Jump to content

1.6. В БЕЛАСИЦА


Recommended Posts

1.6. В БЕЛАСИЦА

Честните и както винаги, съвестни и предани усилия на Бдинци бяха добре оценени и от командващия армията и за да бъдеше близо до бойното разположение на македонските полкове, заемащи стратегическите масиви на Беласица планина, полкът биде привлечен в подножието на същата и тук той извърши една колосална работа, която съперничи по своите свръхчовешки усилия с историческите постройки на Древния Изток.
Някогашните кози или най-много конски пъти днес са солидни 8-метрови шосета, които дават възможност и на тежката артилерия да се движи свободно по непрестъпните нявга масивни гърди на величествената Беласица, обрасли с буйни кестенови и букови гори. Дълги години туристите или природоизпитателите, както и историкът, които ще посетят тези места, ще се удивляват пред свръхчовешките усилия на строителите на тези монументални добивки, без дори и да подозират, че те са дело на калените и докрай издръжливи в трудностите на войната Бдинци.
Вдълбоченият и не повърхностен наблюдател не можеше да не се въодушевява, когато виждаше тези дребни по ръст, но високи по дух и носещи в съзнанието си наследието на едно славно минало, хора на равнината и на производителния труд да се приспособяват и съперничат и на най-изпечените планинци.
От друга страна, този труд - не бива да се отрече - подейства благотворно върху душите на бъдещите, получили вече своето бойно кръщение, труженици.
Тук витаеше духът на Самуила: от белоснежните върхове на китната Беласица се откриваха далечните хоризонти за окото, които опираха при глъбините на Бялото море. Тази дивна природна красота и тези величествени гледки говореха за едно велико минало на българския род и име - за свещените завети на нашите деди и бащи.
И всеки взор, отправен към неизмеримите Беломорски простори, говореше за историческите завети на нашите предци и племе. Тази необятна картина на минало народно величие вдъхновяваше всички и колко тук въздишки, слова, възторзи и копнежи се изляха по онова, що е родно и мило - само един Бог можеше да бъде свидетел!
Ако и снежна и студена, Беласица криеше в своето безмълвие много жар, тя стопли сърцата и възпламени душите. Всяка лунна вечер, каквито често тук биваха, началниците събираха около себе войниците си и им разказваха за Самуила, за Йоана Асеня, за Крума Страшни и за Симеона Велики, подвизите и величието на които обезсмъртиха Българското име през вековете.
И Беласица, мълчалива, но жива свидетелка на недостигнато родно величие, даде онова, което бе нужно за бъдещите подвизи и безсмъртни дела на героите!
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...