Ани Posted March 9, 2014 Share Posted March 9, 2014 1.7. В ДОЛИНАТА НА СТРУМА Най-после, свършиха дългите и тягостни очаквания - полкът отново получи своята бойна задача. Привлечен в състава на VII Рилска дивизия, на 13 септември 1916 година, въз основа заповедта № 1867 от н-ка на последната, той трябваше да смени 22-и пехотен Тракийски полк и заеме за отбрана участъка южно от с.с. Ени-кьой и Кара-Орман. Така, I дружина зае за отбрана южно от Ени-кьой до свършването на леса, югоизточно от с. Долно Караджово: IV дружина от леса до с. Агова махала; III дружина от Агова махала до с. Ени-махле и II дружина - участъка от Ени-махле до Кара-Орман. Картечната рота на полка запази в цялост състава си и остана в очаквателно положение, докато събитията и боят се развият. Нощта срещу 14-и необикновено мека и приятна, каквито биват всякога продължителните лунни нощи на южния климат, свари полка неориентиран достатъчно върху положението и всички условности на боя, обаче готов за нови подвизи и слава. Ако в горното си течение буйна и пакостна, тук тихата Струма бавно протича по цялата Струмска долина и пои буйните струмски нивя и другите разни южни култури. В необикновено плодородната тази земя, понеже военните действия се развиха по време на незапочване още беритбата, повечето от нивята бяха необрани и не знаеха кому да предложат своята обилна и богата жетва. Тук вирееха, между другите култури, памукът, кафето, маслината и др. Почвата бе песъчлива, размесена с чернозем - по предположение бивше пресъхнало дъно на Техинското езеро, както обикновено биват обширните речни долини и това беше по-скоро един нанос, който я правеше още по-плодородна. На едно протежение - негде на 500 метра, а негде и до два километра - бреговете бяха обрасли с буйна камъшева растителност, достигаща дори до 4-5 метра височина. Това обстоятелство намаляваше проходимостта и подстъпите към позицията на противника - такива представляваха само пътищата, свързващи населените пунктове от двата бряга на реката и бродовете на същата. Противникът, обаче, разположен по склоновете на Круша планина, беше при по-големи изгоди; той можеше свободно да наблюдава всяко движение в разположението на нашите позиции. Щом се спуснеше здрач и нощта хвърляше своята черно-кадифена мантия на южното небе и залееше обширната долина с мекотата на Беломорския топлик, веднага въздухът се разтърсваше от оглушителния вой на стотици чакали, лисици и вълци, които изобилно тук обитаваха из гъстите дебри на тропическия камъш. Този вой, траещ с чести прекъсвания не особено дълго, караше нашия непривикнал към южната природа войник да трепне, още повече, когато от нашите предшественици бяхме узнали, че насреща стоящите ни Шотландци наподобяваха воя на обитаващите камъшите зверове, подавайки своите бойни сигнали. Противникът, имащ всички условия за точно наблюдение, от една страна, а от друга - услугите на враждебното нам гръцко население в гр. Серес, не можеше да не узнае за станалата дислокация и че той има в участъка на полка нов свой противник. И ето представителите на най- културната нация, третирайки българина като дивак, трябваше да прибягнат до прийоми, при водене на една модерна война, които означаваха, че те не познават никак дори качествата на българския войник. За да всеят смут и уплаха в нашите войници, цели отделения предрешени шотландци, като за в цирк, настъпваха неочаквано из пролуките на камъша, смятайки, че срещу тях стоят диваци из различните техни колониални владения и че по този начин нашите защитници ще напуснат позицията си изумели. Но, за голяма тяхна изненада, изпитаните храбреци от Лозен град, Люле- Бургас, Булаир и Одрин спокойно и търпеливо причакваха глупостта на културния противник и като улавяха всеки път почти страшните "чудовища" устройваха си с тях весели зрелища. И когато се случеше в числото на тези наивници да попадне в плен някой интелигентен шотландец, той разказваше на съвършен француски език най-чистосърдечно на нашите офицери, как техните войници са били лъгани от своите началници, че българите са диваци и ядат живи хора и че те могат да се изплашат дори и от подобни зрелища! В 7 часа и 15 минути предпладне на 15.IX. от страна на противника по целия участък на полка биде открит рядък артилерийски огън с прекъсвания. Най-чувствително, обаче, бяха обстрелвани с. с. Горно и Долно Караджово, Комарян, Джами махле, Агова махла и Кара-орман. В това време над нашето разположение летеше непрекъснато неприятелски аероплан, който коригираше данните на стрелбата и повидимому, разузнаваше подробно за разположението на нашите войски. Явно бе, че тези действия на противника означаваха подготовка за едни предстоящи бойни действия от по-голям мащаб. В 3 ч. след пладне артилерийската стрелба по посочените по-горе села се усили, четвърт час след което противникът, поддържан от своя преграден огън, настъпи с множество леки картечници към същите села, с цел да ги завладее. Нашите защитници дочакаха спокойно настъпващия противник и с дружен поривист пушечен и картечен огън го отблъснаха и заставиха да отстъпи, понасяйки големи загуби. По-късно към 3½ часа, срещу с. Комарян настъпиха две неприятелски роти с две картечници. Забелязани своевременно, те бяха обстреляни от полската батарея на този дружинен подучастък, а така също и с пушечния огън на охраняющата рота, заемаща с. Комарян. Завързалата се огнева борба продължи до 5 часа след пладне. Благодарение на численото си превъзходство и огнево надмощие (главно артилерийско) противникът не може да бъде спрян в напредването си и за да не се изложи на отделно разбиване, нашето охранение биде принудено да се оттегли с бой на около 200 крачки северно. Тук огневата борба отново продължи до 7 часа след пладне, когато на командира на IV дружина биде заповядано да нареди за контраатакуване на противника още същата нощ без артилерийска подготовка и възстанови старото положение. На артилерията биде заповядано до момента на атаката да поддържа рядка стрелба по заетия от него наш терен; с цел да се попречи на затвърдяването му в него. Точно в 1 часа пред пладне трите роти от дружината с придадения им картечен взвод настъпиха в две линии и тихо и незабелязано се приближават на 100 крачки до противника. Бомбиерите хвърлят дружно бомбите, а ротите се хвърлят на атака, благодарение на която неочаквано от противника в паническо бягство напуща завзетата наша позиция и се оттегля на десния бряг на река Струма. Заеманата от противника позиция е осята с множество неприятелски трупове и трофеи, вдигането на които е било невъзможно поради неочакваното напущане тази част от завладяната по-преди наша позиция. В същото почти време противникът атакува със също такъв състав участъка на III дружина и успявах по същия начин да завладее селото Джами-махле. С контраатака обаче, дружината успява да прогони противника оттатък Струма и да си завладее обратно загубеното, като към 2 часа след полунощ успява да възстанови напълно старото положение. Едновременно с това противникът премина брода срещу селото Кара-Орман и атакува заемащата го наша застава. Тук, обаче, претърпял неуспехи в другите участъци, той не може да развие никакъв успех и посрещнат от нашия енергичен пушечен и картечен огън, бива принуден преждевременно да отстъпи. Макар тук-таме и да предприемаше частични нападения, явно бе, че те се правят от него главно с разузнавателна цел. От друга страна, по цялата линия нашите наблюдатели постоянно донасяха, че нощно време в разположението на противника се чува голямо движение, че той строи на реката мостове и че въобще у него става голямо прегрупирване на войски. Попаденията далече в нашия тил от голямокалибрени снаряди сведочеха, че противникът е изнесъл напред много от своите тежки оръдия и че всичкото това означаваше едни акции в по-голям размер от негова страна, особено централизирани в и около моста Орляк. Положението на 23 септември в разположението на полка е почти същото, като първа дружина заема подучастъка южно от с. Еникьой до леса, югоизточно от с. Долно Караджово; IV дружина с картечната рота от леса до с. Агова махала; III дружина - Агова махла до с. Гудели и II дружина - от с. Ени-махле до с. Бейлик-махле. Полкът граничеше надясно с 14 и Македонски полк, а вляво един ескадрон дивизионна кавалерия. Към 10 часа преди пладне противникът започна да обстрелва с артилерийски огън участъка между с. с. Горно-Караджово и Кара-Орман. Този огън биде прекъснат към 12 часа, за да започне отново и още по-ожесточено по целия участък на полка към 2 часа и 30 мин. след пладне. Под прикритието на този именно огън неговите пехотни части с картечници настъпиха, както следва: Една неприятелска дружина, усилена с една картечна рота и една планинска батарея, настъпи от гората, южно от с. Долно-Караджово и се насочи към същото село. Въпреки силния наш огън, противникът продължи настъплението си и успя да се приближи на 200 крачки от линията на нашите постове. Тук обаче, той биде принуден от нашия ефикасен, главно пехотен и картечен огън, да залегне и се помъчи наново чрез огън, главно артилерийски, да продължи настъплението си. Това обаче, не му се удаде и той биде принуден да отстъпи в паническо бягство, като остави на полесражението много убити и ранени. Само пред участъка на 2-а рота бяха преброени 400 неприятелски трупа. Към 6 часа и 30 минути противникът се оттегли към горичката и там се изгуби. Едновременно с това той настъпи и по посока на с. с. Гудели и Ада-чифлик. Въпреки упоритото им и храбро държание, войниците от заставата бяха принудени да отстъпят; впоследствие обаче, командирът на дружината контраатакува във фланг и успява да заеме обратно селото. Всички тези частични и общи атаки, благодарение неустрашимостта и безпримерната храброст на нашите войници, бяха отбити без особени за нас загуби, като на противника не се удаде да завладее нито педя наша земя. Тук трябва да споменем за особено храброто държание на началниците на предните два взвода - впоследствие всички ранени, които няколкократно контраатакуваха и отблъскваха противника, водейки свиреп ръкопашен бой: с това те го приковаваха и задържаха, парализирайки неговия успех и дадоха възможност на нашите части да се приближат и го контраатакуват с по големи сили. Така, въпреки надмощието на противниковия артилерийски огън, въпреки неговата по-голяма численост, въпреки липсата на възможност за укрепяване нашите позиции поради песъчливия терен и невъзможността да се копае, тъй като само на 30-40 см извираше вода, противникът беше отблъснат по целия участък с големи за него загуби, без да може да завладее нещо от нашето разположение. Настъпи едно относително затишие, което не можеше да означава нищо друго, освен приготовления за близки по-важни действия. Затова сведочеха наблюденията както в предните линии, така и в тила на противника. Строяха се и укрепяваха мостове на реката, изкуствени препятствия в бродовете й, а най-главното, наблюдаваше се голямо движение и прегрупирване на части по шосето към моста Орляк, което не можеше да означава друго, освен че в този именно участък и ще се развият най-сериозните бойни действия. Изобщо, позицията на полка бе изградена на една песъчлива почва, благодарение на което единствените фортификационни съоръжения - стрелкови окопи едва на колене се постоянно рушеха. Липсваше и инженерен материал, за да можеха да се направят поне за наблюдателите по-солидни скривалища и наблюдателници, които да ги запазят едва от леките неприятелски артилерийски изстрели. Това, което бе направено изключително с разполагаемия подръчен материал, даваше само илюзия на укрепяване. Познавайки условията на терена, противникът често предприемаше разрушителни действия по нашите окопи, в какъвто случай защитниците, за да не търпят големи загуби, биваха принудени да търсят спасение на открито, маскирани от буйната растителност на нивята. Отбраната на с. с. Горно и Долно Караджово бе възложена на I дружина от полка. Преди боя дружината имаше следното разположение: 4-а рота с един картечен взвод пред с. Долно Караджово, 3-а рота при с. Горно Караджово; 4-а дружина вляво от нея и вдясно - една дружина от 14 пех. Македонски полк. В дружинна поддръжка 2-а рота, разположена зад 4-а и 1-а рота - зад 3-а рота. Предните постове от ротите в 1-а линия бяха разположени срещу онези на противника, владеещ тук и левия бряг на реката. В 5 часа и 30 мин. преди пладне на 30 септември противникът откри по целия участък на полка разрушителна артилерийска стрелба, която по позицията ни при Долно Караджово бе най-силна. Явно бе, че противникът предприема офанзивни действия с цел да завладее с. Долно Караджово и от там да разшири своите успехи. До 81Л часа всички наши фортификационни постройки бяха разрушени до неузнаваемост, а от непрестанните взривове на фугасните гранати цялото полесражение бе покрито от гъст, непроницаем облак, размесен с прах и дим. Противникът засили още повече своя артилерийски огън: около 150 негови разнокалибрени гърла бълваха адски огън над защитниците, стоящи вече вън от всякаква фортификационна закрила и загубили половината от своя състав в този кипящ вулкан от огън и желязо. Под прикритието на този смъртоносен огън гъсти неприятелски пехотни маси настъпиха срещу позицията на 4-а рота, с цел да завладеят с. Долно Караджово. Въпреки всичкия ужас, духът на нашите храбреци не беше сломен, завърза се ожесточена картечна, пушечна, а на места и ръкопашна борба. Противникът има освен огнево, но и числено надмощие, поради което тази рота биде принудена да се оттегли малко назад, от гдето, подпомогната от дружинната поддръжка, контраатакува противника и го отхвърля към южната окрайна на селото. Чувствайки своето огнево, а така също и числено надмощие, въпреки храброто държание на нашите войници, решени да умрат, но да не отстъпят нито педя земя, противникът с още по-голяма ярост продължи своя разрушителен артилерийски огън и към 9 часа отново настъпи с една своя пехотна дружина и множество картечници между с. с. Долно и Горно Караджово. Сега вече противникът успя да завладее южния край на с. Долно Караджово и междинния участък между него и Горно Караджово. Нашите части, обаче, го контраатакуваха и отблъснаха с големи за него загуби. Така, този участък на няколко пъти минава ту в наши, ту в ръцете на противника. Последният, обаче, озверял вследствие своите неуспехи, откри наново адски разрушителен артилерийски огън с всичките свои оръдия по атакуемия от него участък и пак наново го завладява. Но тук става нещо, което по своето величие надхвърля рамките на подвига и се озарява от ореола на безсмъртието. Храбрият командир на дружината, подполковник Недков, с бодри и самоуверени слова, вдъхва мъжество в останалите като сянка от дългите изтощения защитници и накарва да се пробуди в тях силата на разярения лъв; посред този смъртоносен огнен дъжд, на чело със своя храбър вожд, защитниците се хвърлят със своите ножове върху противника, който се принуждава отново да отстъпи завладения от него наш участък. Изтощени и оредели съвършено от непрекъснатия и опустошителен неприятелски огън, храбрите наши защитници, под бесния напор на противника, биват принудени да отстъпят на около 400 крачки, където се установяват и с последните си сили спират и задържат по-нататъшното настъпление на противника. Организираната контраатака с участието на една дружина от 22 Тракийски полк, под общото командване на подполковник Недкова, не можа да постигне големи успехи, понеже противникът бе организирал блестящо илюминиране на мястото на полесражението чрез непрекъснато хвърляне на хиляди светещи ракети и приближаването на контраатакуващите наши части биде открито още на 200 крачки. По тях противникът откри ураганен артилерийски огън. Падат убити един след друг командирът на дружината, подполковник Недков и почти веднага след него заместникът му капитан Вълчев; почти три четвърти от офицерите излизат от строя - едни убити, а други ранени. Огънят на противника все повече и повече се засилва, нанасяните ни от това загуби стават все по- големи и по-големи и по този начин, по-нататъшното настъпление от наша страна става вече невъзможно. Контраатакуващите спират на около 500 крачки северно от селото, гдето се установяват и водят бой до вечерта на 1 октомври, когато се получи заповед от командира на бригадата, че с. с. Горно и Долно Караджово се дават за отбрана на 22-и Тракийски полк, a l-a дружина да се снеме от позицията и остане в полкова поддръжка на същия. Рано сутринта на 2 октомври l-a дружина получи заповед отново да настъпи и вземе участие в наново организираната контраатака на с. с. Горно и Долно Караджово, която трябваше да почне в 71А часа преди пладне. По същите причини и тази контраатака пропадна. Въпреки нашият неуспех, противникът не можа да зарегистрира повече свои успехи, освен завладяване линията на разположението на предните наши роти, но и тези успехи му костват грамадни материални и човешки загуби. В тези епични боеве, които прославиха името на българското оръжие и както се изразява поета "Бдинци покриха с венци родния край", полкът даде загуби в убити и ранени 13 офицери и 700 долни чинове. Противникът е изгубил по-нататък охотата си за нападение, поради което бе заповядано да се оставят слаби заслони в заеманите досега от нас позиции, а дружинните се оттеглят на главната позиция и заемат участъци за укрепяване и отбрана, както следва: III дружина с 4 роти, една планинска батарея, 4 картечници и половин взвод пионери от първия мост на шосето Осман камила - Серес до пътя Ада чифлик - Серес; IV дружина с две роти, една планинска батарея, една картечница от пътя Ада чифлик - Серес до пътя Какараска - Серес; II дружина с четири роти, 3 планински батареи, две картечници и половин взвод пионери от пътя Какараска - Серес до р. Бродска включително. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now