Jump to content

VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?


Recommended Posts

VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?

Софроний Ников

София,

печ. Искра, 1914. 32 с.

Миналият погром създаде в нас едно положение, което кара мнозина, ако не и всички, да се боят за бъдещето на България. Преди всичко, тази боязън е естествена. Един син, който до вчера е бил под покрива на баща си и е разчитал на неговата кесия, неговата храна и дрехи, винаги изпитва малък един страх, когато за първи път се види сам, оставен без подкрепа в живота. Той още не познава своите сили, той не знае дали те могат да го поддържат. Но ще мине някое време и друго, ще опита своите сили и способности, ще се роди вяра в него, и не след много и той ще стане като другите млади хора - мъж с пълна надежда в силите си.
Родени на историческата сцена в 1878 година от Русия и били цели тридесет и пет години под нейното опекунство, когато след паметния погром се почувствувахме изоставени от нашата покровителка, па и ние изстинали към нея поради злото, което тя ни стори, ние днес сме в положението на такъв един млад човек, който за първи път стъпва в живота. И ние като него изпитваме трепета на първите свободни дни, но и ние като него ще свикнем - както толкова други нации са свикнали.
Ако се вгледаме, обаче, в мотивировката на страха, ние ще видим, че тя е несъстоятелна: били сме малка държава и затова сме били под опасност да не ни глътне някоя по-силна държава, или да не ни разделят няколко сдружени малки. Преди всичко, животът ни показва, че не само ние сме малки, но че даже между другите малки има и по-слаби от нас. И друго, историята говори, какво разкапването на една държава съвсем не зависи от размерите й. Даже, факт е, че силни и грамадни империи по-късо са живели от малки държавици. В древността виждаме, че малка Гърция живя много по-дълго и много по-мирно и щастливо от грамадната Римска империя. Да не превеждаме много други примери.
Историята има своите велики и мощни закони и животът на народите е напълно подчинен тям. Те са, които издигат бърже и солидно една малка държавица, без да се обръща внимание на нейните ограничени размери; и те са, които разрушават грамадни империи въпреки размерите им. Ето тези закони трябва да знаем и когато ги приложим към нашата страна, да оценим правилно застрашени ли сме, или не, а не само да се боим напусто.
Социологията, науката за народите, сравнява един народ с един човек и казва: които закони управляват живота на отделния човек, те също управляват и живота на един цял народ. А те са три:
 
1. Един човек е сигурен да живее, ако той е силен да се храни, да работи при дадени условия и се поддържа сам, без да става нужда да прибягва до чужда помощ.
 
2. Той е така също сигурен, ако, покрай пункт 1 е наследил от родителите си и един здрав организъм и тъй няма вътрешни причини за болести и смърт, и
3. Той трябва и да не стои на пътя на по-силни от него хора, които по пътя на своя необходим живот могат и трябва да го премахнат. Необходимостта е закон.
 
Така също и една нация. Ако тя е силна, преди всичко, да си извоюва свободата и после да я пази при условията, в които се намира; второ, ако тя има жизнеспособен организъм и няма вътрешни причини за развала, и трето, ако тя не стои на пътя на по-силни държави, които по закона на необходимостта на своето съществувание могат да я прегазят, то тя е сигурна за своето съществувание.
Удовлетворява ли България изискванията на тези три исторически закона? Ето на това ние трябва да си отговорим и да бъдем спокойни, ако отговорите са положителни и да се боим, ако не са.
Нека разгледаме трите тези закони по ред.
1. Сами ли сме си извоювали свободата и можем ли да я пазим в условията, в които живеем.
Преди тридесет и пет години, като турски роби, ние не можахме сами да се освободим, при днешната организираност на боевете. Русия, пътьом, гонейки своята задача, ни освободи. Тридесет и пет години ние водихме подопекунски живот, но този юношески период ние не проспахме, а най-усилено работихме. Създадохме се като една организирана и дисциплинирана държава с образцова армия, администрация и финанси, което и извика висок кредит пред света, и в 1912 година бяхме извикани на егзамен, за да бъдем изпитани дали вече сме възмъжали или още сме непълновъзрастни. Изпитът си ние издържахме великолепно.
Преди всичко, както обширно доказваме в брошурата си "Историческото значение на погрома", ние се изплатихме на Русия, като на нейното спъване ние дължим ограбването ни от всички наши придобивки. И особено, когато след окончателното ни спъване, като беше приела мандата да спира противниците, а не ги спре, нито ни развърза ръцете сами да ги спрем, Русия окончателно ни пожертва, както едно време ни бе спасила, и от тогава напред тя няма вече абсолютно никакви права над нас. Д-р Данев, символът на руското право, паднал на 2. VII. - в него момент се турна точка на руското влияние и започна нашата свободна и самостоятелна политика. Короната спряла румънците до София и народът-войска спрял гърци и сърби - ето тези са новите освободители и спасители. Каквото ние днес имаме - това ние дължим само на тези два виновника на нашата свобода. Обилната кръв която проляхме, е предостатъчна за свободата ни. Все едно че тази кръв ние сме лели за нашата първоначална свобода.
И второ, нашето желязно устояване в най-критическите ни моменти е свидетелство за силата ни и да защитим свободата си. В този исторически момент ние се самозащитихме от ближните си врагове; на Румъния устояхме с ценността на нашата династия; на гърци и сърби - със силата на нашия народ. Тези сили толкова, ако не повече, ще тежат и за напред.
Не е зле, за ясност, да направим едно сравнение с нашите съседи: Сърбия беше, като нас, освободена преди много години от Русия. В 1876 година тя не можа да защити себе си от победоносна Турция и Русия втори път я освободи с една заплашителна телеграма. В 1885 година трети път беше спасена от победоносните български войски. И четвърти път тя беше спасена на 18 юний 1913 год. от победоносните български войски, когато тези бяха спрени със заповед от правителството. Тогава Сърбия прилича на един клиент, който след като е първоначално заборчлял, на три пъти подир това е прибягвал до нови заеми, за да се подкрепи, но с всеки нов път неговото обвързване е ставало по-пълно и по-пълно, докато вече не може да се освободи от робство.
Гърция, също, някога, бе освободена от Русия. Не знаем друг път, но втори път тя беше спасена от Русия в 1897 год., когато Ехтем паша отиваше победоносно към Атина, и трети път на 18 юний 1913 год., когато победоносните български войски бяха спрени.
Румъния, и тя още не се е изплатила. Едва ли може да се вземе нейната помощ, дадена около Плевен, за отплата на Русия.
И това, което миналото лято Гърция, Сърбия, Румъния и Турция взеха от нас, без да са ни победили, те го получиха дар от Русия, която с спъването ни си взе своето някога дадено и го раздаде на своите нови протежета. На това обаче казаните четири страни нямат право. Право в международните отношения е само проливаната кръв при победа, а такова нещо те нямат на своя страна.
2. Има ли България здрав и жизнеспособен организъм, следователно, гарантирана ли е от вътрешни бури и вълнения.
За да си отговорим на този въпрос ние трябва да разгледаме подробностите на нашия народен живот.
а) Ще започнем със самите хора, с отделните единици, що съставляват народа. И от самото начало ние се срещаме с едно много отрадно явление. Ето едни хора, за които може с право да се каже прогресивни. Запитвал ли се е читателят за причината на поразителната трезвост на българина? От религиозност, от порядъчност? - Не; я дайте възможност на "бай Ганя" да се напие на чужда сметка дали той ще се посрами? Тогава защо не пие? Защото пази парицата. Но защо му е тази пара? Ако бяхме разгънали гънките на мозъка у всички наши българи, били те на полето или в града, сигурно едно нещо бихме намерили у всички - мисъл, съображение и сметка за утре. Няма да намерим абсолютно ни един у нас, който по приказката "вечерта да изпуква всичко, което през деня е изчукал". Напротив и последният изпокъсан работник се носи със свои мечти и планове за по-хубаво бъдеще. Няма ни един българин, който да е доволен от настоящето; ако днес има някой и друг грош, утре мисли да ги направи повече; ако днес е хилядник, утре иска да бъде стохилядник; а с време и милионер. На тази черта ние дължим нашето настояще благосъстояние и тази черта е гаранцията, че ние занапред ще се качим още по-нагоре.
И тази черта, прогресивността, е истинската човешка черта, чертата, която отличава човека от животното. Само животното не мисли за утре.
На тази черта нашият народ дължи своята трезвост и разумност. Ние не сме религиозен народ, благодарение на много причини, но едно е несъмнено - ние сме народ със събудена съвест, или по-право, с една зродена естествена разумност. Благодарение на нея у нас престъпността е крайно ограничена и моралът е добре запазен.
б) Следствие на тази черта на амбициозност, благосъстоянието на народа е високо. Поразителен е прогресът, направен през последните 20 години. Когато за тези двадесет години направихме 700 милиона заеми, бюджетът ни се повдигна от 40 на 200 милиона, армията ни се утрои, държавният механизъм крайно усложни, толкова железници, пристанища и културни съоръжения - прекият данък си остана все един и същ. Благосъстоянието на народа особено може да се оцени по повдигането цената на всичко. Когато преди двадесет години декарът нива струваше до 5-10 лева, днес той е 200 и 500 лева, когато данъкът му е все един и същ - най-много лев на декар. Благосъстоянието може да се види и от количеството капитали, влезли отвън, както и от парите, спестени у народа. При нашето освобождение милионерите у нас се преброяваха на пръстите на едната ръка, а днес със стотици са тези, които имат десетки милиони.
Това повдигане на благосъстоянието имаше това благотворно влияние, че със поскъпването работната ръка вече бяха невъзможни крупни земевладения, а напротив - усилиха се и развиха дребните земевладелци - които днес съставляват главната сила на народа ни.
в) Но народът ни, макар да е много добър, не можеше сам да достигне до това благосъстояние без една мъдра и демократична финансова политика, без един разумен кредит. А това вече се дължи на управляющите кръгове. С едно далечно сравнение можем да поясним: едни овце могат да имат чудесни зъби, да могат да пасат, но ако те нямат добър пастир, който да ги води на добро пасбище, те ще умрат от глад. Сръбският народ по природа е същия с нашия. Дайте му едно мъдро управление и вие ще го видите, че той не ще се различава много от нашия. Но нещастните дипломатически борби, както и пиянската от шовинизъм интелигенция не са дали оная сигурност и свобода, които са абсолютно необходими за преуспяването на търговията.
Човек само тогава изважда своите пари и ги слага в търговия, само тогава изважда своите сили и ги слага във вид на култура по полето, когато той е гарантиран, че те няма да пропаднат. Но тази гаранция може да даде само администрацията. А ние сме имали такава администрация. Ние сме твърде много привикнали да ругаем и се оплакваме от нашите управляващи среди, но сме били винаги несправедливи към тях. Вярно е, че те не са идеални, вярно е, че те имат своите грешки по-големи или по- малки, но нали плодът им е мир и благосъстояние? А дървото се познава по плода. Грешат тези, които искат да видят в живота идеални хора и идеални условия, както тези, които искат в гимназии да намерят образовани професори. Както гимназията е за неучени ученици, за да станат учени, тъй и животът е за несъвършени хора, за да станат безпогрешни. Когато ние ще станем идеални, ние вече няма да се раждаме.
Но при този материал, с който разполагаме за държавни мъже, имаме ли ние благосъстояние, ние трябва да бъдем благодарни. И не можем се оплака. Свобода и сигурност имаме голяма в страната. Никакво ограничение за никого. Спъват ли законите у нас способния човек да се вдигне на висотата, гдето може да го заведат силите му? От друга страна, осигуряват ли у нас законите неспособният да стои високо, заемайки местото на способния? Кой способен човек у нас не може да стане министър, първенец, милионер? И кой неспособен министерски или милионерски син не е сигурен да падне до най-ниско състояние?
Като имаме такава свобода, такива демократични закони, и такива хубави наредби да осигуряват всякакъв успех, то пита се, има ли у нас почва за недоволство и бунтове? Защо може да се бунтува нашия народ: за богатство? - то е в ръцете му, ако е способен и силен да го сграби; за свобода на действие, мисли и слово? - кой му я отказва? Бунтува се само народ робски и беден. А! Тичат из народа много словоохотливци и с обилни сълзи оплакват лошовото положение на страната и ревностно апелират към бунтове и революции, но тези люде извикват у селския народ само чувство на съжаление. Народът слуша тези позиви и не може да им отговори, защото не е учен, но като не може да си сформира отговор, той не може да не чувствува, че у нас няма причина за недоволство. Народът чувствува, че при тази система на управление, при тези наши държавници, колкото и да не са те съвършени, - при тях той е достигнал това цветущо състояние. Той не може да си представи по-бързо разбогатяване и по- добра свобода - какво може да иска повече? Викат го на бунтове? - че за какво? За ограничена свобода? За мизерия, от която не може да се отърве? Или от унижено достойнство? Нищо подобно той не вижда в своето бащино огнище.
На това обстоятелство, на тази свобода и сигурност, се дължи това небивало чудо - запазването дисциплината у народа в ужасните дни на народно нещастие от 5 до 17 юлий 1913 год. Тук се позна какво доверие има народа към своите водители, че когато дойде катастрофата, всички я отдадоха на нещастието, на Провидението, но не и на личности, които да станат да убиват, да наказват. Ако ние в тези паметни дни не видяхме народът да се бунтува, нито го видяхме след вдигането мораториума да отказва да плаща задължения, извинявайки се с мораториума, нито го виждаме в близки до катастрофата избори да прави изстъпление, то ние можем да бъдем сигурни, че докато трае това административно- стопанствено състояние нашата страна може да бъде гарантирана от всякакви сътресения.
г) Твърде често сме слушали само да се хули и кори нашата интелигенция, но никога да се хвали. Интелигенцията в един народ са професори, учители, инженери, чиновници, офицери. Като трябва да признаем, че и те не са идеални, защото не могат да бъдат такива, при все това, не са ли дали плод велик за страната ни? Е, хубаво, коя млада страна е минавала без чужденци инструктори? - Ние минахме без такива. Нашето училищно дело ние дължим само на нашите домашни учители, и можем да се похвалим, че не стоим ниско в това отношение в сравнение с напредналите културно страни. Голямо количество съоръжения, железници, пристанища, мостове и други, ние дължим само на нашите инженери. И общото мнение е, че нашите железници са построени и много умело и много евтино. Кой повдигна администрацията на страната до това хубаво състояние, ако не нашите чиновници? Особено трябва да бъдат похвалени чиновниците по банките; Земеделската банка си въздигна паметник неръкотворен със старателното и успешно повдигане на земеделците и помагането им да се отърват от ноктите на лихварите. А офицерството? - не започна ли да се повдига нашата армия именно откак руските офицери си отидоха и нашите "капитанчета" поеха командата? Може би само в църковно отношение има още да се желае; поради царстването на материализма в науката и живота, цялото общество е индиферентно към духовното, затова и трудно се намират млади възвишени сили да се посветят на това най-благородно служение на народа - свещенството. Но и то ще дойде с време. Едностранчивото самообразование на младежта ще извика един ден непременно реакция, и свещеникът ще се яви, за да възпитава.
д) Следствие общото благоденствието на народа и неговата дисциплинираност, както и благодарение достойнствата на нашия офицерски корпус, нашата армия не страда от онази болка, от която страдат тези на нашите ближни съседи - Сърбия, Гърция и Турция, именно преторианство. И в това отношение нашата страна е гарантирана от вълнения. Армията е бивала винаги главното оръдие на революциите, но нашата армия не се състои от недоволници; съставена главно от селяни - имат ли те някакви причини да са недоволни от управлението?
е) Едно велико богатство има нашия народ, което трябва да се изтъкне, оцени, възхвали и отблагодари от всички ни; това са нашите жени, българските жени. Статистикът и икономистът трябва да разчитат в своите сметки двойни чифтове работни ръце у нас. Нашата жена не чака само от мъжа си да бъде хранена; тя не се смята ни робиня, ни тиранка на своя мъж, а равноправен другар-брат. Ето защо нашата страна не почувства никаква криза след една продължителна близо година война. Един французин недавно казваше: "Вие сте удивителен народ; подир война хлябът ви е по-евтин, отколкото е бил преди войната". Да, това е вярно, и ние го дължим на нашата достойна жена. Тя не смята за унизително да работи на полето редом със своя мъж, и когато тс*й е извикан да изпълни своя дълг към отечеството, гдето жената съжалява, че не може да помогне, тя пък с радост се залавя да извърши всичката домашна и полска работа, да види мъжът, че и тя взема участие в общото народно усилие - като приготвя храна за поддържането на борците. Казват, общ бил този отзив на всички наши жени: "Той (мъжът) само да ми се върне жив, той няма да намери в къщи нищо да му отпсува!"
ж) Като последен, но не най-малък елемент в жизнения организъм на България, аз трябва да укажа на династията ни. "Какво добро може да излезе от Назарет? - ето, сигурно, мисълта, която изниква у всеки читател, когато разбере за какво ще искам да пиша. А! какво може да се каже добро за нашата династия? Не е ли викнало мало и голямо против всякакъв монархизъм и не се ли учи в училища и университети, че идеалното управление е републиката? Много може да се каже по тези въпроси, и не малко специално по нашата царска династия, но аз запазвам тази обширна материя за специална брошура - "Виновността на царя в погрома". Тук обаче само отчасти ще загатна, че ако благосъстоянието на народа стана в неговото царуване, и ако това ние отдадохме главно на самия народ, после на управляющата среда, която осигуряваше свободата и водеше финансовата политика, съществено необходими за търговията, то, естествено, би било нелогично да не се отдаде поне една малка част от тази заслуга и на цар Фердинанда. В една конституционна държава държавният глава е постоянния елемент в управлението. Когато правителства се менят и, разбира се, малко-много не може управителната машина да не страда от това, постоянният елемент е, който задържа, крепи, регулира. Нима нему не се пада част от заслугата на управлението? Ние в специалната брошура ще видим, че не малка е тази част и че много и всестранни са заслугите на цар Фердинанда за България, но говорейки за здравите елементи, които съставляват нашия народен организъм, ние не можем да не поменем за нашия амбициозен цар. Ние хулим тази негова амбиция. Но тази черта не я ли констатирахме като отличителна черта на всички нас, българи? И като я похвалихме у народа, защо да я покорим у царя? И при това, не е ли амбицията, която различава човека от животното, която е главното украшение на човека? Само животното като се нахрани днес за утре не мисли. А човекът, колкото по-надалеч в бъдещето рови със своята мисъл, толкова по-велик бива. Мъдрецът отива дори да се рови да намери какво има и след гроба.
Между многото заслуги на цар Фердинанда стои и тази, гдето той полага големи старания да остави подир си един добре приготвен наследник, тъй че държавната машина да не пострада ни най-малко от смяната на ръководителя.
Това всичко са елементи на здравина в нашия организъм. До тогава, до когато те съществуват, ние можем да бъдем спокойни за нашето отечество. Бури и революции вътре са невъзможни, докато трае това състояние. Значи и в това отношение ние сме гарантирани да живеем дълго и мирно като отделна нация.
Няма да сторим зле и тук да направим едно сравнение с нашите ближни съседи. Нека да кажем даже за Русия, която е най-голямата империя на света. Макар тя да е тъй обширна, едва ли обаче има страна по-слаба и, следователно, повече да трепери за своето съществувание. Много и много от жизнените елементи на България Русия не притежава. И следствие на това тази обширна империя се намира винаги върху вулканическа почва, гдето всеки път може да избухне революция. Много са чуждите нации и елементи в Русия, които не са доволни от руските порядки, и само дебнат случая да се вдигнат. Ето това е, което твърде много спъва грамадната империя.
Румъния е едничката страна, гдето робството още не е премахнато. Огромната маса е лишена от всички удобства и тъне в мизерия и невежество. Тя не е учена да чете, за да не чете вестници, за да узнава как стоят работите в другите страни и да се бунтува. Следствие на това и Румъния не може да има добра армия. Изпит и онеправдан роб не може да съставя една силна армия. Румъния вънкашно изглежда на цивилизована държава, полирана е наглед, но вътре е изгнила и бунтовете през 1907 година винаги могат да се повдигнат - особено сега, след като румънското правителство има несретата да доведе своите тъмни маси да видят на дело това, което старателно се криеше от тях - благоденствието на селяните у другите държави. Тя има един крал, който в 40 години управление нищо не е направил за народа си, и една интелигенция, която почти с нищо не се е
показала пред света. Капиталите, ръководството на главните предприятия се намират в чужди ръце.
 
Сърбия е имала и има едно голямо зло - династическите борби, които са развратили интелигенцията и затова тази страна няма оная свобода и сигурност, които са главните условия за търговия и разбогатяване. Ето защо Сърбия за живот три пъти по-дълъг от нашия не е достигнала и една десета от нашето благосъстояние. За илюстрация на вътрешното състояние на тази страна нека ни кажат самите сръбски вестници. Ето какво ни казва "Политика", цитирано в "Мир" от 23. I. т. г.:
 
"Щом се узнало за резултата от избора (във Враня), една тълпа, в която е имало около 500 души, е нападнала общинската сграда. Десет души стражари, които са били изпратени да запазят реда при гласоподаването, са били изхвърлени от общинската сграда и до като едни са разрушавали вратите и прозорците, други са изваждали мебелите и покъщнината на общината, които трупали на купища на улицата и след това ги запалили. След това цялата тълпа е манифестирала по улиците на града и изпочупила прозорците на къщите на М. Михаиловича, Влахчето и Тома Зафирочива. Имало е двама души жандарми наранени.
 
Вследствие на този метеж полицията не е арестувала никого. Метежът се смята за потушен."
 
Такива работи са невъзможни у нас; нито самият народ ще ги извърши, нито пък полицията ще позволи.
 
При това, при нейния луд шовинизъм, когато й се падне народ чужд да владее, малтретиранията, на които се отдава освен гдето разстройват вътрешно, но стават причина за постоянен страх от комити и вънкашни неприятелства.
 
За Гърция какво може повече да се каже, за да се илюстрира нейното състояние, ако не само нейните финанси. До тези финанси ще дойде и Сърбия с време, а на това печално състояние на тези две страни, освен шовинистическата лудост е виновато и преторианството на армиите им. Гърция днес е заградена от четири неприятели - Турция, Италия, България и Албания - и тези силно наежени неприятели тя си спечели с подлостта си през миналото лято. Това опасно състояние, при големите нужди сега от капитали за управление два пъти по-широка територия -всичко това ще докара Гърция до още по-голямо икономическо робство под Франция. Какви са условията на последния 350 милионен заем, ако не такива на пълно робство? А такива условия тя е принудена да подпише, защото никак не е сигурно положението й пред вид новите четири разсърдени врага. Ако Гърция беше по-скромна и честна, подкрепата и кредита на България щеше да й помогне да се отърве от робството. В това отношение и Сърбия изгуби неизказано, когато вместо да пази съюза с България като очите си, тя си създаде от нас един смъртен враг. Това днес ще й бърка на кредита, а с време и ще я съсипе.
 
За Турция не трябва да се говори дълго; в нейните предели и самите турци не са доволни от управлението. Държавният механизъм е повреден и затова няма оная свобода и гаранция, която, на първо место
една държава трябва да има. И там преторианството има пълен простор. И там финансите граничат почти с фалимент.
Виждаме, следователно, колко жизнен организъм имаме ние, и следователно не от там можем да се надяваме за идването на злото.
Сега да минем към третия закон.
3. Стои ли България на пътя на някоя по-голяма от себе си държава, която по необходимостта на своето развитие или съществувание трябва да я глътне.
Нуждата на народа в една държава е закон.
Но не прищевките на короната или на някаква преторианствующа армия. Една идеална дипломация трябва да има това предвид. Великият Гладстон казваше, че този дипломат е велик, който разбира и пази реалните интереси на съседните държави, както и тези на своята. Защото за Провидението, или за Историята, реалност в една държава не е ни династията, ни името, ни расата, а само едно - благоденствието и прогреса на народната маса. До ушите на Историята не стига нищо освен благодарностите, или оплакванията на народа, и ако е първото, тази държава е гарантирана в своето съществувание, ако ли второто - нищо не можа да я запази. Защото земята, и всичко що става по нея, имат само едно назначение - да служат като училище, в която хората идват за да се учат и прогресират. Това е смисълът на живота и земята. Затваря се едно училище, което не може вече да изпълнява своето назначение. Разделянето человечеството на раси и народи - да се борят, конкурират - не е за нищо друго освен пак за прогрес.
Тъй схваната философията на Историята, стига само да се схване вярно нуждата на един народ, човек може безпогрешно да съди, като какво ще бъде поведението на тази държава в бъдещето.
Преди две столетия Англия започва да се задушава от голямо нарастване на населението, вследствие индустриалното развитие, и за нея се явяваше абсолютна необходимост да има колонии, за да си разреди населението - и Провидението поведе Англия и тя си откри и заякчи добри колонии. По пътя на колонизирането Англия беше последвана от Франция и Германия и преди две години и от Италия.
В Италия населението ставаше голямо; хората гладуват от теснота, грамадна емиграция в Америка започна да плаши страната. През Средиземното море имаше една пустиня, която можеше да стане рай, ако не беше в ръцете на една неспособна да управлява държава - и тази нужда заведе Италия в Триполитания.
Сега, за нас се казва, че ние сме били на кръстопътя на сблъскването на интересите на две грамадни империи - Русия и Австрия. И това е което особено плаши нашите хора. Но преди да се установим върху реалността на тази опасност, нека разгледаме, дали тези нужди на тези две империи не са въображаеми. Защото повтарям, че нужда на една държава е това, което трябва на народа, а не е една прищявка на короната или други фактори.
Да вземем по-напред Русия, Има ли тя нужда да владее Балканите? Русия от колонии няма нужда. Тя има такива обширни полета, че би могла да храни и десеторно по-голямо население. Тя има абсолютна нужда, обаче от свободен изход на Средиземното море през Дарданелите. Но за да има такъв ход тя трябва да владее Балканите, за да пази проливите, ще кажат. Ако е само да пази водния път, то от западна страна ней стига да владее само до Мидия-Енос. Па и това днес не ще й се позволи да владее. До 1871 година, т.е., до създаването на Германската империя и прокопаването на Суецкия канал, Русия можеше да вземе и владее Дарданелите, но оттогава напред тя среща там два страшни противника. Тези две най-силни по сухо и море империи няма да позволят на Русия да се настани на пътя на Германия за нейния пазар - Мала-Азия и на прага на Суецкия канал - пътя на Англия за житницата й, Индия. Но руският народ все пак има нужда от изход на всемирния пазар. Това не е прищявка на един велик Петър, а е абсолютна нужда на простата народна маса. Защото огромна Русия има нужда от едно пристанище, което не замръзва зимно време. Едничките й две - Владивосток и Петербург, зимно време замръзват. Но пътят на Русия за Дарданелите сега е през Берлин и Лондон - път много труден, почти непроходим. В Балканската война на Русия се поднасяше наготово свободен ход през Дарданелите, но тя отхвърли тази своя голяма и многожелаема придобивка. Ако не беше сдържала нашия ход до Цариград, в един наложителен общоевропейски конгрес България щеше да бъде върната назад, но и на Турция нямаше да бъде позволено да се настани изново на Босфорските брегове. Сигурно нямаше да се позволи на Русия да се вклинчи отгоре, ни на друга държава да се вклинчи отдолу, и проходът щеше да се наложи свободен. Русия на този конгрес щеше да тегне с две големи тежести - едната, морална, че неин, славянски съюз е взел Цариград, и другата, физическата - неизтощената сила на нейните милиони щикове. Русия не можа да вземе урок от 1878 година. Тя победи тогава, но беше изтощена, и в Берлин се яви слаба да може да тегне. И ако един ден тя пак успее да вземе Цариград тя ще има същото лошо условие - изтощеността.
Но нашата задача не е да съжаляваме Русия, освен ако не е само да отбележим, че тя като съсипваше България заради Дарданелите, тя ги изгуби за дълго време. Тъй е то, когато тя беше благословила Балканската война с умисъл България да бъде разгромена, царят й пропъден и политически подчинена, че когато стана обратното, Русия беше изненадана, и в изненадата не съобрази да поддържа България до Царирад и Галиполи, което беше в полза на нейната вековна политика.
Тъй че ние днес не сме под опасност да бъдем направени Задунайска губерния - едно нещастие, защото то би било регрес за нас, които в масата си сме по-културни от Русия. Ние днес сме пазени от Англия и Германия.
Нашата опасност днес е по-скоро от страна на Германия. Когато тя използува играта на Русия с една глупава работа за нея - кому да даде Македония, на Сърбия или България - игра, която накара руската дипломация да забрави временно своята мирова политика - и заедно с Англия разделиха в сфери на влияние Турция, тъй че днес България се намира между самата империя (Германия) и новия й пазар, Багдатския велиат - то днес ние сме на пътя на Германия и с нея трябва да отидем доброволно, ако не искаме да ни унищожи. В това отношение тя много лесно може да постигне целта си с помощта на нейните Румъния и Турция. Но у нас има достатъчно ум да не се изпречваме срещу мощната тевтонска държава, па и ако ли бъдем глътнати, това няма да бъде регрес за нас - ще влезем в по-културна държава.
Залъгалката на Русия на Балканите през миналата година доведе грамадно за нея нещастие, но едно велико щастие - споразумение между Англия и Германия по спорните им въпроси в Азия. Тъй че днес Русия наистина срещна двете най-велики сили по пътя си на юг. Русия се стремеше за два изхода за своята търговия - Персийския залив и Дарданелите. По първия Германия и Англия се съгласиха да го пазят, както и по вторите. Даваме по-долу един цитат от в. Мир (бр. 4131) за да се види как стои този важен въпрос, защото това наистина се много докосва до нас. Германия и Англия съгласени, ние се намираме в тяхното мощно съседство, и сега политиката ни трябва да бъде с тих, а не с Русия, която е далеч отхвърлена от нашата страна.
"От Цариград съобщават на "Daily Telegraph", че вече е потвърден със султанско ираде Англо-турският договор. Преговорите за тоя договор се водят отдавна и паралелно с преговорите изобщо за ликвидиране положението на Балканския въпрос. Както е известно, всички велики сили се възползуваха от разгромяването на турците, и си взеха своя дял от плячката. Това стори, разбира се, и Англия.
Англо-турският договор е сбор от няколко конвенции, които са сключени при едно разбиране по въпросите не само между Англия и Турция, а и между Англия и Германия. Това е един вид тройно съглашение от извънредно голямо значение. С него се решава въпроса за главните съобщения между Европа и Азия. Според този договор Англия се съгласява Германия да построи Багдатската железница чак до Басора на морето. В замяна на тая отстъпка, тя добива правото, да назначи двама администратори-англичани в Управителния съвет на Багдатската железница. Освен това ней се предоставят повечето места в администрацията, която ще се грижи за плаването по реките Тигър, Ефрат и Шат-ел-Араб. Портата признава също тъй протектората на Англия въРху Ковеит, който постоянно ще се разширява. Заедно с това тая концесия на Англия в съдружие с Германия се отпущат и твърде важни концесии за петролей. Плаването по реките ще се даде на една компания, в която 30 на сто ще има участие Англия, 25 на сто Турция и 25 на сто Германия. В същност компанията ще бъде англо-германска.
Най-голямото значение на тоя договор се състои в това, че се туря едно солидно начало за премахване на всички спорове и недоразумения между Англия и Германия. А когато тия две държави дойдат до едно споразумение, цялото положение на Близкия изток може сериозно да се измени. Французите са много недоволни, че те са изключени от участие в тия съглашения, от които зависи цялата Трансазиатска проблема".
От страна на Австрия ние не се намираме в опасност. Наистина, Австрия има нужда от колонии, но тя няма войска, за да си намери такива. За нея, следователно, се явява абсолютна нужда да има Балканите за свой пазар и особено да има свободен изход на Солунското пристанище. Това е нужда на народната маса, която, както видяхме, през нашата война толкова много гладува, нямайки где да изнесе своята стока и тъй да живее. Австрия умира, ако й се затвори пътя на юг. И докато тя е империя, тя няма да стои мирна, докато не си осигури пътя надолу към Солун. Ето защо Балканският съюз беше един гроб за Австрия, и защо тя направи всички усилия да го развали. Но не трябваше Сърбия да прави и най- малкото, за да пропадне тази нейна опора против Австрия; едничката нейна опора (България) против тъжнението на северната мощна съседка днес е разсърдена и тя вече ще помага на Австрия, а не да й пречи при унищожаването на Сърбия.
Австрия засега има нужда от западния Балкански полуостров, от Вардар нататък. Днес вече тя за стремлението си няма преграда, и това ще бъде свършен факт, щом като Русия се закачи негде. А Русия лесно може да се закачи от трите големи опасности, които постоянно висят над главата й - вътрешната революция, жълтата опасност и Германия. Предвид на това, човек може да се почуди на лудешката постъпка на Сърбия да обере, разсърди и опълчи против себе си България, ако, разбира се, поведението й не е било заповядано от Русия, която, сигурно я е уверявала, че и ще ограбят България и пак ще я принудят да остане в съюза, да служи на руските интереси, и да пази Сърбия от Австрия. С това свое поведение днес Сърбия се постави между три чука - покрай австрийския, и българския и албанския. Тя няма голяма надежда и в Русия, защото днес тази империя е твърде много отдалечена. Между нея и Сърбия, днес стои покрай България, и Германия.
Но когато Австрия ще стане господарка на половината Балкански полуостров, тогава пък ще заплашва нашето съществувание. Преди всичко това ще изиска много време, докато тя заеме и изпълни тези нови места със свои хора и стока. В това време, силно прогресирующа България сама ще достигне това също цветущо състояние и Австрия, като не ще вижда в България една нова колония да си пласира стоките, не ще иска да я присъединява към своята и без това доста разноцветна империя.
Да, ние сме сигурни от Австрия и Русия, а така също и от Германия, ако само бъдем благоразумни да не й пречим. Остават сега само ближните наши съседи. Едва ли обаче трябва да се боим от тях; напротив те трябва по-скоро да се боят от нас.
Румънският народ, масата, има абсолютна нужда от свобода от робството и от просвета. Тази нужда е закон, и този закон трябва да се реализира. Ако с вътрешни реформи Румъния не даде това, което историята иска, щото всички народи да го имат - благоденствието и просветата - то Румъния ще трябва да падне под друга държава, която би могла да даде горните работи. Румъния не може да бъде експансивна държава; тя няма войска; тя може само да използува условията, за да краде. Да, но и на това му идва края. Нали е тя заплашвана от вътрешни бури? - Тя винаги трябва сега да се бои от обидената България, да не използува като нея момента. Тя този път няма да има за съседка мирната благородна България от 1907 година, през време на миналата селска революция.
Предвид политиката на Австрия ние не само не трябва да се боим от Сърбия, но даже да се готвим да я видим, даже без нашата помощ, унищожена или унижена. Гърция? - тя е по-скоро за оплакване отколкото за боязън.
Не само ние нямаме причини да се боим от Румъния, Сърбия и Гърция, защото те са немощни вътрешно (втория закон), а и има Велики Сили, които според политиката си трябва да пазят България, но ние трябва да помним, че тези три държавици ни са длъжни. Те, без да ни победят, ограбиха ни в Букурещ. В тяхната съвест не може да не стои на видно място това тяхно престъпление; както и не може да се изличи от ничие българско сърце чувството на отмъщение към грабителите. И когато историята ще ни сведе до разправии - нещо неизбежно - у българите това чувство ще бъде сила, когато у тяхното съзнание - слабост. Една историческа истина е, че войните за отмъщение са били винаги сполучливи; виновните народи, напротив, винаги са били нещастни в борбата си. Отмъщението прави една война най-вече популярна. В една разправия с тези три наши съседи не ще бъде трудно на нашите държавници да популяризират войната и възпламенят борците. От друга страна, в съзнанието на нашите противници ще има убивающия духа елемент - гузността на съвестта.
Като говорим за - трябва ли да се боим за бъдещето, ние не трябва да пропуснем да кажем нещо за всеобщата война, която постоянно заплашва Европа. Ако Балканският съюз беше запазен, понеже той беше и руски съюз, ние щяхме да бъдем вкарани във всеобщия бой. Днес, обаче, ние сме сигурни да не вземем участие. Разбира се, тази война ще извика у нас само мобилизиране и стоене на щрек, освен ако не ни се падне да използуваме нещо. Румъния иска да играе велика роля и сега не иска да отива с никоя от великите сили. Тогава, като се сблъскат Русия и Австрия, те ще се срещнат на румънските полета, и естествено, Румъния ще бъде омаломощена, за да може да ни пречи да си вземем откраднатото през 1913 г.
Австрия, преди да започне голямата война, ще иска да си осигури гърба от към страна на Сърбия. Ние ще бъдем безумни да не използуваме нейното желание, което трябва да бъде и наше желание. Наистина, няма място на Балканския полуостров за Сърбия и България. Имаше, ако Сърбия останеше честна на дадената си дума на съюз с нас на братство и приятелство. Но сега не, и хиляди пъти не. В сърбите не само няма най- елементарното чувство на обикновения човек на благородство и човещина, но от шовинистическо пиянство е лишена даже от здравия разсъдък да види, че ограбвайки България тя си копаеше гроб. Предвид на това, развалянето на Балканския съюз е едно спасително дело за България. Останеше ли този съюз, той щеше най-напред да съсипе Австрия икономически, а в случай на всеобща война, понеже той щеше да бъде леви фланг на Русия, и за политическото унищожаване на хабсбургската империя, Австрия умряла - Сърбия ще се обедини. А станели тя 12 милиона, тя ще ни присъедини към себе си, като една провинцийка. Защото, ако сега, малка Сърбия има нужда от море, то колко повече ще има тогава, когато стане четири пъти по-голяма? Ето защо днес всяка мисъл за подновяване на съюза е мисъл за гроб на България. Докато Австрия е цяла и България е жива. Ние видяхме каква надежда можем да имаме върху славянство, братство, християнство и подобни принципи! Тези бяха уловки едно време за нас, но ние, сигурно, вече поумняхме.
В случай на всеобща война и Италия ще иска най-напред да си осигури гърба от страна на Гърция. И ней ние можем да спомогнем, ако не с друго, то поне да респектираме Гърция, да стои мирна.
Не малко важно е и нравствената страна на състоянието, в което ни остави погрома- ние бяхме обидени, изиграни в него. Следствие на болката ние не можем да се отдадем на веселие и безгрижие. Напротив, всички сме стегнати от нещастието и предвид опасността работим и ще работим, за да се приготвим хубаво. При това, ние не сме взели много нови земи, за да видим трудност да ги уредим и в скоро време да ги почувствуваме като неразделна част от нашия организъм. Уреждането няма да извика големи харчове, тъй както ще извика в Сърбия и Гърция, които се увеличиха чувствително - първата с 53% и втората с 91% от старите им територии. На тези две лесно разбогатени страни днес ще трябва големи харчове за поддържане двойна войска, и полиция, и чиновничество, учителство и пр., и естествено не ще им останат средства за приготовление на всеобщата война.
При всичките добри страни на нашата българска действителност, едно само беше зло, и от него ние се освободихме в Балканската война; това бе русофилството, т.е., причината на тази любов и привързаност към Русия - доброто, което ни направиха, като ни освободиха едно време. То беше велико добро, и народът ни беше наистина благороден, като признателността си към Освободителката беше възвел на култ, но лошото беше това, че Русия злоупотребяваше с признателността ни и си игра с нея в тази война, за да ни доведе до погром. До войната ние водехме, и трябваше да водим, руска политика, но това ни съсипа. Сега обидени и окрадени от придобивките ни от Русия, народът истина към нея и днес няма вече оная привързаност, която правеше русофилската политика у нас реална политика. Сега вече ние ще водим политика наша, политика на спокойно разбрани интереси, а не на чувства. Ние вече няма да ходим на руски кокили, а на наши собствени къси, но солидни крака. Това отрезвление на нашата политика е велика придобивка, а заедно с развалянето на Балканския съюз и особено с това, че Македония, нашият идеал, е днес полуосвободена (трудно беше да се освободи от една империя, а лесно е вече да се освободи от две слаби страни) - са придобивки, които заслужават всички велики жертви, които дадохме.
Като свършвам вече изложението си, с което искам да покажа, че ние удовлетворяваме в условията, в които се намираме историческите закони, за да можем да бъдем спокойни за нашето бъдеще, не ще бъде зле да изтъкна един крупен недостатък у нас, недостатък от чисто морално естество, за да се поправим полека-лека. Той е - ние много обичаме да хулим, да не харесваме нашето, да го намираме за ниско, даже лошо. Нима сърби и румънци намират толкова много хубости в своите страни, за да са просто пияни от любов към своето? Ами ако имаха нашата действителност, какви щяха да бъдат те?
Вярно е, че ние не сме пълно съвършенство. Па и нека се помни, че то на земята не е възможно. Но нашата действителност е много по- добра от тази на нашите съседи, пък и от много други. И ние би имали право повече, много повече, да се гордеем от нашето и много повече да го обичаме. Наистина, може да се допусне, че ние не сме доволни от това, защото вътре в себе си чувстваме идеал по-съвършен от това, що е, значи черта похвална; но като се измъчваме с постоянно неодобрение и корение, ние струваме една грешка. А! ние имаме право да обичаме и се гордеем с отечеството си, а не да се срамим от него и да го хулим! И думите на отец Паисий, казани преди 160 години и днес си остават думи със сила: "О, неразумни народе, защо се срамуваш да се наричаш българин?" Много, много са народите, които ни намират в много отношения достоен народ и те не биха се срамили да се наричат на наше место българи. Впрочем, това произлиза отчасти и от нашето не добро себепознание. Всеки, който се замисли върху нашата действителност, изказана накратко под отдела на закон втори, и се убеди в нейната реалност непременно ще обикне своето отечество, и няма да му е мъчно да се нарича българин; даже ще се гордее. Да се срамят сърби, гърци и румънци, а не ние.
Не трябва да пропусна да кажа няколко думи и по една черта наша, която се намира от мнозина за осъдителна и не пропускат случай да я укорят. Това е нашата прочута толерантност. Преди всичко, тази черта затова е вродена у нас, защото ние наистина не сме чисти славяни - от което ние не трябва да се срамим. През нашите Балкани кои нации не са минавали и са оставяли свои потомци. Нашата кръв наистина не е чиста, но толкова по-добре. В науката е известно, че един потомък бива толкова пожизнен, колкото по-от-далечни родители е плод. Северна Америка е едно такова голямо смешение от кръв на всички раси и нации на земята; затова е тя тъй жизнена и пълна с сили за велико бъдеще. И най-повърхностното наблюдение и сравнение с нашите братски народи славяни - руси, сърби и други, показва, че ние много се различаваме. Особено ние нямаме нищо от несдържаността и пиянството на славяните. Нашето крайно сдържано благоразумие и пестеливост са черти неславянски - да не говорим и за физическите черти, че и те не са славянски. Ето защо, следователно, сме ние толерантни, защото имаме кръв на много и много народи.
Но там е величието на това обстоятелство, че само такива народи имат за напред бъдеще. Защо?
- Поради тези леки и бързи съобщения, които днес има в света, никоя нация не може да се затвори сама в своите предели, и да живее себедоволна. За да прогресира и върви редом с другите;
- тя трябва широко да отвори вратите си за представители на чужди и по-напреднали държави, които като влизат носят и своята култура. Но като не можеш да затвориш вратата за чужденците и даже като трябва да ги отвориш широко, то трябва тези хора да се почувствуват у тебе като у себе си, да не бъдат спънати у тебе, да си живеят своя нормален живот. Е, хубаво, европейците намират тези условия у нас, у сърбите и гърците не. Две хиляди католици в София имат даже две църкви; шест хиляди такива в Белград нямат ни една. Ако днес не можеш без чужденци, то дай им да си се молят на Бога по своему - това не е в вреда на твоята държава. Религиозният човек е винаги добър гражданин.
Ние не трябва да се сърдим на тази черта; даже ние трябва да се гордеем с нея и да се надяваме на известна народна задача в бъдещето. Колкото повече отиваме напред, толкова повече народите ще се размесват. И Провидението за управлението на своите народи ще има повече нужда от народи, които имат по-широки сърца, за да обгърнат по-голямо количество хора и да ги управляват с по-голяма толерантност. И това е, което кара някои да вярват, че България е готвена от Провидението да умиротвори и управлява целия Балкански полуостров, защото само под толерантното управление на България, всички народи тук ще могат мирно и тихо да живеят.
От едно можем само да се боим - от вътрешна развала. Но засега тя е още далеч в бъдещето. За близкото бъдеще ние можем да бъдем сигурни да видим високо въздигане на България. Със своите достойнства тя има занапред да играе велика роля, и за заслугите си през Балканската война занапред да очаква наградите. Както занапред сърби, гърци и румънци имат да очакват наказание. Няма в света престъпление, което да не си получи един ден наказанието; няма и заслуга, която да не бъде един ден наградена. Това е по великия закон на равновесието, или, иначе казано, на справедливостта. Ние можем да бъдем спокойни в това отношение.
От такива народи като българския Историята има нужда, още повече в междината на едни нещастни нации като румънската, сръбската, гръцката и турската, и не само тя не дава да пропадне, но даже тя ще го въздигне за великите си задачи. Тъй че величие чака нашето отечество, а не позор, още повече подир величественияегзамен, който той издържа в 1912-1913 година. Той се показа възмъжал и героично узрял. И така, не остава освен да се гордеем с него и да го обичаме, а не да ни е срам за него и да го ненавиждаме.
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...