към нас и се засмяха. Единият от тях казва нещо отрицателно по наш адрес. Едва направи няколко крачки, той се спъна в един камък, падна и контузи крака си. Аз си помислих: Не е добре, като вървиш по планината, да допускаш отрицателни мисли в ума си. Сега на вас казвам: Цяла седмица работете съзнателно върху оформяване на брадата си и усилване на своята воля. – Как ще работим? – Ще се молите на Господа, Той да ви помогне. Тя е една от силите на човешката душа. Волята е външна проява на душата, която има вътрешно отношение към Бога. – Чрез какво се проявява душата? – Чрез съзнанието. Много мога да говоря за душата, но вие сте заети. Някои от вас са чиновници, бързат за работа. Други са домакини, имат деца, грижи за дома си. Радвам се, че сте чиновници, че сте женени, че имате деца, къщи. Това са условия за развиване на волята. Ще кажете, че това е главоболие, грижа, мъчение. Така е за оня, който не разбира законите; за оня, който ги разбира, това е букварът на живота. И аз съм минал през тоя буквар, но вече не се връщам към него. Мислите ли, че Учителят, като слезе на земята и се облече в плът, не учи? И Той учи нещо ново, което не е знаел. И Христос, като дойде на земята, научи нещо ново за страданието, което по-рано не знаеше. Казвате: Учителят знае всичко. Не е така. Аз се радвам, че човек всякога има какво да учи. Радвам се, когато се ограничавам и слизам долу; радвам се, когато съм свободен и се качвам горе. И вие ще слизате долу и ще се качвате горе. Като слизам и се качвам, аз изучавам хората, разбирам нуждите им и всякога мога да помагам. Дойде някой при мене, виждам, че е гладен. Веднага го нахраня, и той си отива доволен. Дойде друг някой със скъсани обувки, но крайно честолюбив. Как да му помогна, без да засегна честолюбието му? Той събува обувките си, влиза по чорапи в стаята ми. Тогава скривам скъсаните му обувки и му давам нови. Той ги приема и благодари, не пита, къде са скъсаните обувки. Добре е понякога човек да скрива нуждите си, да не знаят хората. Добре е понякога да знаят нуждите му. Изкуство е, като знаеш нуждите на човека и искаш да му помогнеш, да не нарушаваш свободата му. Пазете правилото: Помагай, без да нарушаваш свободата на човека. Т.м. 2. Лекция от Учителя, държана на 30 март, 1932 г. София. Изгрев. 1 Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted November 3, 2013 Share Posted November 3, 2013 От книгата, Събуди се. Общ окултен клас. Единадесета година (1931–1932). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Възпитание на волята "Добрата молитва" "Духът Божи" ABC е равно на P. ACD е равно на И. ADF е равно на FB. (Чертежът е копие на оригинала.) Това са извънредни занимания. Специфични са тe. Като нарисуваш една картина, ни най-малко няма да оправиш работите си. Не само че няма да ги оправиш, но ще си навлечеш и критика. Ще кажеш - тази работа не е за мене. Рисуването е художество. То е изкуство на очите, най-високо- то на очите. Каквито са очите на човека, такова ще бъде и рисуването. А пък за музиката ще кажа - каквито са ушите на човека, такава ще бъде и музиката му. Те са най-високите изкуства. Трябва да се учите да наблюдавате. Да знаете как да наблюдавате и какво да наблюдавате. Вземете за пример човека. Като срещнете един човек, какво ще наблюдавате най-първо? Някой ще види дали лицето му е валчесто - ще обърне внимание на лицето му, най-същественото. Да наблюдаваш кое е същественото. Та ви трябва едно наблюдение. Аз съм гледал, всички хора имат болезнени наблюдения, анормални наблюдения. Наблюдаваш това, което не трябва. Наблюдаваш признаците, които са болезнени. А пък тези болезнените признаци показват хода на болестта. В човека трябва да изучавате естествените, здравословните признаци. Запример нито един от вас не знае какъв е признакът на човешката добродетел, къде е тя изразена на лицето. Един човек казва за някого - добър човек е този. Защо е добър? Има нещо, върху което вие градите. Като го видите, от погледа казвате, че е добър. Но защо е добър? Запример тази рисунка. Според вашата наука, с която вие боравите, тази фигура е ромбоид. Каква е разликата между един правоъгълник и един ромб? В правоъгълника страните са успоредни и перпендикулярни, а пък у ромба не са. У ромба страните са успоредни, но не са перпендикулярни, понеже тия линии са в движение. Освен това в правоъгълника срещуположните страни са равни, а в ромба всичките страни са равни. В природата се образува един ромб по причина на движение на силовите линии. В природата тази фигура трябва дълго време да я наблюдавате, за да я видите в проекция. Запример в природата съществува Соломоновият знак. Онзи ученият човек в тази отвлечена наука ще си обясни първо триъгълника ABC на Соломоновия знак и втория триъгълник DFД. Първият d триъгълник е възлизане, духът нагоре, стремежът му. Всякога, когато си туриш ръцете нагоре с допрени пръсти, като се молиш, това е първият триъгълник. Вие си туряте ръцете по навик от миналото. Всеки един от вас е бил професор някъде да преподава по тайните науки. Така си туряте ръцете нагоре, да се молите. Този първият триъгълник показва, че всичките ви желания са чисти и са насочени нагоре. Някой път казваш: "Не ми трябват тези работи." И пуснеш ръцете си надолу - да върви тази работа, както иска. Туриш ръцете си на гърдите. С това искаш да ми кажеш: "Искам да ми дaдeш пари назаем. Аз искам да бъда честен човек." Държиш ръцете си надолу. С това казваш: "Само при много благоприятни условия ще ти донеса, като спечеля." Някой, като си повдигне ръцете, сваля ги надолу. С това казва: "Ще платя, но не се знае." Някой казва: "Дай ми 500 лева назаем." И си вдига ръцете нагоре - значи ще плати. Някой казва: "Как може да бъде така?" Запример дойде чичо ти, леля ти и казват: "Дай ми 500 лева назаем. Закъсах." И държи ръцете си надолу. Това са признаци, по които се познава. А пък сегашните хора са хитри. Българите вярват в следното. Да кажем, че ти си търговец. Дойде някой щастлив човек да купи стока от тебе и след това много други хора ще купят стока от тебе. Това е наука, дълбока наука. Отгде ще го докажеш? Това е съвсем нова система, която учените хора сега мислят да разрешат тази задача. След колко века ще се разработи тази система, то е въпрос. Най-напредналите в миналия век, Кампер се е занимавал с подобни въпроси. От него е останал Камперовият ъгъл. Този ъгъл у животните и у човека е различен. Кампер е намерил, че този ъгъл у човека е 80-81-82 градуса. В редки случаи, когато гръцките художници са правили образите на своите богове, този ъгъл е достигал до 90 градуса. (Учителят посочва първата рисунка.) В този ромб тези линии АВ и АС са граница на една висша разумна сила или място, дето действа тази сила. В единия триъгълник вътре е основата. От тази основа зависи, от основата може да съдиш. От основата на една пирамида може да съдиш колко висока ще бъде построена тази пирамида. Ако градиш една къща, градиш върху основа. Ако основите са слаби, ти не може да градиш високо здание. Когато говорим за човека като тяло, това е една основа, върху която ще градиш. Когато ще приемаш една работа ти, ти ще погледнеш челото си и ще видиш имаш ли способности и сили за това. Да допуснем, че някой е с едно посредствено чело или с посредствена основа на челото си - иска да стане художник или музикант. Може да стане горе-долу музикант, да свири, но да стане музикант и виртуоз в смисъл, както сега разбират в сегашното общество, не може. Музиката не е чувство, а способност. Казвате "музикално чувство". Не, музикалното чувство е проекция. Отпосле се явява чувството. Чувството е от едно друго гледище. Вярата е едно чувство, не е една способност. Любовта е едно чувство, не е способност. Но да разсъждаваш от причини към последствия, това е една способност. Това са възгледи на френолозите, възгледи на съвременните психолози. Между тях има грамадна разлика в схващането на човешкия живот. Няма съмнение, че френологическата теория е много по-вярна, отколкото сегашната психология. В сегашната психологическа теория се казва, че човек има чувства. Но къде са положени тия чувства? Френолозите поставят чувствата в мозъка, някъде в центровете. Психолозите казват, че човек има воля, но не знаели къде да поставят волята. Френолозите я поставят. Психолозите говорят за човешка интелигентност, но общо - и те са прави. Те са в някой идеен свят. Казват, че от картините на някой учен човек ще съдиш за него. А френологът не съди от картините на човека, а от самия човек. От лицето му ще извади заключение. Човешките чувства, човешките способности имат проекция върху лицето, върху черепа и върху тялото му. Тази проекция, този ромбоид вие може да го разделите - и целия човек по същия начин. Ако вземете главата до раменете, то е един триъгълник - първият триъгълник в човешкото тяло. От раменете до кръста имате втория триъгълник, а надолу имате третия триъгълник - от кръста до краката надолу. Разбира се, това са резултати. Тялото е един резултат, но от резултата ние съдим за ония скрити сили на разумния човек. Във физиономията има следното. Има известни лица, които са в проекция. Като погледнете човека, в този живот не му е съдено да се развива. Този човек ще разработи всичките възможности, но много малко възможности има да развие. Каквито и благоприятни условия да му създадете, той малък прогрес ще направи. У него положителните сили са слаби, потенциални сили няма. Той може да е деятелен, да мисли да стане богат, но никога няма да бъде богат. Той може да мисли да бъде учен, но никога няма да бъде учен. Той може да мисли да бъде религиозен, но никога няма да бъде религиозен. Някои имат условия - и при най-малките условия в него ще стане цял преврат - в неговото сърце, ум и воля. Аз казвам така: да стане една промяна в гърдите на човека, до кръста или пъпа и след това да стане една промяна надолу в стомаха му. В тази работа и стомахът има думата. Даже у религиозните хора стомахът си дава мнението, казва: "Вие проповядвате някои идеи, обаче хляб трябва." Тези хора трябва да ядат, ще умрат гладни - така казва стомахът. Тогава дробовете идат. Те казват: "Въздух, въздух трябва. Ако вие не дишате, пак ще умрете. Моите почитания към стомаха, моя колега, прав е той. Но ако няма въздух, от този хляб, който е турен в стомаха, няма нищо да излезе." След това иде главата и казва: "Прави са моите колеги, но ако не е тази динамическа сила." Някой професор говори за хляба, друг за въздуха, а трети говори за светлината. За отвлечени работи. Той говори високи работи. Той, като дойде, говори за такива отвлечени предмети. Ти казваш: "Научна е тази работа, не разбирам тази работа. Всякога, когато дойдем до умствения свят, работите са вече неразбрани. Венера е неразбрана, понеже е обвита в една мъгла, не се знае какво има на повърхността. Месечината е разкрита, тя няма никакъв воал, тя си е открила лицето, позира. Като дойдем до Венера, тя си е скрила образа, свети, дава известна светлина, но какво има вътре, всичко в тайна се държи. Сега защо за вас Венера не е разкрита? Има две теории. И Венера е така открита както Месечината, но хората, сегашните астрономи, не могат те да виждат, защото вътре в ума си имат мъгла, та не виждат Венера. Мъглата е в техните чувства, понеже Венера е представителка на чувствата. И тази атмосфера на Венера се кристализира за тях и затова те не я виждат. Слънцето е скрито. За висшите работи хората нямат понятие и затова Слънцето е скрито. А за адептите Слънцето е така разкрито, както Месечината. Но това са твърдения. Трябва да се докажат. Някои ще кажат: "На какво основание? Ние през телескопа виждаме тези работи. Питам сега. Психологически имам следния случай. Срещна един човек, с когото не сте ангажирани. Срещнеш го, както един предмет. Гледаш го - обикновен както другите хора, и нищо извънредно не виждаш в него, но се образува между вас и него една известна връзка. И като го обичаш, в лицето му виждащ гений. Един български учител ми казваше: "Ще ми направиш едно голямо удоволствие да дойдеш вкъщи. Ще ти покажа нещо извънредно." Той ме завежда в клиниката и ми казва: "Не е ли гениално това дете! В бъдеще какво ще стане?" Какво да му каже сега човек. Казвам му: "Голям гений е той." Той казва: "Да, да, ето един учен човек, а пък вътре ми казват, че това е обикновено дете. Аз го виждам един гений в проекция, за в бъдеще, но не за настоящето време. Бащата със своята любов вижда, че детето му ще стане гениално. Това дете наистина има всичките възможности, но не сега. Гениално е това дете, прав е той, но това е въпрос за в бъдеще. За десет години това дете няма да стане гениално. Вие учени хора няма да станете. Тези работи не ви трябват. Това е едно забавление сега. Аз го наричам това така. Да ви дам сега един шоколад, едно бонбонче. Като дойде на гости, ще го почерпите с малко сладко, кафе, чай. Сега казвате: "Какво иска да каже Учителят с това едно бонбонче, едно кафе, един чай. Т.е. теорията е толкова важна, колкото е важен бонбонът. Но като се даде един бонбон на човека, образува се връзка. Казваш: "Нахрани ме този човек. Много сладко беше яденето." Образува се приятелство, запознанство. Благодариш му, че те е нагостил. После неговото семейство те посещава - и обратното. Образува се връзка. Най-първо, разгледайте си вие лицето. Тези линии показват силата на човека. Какви възможности има този човек, за да постигне нещата. Челото, носът и брадата - всички са отвесни. Този принцип е установен, това е един човек - каквото замисли, може да го постигне. Не че е гений, но един установен тип. Каквото замисли, ще го постигне. Няма да замисли много работи, но каквото замисли, ще го извърши. Аз го наричам уравновесен тип. Волевата проява зависи как е спусната брадата и в какво положение е. Ако линията DF се увеличава, от увеличението на тази линия се съди за волевата проява. Но не важи само увеличението на тази линия. Важно е как е построена самата брада. Ако горната и долната челюст излизат навън, тогава у човека има преодоляюще влияние, неговите чувства - както у животните. От устните надолу - брадата, там е разумното, там е човекът. По-рано устата са били много по-напред от носа, както у рибите. Тази уста се е оттеглила назад. Колкото тези линии стават по-дълги, толкова възможностите за човешката интелигентност се подобряват. Човек трябва да работи с години, за да се оттегли горната и долната челюст назад. А пък волевата част на брадата долу у животните я няма почти. Ако вие нямате една красива брада, вие може да имате много работи в проекция, но няма да имате сила да ги постигнете. Това не трябва да ви обезсърчава. Човешкият дух с хиляди години е работил. Човешкият дух и човешката душа, те не работят един живот, два живота, три живота, но те работят с хиляди години. Ние от земно гледище казваме: "Аз нямам време за изучаване." Право е, засега нямате време, но все таки имате достатъчно време да мислите за образуването на човешките чувства. Вие всякога можете да направите едно упражнение. Запример, ако волята ви е слаба, намислете нещо и го направете. Запример, за да упражните волята си, кажете си: "Сутринта, като стана, ще ида за вода." Турете си на ум да вземете стомната и да идете на чешмата за вода. Вас ви е срам какво ще кажат хората. Мнението на хората в дадения случай деформира вашата воля или не деформира, то ви поставя едно препятствие. Вие идете със стомната за вода или с бурето, и след една година ще имате известни мускули при брадата, ще се яви една трапчинка и ще започне да се формира. Две-три години като работите, ще имате резултат. Но не е само за носене на вода. Сутрин, като станете, трябва да си направите леглото. Не чакайте друг да го направи леглото - дъщеря ви или майка ви. Това е вече деформиране. Ще станеш двайсет минути по рано и ще си направиш леглото, ще го нагласиш хубаво и ще си излезеш. Ако оставиш друг да ти направи леглото, то твоята воля се деформира. После трябва да се моли човек. Това пак ще упражни влияние. Казваш: "Как ще се моля на Господа?" Знаеш-не знаеш, ще се молиш. Защо се молиш? Ще кажеш: "Да поправя брадата си." Ще се молиш, нищо повече. Но не знаеш за какво. Знаеш-не знаеш, ще се молиш. Като си съсредоточиш ума си, ще кажеш: "Какъв глупак съм." Но днес се молиш, утре се молиш - и брадaтa ще се развива. Това не прави пред хората, но тайно. Като се молиш десет години, веднага това моление ще причини цяла една метаморфоза на вашето лице и подобрение в умствения ви свят. Челото ще ви се повдигне, устните ви ще вземат по-хубав израз, ще се формират добре. Брадата ще се формира. Запример тя е била много полегната назад. Били сте неустойчиви, непостоянни. Сега до десет години ще стане промяна. Десет години всяка сутрин ще се молиш. Казвате: "Защо да се моля на Господа? И без молитва може." Молитвата е за тебе. Ти, като се молиш, ще формираш брадата си. И като се учиш - пак същото. Детето като учи, брадата му се формира. Днес аритметика, закон Божи. Утре естествена наука и география. Всички тези предмети формират брадата. Ако това дете се учи, веднага то се отразява върху брадата му. Като видите брадата му, може да кажете дали е учило това дете, какви бележки има - всичко е написано на брадата му. Вие искате някой да се жени. Да знае как да живее с този, за когото се жени. От брадата му зависи, не от ума му. Може да има отличен ум и отлично сърце. Ако брадата му не е формирана както трябва, никакъв мъж не може да стане, ще бъде обикновен както сегашните мъже и жени са обикновени. Те нямат добре сформирани бради. Аз, който съм много установен във всичко, като дойде някой човек при мене, аз стана своенравен, като стана упорит, като че стана доландарджия. От това аз зная вече, че човекът, който е при мене не е такъв. А пък гледам, лицето на този човек е добро. Това са извънредни работи. По някой път и вие ще го почувствате. И вие може да го чувствате. Вие сте в присъствието на един човек и после казвате, че сте неразположени цял ден. Този човек, който е дошъл при тебе, е добър човек, но живее при недобра среда. Ако вие не може да въздействате поне с един милиметър на вашата брадa, дa направите една малка трапчинка, аз не зная къде седи вашата гениалност. Вие може да напишете томове и аз може да създам цяла теория за лицето. Тази теория за в бъдеще ще има приложение. Сега тази теория няма приложение. Тя е само за учените хора, които няма какво да правят. Но какво ще ви ползва? Някой път вие се обезсърчите. Като кажа каква трябва да бъде брадата ви, вие се обезсърчите. Или като ви разправя какво трябва да бъде челото ви, носът ви, вие се обезсърчите, като видите челото си или носа си. На повечето от вас носовете ви са в проекция. Имате възможност да развиете интелигентността и чувствата си, но трябва само едно побутване. Трябва да ви побутне един човек, да се намери някой отнякъде да ви побутне. Като вземете пътя, никой не може да ви спре. Във вас има възможност за волята ви. Вий сте волеви натури. Някои хора са волеви. Възможността е във вас, но трябва да се работи. Не може да се въздържаш някой път. Връщаш се вкъщи за обед, но жена ти не е готова с обеда. Ти не може да търпиш и се развълнуваш, философски се постави, усмихни се малко, посмей се на себе си и на яденето. Кажи си: "Днес е казано от невидимия свят да нямам обед навреме." Така ти възпитаваш волята си. Това е пак повод за самовъзпитание. А пък ти казваш: "Защо не си стоя на думата?" Във всички тези разсъждения не си прав. Този човек не е дошъл ти да се тревожиш. Тази тревога е оставила едно петно на брадата ви. Днес едно петно, утре едно петно, двайсет години наред по едно петно - ще отиде брадата ви. После много дълги години трябва да работиш, за да подобриш брадата си. При сегашните мъчнотии най-първо трябва да създадеш една отлична брада. Някой път аз ще ви покажа някой отличен пример. Тук между вас има някои примери. Не всичките ви бради са хубави. Една брада е хубава, когато има постоянство човек. Една брада е хубава, когато има широчина. Не широка брада, а широки мисли. Когато брадата е много широка, това показва, че този човек е увит в много гъста материална среда. Ти ще кажеш, че широката брада показва волев темперамент. Но една интелигентна брада не трябва да бъде много широка. В това има известно отношение. По отношение на челото има известна пропорция. Какво е отношението на брадата към челото? Ако лицето върви надолу като правоъгълник, интелигентността на човека е много материалистична. Този човек е материалист. За такъв човек никакъв отвлечен свят не съществува. Той иска реалното, което може да се види. Лицето трябва да бъде до известна степен коносъобразно. Но ако стане съвсем коносъобразно, предават се някои лоши черти. Брадата завършва красотата на лицето. Природата, след като съградила челото, очите, веждите, ушите, устата, носа, най-после турила му последната черта като художника - брадата, и тогава имате вече една завършена картина. Това може да наблюдавате. Затова всички хора не си бутат горе челото, но вие си бутайте съзнателно брадата с ръката. Хубаво е да си хванеш брадата и да се помолиш на Бога така: "Господи, помогни ми да си образувам брадата." Някой ще каже: "Как да се моля на Господа?" Като се молиш, няма да си вдигнеш ръцете нагоре, а ще хванеш с ръка брадата си и ще кажеш: "Помогни ми да си образувам брадата." Не че я няма сега брадата. Като пипаш брадата, сега тя е една проекция. Ти пипаш една проекция на онова Божественото. То е една антена. Оттук, от брадата, ти можеш да влезеш във връзка с материалния свят. Материалният свят е брадата. Тя тук е антената. През тази антена ти влизаш във връзка с материалния разумен свят. Ако ти не разбираш, ако е деформирана брадата ти, ти не си гражданин на разумния свят. Или на ваш език казано, ако нямаш брада, ти в невидимия свят като идеш, ще се поставиш в едно положение, което наподобява следното. Представи си, че отиваш при един банкер и той, като те погледне, казва: "Не мога да ти дам. После нямам в касата пари. Нямаш кредит." А пък като имаш брада, то е все едно един банкер да ти каже: "Ще ти дам сто, двеста хиляди, един милион, два милиона, три, четири милиона веднага, без никакъв подпис." Когато вземете пари взаем, това е писало на брадата ви. Има същества разумни, които са свързани с вашата брада. Вие може да забравите своите дългове, но те не ги забравят. Като заминете за онзи свят, те ще ви платят всичките дългове, но те ще ви заставят да ги платите. Знаете ли какви са тези слуги? Някой път не искаш да плащаш, ще дойде първият слуга и ще каже: "Имаш да плащаш." После дойде вторият, третият и най после бактисваш. Ти кажеш: "Ще платя." Тъкмо легнеш, ще те събудят и ще ти кажат: "Имаш да плащаш." Ти ще кажеш: "Какво обичаш?" Те ще кажат: "Имаш да плащаш." Те идат един подир друг и слугата, като дойде, има право да те събуди и ще ти каже: "Имаш да плащаш, имаш да плащаш. Плати, плати." Ти най-после ще платиш. Това хората наричат съвест. Брадата е свързана, има известни връзки с моралните чувства. Някои от вас имате доста хубави бради - работили сте в миналото. Някои тепърва имат да работят. Най-първо ще занесем едно хубаво чело, един добър нос, една отлична брада, отлични уши, очи, уста. Най-първо основното е да носите едно хубаво чело, един хубав нос, една хубава брада. Те са проекция на разумния живот, на Божествения живот. Най-добрият слуга на разумния свят са очите. Най-добрият слуга на интелигентността е носът. Ти не можеш да бъдеш интелигентен, ако нямаш добре оформен нос - добро обоняние. После на добрия слуга - като дойдем до волята, това е вкусът. Един човек, който няма вкус да усеща нещата, той няма воля. След като обонянието и зрението са дали своето мнение, и вкусът дава своето мнение. Тогава идва и слухът. Той е старец слухът. Под неговия контрол е целият капитал. Първоначалният капитал, който Бог е дал, Бог е вложил, е под ръководството на слуха. Слухът е най-висшето, най-разумното в света. А пък очите, това е капиталът, който е вложен в обръщение. Обонянието е капитал, който дава приход, а пък вкусът показва какво си спечелил. Вкусът показва спечеления капитал. Челото показва колко пари човек има в банката. Щом говорят за очите, този капитал е вложен в обръщение. От очите, обонянието и вкуса се показва целият процес на нашия живот. Ти си волев човек и имаш хубава брада. Щом имаш обоняние, имаш хубав нос. Щом имаш добро сърце, то е основният капитал, който Бог е вложил в главата. Тази е една много отвлечена материя. Вие ще кажете: "Какво ще правим ние със сегашния наш живот?" Тази теория няма да поправи ни най-малко сегашния ви живот. Сиромашията си е сиромашия, неволята си е неволя, болестта си е болест. Даже като разкривам всичките тези нови теории, пак си остава човек такъв. Нервният човек си остава пак такъв. Само ще се влада малко, но пак е сприхав. Ще учиш, няма да ти дойде даром. Даром никога не ти се дава. Даром ще ти се дадат условията. Ако ние искаме от Бога даром, ние ще нарушим закона на свободата. Свободен трябва да бъдеш. Ако носиш страданията си, ти си свободен. При страданието взима участие волята, и при радостите взима участие волята. При страданията, за да се избавиш от тях, трябва ти воля. Как може да се освободиш от страданията? Чрез волята. Може да му мислиш колкото искаш. Може да обичаш Господа, но страданието пак няма да мине. Господ няма да ти премахне страданието. Не че не може да го премахне. Може, но ако той премахне страданията, без ти да разбираш смисъла на страданията, с това нарушаваш закона на свободата. Господ може да позволи на един човек да греши, но никога никой не може да застави Господа да лиши някого от свободата му. Ти имаш воля и в дъното на ада ти да си, може да излезеш. Вие всички сте свободни. Ти не казвай, че не си свободен. Не, свободен си, но условията са неблагоприятни. Ако речете да работите в себе си, ще имате цялата съдба на невидимия свят. И ако вие не се решите да работите върху себе си, Господ няма да дойде да ви помага. Да кажем, че имаме упражнение на полянката. Ти си вдигаш краката и казваш: "Какво си вдигам краката? Колко голям човек съм. Ще клякам, ще ставам. Учителят трябва да даде друго нещо." Мога да ви дам друго нещо - да свирите на китара, да пишете на машина, да бродирате и пр. Мога да ви дам упражнения колкото искате, но навсякъде трябва да се упражнявате. Чрез упражнения и философ, и светия може да станете, като знаете как да ги правите. Аз не искам да кажа какво се крие в тях. Аз ги турям да опитам ума ви, доде сте дошли и какъв ви е умът. Някой път мога да ви дам само за едно упражнение обяснение и ще ви кажа каква сила ще придобиете. Когато се правят тези упражнения на една сложна работа, която не съм казал, - при едно упражнение ще бутнете брадата си. Като не я бутнете, няма да успеете. Мога да ви кажа едно упражнение. Като си свиете ръцете на юмруци, настрани от гърдите, за двайсет минути да слизате с клякане. Но от тия упражнения на твоя ум, сърце и воля да отмериш като музикант, да ти е приятно, да не кажеш - кога ще се свърши. Може да продължи упражнението цели два часа, но като направите това упражнение, ще бъдете друг. Като направите това упражнение, ще стане един прелом във вас. Ще се събуди нещо ново в тебе. Сега вие бързаше с геометричните упражнения. Ти седиш, болен си, имаш, да кажем, ревматизъм. Ще кажеш на този ревматизъм, че си господар. Може да го лекувате, но вие нямате търпение. Гледам, някой казва: "Това е нещо детинско да правим тези упражнения." Трябва да знае човек как да кляка и защо да клекне. Че ако аз взема и бръкна в яденето и после го поднеса до устата си, това е упражнение. Природата ни е заставила по кой начин да се упражняваме. Ти вземеш хапката с ръката си и я туриш в устата си - това е упражнение. После вечерно време се обърнеш на едната и на другата страна - това е пак упражнение. През деня все ще дойдат някои упражнения. Ще седнеш, ще станеш, ще пишеш. Всичките тия движения имат в основата си волята, за да се развие Божествената воля в човека. Когато тръгнеш на път, не бързай. От къщи като излезеш, спри се, преди да излезеш от вратата, спри се, помоли се и тръгни полека. После постепенно ускорявай хода си. По-лесно е така. Ако тръгнеш набързо, нищо няма да свършиш. Онези хора - най-големите педагози, са били хора на търпението. Също и художниците и музикантите. Когато заплаче детето, майката ще стане и с какво търпение идва при люлката. После, като заплаче детето, пак отива. Това е възпитание на майката. Така се става майка. Не е лесна работа работата на майката, като роди три- четири деца. Така тя формира своята брада, като става трийсет-четирийсет пъти на ден. Детето е професор. То казва: "Хубаво. Стани, да не спиш. Брадата ти не е формирана." Тъкмо е заспала майката, и детето извиква. Казва на майка си само това: "Брадата ти не е формирана." Професор е то. Майката го гали и казва: "Много ти благодаря. Колко си хубав." И тя го помилва по брадата и го целуне по лицето. Детето е едно възпитание за майката. Майката е възпитание за самото дете. Нещата не са произволни. Трябва едно ново схващане, едно идейно схващане. Това осмисля нещата. Майката е богата. Може да хване една слугиня да й гледа детето, но тогава нейната брада ще стане деформирана. А пък брадата на слугинята ще се формира добре. Това да остане за вас. Тази наука не е за простите хора. Една истина ви казвам, още много работи има да ви кажа. Тези работи са още елементарни. Но ако тези работи не разбирате, другите не мога да ви кажа. Христос казва - много работи имам да ви кажа, но сега не може да носите. Вие казвате: "Какви ли са те?" Искаш да обичаш някой човек. Ако ти нямаш воля, как ще го обичаш? Ако твоите чувства са непостоянни? Да обичаш някого, това е най-голямата наука. Да обичаш някой човек, че този човек да е доволен от тебе, да прояви любовта. Ти как да се поставиш, как да го погледнеш - и той да види, че в душата ти има голяма откровеност, да му покажеш, че имаш всичката готовност, каквото иска от тебе, да го направиш, и онзи да се покаже, че има същата готовност. Не само да проявяваш любовта си, но и онзи да оцени любовта, която му даваш. Ако той не оценява любовта, тогава никаква любов не може да има. Ти си скръбен, но достатъчно е да ти хване ръката, да ти държи ръката десет секунди - и веднага всичката ти скръб ще изчезне. Тогава ще ви тури в контакт с живата природа. Някои казват: "Помогнете ми." Говориш му, говориш му, не минава. Хвани го за ръката, погледни го малко, кажи му: "Ще се уреди тази работа." Ще се уреди, защото ти си една проекция на Бога. Каквото кажеш, ще стане за неговата слава. Ти си авторитет. Ти си в дадения случай проявление на волята на Бога. Хвани ръката му и с всичкото благоговение кажи: "Господи, ако искаш, премахни неговите страдания." Някой казва: "Искам да работя за Бога." Аз толкова години работя между вас, но вие виждате едната страна на работата. Това, което аз говоря, то не е всичкото. Силата на възпитанието не седи само в това. Аз съм внесъл други работи. Аз съм внесъл даже нещо, което вие не подозирате. Вие ще кажете: "В какво седи това?" Щом влезете в един клас, какво трябва да кажете? Аз, като вляза в класа, може да говоря много работи. В мене тогава може да се зароди щастие, че много зная, но това, което бих ви казал тогава, няма да има отношение към вас. В дадения случай има едно малко знание, което е потребно за човека. Запример един идва в класа и има едно малко противоречие в себе си. Като дойде в класа, у този ученик противоречията трябва да изчезнат. Тогава вие сте били в класа. След това вие добиете едно хубаво качество, едно разположение. Ще усетите, че се е бутнало нещо във вас, да усетите, че растете. Трябва да оставите този механичен начин. Някой казва: "Учителю, ти може да направиш всичко." Мога и не мога. Не мога да работя против свободата на хората никога. Това е невъзможно. Не мога да ви науча на това, което вие не искате, - по никой начин. И вие трябва да вземете участие. Има обща работа. Има специфични работи. Някои от вас се интересуват от едно, от друго. Но сега всички вие трябва да бъдете акумулатори, да събирате Божествената енергия. Аз не искам да бъдете нервни. Не че не искам да бъдете нервни, но не искам да бъдете хора с пропукана нервна система. Когато кажеш някому истината, кажи Божествената истина, а не да туриш своя си авторитет. Един православен говори обидни думи на един евангелист. Евангелистът му казва: "Новото учение, Евангелието знаете ли какво направи с мен. Ако бях със старото учение, щях да ви пребия, но благодарение на Евангелието съм свързан." Ти ще благодариш за това. Ти казваш: "Че съм евангелист, но ако не беше това Евангелие в мене, ти щеше да лежиш на земята. Има нещо, което ме е вързало." Вие трябва да бъдете силни. Вие искате да бъдете слаби. Не, силни трябва дa бъдете. Дойде някой, да го вдигнеш във въздуха и да кажеш: "Това е новото учение." А пък вие сте слаби като бръмбарчета. Аз бях на Рила. Минават двама екскурзианти и единият си позволи да каже нещо отрицателно. Той се търкулна и си охлузи крака. Аз му казвам: "Ти си екскурзиант. Като минаваш, лоши работи не трябва да правиш." Сега вас ви трябва знание. Вземете за цяла седмица да се молите, да се формира вашата воля, вашата брада - най-хубавото, Божественото. Тези сили да се средоточат в това направление, да се яви едно желание в душата ви. Волята е една от силите на душата, на човешката душа. Умът е проявление на човека. Волята е външно проявление, а пък душата има отношение към Бога. Съзнанието е една проекция, в която душата се проявява. Аз бих ви говорил по това, но трябва дълго време да говоря. Мнозина сте чиновници. Радвам се, че сте чиновници. Мнозина от вас имате много работа. Вие казвате някой път: "На Учителя му е широко. Той не е женен, няма деца." Аз се радвам, че сте женени, че къщи имате, че сте чиновници. Това са условия за развиване на вашата воля. Ще кажете - това е главоболие. Това е главоболие за онзи, който не разбира. За мене аз няма да се връщам да уча буквара. Този буквар аз съм го учил. Едно време, когато бях в първо отделение, учих буквара, но като минах, напуснах го. Казвам, не го повтарям вече. Нима мислите, като слезе един Учител на земята, като е облечен в материя, че няма да учи? Има да учи и той. Христос, макар да беше Син Божи, научи нещо от страданията, научи нещо ново, което не знаеше. Някой казва - той всичко знае. Това са отрицателни работи. Аз се радвам на едно нещо, че има какво да се случи. Аз по някой път се радвам, че съм в ограничение. Някой ми казва: "Много долу си слязъл." Някой ми казва: "Много горе си отишъл." И горе, и долу ще бъда. И вие ще бъдеше и горе, и долу. Аз мога да угодя на всякой човек. Аз, като го погледна, зная от какво се нуждае. Гладен е, виждам, че обущата му са скъсани, но виждам, че е крайно честолюбив. Отдалече му вземам обущата, да не знае, и му казвам: "Да не ви се вижда обидно." Като не знае, той ще обуе обущата. По-добре да не ги знаят хората. Някои неща трябва да ги знаят. За някои неща не трябва да ги знаят. Не трябва да знаят, понеже там бихте нарушили свободата на другите хора. Аз не искам да наруша вашата свобода. Като говоря някои работи, някои от тях може да ги вземете много лично. Запример, като говоря, вие може да кажете: "Учителят ме погледна." Ще оставим тези въпроси за друг път. "Отче наш" Двадесет и пета лекция на Общия окултен клас 30 март 1932 г., сряда, 5 часа София - Изгрев Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now