Jump to content

1.3. ВРЪШКА-ЧУКА


Recommended Posts

1.3. ВРЪШКА-ЧУКА

Войниците бяха обядвали и дърпайки под навесите издълбоко своите лулички, водеха шегобийни разговори, когато свръзките донесоха заповед да се направи преглед на оръжието, шанцовия инструмент и неприкосновения запас. Ясно бе, че тези приготовления означаваха близък марш за предстоящи бойни действия. Мълвеше се за обща енергична атака по целия фронт на дивизията. Не се съмнявахме, че на полка ще бъде възложена най-трудната задача и това изпълваше сърцата ни с гордост. След малко, дружинният повика ротните командири...
Гъста, непрогледна мъгла е паднала като нощ на земята. Под прикритието на тази мъгла в 2 часа след пладне дружината потегли за Връшка-чука, в подножието на която стигна към 4 часа след пладне. Тук бе щабът на 51-и пехотен полк с две свои дружини, в разпореждане на който се придаваше дружината. Началниците-офицери се представляват на командира на полка. В този момент няколко неприятелски шрапнели разтърсват с оглушителен трясък гористите дерета. - "Те ни изпревариха с поздрава си, обърна се към нашите командирът на полка: това е вместо "добре дошли", те често ни поздравляват!" Нашите се изсмяха. Войниците се смееха тоже: безразборното и безцелно харчене снарядите от сърбите показваше само безконечния техен страх.
Часът е 6 след пладне. Дружината е увенчала чукара и левия му склон. Тя заема фронта на един полк, като в ляво държи свръзка с 52-и пехотен полк. За опора на юнаците - стрелци служат наредени камъни, за закритие железните им гърди, а за поддръжка високият им дух. Затишието е пълно. То предвещава само страшната буря, която ей сега ще се разрази над главите ни. От време на време само покоят се нарушава от зловещия вой на студения вятър.
Точно в 11 часа пред полунощ всичките патрули, секрети и часовои донасят, че противникът настъпва по целия фронт. Гъстата мъгла пречеше да се вижда по-далече, но на 30-40 крачки пред фронта се очерта дългата настъпваща неприятелска верига със сгъстени части зад средата и фланговете. Ротите и картечниците откриха вихров огън по противника, който започна да хвърля бомби, пръскащи се над нашите стрелци. Артилерията му пък изсипваше непрекъснато урагани от шрапнели. Нищо, обаче не смути защитниците - герои и на бомбите се отговори с бомби, за пръв път употребени от взетите от нас трофеи. Това спря противника, който залегна и заедно с бомбите откри силна пушечна стрелба. Ротните поддръжки извикаха от място "ура" и противникът, силно разстроен от понесените загуби, започна да отстъпва, преследван от нашия непрекъснат пушечен огън. Борбата трая около половин час, след което всичко утихна. Вятърът, пронизващ и студен, отново запя своята зловеща песен.
Утринта на 6 октомври настъпи по-студена и дъждовна. Проливен дъжд заплиска по канарите и ледена буря зави зловещо откъм изток.
Защитниците са измокрени до кости. Полузамръзнали ръце и крака. А дъждът се вали. Свечерява се. О. достойни бранители, нови по-тежки изпитни ви очакват!
Часът е 6 след пладне. Гъсти, люшкани от бушуващия вятър, облаци притискат с ледената си водна маса земята. Противникът пак настъпва. В бесен рев се носят слова на проклятия и псувни. Освирепяла команда, носеща в двете си ръце бомби, наближава 30-40 крачки до нашите окопи и ги хвърля над главите на защитниците. С адски трясък те се пръскат и ни нанасят загуби. Артилерията му ни обсипва с град от шрапнели. Ала героите не потрепват. Силен вихров огън поваля първите вериги и ги приковава към земята. Нови, още по-освирепели вълни се вливат в първите редове на противника и откриват по нас ужасен огън. Нашите неуморно поддържат огневата борба, в която вече имаме надмощие. "Мерете се точно, стреляй вярно", предупреждават началниците, тичайки из нашите вериги! - "Коси вляво и в дясно, мори тая сган", реве някой над картечния мерач! Това е картечният фелдфебел Никола Ников. Но, картечницата не стреля: мерачът е вцепенен в положение на стрелящ. Тогава фелдфебелът го отмества и сам здраво пипва картечницата. Оказа се, че един неприятелски куршум е пронизал очните ябълки на мерача... Един и половина часово напрежение... Противникът е разколебан. Неговият огън отслабва. Дружни залпове на нашите стрелци съпровождат отстъплението му и забиват куршуми в гърбовете му. Сега се чуват само далечни единични пушечни изстрели...
Санитарите и музикантите, влезли в същата роля, са на работа. Те помагат на леко ранените и пренасят тежко ранените и убити. Не свършили още работа, нова атака и ... още други осем последователни през всеки половина час! Героите надминаха себе си. И те победиха себе си, многочисления враг и стихията. И тук неволно ми идваше на ум безсмъртно възпятата Шипченска епопея от народния певец Вазов, която всеки от нас още като ученик е учил да декламира.
В цялата линия лежат безжизнени, замръзнали трупове - офицери и войници, тела, в които е жив още само духът... Черният призрак напусна трона опозорен и посрамен. Смъртта избяга победена. Тя умъртви телата, но не сломи духовете: духът на българския войник остана и сега безсмъртен. Картината е и трогателна, и величествена!
Противникът е изгубил веднъж завинаги желанието и смелостта да ни напада. Но, възможността не е изключена! Една огромна човешка фигура се движи измежду войниците и се мъчи да влее последната живителна струя: "Ей сега, имам сведения, противникът ще предприеме още по- енергични нападения", предупреждава дежурният! И героите направиха най-големия жест - блага победна усмивка заигра по замръзналите им лица. Към осем часа пред пладне пристигна 1-а рота от 52-и полк. Трябва да се снемат защитниците за съживяване. Но, те не са в състояние да се помръднат от местата си! И носилките се турят в действие: стотици тежко ранени от стихията герои, не отстъпили и пред нея, се пренасят за съживяване при накладените долу огньове.
Сладка, отморна дрямка помага на топлика и животът бавно, но сигурно се възвръща. И всичко това се струва като отминал тежък сън, и пак отново луличките, и пак шеги и смях!
4-а дружина още на 4-и срещу 5-и зае позиция при митницата за установяване връзка с нашите части, заемащи Бачище и Връшка-чука, и за запълване големите междинни пространства; 3-а дружина срещу добре укрепените неприятелски позиции на висотите "Райков соват" и "Рунтава могила"; 1-а дружина запази досегашното си положение - полкова поддръжка.
Противникът заема силно укрепени позиции с няколко реда солидни изкуствени препятствия, усилени с многобройни картечници и артилерия с всички данни за точна стрелба.
При това той държи и командващо положение с всички преимущества за държание - инициативата в своите ръце и отвред възможност за настъпление, ако и местността да е гориста.
Гъста, непрогледна мъгла е обвила цялата околност и дребен, снежен дъжд вали непрестанно. Войниците са мокри до кости. От стръмните склонове на неприятелските позиции се стичат мътни, буйни пороища. Това прави почти невъзможна работата по окопаването, а и хората са полузамръзнали и възможност за подсушаване няма, ако и дене да се правят опити за наклаждане огньове.
Противникът, с добре организирани малки отделения, предприема непрекъснато опити, за да си пробие път през нашето разположение и да компрометира по такъв начин будната ни охрана, но все безрезултатно: той бива отблъскван с големи за него загуби. Артилерията му сее по цялата наша позиция шрапнели и гранати и прави още по невъзможна работата по укрепяване и организиране позициите.
От страна на 3-а дружина се направиха няколко упорити опити за проникване и напредване към неприятелското разположение, но безрезултатно, вследствие неуспеха на съседните нам части, гдето противникът има незначителен успех.
Липсата на всякакви данни за точна стрелба на нашата артилерия не даваше възможност за минаване към активна отбрана и настъпление и принудени да водят борба още и със стихията, нашите части бяха приковани към позицията, на която се водиха и непрекъснати частични боеве до 13-и вечерта, когато огънят на противника, подържан с упоритост, започна съвършено да отслабва.
Небето постепенно се изясни и очертанията на неприятелските позиции стана пълно. Нашата артилерия, сдоста приготвени вече данни за стрелба, откри разрушителен огън по противника. Изпратените, обаче, след това наши разузнавателни части донесоха, че още на 14-и преди разсъмване противникът е очистил позициите си. Сведенията, които бяха донесени изпращаните напред наши разузнавателни отделения, се напълно потвърдиха: противникът бе отлично укрепил и организирал позициите си за упорна отбрана и притиснат от към фланга от съюзните нам войски, той е бил принуден да се оттегли преждевременно и заеме по-изгодно положение за отбрана. Макар и загубил доста от състава си, полкът, съгласно оперативната заповед по дивизията, трябваше да мине в настъпление с всички мерки и бойна охрана и действува за разбиването и пленяването на противника, за когото бе установено, че заема позиция западно от с. Планиница на линията коти 462-472, последната от които бе и най-важният, заеман от него пункт.
В 8 часа сутринта на 17 полкът настъпи в две колони: 2-а и 4-а дружини с картечната рота и придадената им планинска артилерия по Московския път със задача да атакуват и завладеят висотата 472, а 1-а дружина по пътя Зайчар - Звездан - Гъмзиград с обект висотите 369, 388, 402 и 454, като действува във фланг и тил на противника, заемащ последната висота и с това улесни задачата на двете наши дружини: 3-а дружина оставаше и сега за временен гарнизон в гр. Зайчар.
Времето бе облачно и мъгливо. С тръгването още на дружините заваля проливен дъжд. Реката Кривовирски Тимок бе излязла от коритото си и поради това, движението на 1-ва дружина до с. Звездан беше без път. Но и другите дружини, поради силните пороища и глинести калове, срещнаха големи затруднения при движението си напред.
Към мръкване охранението донесе, че е влязло в контакт с противника, предните части на когото заемат линията - на висотите 388, 389, 402, 454 и 472. Тук нашите авангардни части и завързаха бой с него. Към 1 часа след полунощ противникът, заемащ висотата 472, след енергична артилерийска подготовка, се опита да мине в настъпление и атакува нашите части, обаче атаката му не успя и той биде повърнат с големи загуби за него в убити и ранени.
Гъстите денонощни мъгли и непрестанен дъждовен ромол не даваха възможност на нашата артилерия да вземе нужните данни за точна стрелба, поради което и решените от наша страна бързи и енергични атаки не можеха да бъдат предприети още същата вечер.
Но същите тези пречки, от друга страна, бяха щастливо условие за 1-а дружина, която успяла да се приближи на 200 крачки до противника, без да даде големи жертви, се хвърля в атака на нож и завладява висотата 454.
На 2-а дружина бе заповядано в 3 часа след полунощ на 19-и да атакува висотата 472 и я вземе на всяка цена. Точно в тоя час атаката бе извършена, обаче падането на 454 е разколебало противника, който не дочаква удара и очиства позицията, като се оттегля на висотите западно от с. Оснич.
От заловените многобройни пленници се установи, че срещу дружините на полка е действал целият 3-и прякоброен сръбски полк с две полски батареи. В добре блиндираните си окопи противникът остави голямо количество муниции, шанцов инструмент, множество убити и тежко ранени.
За да не се изгуби връзката с него, предстоеше енергичното му преследване и достигане крайната цел - пленяването му и окончателно обезвредяване. Войниците, обаче, бяха съвършено изнурени от непрекъснатите бойни маршове и сражения, извършвани при най- неблагоприятни атмосферни условия и лишение от топла храна, а 1-а дружина не беше получавала два дни дори и хляб.
Въпреки всички тези несгоди, полкът, организиран, настъпи енергично по шосето за гр. Больовац. Противникът бе очистил града и заел висотите 887 и 440. Добре организираното и енергично преследване не му даваше време да се опомни и само след слаби авангардни боеве полкът спечели големи успехи, като застави противникът да отстъпи в паническо бягство към гр. Соко-баня. Към този боен марш се присъедини и 3-а дружина, която тоже взе живо участие в общите усилия на полка при изпълнение трудната му, но славна бойна задача.
Благодарение на този устрем, рано сутринта още на 22 октомврий противникът отстъпва в паническо почти бягство по целия ни фронт и това даде възможност на съюзните нам германски войски без бой да вземат града Парачин и по този начин да се установи връзката ни с тях.
С незначителни жертви полкът в тези боеве взе множество трофеи: оръдия, картечници и муниции и повече от 600 пленници с много сръбски офицери. От разпита на последните се установи, че срещу нас са действали 3 сръбски полка с множество артилерия.
Отстъпил към планинските бърда на Албания, противникът съвсем стесни фронта си, поради което войските от нашата дивизия станаха напълно излишни за тоя фронт и за нас войната със сърбите бе свършена.
След доста дълга, освежителна почивка, получена биде заповед, съгласно която дивизията оставаше в общоармейски резерв, заради което тя да се съсредоточи в и около града Дупница и остане там до втора заповед в разпореждане на щаба на действащата армия.
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...