1.8. В ОКОПЪТ

[Ани]

1.8. В ОКОПЪТ

За правда борците, презрели животът

За светли идеи, за родната чест -

Под знамето лъвско, развято в окопите,

Пробуждат дълбоко заспалата свест.

 

Светци мъченици кат Благий Иисуса

Ще видиш сал тамо със мощни тела;

Съдба им по-страшна от тая на Хуса -

Горящи, венчани, безсмъртни чела

 

В миража, в съня си за Родния кът

Те виждат жената и свойто дете -

Сълзите на близки в реки да текат,

Коленила майка молитви чете...

 

И питам се ази кат Надсон: "Животът

Къде е безсмъртен, къде е велик?"

И стонът народен ми шепне: "В окопът -

Там мъртвите раждат се в Божия лик".

 

Че тука трудът е на целия свят

И туй, що измисли човешкий прогрес!

Наследство ни скъпо, народний завет;

Със силните силни да бъдеме днес!

 

И тези окопи без край, без конец,

Обърнали взор към безсмъртния мир,

Със стълбата в път към Небесний Творец

И виждат далеко - надлъж и нашир!

 

И колчем погледна прострени тела -

Героите наши след кървава бран -

Целувам земята под морни чела

И виждам за Рая човешкий керван...