Jump to content

1.4. 5-и, 6-и и 7- ОКТОМВРИЙ НА ВРЪШКА-ЧУКА (Балада)


Recommended Posts

1.4. 5-и, 6-и и 7- ОКТОМВРИЙ НА ВРЪШКА-ЧУКА

(Балада)

Връшка-чука! Епопея дивна на чутовен български героизъм! В две думи едно величие - кървава драма на един неравен двубой! Борба на две стихии - победата и смъртта!
След преживените усилия на българската военна мощ, които доведоха пълния разгром на нашите близки врагове, моята памет денонощно ми рисуваше по една мозайка от онова величие, на което бях свидетел. Човекът или българският войн по право, нанасе едновременно три победи: над стихиите, над врага и над смъртта. И оттогава той стана безсмъртен.
В ушите ми още бучи трясъкът на бомбите и гранатите, пискливото и пронизително свистене на куршумите, тътнежът на земетръса, предизвикан от дружните топовни гърмежи на българските скорострелни батареи.
При жумяща лампа, навел глава над моя дневник, клепачите се затварят от преумора, ръцете инстинктивно тършуват импровизираното легло. И моят дух се понася в обятията на Морфея под тежестта на кошмара, налегнал ме за кратък само миг...
И ето същият чукар, и пак така тайнствен, величествен - горд и могъщ. И на същото място, гдето видях много кръв, земята я бе попила и там бяха нацъфтели първопролетни минзухари. Зефирът гальовно поклащаше срамежливите им морави главички. Изведнъж едно сияние заигра в ефирни вълни по склоновете на каменистия гребен и в неговия ослепителен блясък в светлорозов воал протегна мраморна ръка призрак, увенчан с корона от лаври. "Кажи ми, небесно величие, кажи ми, Богиньо, коя си ти, кое е твоето име и защо си толкоз хубава?" - "Аз не съм Богиня, A3 СЪМ БЪЛГАРИЯ!" - "Мила Българийо, майко, аз не съм те виждал така хубава, позволи ми да падна в твоите крака, да целуна ръцете ти и да те прегърна! Защо твоята уста е кървава, майко, и защо, когато си толкоз хубава, ръцете и нозете ти са покрити с рани?"
"Тези рани, дете, са от веригите, що носих дълги години, но те ще заздравеят скоро, защото моите синове, българските синове, разкъсаха тези вериги за вечни времена и възвърнаха моята сила и моята младост, а кръвта, що багри устата ми, е от кървавите чела на моите достойни синове, които тук целунах!" - "Кажи ми майко, нещо за Бдинци, за нашата дружина, за нейните храбреци, които тъй беззаветно ти служиха!" - "Слушай", рече тя:
Гъстеят мъглите и вятър беснее,
Бушува по стръмни, скалисти върхове:
как вредом е тъмно - светликът гаснее:
Страхотно се носят неземни екове!
И с вихри прегърната страстно в нощта,
Във танци пониса се лудо смъртта:
Вторачва тя поглед и впива очите
Към смелите войни, пълзящи в скалите...
О, чука ужасна, със кърви обляна.
Ти колко живота във си бе омрази!
Втората наша дружина сплотена
Се с твойте стихии тук славно срази!
На върха доснежен дружиний командир
Следеше по тебе надлъж и на шир
Мъгли ти непрогледни, мълчане ти гробно
Със свити юмруци, със заканване злобно...
Застанал на върха тайнствен, скалист,
Замръзнал, треперещ кат есенен лист,
Картина велика пред мен се откри
И поглед ми в нея вторачи се, впи:
На твойто студено тяло каменисто
Железен стоеше, чукар, властелин:
Мъгли ти разпръсна чело му сребристо,
Че български беше достоен той син!
Простря той десница си мощна в простори
(О чудо, ушите ми чуха тогаз):
Железни вериги, смъртта проговори,
Станахте о вие, юнаци, завчас!
"Студени, железни са вашите гърди
"Не мога ги с нищо аз вече вледи:
"Безсилно, на прах си разтрито, олово,
"Желязно величие вий носите ново!"
И три дни, три нощи атаки безспирни.
Куршуми, гранати в пространства ефирни,
На бомби гърмежи, картечни ехтения -
Разтърсват зе* м* я*т а топовни бумтения!
Отрано подранил е друмник незнаен, 1)
Поздравя зората на кървав чукар.
Пред призрак коленил, наведен и смаян.
Почувства се също кат в църковен олтар.
"Нещастен без тебе твой татко остал,
"О сине, продумай ти дума една!"
"Във втора дружина съм тука паднал.
"Но чуката също, о тате, падна!"
Събудих се. България е велика. Слънцето грее по-ярко с топлика на милиони лъчи Българската земя. И тогава из гърдите ми, обезумял от радост, се изтръгна вик: "Безсмъртни герои, вие увековечихте своето име и с кръвта си написахте най-дивната епопея на безсмъртното родно величие! О, колко страстно те любя свещена Българска земя - да живее велика България!..."
---------------------------------------------------------
1) Баща от с. Р. намира убития си единствен син в една урва на самия
чукар след преминаване границата от нашите войски.
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...