alexamsterdam Posted January 11, 2011 Share Posted January 11, 2011 Аудио - чете Румяна Николаева Архивна единица От книгата „Начало на мъдростта“, 17 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. III (1931-1932 г.), изд. София, 1946 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Събуждане“, 40 лекции на общия окултен клас, 11-та година, (1931-1932 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Слаби и силни положения Размишление. Две неща се налагат в човешкия живот: да се подкрепва слабият, и да се въздържа силният. Значи, слабият трябва да се насърчава, а силният - да се въздържа. В едно отношение човек е слаб, а в друго е силен. Той сам трябва да знае, къде е силен и къде слаб, за да може сам да си въздейства. Там, където е слаб, да го насърчават; където е силен, да го въздържат. Казва се, че иде новото в света, идат новите идеи. За това време се изискват хора с установен характер, да се знае, какво могат да направят, какво дават и какво взимат. И те трябва да знаят, какво очакват от новото време. В това отношение те приличат на малкото дете, което с нетърпение очаква Великден, да получи нови дрехи и обувки, да се премени. Както детето се радва на новите дрехи, така всеки човек трябва да се радва на новото време, което иде. Радостта на детето е кратковременна, но силна. Тя не може да продължи цяла година. До следния Великден дрехите му ще бъдат скъсани, и то ще очаква нови дрехи, нова радост. Човек има за какво да се радва. Да спечелиш един приятел, това е нов костюм. Да спечелиш още един приятел, това е втори костюм. Всеки ден трябва да печелиш по нещичко, всякога да те виждат хората с нещо ново. Казваш: Да бъда милосърден, това значи, всякога да съм облечен в един и същ костюм. Не е така. Костюмите на милосърдието са много и разнообразни. Ти можеш да бъдеш милосърден като музикант, като поет, като философ или като съдия. Как ще проявиш милосърдието си като поет? Ще отидеш при някой болен и ще му прочетеш едно от твоите произведения. То ще внесе живот в болния. Ако си музикант, ще му изсвириш нещо. Ако си философ, ще му обясниш причините и последствията на болестите и страданията. Ако си съдия, и при тебе дойде някой нещастен човек, когото законът осъжда, ще хванеш закона и ще кажеш: Законът не трябва да бъде толкова строг! Съдията знае, че не може да се излива голяма сила върху слабия. Трябва ли слабият да бъде смачкан от закона? Като ученици, вие трябва да разбирате положението на слабия и на силния, да знаете, как да постъпвате. Вие очаквате да получите нещо, да ви се каже нещо, без да държите сметка, колко сте силни, може ли да издържите на това, което очаквате. Може ли да изядете изведнъж един грам захарин? По сладост един грам захарин е равен на 700-800 гр. захар. Може ли да изядете толкова захар наведнъж? - Не може. Ако изядете 700 гр. захар наведнъж, устата ви ще се напълни със слюнки.Това е неестествено положение. Силните преживявания, силните реакции са опасни. Те са само за силните, за богатите хора, които разбират законите. За слабите и бедни хора са слабите преживявания. Казвате, че животът е еднообразен. Това се отнася за оня, който не разбира живота, който е сляп и не вижда. За оня, който познава законите и вижда, животът е разнообразен. Следователно, за да разберете своя живот, както и живота на окръжаващите, трябва да излезете от положението, в което се намирате в дадения случай, и да влезете в положението на другите. Срещнеш един поет и казваш: Блажен е тоя човек! Това е ваше разбиране. Вие не знаете, какво нещо е поетът, през какви изпитания е минал, докато стане поет. Не е лесно да станеш поет, т.е. приятел на хората. През големи страдания е минал и минава поетът. Ще кажете, че големите страдания правят човека недоволен. Не е така. В истинското страдание няма недоволство, няма никакво мъчение. Има ли недоволство и мъчение, то не е страдание. Кое е отличителното качество на доволния и на недоволния? Как познавате, че някой е недоволен? Когато детето е недоволно, лесно се познава. Майка му сипва ядене, но то е недоволно, слиза от стола и се обръща с гръб към масата. Сипват му още една лъжица, то се усмихва и отново сяда на стола - започва да яде. Майката знае закона, че като сипе три лъжици, детето забравя недоволството си. Числото три уравновесява силите в човека. Какво представя лъжицата? - Човешката ръка. Значи, ти ще гребнеш с ръката някъде и ще дадеш нещо. Ръката е лъжицата на човешкото тяло. - Коя е лъжицата на сърцето? - Обичта. Казваш: Да се обичаме! - Защо трябва да се обичаме? - Да се задава такъв въпрос, това е все едно да питате, защо трябва да работиш с ръцете си. Ако не работиш с ръцете си и не ги упражняваш, те губят силата си. След време ти ще станеш инвалид. Днес работиш, утре работиш, ти упражняваш ръцете си, и те стават силни. Така можеш лесно да се справяш с мъчнотиите си. На същото основание ти трябва да любиш, за да упражняваш ръката на твоето сърце. Някога любовта се изявява чрез лявата ръка, друг път - чрез дясната ръка. И в двата случая любовта трябва да остане скрита. За тая любов Христос казва:Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае". - Защо трябва да бъде така? - Опасно е лявата ръка да знае, какво прави дясната, да не би и тя да направи същото. Знаем, че природата не обича две същества да правят едно и също нещо. Дайте възможност на двама души, в един и същ момент, да направят едно и също нещо, да видите, какъв ще бъде резултатът. Или, представете си, че от двете ви страни има две течения: от дясната страна течението е сладко, а от лявата - горчиво. Дясната ръка посяга и ви дава от сладкото течение. В тоя момент и лявата ръка посяга и ви дава от горчивото течение. Какво става накрая? Лявата ръка разваля това, което дясната ръка прави. Значи, това, което умът върши, сърцето да не знае. Намеси ли се сърцето в работата на ума, всичко пропада. И обратно: намеси ли се умът в това, което сърцето прави, пак всичко пропада. Христос е казал, лявата ръка да не се меси в това, което дясната прави. За дясната ръка не е казал нищо. Защо само лявата ръка да не се меси в работата на дясната? - Това е един кабалистичен закон, който трябва да се разбира. - Не трябва ли да се опитват нещата, както чрез вкуса опитваме сладчината и горчивината им? За сладко и горчиво се говори на физичния свят. В Божествения свят, обаче, нещата са само сладки. Да кажеш, че нещо не е толкова сладко, това показва, че ти не си задоволен. Как се познава, кога човек живее на физичния свят и кога в Божествения? Когато си и доволен, и недоволен, ти живееш на земята. Когато си само доволен, ти живееш на небето, в Божествения свят. Ако започваш една работа с разположение, а я свършваш с неразположение, ти живееш на земята, в света на противоположностите. Ако започваш една работа с разположение и я свършваш с разположение, ти си в Божествения свят. Докато си на земята, идеалът ти е временен. Ти искаш да станеш като дядо си. Току поглеждаш портрета му и се възхищаваш. Казваш: Голям благородник е моят дядо. - В какво се проявява неговото благородство? То е както в математиката. Каквото са знаковете плюс и минус в математиката, такова нещо е благородството в човешкия характер. Знаковете плюс и минус показват, освен посока на движение, още и работата, която трябва да свършиш. Например, минусът показва, че трябва да извадиш нещо от джоба си, да го дадеш, където е нужно. Плюсът показва, че имаш да взимаш. Значи, благородният човек дава и взима. Където има да дава, той дава; където има да взима, той взима.Натъкнеш ли се на някакъв грях в себе си, няма да го скриваш, но ще го вземеш с щипците и ще го хвърлиш на нивата си, като тор. И тъй, изучавайте себе си, своя характер, да дойдете до истинското знание. - Защо трябва да учим? - За да се развивате умствено, да пълните своя хамбар - умът, със знание. Знанието е храна за човешкия ум. Как се познава, кога човек се храни умствено и кога сърдечно? - Когато мисли право и добре разрешава задачите си, той храни ума си. Когато чувствува правилно, той храни сърцето си. Когато човек се мъчи и страда, умът не се храни добре. Когато човек скърби и е недоволен, сърцето не се храни добре. Значи, мъчението и страданието са резултат на действията на ума. Скръбта и недоволството са резултат на действията на сърцето. Като сте дошли на земята, трябва да знаете, защо сте дошли, да разбирате законите на живота. Където няма разбиране, там всякога се раждат противоречия. Същият закон се отнася и до музиката. Ако не знаеш законите на музиката, ако не спазваш такта и ритъма, и най-хубавото музикално творение произвежда дисонанс. Изкуство е да спазиш ритъма на песента, която свириш. Понякога ритъмът се променя, не е еднообразен, както цъкането на часовника. В движението на земята, в човешката мисъл също има ритъм. Учените са забелязали, че в движението на земята отвреме-навреме се явява едно малко, микроскопично ускоряване или забавяне, което се отразява върху човека. Това се понася. Опасно е, ако тия ускорявания и забавяния са чести и големи. За да не се явяват изключения и аномалии във външната природа, човек трябва да изправи мисълта си и да хармонизира своя живот. Не можеш да мислиш право, ако не си в хармония с всички напреднали същества. Дали съзнаваш това, или не, то е друг въпрос. Когато слушаш някой виден музикант да свири, ти вече го познаваш - не е нужно преди това да си го познавал. Може и по-рано да си го познавал, но като свири, ти вече се запознаваш с него. Ако го спреш, за да се запознаеш с него, ти спираш музиката. Не се поставяйте на пътя на добродетелите, или на човешките дарби и способности. Срещнеш ли добродетелен човек, не го спирай да се разговаряш с него. Срещнеш ли добър човек, и него не спирай. Остави добродетелите да си текат непреривно. Ти си музикант, предаваш уроци. Ученикът не те задоволява. Кажи му: Даровит си, но дарбата ти още не е проявена. Често учителите по музика едва издържат учениците си, но търпят. Като се върнат в къщи, започват да свирят, да се тонират. Ако не търпят, ще кажат някоя обидна дума на ученика си и после ще съжаляват. Кой човек е даровит? - Който сменя една гама с друга. Ако си неразположен, смени гамата. Неразположението е миньорна гама, която трябва да се смени с мажорна, да се превърне в разположение. Има мажорни гами войнствени, които наричаме още марсови гами. Ако се настроиш на такава гама, ти си готов да се биеш с всеки, който ти се противопоставя. Има приятни миньорни гами, но има и неприятни. Например, някой изпадне в миньорна гама, която го разслабва. Той се отпуща, плаче, хленчи и казва: Животът няма смисъл, всичко се свърши вече. Баща ми умря, и аз не трябва да живея. Тоя плач не е на място. То е все едно, да плачеш на гроба на баща си и да мислиш, че свириш. Плачът не е музика. Само оня плаче музикално, който е разбрал смисъла на страданията. Един баща често казвал на сина си: Синко, от тебе нищо няма да излезе, не учиш. Синът решил да изучава музиката, но и там не работил, както трябва. Един ден бащата се престорил на умрял. Синът започнал да плаче. Бащата слушал, как плаче и не останал доволен от плача му. Той станал от леглото си и казал: Спри, синко, да плачеш. Не си се научил още да свириш. Музика има и в човешкия ход. Оня, който живее хармонично, ходи музикално. Всяко негово движение е музика, всяка стъпка е ритъм. В движенията му има пластичност, мекота. Той стъпва леко, първо на пръстите, а после на петата си. Така се образува една крива линия. Някой стъпва на цялото ходило и образува права линия. Движенията му са груби, дисхармонични. Човек трябва да спазва ъгъла, който се образува при ходенето. Ако е по-малък, или по-голям, отколкото трябва, нарушава се ритъмът на движението. Ритмичната музика следва строго определени закони. Музиката регулира биенето на сърцето. Ако изпеете ритмично една песен, тя може да уравновеси пулса на сърцето. Кое е важно за ученика? - Малките прояви. Ще внесеш в живота си малко, слабо подобрение, но всеки ден ще придаваш по нещо. Слабото става силно, а силното - слабо. Всеки ден ще подобряваш живота си, за да се тонираш. В това направление работят върху нас напреднали, разумни същества. Ако не се тонираш, не можеш да живееш правилно. Внесеш ли повече влага или повече сухота в организма си, нервната система не действува добре. В първия случай става разширяване в нервната система, а във втория - свиване. Влагата трябва да бъде нито повече, нито по-малко. Влагата има отношение към сърцето, а сухотата - към ума. На влажна книга не можеш да пишеш, но на суха - можеш. Опасно е, когато сухотата мине в сърцето, а влагата - в ума. Пазете се от смесването на тия течения. Всяко течение трябва да отива на свое място. Иначе, ще се натъквате на противоречия, с които мъчно ще се справите. Човек се справя лесно с външните противоречия, но не и с вътрешните. Например, вътрешно противоречие е да мислиш, че никой не те обича. Обичта е влагата на живота. Как ще придобиеш тая влага? Друг мисли, че хората имат лошо мнение за него. Това е противоречие на ума. - Как ще накараш хората да мислят добре за тебе? - Не бъди взискателен към хората. Не бързай да измениш мнението им. Посял си житно зърно - не бързай да видиш веднага плода му. Дай му условия да израсте, и повече не мисли. Времето ще даде своя резултат. Време е нужно за растенето и узряването. И любовта се нуждае от определено време за растене, за връзване и за узряване на нейния плод. Щом узрее плодът - може вече да се яде. Какъв процес е яденето? На какви закони се подчинява? Човек се храни не само с хляб, но и с въздух. Той се храни по три пъти на ден, но не знае, по колко хапки да взима на едно ядене. Той диша, без да знае, колко вдишки трябва да прави на минута. Ако не знаеш, по колко хапки да ядеш и по колко вдишки да правиш, ти нарушаваш законите на храненето. Ако не знаеш, на какво разстояние да стоиш от всеки човек и от коя страна да застанеш, ти нарушаваш естествения закон на хармонията. Като вървиш с някого, ти заемаш или лявата, или дясната му страна. Обаче, не можеш да вървиш само от едната страна: ще променяш, ту отляво, ту отдясно. Като променяш страната, ще направиш една крива линия, няма да се обръщаш. Който не разбира закона, ще пита, защо трябва да се образува крива линия. В кривата линия са скрити знаците, т.е. богатството, към което се стремите. Оня, който търси злато в земята, се ръководи от известни признаци. И оня, който търси вода в земята, с помощта на пръчицата, пак се ръководи от известни признаци. Там, където е водата, пръчицата започва да се огъва. Огъването на пръчицата е най-силно, почти перпендикулярно, на мястото, където е водата. Казвам: И в човешката мисъл става силно и слабо огъване. Без огъване умът не може да се развива. Някой иска да постигне нещо по механичен път. Това е невъзможно. Умът трябва да работи, постоянно да се упражнява. - Трябва ли мисълта да се колебае? - Колебанието е неизбежен процес. Като се колебае на една и на друга страна, мисълта дохожда до скритото съкровище, което постоянно търси. Имате един приятел, когото много обичате. Вие го търсите постоянно. - Защо? - В него е заровено съкровището, което търсите. Ако това съкровище е няколко килограма, трябва ли да вземете всичкото? Според вашите разбирания ще вземете всичко, но природата не обича това. Тя оставя всеки да си вземе, колкото му трябва, да има за всички. На другия ден пак ще отидеш с пръчицата и ще си вземеш, колкото трябва. В природата богатството се мести. Всеки ден ще го търсиш с пръчицата. Ако съкровището се премести наляво, ще изпиташ скръб, ако се премести надясно, ще изпиташ радост. Каквото става със съкровището, това става и с приятеля ви. Ако днес е разположен, на другия ден ще бъде неразположен, преместил се малко наляво. На третия ден ще бъде разположен - преместил се надясно. Ако съкровището се премести наляво, ще изпитате скръб; ако се премести надясно, ще се зарадвате. Ако съкровището е наляво, ти се безпокоиш, мислиш, че някой ще го открадне; надясно ли е, ти си спокоен, никой не може да го открадне. Посей нивата си, и не се безпокой. Щом си я посял добре, след един месец ще израсте. Тя ще бъде доволна от тебе, а житото ще бъде доволно от нивата. И човек понякога се намира в положението на житото. Трябва му само шест месеца, за да завърши развитието си. Ако някой му помогне и му даде условия да завърши развитието си, той ще благодари и ще остави своето изобилие, както житото - на нивата и на своя господар. Не можеш ли да завършиш развитието си, ти пропадаш на изпита. В заключение, ти не даваш плод, и нито нивата е благодарна, нито житото. Коя е причината за радостите и скърбите? - Много причини има за това: едни са знайни, други незнайни. Някога ти се радваш, без да знаеш защо. Скърбиш, без да знаеш защо. Причината за твоята радост и скръб се крие в далечното минало. Ти си помагал на някого да свърши учението си, и днес той ти благодари, дава ти банкет. Неговата благодарност ти причинява радост. На друг някой си попречил в развитието му. Днес той е недоволен от тебе и казва: Ще дойде ден, и ти ще пропаднеш като мене. Неговото недоволство ти причинява скръб. Да се върнем към основната мисъл. Силните чувства, големите дарби и способности трябва да се въздържат. - Защо? - За да не погълнат силите на слабите и да попречат на развитието им. Слабите чувства, малките дарби и способности трябва да се подкрепват, за да се засилят. Значи, чувствата и мислите, дарбите и способностите на човека трябва да се уравновесяват. Следователно, прави услуга на оня, който има нужда от тебе. Ако твоята услуга може да го повдигне и засили, тя е на място. Напиши любовно писмо на един момък или на една мома, само ако те се нуждаят от твоята подкрепа. От твоето писмо ще зависи успеха на момата или на момъка. Ако писмото е добре написано, успехът е добър. Някога едно писмо решава съдбата на човека. Ще кажете, че момата или момъкът се е влюбил. Не са влюбени те, но изявяват оная любов, която повдига човека и го укрепва. Всеки, който е завършил добре развитието си, е получавал любовни писма, които е реализирал. В тия писма се крие динамична сила. - Искам да постъпвам добре. - Призови едно разумно същество, да вземе участие в твоята постъпка. Ти сам нищо не можеш да направиш. Един френски професор в Париж, като правел своите опити с електричеството, казал на студентите си: Както жицата е проводник на електричеството, така и аз съм проводник на енергиите и благата на природата. За вас съм професор, но за природата - проводник. Тя не ме признава за професор. Ето, и електричеството минава през нас, като през проводници. Учените, гениалните, великите хора са проводници на природата. Чрез тях минават нейните енергии. Доколкото човек е проводник на природата, дотолкова той се ползва от нейните блага. Някой се оплаква, че работил цели 20 години и нищо не придобил. Той не е придобил нищо, защото ключът на неговата инсталация е затворен. Отвори ключа си, за да станеш проводник на природата. Само така нейните енергии ще потекат през тебе, и ти ще придобиеш това, което очакваш. Бъдете проводници на великото в живота. Мине ли през вас, то ще ви даде нещо. И тъй, слабият да се подкрепва, силният да се въздържа. Гневиш се, това е силна проява - ще се въздържаш. Съмняваш се, това е силна проява - ще се въздържаш. Между силните и слабите прояви има известно отношение, затова силните ще се въздържат, слабите ще се подкрепват. - Обезсърчих се - слаб си. - Насърчих се - силен си. Какво трябва да прави човек, като се обезсърчи? - Да насочи показалеца си напред. Тоя пръст има отношение към личните чувства на човека. Той се оплаква, че никой не го уважава, че няма пари, изпаднал, обезличил се. Не свивай палеца си, но го изнеси навън. Някой не може да разрешава философски въпросите на живота. - Защо? - Той свива средният си пръст - Сатурновият. Опни добре пръста си и ще започнеш да разсъждаваш философски.Свиеш ли четвъртия си пръст - Слънчевият, т.е. пръста на живота, на слънчевите енергии, ти губиш смисъла на живота. Изправи пръста си, да потекат слънчевите енергии през тебе. Малкият пръст на човека е търговецът, който се занимава с дребни търговски сделки. И тоя пръст трябва да бъде изправен. Най-малко се обезсърчава големият пръст - палецът. Изучавайте ръката си, както и всеки пръст поотделно, за да се свързвате с разумните същества, които ги управляват. Някой хваща палеца си и казва: Да обичаме Господа! - Да обичаш Господа, това значи, да обичаш делата Божии и света, които Той е създал. Делата Божии са всички живи същества на земята. Като обичаш тия същества, животът ти ще се осмисли. Слабият да се подкрепва, силният да се въздържа. Слабият ще стане силен, когато го обичат. - Какво иска силният? - Да го почитат. Значи, слабият да се обича, а силният да се почита. Любов и почит са сили, с които трябва да работите. Т.м. 8. Лекция от Учителя, държана на 11 май, 1932 г. София. Изгрев. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted November 3, 2013 Share Posted November 3, 2013 От книгата, Събуди се. Общ окултен клас. Единадесета година (1931–1932). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето СЛАБИ И СИЛНИ ПОЛОЖЕНИЯ "Добрата молитва" "Духът Божи" Ще ви прочета 51. глава от Исайя. В живота има две положения. Да се подкрепя слабия и да се въздържа силния. Насърчаваш, подкрепяш слабия. Силния всякога трябва да го въздържаш малко. В едно отношение човек е всякога слаб, а в друго отношение е силен. Там, дето е слаб, трябва да се поощрява. Там, дето е силен, трябва да се въздържа. С влизането на новите идеи в света има едно положение. Хората изискват един установен характер, както малкото дете, което очаква дрехи, ушити за Великден. Очаква последния ден, когато ще ги облече, - шапката си, палтото си, връзката си, обущата си. Той има известна радост от това. Доколко ще трае тази радост? Два-три деня. Но тази радост до идната година няма да иде. Идната година тези дрехи ще бъдат скъсани. Човек всякога има защо да се хвали. Един приятел, това е един костюм. Втори приятел е друг костюм. Целият ти живот трябва да бъде пълен с костюми, че всякога хората да те виждат с нещо ново. Запример ти казваш - милосърден да бъдеш. Това е еднообразен костюм. В милосърдието има много нюанси. Милостив можеш да бъдеш като музикант, като поет, като философ, като съдия. Като поет как ще бъдеш милостив? На някой поет, на някой болен ще му четеш твоите творения и ще му дадеш живот. Ако си музикант, ще му посвириш. Ако си философ, ще отидеш при болния и ще му кажеш причините и последствията, защо са болестите и страданията. Ако си съдия, ще дойде някой, който е слаб и е осъден. Ти ще хванеш закона и ще кажеш, че не е толкоз строг да съди. Ще убедиш закона, със закона ще се състезаваш. Най-първо, че не трябва да се излива голяма сила върху този слабия човек, защото ще го смачкат. Та едновременно трябва да разбирате двата процеса. Вие очаквате и казвате: "Да ни се каже, да ни се даде." Ако аз ви дам един грам захарин, какви ще бъдат последствията? Един грам захарин може ли да го изядете? Има нещо, което, като е слабо, не може да се яде. Защо захаринът не може да се яде? Един килограм захарин е равен на седемстотин-осемстотин килограма захар. Един грам захарин е равен на осемстотин грама захар. Осемстотин грама захар може ли да я изядете? Този захарин е толкова силен, че той ще произведе толкоз слюнка в устата, че това е лошо. А пък при захарта няма да се отдели толкоз слюнка. Силните преживявания са по-опасни. Някои от вас искат да имат силни преживявания. Силните преживявания са само за богатите, които разбират законите. За другите са слабите преживявания. Някой казва - животът му е много еднообразен. Който знае, животът му не може да бъде еднообразен. За слепия животът е еднообразен. За онзи, който вижда, животът е разнообразен. Та най-първо трябва да излезем от положението, в което се намираме в дадения случай. Да допуснем, че вие намирате пред себе си един поет, казвате - блажен е. Но това е ваше разбиране. Вие не знаете какво нещо е поетът. За да бъде човек поет, най-първо той трябва да е опитал много страдания, за да го харесат хората. За да бъде приятел на хората, той трябва да пише поезия, но преди всичко трябва да мине през страданията. Вие сте приложили на страданието качества на недоволство, мъчение и скръб. Такива работи в страданието ги няма. В страданието няма нито помен от недоволство, мъчение и скръб, но има нещо, което е по-силно от тях. Какво е то? Запример как бихте отличили недоволния човек? По какво се отличават децата, когато са недоволни? Запример дадеш на едно дете една паница ядене, то е недоволно, обърне си гърба. Майката идва при него, аргументира, шепне му. Майката носи тенджерата или тигана. Тури една лъжица в паницата, детето погледне и е недоволно. Майката тури три-четири лъжици, то се усмихне. Значи майката знае изкуството. Като тури три лъжици, детето става доволно. Тази лъжица какво представя? Лъжицата е човешката ръка. Ти значи с ръката ще дадеш нещо. Преведете сега. На физическото поле ръката е лъжица. На сърцето кое е лъжицата? Когато казваш да обичаш, това е ръката на сърцето. Защо трябва да обичаш? Ако ти не упражняваш ръката си, ти ще изгубиш своята пластичност, своята сила и след време ще станеш инвалид. Днес упражняваш ръката си, утре упражняваш ръката си - и тя става силна. Ти може да се бориш с мъчнотиите. Любиш ли, ти имаш ръката на твоето сърце. Има една любов, която върви с лявата ръка, друга любов, която върви с дясната ръка. Има една любов, която хората никога не трябва да знаят каква е. Христос казва: "Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае." Защо? Има една опасност - да прави лявата ръка, каквото прави дясната. А пък природата не иска две неща да правят едно и също нещо. Представи си, че с дясната ръка даваш нещо, и с лявата ръка пак му даваш. Правили ли сте опит какъв резултат ще има. Може да дадете. Но представете си в това положение, в което вие вървите, от дясната страна има течение, което е сладко, а пък от лявата страна - горчиво. Дясната страна дава, лявата страна, като не знае, даде и тя. Това добро, което ти си направил с лявата ръка, ще го развалиш. Много пъти това, което вършиш с ума си, тази работа ще се развали, щом се намеси сърцето. Това, което върши умът, в него сърцето да не се меси, и обратно. Това, което върши лявата ръка, дясната да не знае. За лявата ръка не е казано, за дясната е казано. Защо не е казано? Защото това е един кабалистичен закон, защото има само една страна, има само дясна страна. Значи лявата ръка каквото върши, няма какво да го чоплиш. Защото всякога чопленето ражда противоположност. Може да сравняваш горчивината и сладчината. В Божествения свят нещата не могат да бъдат нито по-сладки, нито по-горчиви. Те могат да бъдат сладки, защото, като искаш да бъде нещо по-сладко, има известна част, която е незадоволена. В небето, ако ядеш един обяд, с първата хапка се свършва обядът. Там вземаш една хапка и си вече сит. На земята яденето на края не е така приятно, както в началото. Горе законът е друг. Там яденето в началото е приятно, така както в края. Ако вие започвате една работа с удоволствие и свършвате с недоволство, вие сте на земята, в закона на контрастите. Запример раждате се млад и после искате да остареете. Вас ви се поревне, искате да станете стар, защото старите хора имат много знания, искате да бъдете като баба си, като дядо си. В тях виждате нещо благородно, възвишено. Но щом дойдете в положението на дядо си, вие сте недоволни. Когато разглеждате дядо си външно, той ви беше идеал. Но като влезете в неговото положение, не сте доволни. Тогава вие ставате и идеал за другите. Трябва ли дядо ви да ви бъде идеал? Даже не трябва да се пита. Ние го считаме за идеал. Ти му вземеш портрета, погледнеш го, казваш, че е благороден. В какво седи неговото благородство? Благородството седи в това, както в математиката - като му туриш знака плюс или минус. Силата не е в знака. Но той показва какво трябва да се прави. Показва посоката, какво трябва да се прави. Минусът показва, че трябва да извадиш нещо от джоба си и ще се оправят работите. Там, дето имаш да даваш, ще го дадеш. Плюсът показва, че дето имаш да вземаш, ще го вземеш. Греховете си ще ги извадиш, ще ги хвърлиш като тор, не като боклук. Каква е разликата между тора и боклука? Те не са едно и също нещо. Думата "боклук" като произнасяш дълго време, има нещо, което не звучи хубаво. А пък хубавите работи какво трябва да внесат в човека? Истинското знание е една храна за ума. Защо човек трябва да се учи? Ако не се учи, умствено не може да расте, не може да пълни той хамбара със знание. Но знанието трябва да бъде храна на човешкия ум, той трябва да расте. Но какво ще разберете - дали човек се храни умствено или не, дали сърдечно се храни или не. Щом човек мисли хубаво, когато разрешава въпросите, той се храни с ума си. Онзи, който чувства добре със сърцето си, той храни сърцето си, но ако вие всякога сте недоволни, вие не се храните добре със сърцето си. Недоволството е последствие, резултат на сърцето. Мъчението е резултат на човешкия ум. Скръбта е резултат на сърцето. Скърби сърцето, но умът не. А пък страданието е на ума. Разрешаваш важни въпроси, започваш с удоволствие и свършваш със страдание. Противоречията се раждат там, дето няма разбиране. Най-хубавото творение на музиката, ако не знаеш как да го изпълниш, ще произведе дисонанс. Има музиканти, които недовиждат нотите и ще вземат една нота вместо друга. После не спазват такта, ритмуса. В една песен има ритмус, който постоянно се менява. То не прилича на часовника, цяло изкуство е да спазваш ритъма. Земята, като върви даже и в най-рядката материя, и тя си поиграва. Мислите на хората по някой път както земята може да си изгубят ритъма. Учените хора забелязват, че има едно малко закъснение или ускоряване в движението на земята. Учените хора са дошли до това, забелязали са го. Когато някой път земята се движи по-бавно, това се отразява върху нас, също и тогава, когато се движи по-бързо. Та животът в пълния смисъл трябва да се хармонизира. Ти не можеш да мислиш правилно, ако не си в правилни отношения с всички същества, с много напреднали същества. За да можеш да мислиш правилно, ти трябва да си във връзка с едно много по-напреднало същество. Дали го знаеш, или не, то е друг въпрос. Запример някой свири и ти слушаш, ти ще го познаваш. Добре е да си запознат с него. Когато имаш на пътя си една известна добродетел, няма да я спираш, която и да е тя. Ти ще слушаш добродетелта да свири. Ако ти отидеш да се запознаеш с добродетелта, ти ще спреш нейната музика. Това са нови схващания. Вие някой път искате да знаете защо вашият живот върви по един начин, а не върви по друг начин. Ако някой учи в едно училище и един ученик не свири добре, оставят го настрани. Учителят няма неразположение към него, но той не знае да свири, невярно взема тоновете. Той си губи времето, понеже дразни ухото му. Учителят трябва да прави усилие над себе си да го слуша. Някой път може да излезе една лоша дума от учителя, и той след това съжалява, че е казал една немузикална дума - ако каже запример "безделник си". Аз съм видял музикант, който казва на ученика: "Много си даровит. - А на себе си казва: - Трябва да се търпи." След като си замине ученикът, той си вземе цигулката и свири, за да се хармонизира малко, за да се тонира малко, и забравя ученика си. Добрият учител, след като си отиде ученикът, свири само за да се тонира. Но трябват му пари, и той преподава. Той казва на ученика: "Ти си даровит, но дарбата ти още не е проявена. Ти си добър, но още не си станал добър." И права е думата, че дарбата на човека трябва да се развие. Аз наричам даровит човек - да можеш да смениш една гама с друга. Запример една миньорна песен с друга. Някой запее, като че някой умрял. Всъщност никой не е умрял. Казвам, смени гамата. Ти си неразположен. Това е миньорна гама, смени я с мажорна. Но има една мажорна гама, която е войнствена. Тя е марсова гама. Ще удариш на този един юмрук, на онзи един юмрук. Има една миньорна гама, която е съвсем разслабена. Казваш - животът няма смисъл. След това той ще се разплаче отгоре на това. Някой плаче, но това е безсмислено. Казва: "Отиде. Свърши се." Умрял баща му, плаче. Той ще се намери в онова смешно положение. Ходил един син да се учи в училище и баща му казал: "Синко, гледай човек да станеш, да можеш да свириш, да печелиш пари." Един ден бащата се престорил на умрял, палят му свещ. Синът и той дошъл с цигулката и плаче. Казал: "Ще напуснеш музиката. - Баща му после му казал: - Чух те, че можеш хубаво да плачеш." Често, като отивате при Господа, плачете при него. Какво мислите за Господа? Когато някой син отиде при баща си и не се е упражнявал, трябва ли да плаче? (Учителят посочи към един брат.) Я изпейте тържествено новата мелодия. Намерете думите на тази песен, които да съответстват на мелодията. Трябва да бъдат думите едносложни и двусложни, силни. Тази мелодия вече дойде. Всяка песен си има свои движения. Всички движения са музикални. Когато човек е раздразнен, той не върви хармонично, музикално. Всякога човек трябва да върви музикално, ритмично, умерено. Всякога постъпката в природата започва с меки движения. Ти ще стъпиш най-първо на пръстите си, после ще дойдеш до петата. То е физическата страна. Така че кракът ти да образува крива линия. А пък някои стъпват на цялото стъпало, грубо. Трябва да знаеш какъв ъгъл правиш при ходенето. Ако направиш този ъгъл по-голям или по-малък, пак не е правилно. Ритмичната музика върви по един закон. При музиката се изменя и сърцето. Ако ви изсвиря тази песен, ще видите, че сърцето няма да бие както по-рано. Ще се уравновеси с ритъма на тази песен. Та най-малките прояви са важни. Под "добър живот" подразбирам тониране. Да живееш добре, това значи да се тонираш и всички напреднали същества, които искат да ни помагат, искат да ни тонират. Щом не си тониран, ти не можеш да живееш правилно. Ако вложиш много влага, нервната система не работи добре. Ако вложиш голяма сухота, тя се свива. Влагата и сухотата ще ги преведеш. С влагата върви животът. Сухотата има отношение към ума. Влагата има отношение към сърцето. На една влажна книга не можеш да пишеш, но на една суха можеш. Когато тази сухота мине в сърцето, тогава е опасно. И когато влагата мине в ума, тогава е опасно. Те са две положения съвсем различни. Този дисонанс, който съществува някой път в хората, всички противоречия, които сега съществуват, могат да се изправят. Някои могат, но някои не могат да се изправят. Съществува един вътрешен дисонанс. Запример някой мисли, че никой не го обича - той мисли за влагата. Обичта е влага. Някой мисли, че не мислят добре хората за него. Това има връзка с ума. Казали ти нещо. Не обръщай внимание на другите. Ние не трябва да бъдем взискателни. Ако аз посявам житно зърно и чакам в момента то да допринесе плод, аз се заблуждавам. Има известен период, който определя растежа и развитието. Време се изисква, за да израсте. Време се изисква, за да узрее. Колко време се изисква, за да израсте и колко време, за да узрее? На земята растежът и зреенето не стават по един естествен начин. Една любов може да се намери в началото на своя растеж. После влиза в процеса на своя растеж. И след като израсне и узрее, ще дойде въпросът за изваждане на семката. После турят плода в хамбара и после ще дойде процесът на яденето. Как ще преведете яденето? По три пъти ядете на ден, а пък всяка минута вземате по 20 вдишки. Ако ти не знаеш при яденето колко хапки да ядеш, не знаеш при дишането колко вдишки да вземаш, ти нарушаваш законите на храненето и законите на дишането. Ако дойде някой човек и не знаеш какво разстояние да вземеш спрямо него, ти някой път дохождаш много близо до него. Трябва да знаеш как да се поставиш. Някой човек застава на лявата ти страна, аз зная причините защо. Някой върви само на дясната ти страна. Не трябва да бъде от едната и от другата ти страна. Като се обърнеш, трябва да бъдеш в обратна посока. Ти не можеш да бъдеш на земята все в една и съща посока. Непременно трябва да спреш, да вземеш обратна посока на нещата. Не да се повърнеш, но да направиш просто една крива линия. Онзи, който не разбира закона, ще каже: "Какво има в тази крива линия?" В тази крива линия са знаците на това скритото съкровище. Всеки търси съкровището. Казва някой - на еди-колко си крачки напред при едно дърво и т.н., ако има тези признаци, той може да намери съкровището. Онзи, който търси вода с пръчката, като дойде там, дето е водата, там има едно малко колебание. Пръчката се огъва и на мястото, дето е водата, е най-силното огъване, почти перпендикулярно. Във всяка една мисъл е така. Вие искате да постигнете нещо. Вие търсите нещата само по механичен начин. Не, трябва да упражнявате своя ум. Вие искате да постигнете нещата със своята мисъл. Тук ще срещнете същия закон. Там, дето има малко колебание на мисълта, там ще вървите по тази посока. Щом дойдете до целта, ще се спрете. Човек трябва да направи опити. Като намери съкровището, да го разрови и да го извади. Като го намери, няма да ходи да търси от единия край до другия. Имате един приятел, отивате да го посетите. Отивате един ден, отивате втори ден. Какво търсите във вашия приятел? Във вашия приятел има заровено съкровище. Трябва да го извадите. Ако това съкровище от хиляда килограма злато - трябва ли да го намерите всичкото? Според сегашните ви разбирания някой ще хване автомобил и ще вземе всичкото. А пък природата обича следното. Дето си ти, ще тури нещо, и ти имаш право да вземеш колкото ти трябва, другото да го оставиш. На другия ден пак с пръчката ще търсиш. Понеже в природата съкровищата не седят на едно и също място, те се местят. На вторият ден ще видиш, че те са преместени най-малко на няколко сантиметра по-настрана. Ти отидеш при твоя приятел и ще видиш, че той не е така разположен както вчера. Има нещо. Той се е преместил, приятелят ти е станал малко по-неразположен. Не че е станало това заради вас. Или може би пък е станал повече разположен. Ако не е разположен, той се е подвижил вляво, а пък, ако е разположен, преместването е станало вдясно. Ако съкровището се намира в дясната страна, ще ви причини радост, ако се намира в лявата страна, ще ви причини скръб. Някой път тебе те е страх, мислиш, че ще ти го вземат. Ако е вдясно, нищо не те безпокои. Ти четеш едно стихотворение, изваждаш и четеш. Четеш на теб и на едно събрание и гледаш при четенето по лицата на слушателите дали са доволни. Когато аз посея нивата, след един месец ще отида да видя дали нивата е доволна от мене, или не. Ако е израснала хубаво, доволна е. Ако не е израснала, не е доволна. Житото, като узрее и даде изобилен плод, знае, че нивата е много доволна от него. Аз правя сравнение с житното зърно, което е посято в земята. На едно същество са му трябвали само шест месеца, за да завърши своята еволюция на земята. То останало от своята епоха, шест месеца му трябвали, за да завърши курса. Този изпит седи в следното. Че аз трябва да го посея, от мене зависи да завърши своята еволюция, и ако аз го взема и го посея на мястото, то израсне и понеже е завършило своето развитие, то ми остави всичкото свое изобилие. Казва: "Много съм ти благодарен, че завърших хубаво изпита си." Някой завърши своето развитие. Житото остане като свидетел. Дошъл някой на изпит, и го скъсат. Дошъл, но не могъл да си издържи изпита. Когато скъсат тези, които държат изпит, то тази година няма плод. Има на турски една поговорка, която гласи: "Това, ако е истина, голяма лъжа е." Всяка една приятност във вашия живот, която не произтича от вашата душа, се дължи на това, че вие сте услужили, без да знаете, някому. Той е завършил своето развитие и ви дава банкет. Казва ви: "Много ви благодаря." А пък някой, който е скъсан, той ще ви остави своята скръб и казва: "Скъсаха ме." Един ден теб така ще те скъсат. Силните способности трябва да ги задържаме, а слабите да подкрепяме. Една силна способност може да изразходва силите на по-слабите способности. Трябва да се внесе едно равновесие в човешкия ум. После трябва да се внесе равновесие в човешките чувства. Това са ред чувства. Представете си, че трябва да правите услуга някому, хляб да дадете някому или една торта. Но от тази торта зависи дали той ще зависи, или не. Как ще я дадете тортата? Аз гледам на въпроса малко по-особено. Когато една мома пише едно любовно писмо на един момък, ни най-малко не считам, че този момък е обикнал. Но от едно писмо зависи дали този момък ще завърши, или не. Ако го напише хубаво, свършва хубаво. А пък някой път тя не го пише хубаво, и той не завършва. За да свърши своя грандиозен изпит, непременно някоя мома трябва да му напише едно писмо. Вие казвате: "Влюбила се е тя." Не се е влюбила тя, влюбил се е той. Той казва: "Ще ми направиш една услуга. Ще ми напишеш едно любовно писмо." И това любовно писмо, тази програма той ще я реализира. Този, който е завършил своята еволюция, той за в бъдеще в своята програма ще развие това писмо. Динамическа страна има в това писмо. Ти искаш да постъпваш добре. В твоята добра постъпка трябва да влезе някое велико същество. Ще ви приведа един пример. Един френски професор в Париж като проповядвал на своите ученици, студенти, казал: "Пред вас аз съм един професор, но пред природата аз съм само един проводник. Тя не ме признава за професор." Турил си ръката и електричеството минава през тялото му. Казва професорът: "Аз съм само проводник." В природата има за вас блага, доколкото сте проводници, да мине през тебе енергията. Учените, гениалните хора са само проводници, проводници на природата, за да минат през тях нейните енергии. Ти си само един проводник. Ако този професор в света съзнава, че е проводник, всичките хора трябва да бъдат проводници. Вие казвате: "Двайсет години работя тук." Ти си проводник. Ако тази сила на природата може да мине през тебе, ти си добре. Сега ние сме в положението, дето можем да бъдем проводници на великото в света. Ако това велико минава през човека, то все ще остави нещо. Следователно слабият трябва да се подкрепя, а силният трябва да се въздържа. Та във всичките ваши силни прояви, които имате, ще се въздържате. Запример разгневиш се. То е силна проява. Усъмниш се. Силна проява е. Станеш безверник. Силна проява е. Искаш да направиш нещо. Това е силна проява. Имаш слаби и силни положения. Между слабите и силни положения има известно отношение. Не да се спира човек в дадено положение, не да се обезсърчава. Не да се обезсърчаваш. Който се обезсърчава, той е слаб. Кажи на някого: "Ти си даровит, ще се развият твоите дарби." Майката потупва своето детенце днес, утре то расте. Някой път то се обезсърчава. Обезсърчил се е първият пръст или до първия пръст. Палецът по-рядко се обезсърчава. Обезсърчил се е първият ти пръст. Това обезсърчение е в твоите лични чувства. Никой не те уважава, пари нямаш. Щом е силен, той трябва да сочи напред. Щом не му вървят работите, той се свие. Вторият пръст е философ, философски разрешава всички въпроси. Когато не можеш да разрешиш всички въпроси, вторият пръст, философски, се уплаши и се свие. Третият пръст е пръст на живота. Слънчева енергия минава през него. Някой път и той върви добре, но някой път и той се свие. Най-после малкият пръст е търговец, меркурианец на дребно. Той може да е книжар, поет - и в поета има търговски работи. И поетът си има търговски работи. Когато напише някой куплет на хората, то е търговия. Какво отношение имат тези пръсти, вие не мислите, че са живи. Особена енергия излиза от първия пръст. Съзнателни са те. Зад този първия пръст седят същества с напреднали умове и сърца, също така и зад втория пръст седят. По тези пръсти вие може да намерите строежа на тези същества. Ако човек знае законите на своята ръка, той знае как да се съединява с тези същества. Ти казваш да обичаме Господа. Да обичаш Господа, това значи да обичаш света и делата му. А пък делата му са тези същества. Ти трябва да ги намериш. Като ги намериш, животът ти ще се осмисли. Та слабият става силен, като намери силен, като намери тези, които го обичат, които могат да го обичат. Тогава на силния какво трябва да му дадете? Слабия да обичате, а силния да почитате. Щом сте слаб, върви любовта. Щом сте силен, върви почитта. Това са сили, с които трябва постоянно да работите. Всеки ден се намираш в положение на слабост и в положение на сила. Ще гледаш да използваш този велик закон. "Отче наш" Тридесет и първа лекция на Общия окултен клас 11 май 1932 г., сряда, 5 часа София - Изгрев Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now