Jump to content

1.9. ВИСОТАТА 1248


Recommended Posts

1.9. ВИСОТАТА 1248

На 3 декември 1916 г. полкът напусна състава на 7-а пехотна Рилска дивизия, като сдаде участъка си на 146-и пехотен Турски полк и се отправи за гара Тумба, гдето трябваше да се натовари и отпътува, за да влезе в състава на своята 6-а пехотна Бдинска дивизия.
Кой беше крайният пункт на маршрута - това, не бе известно. Така, пътуването в 7 ешелони продължи до 18 декември. Този марш бе обусловен от ред неизвестности, разпокъсан и не даващ възможност полкът да бъде събран, преди да изпълни оная тежка бойна задача, за която бе и така набързо отправен. Най-после, на 12 декемврий щабът на полка по телефона влезе във връзка със с. Старосръбци, гдето бе разположен щабът на дивизията и получи заповед от началника на същата - I-a дружина (първият пристигнал вече ешелон) да тръгне веднага от град Прилеп, за да смени и заеме позицията на IV-a дружина - от 2-я пехотен Искърски полк. Останалите полкови ешелони също тъй последователно биваха отправяни за заемане подучастъците си след пристигането им.
На 18 декемврий полкът окончателно зае позиционния си участък к. 1248 - с. Снегово, в западна посока до билото - водораздела на хребета, който се снишава към с. Братин-дол и източно от него - по водораздела на монастирчето, южно от село Ръщани включително. Заемането участъка на полка биде съпроводено със 7 жертви от наша страна.
Полкът смени и зае участъка на 51 пехотен полк при същото разчленение: три дружинни подучастъци, именувани сектори "А", "В", "С" от запад към изток. Така, секторът "А" се зае от 3-а дружина; секторът "В" от l-a дружина и секторът "С" от IV-a дружина. В полкова поддръжка остана И-а дружина (последният ешелон), която на 21 декември бе вече на мястото си северно зад к. 1248. Със заемането на позицията полкът влезе в подчинение на 3/6 бригада, а от 28 декември влезе в състава на 1/6 бригада и в подчинение на командира на същата. Полковият позиционен участък се намираше по планинския масив 1248, през склоновете на който са прокарани шосетата Битоля - Прилеп и Битоля - Крушево на Изток и Битоля - Ресен - Охрид на запад. Западните му крайни склонове се владееха от 15-и пехотен Ломски, а източните - от 23-и пехотен Шипченски полк.
Масивът 1248 има планински характер - силно пресечен с големи и стръмни оврази, които имат началото си от единствения общ водораздел на масива - с обща директриса от северо-запад към юго-изток. Между овразите склоновете са стръмни, почти перпендикулярни. Пониженията на тия хребети отиват все към гореказаните шосета, а дъната на овразите са почти безводни или слабоводни. Тук-таме, обаче, се срещат изворчета или чешми, които, при топене снеговете или след дъжд, се увеличават. Местността е почти гола, незалесена, тук-таме, обаче, се срещат остатъци от стара гора и то обикновено към западните склонове. Източните пък са съвършено голи. Донякъде е запазена гората към североизток - по склона на Опълченската висота към с. Секирани.
Масивът започва с едно постепенно понижение северно от Битоля, к. 821, собща посока северозападно и постепенно разширяване, катоотобщия водораздел хребетите се удължават източно и западно. Така повишаван, масивът достига към върха Кнероманица, наречен наблюдателна висота, южно от който е разположено селото Снегово, а след това - Кота 1248, която днес и във всичките векове ще крие славата на полка!
От к. 1248 в северозападна посока се идва до безименната висота, западно от с. Разви Кочище. Тя биде наречена Опълченска. Тя е и с по- голяма абсолютна височина от к. 1248 и представлява съединителен възел на разклоненията на масива за към с. Братин дол - Червената стена на запад и Чернобогско бърдо на изток. От тая висота-възел масивът се дели и получава две разклонения: едно - североизточно към с. с. Секирани - Кабаловци и другото - северозападно към к. 1150 и с. с. Облаково - Стрезово. Боевете се извършиха между града Битоля и к. 1248 - върха Кнероманица, т.е. по югоизточните склонове на целия масив.
Югозападно от к. 1248 през шосето Битоля. Ресен е разположен планинският масив Перистер, полите на западните склонове, на който се къпят в Преспанското езеро. Източно, от към река Черна, се вижда ясно историческата по своите кръвопролитни боеве к. 1050, а на северозапад, потънала в сянката на тъмите, величавата и горда Бабуна планина. Местността въобще изобилства с извори и рекички, предлагащи на жадните своята чиста и кристална вкусна балканска вода.
Пътищата за и от позицията първоначално представляваха кози пътеки и такива за пешаци; впоследствие, обаче, те се разработиха и бяха достатъчни, за да обслужват живота на позицията.
Самото техническо устройство на позицията, изобщо, представляваше по-големи удобства за противника, тъй като окопите и всички други фортификационни съоръжения бяха разположени на понижающия се склон към противника и бяха ясно видима цел за него от всички положения; друг щеше да бъде въпросът, ако ние бихме имали офанзивни задачи и преимущества, в какъвто случай противникът би очистил лесно целия масив до к. 821, ако ние бихме рекли да предприемем настъпление.
Във фортификационно отношение ние бяхме тоже при големи неизгоди, тъй като позицията бе със слаби, да не кажем никакви, фортификационни засилвания и следователно, на полка предстоеше огромна и непосилна работа в това отношение, а средствата липсваха почти и главно, нашите предшественици бяха допуснали врага на 100 крачки към бойното ни разположение и по тоя начин той представляваше опасен съсед, прозорците на когото гледаха в нашия двор.
И започна една непосилна, упорна и планомерна свръхчовешка работа по укрепяване позицията при всички физически лишения, които са постоянен спътник на войната, и при това работа, лишена от помощта и удобствата на всякакви технически средства, празнотата от които трябваше да бъде запълнена единствено от рядката и чутовна издръжливост на безропотния бдинец, давал в миналото и сега живи доказателства за предана и беззаветна служба към родината.
Какво да кажем за артилерията наша, когато оная на противника я далече превъзхождаше по численост, та дори и по качество? И, ако нашата артилерия можеше да претендира за съперничене в известни отношения, това се дължеше единствено само на същия оня висок дух, който живееше и в артилериста, както и в пехотинеца. Ще бъдем несправедливи, ако отречем, че, макар и недостатъчна и несъвършена, работата, която биде извършена по укрепяване на позицията, може да се извърши в голяма степен благодарение мощната и будна закрила на нашата артилерия. Тук бдинци, чрез положените основи на своето безсмъртие, започнаха и дълго градиха новата неръкотворна постройка на старопрестолния си Бдин.
Много кърви попиха тези пусти планински чукари и много братски кости погълна тази родна земя, която трябваше педя по педя, след големи жертви за врага, да бъде отстъпвана под бесния негов напор и срещу петорно по-силната негова артилерия!
Тук се издигна и братската могила, която за късо време можа да стигне величината на едно малко градско гробище. Всеки божи ден тук гинеха юнак след юнак и гробището все повече и повече растеше. И врагът виждаше това, понеже всичко ставаше под близките негови погледи.
И ето 16 март - злокобен ден, който предвещаваше разразяването на една страшна буря, бе свидетел на един позор, който петнеше името на 4 културни нации, стоящи с яростта на всичката своя сила срещу несъкрушимата стена, образувана от геройските гърди на шепа защиници- бдинци!
Картината бе колкото грозна и възмутителна, толкова и трогателна: противникът не можеше да смути и разколебае духа на живите защитници и насочи своите удари срещу мъртъвците. Той насочи ударите на цялата си голямокалибрена артилерия срещу братската наша могила и тогава стана това, което никой не можеше да предвиди и да очаква: мъртъвците изхвръкваха из гробниците си и махайки ръце и крака, отправяха погледи на проклятие към смутителите на техния покой, след което отново биваха убивани и погребвани в земята. Това даде само нов кураж на доблестните защитници-бдинци, за да могат да се подготвят за новия подвиг, който наскоро ги очакваше. Ръкавицата биде хвърлена и поета с гордост и достойнство и всеки защитник с християнско смирение се приготви, та с подвига да оживее в смъртта чрез безсмъртието на своя полк!
Осем денонощия кървави усилия, при които, след като всичко физическо бе замряло, оставаше да живее само духът!
Противникът, след непрекъсната масова артилерийска подготовка, хвърля се нови и нови части и групи към предните наши позиции, храбро отбивани от нашите изнемощели от глад и умора, но силни по дух защитници!
Безформени гъсти облаци покриват и засенчват небето. Нищо не може да се разпознае, освен очертанията на близките хълмове, покрити като с тъмен воал.
По целия небосклон искрят непрекъснати огнени ивици от мощния артилерийски огън на неизброимите разнокалибрени французки оръдия, които местят капризно своя преграден огън. Човек до човек образуват безкрайната змия от хора, която пъпли в тъмнината на нощта през могилки, долчини и оврази. Никакъв подвоз на храна - всичко е ангажирано в боя, а и всичко, което носи храна, е убито.
Всички страхопочитно шепнат в устата си някакви смътни молитви и слушат страховитото и адско бучене на тежките неприятелски гранати и мини, които със своето непрекъснато експлодиране произвеждат страшни земетръси.
Една твърда и непреодолима преграда от огън, желязо и дим се изпречва пред смъртния наш поглед. Тогава всичко живо там, запъхтяно и охкащо, през гранатни ями и кал, размесена с кръв, през тела, ръце и глави на убитите, които тук лежат от 2-3 дни, подхвърляни от огнения вихър, разкъсвани и раздробявани и няколкократно пъти от ново убивани, запълват гранатните ями на родната земя, която, като че ли уплашена от бесния вой и грозен смъртоносен вихър на войната - отказа да ги приеме в своите недра. Никакъв ред всичко е разбъркано - всичко представляваше един безнадежден хаос!
Един страшен и пронизителен писък: брат намира своя брат мъртъв - разкъсан, с откъсната глава, която гледа безнадеждно и безпомощно към своя изстинал, облян в кърви труп! Сълзи и ридания, ридания и сълзи!
Отново бученето и тътнежът се увеличават. Огнени водопади и фонтани се размесват с гейзери от изригващата гореща пръст и се сливат с охканията и с предсмъртните въздишки, но и с честите, макар и отчаяни, команди: "Напред, напред!"...
Дррр, дррр - тракат ядовито картечниците, свистят злокобно неприятелските куршуми над нашите глави!...
Започна най-страшното-ръкопашният бой. Една наша група, водена от смел офицер, се хвърля на нож върху цяла неприятелска рота, навлязла в нашия окоп, но бива избивана от друга по-силна, настъпваща отзад с пресни сили неприятелска група. Нови усилия с нов устрем: група - след група, водени от наши офицери и подофицери, се хвърлят с презрение в обятията на смъртта. А светлината все прояснява края на нощта и зората започва да белее, но не за да възвести поздрава на деня, а да засили кръвожадността на врага!
И ето отново страшното бучение разтърси прашните и затъмнени простори на планинския масив и отново земя, кръв и желязо се размесиха със страшен трясък в една обща маса! Никакъв живот, никакъв човек, никакво растение не се вижда повече - само костеливите протегнати ръце на смъртта се кълчат срещу нашите загасващи очи и това не беше нищо друго, освен мъртвешкия танец на смъртта, надвесила се над масива, за да погълне и малкото останали живи защитници!
Земята погълна телата и попи кръвта на титаните-герои. Над прашното и облачно пространство грееше вече топлото мартенско слънце. Над безкръстните гробове витаеха душите на загиналите в неравна бран великани БДИНЦИ. БДИН остана и сега девствен. Опръсканото с топла кръв БДИНСКО ЗНАМЕ и този път не прие никакво друго петно.
Заглъхна пукота, занемяха батареи, престанаха със своето злокобно тракане картечници и техният пушек, размесен с пръст и желязо, покри телата на мъртъвците и сложи върху тях погребалната плащеница и не чутата благодарност на род и племе.
Слънцето прижуря вече и топли полумъртвите тела на шепата останали живи бойци и целува с топлика на милиони лъчи засъхналите уста на тези светци-защитници, напукани в буквите на една само дума: "Проклятие!"... Едва около 300 полуживи Бдинци бяха смъкнати от кървавата Голгота и отведени при щаба на бригадата зад опълченската висота. Тук те приеха светото причастие и получиха по ред поздравите на всички началници, включително и тия на негово Царско Височество Престолонаследника - нинешният цар на българите.
И тези полуживи, с вдървени крайници и тъп безжизнен поглед, щастливци бяха безчувствени към похвалите, защото всичко преживяно беше един страшен кошмарен сън, който ги държеше още под хипноза на видения и изживян ужас.
Но, когато в 4 часа след пладне на 31 март, те получиха сърдечния и личен поздрав на Престолонаследника, изведнъж по лицата им заигра блага животворна усмивка и едно мощно и гръмогласно войнишко "Ура" заля балканските усои и се отекна чак до върховете на Перистер. Това "Ура", изтръгнато непринудено от геройските им войнишки гърди, разнесе славата на полка като някоя красиво написана легенда, за да се носи от уста в уста и да бъде безсмъртна гордост на неговото завидно име!
Току-що закусили, получили се заповед войниците да се построят общо на словесни занятия, за да им бъде прочетена от специално изпратения офицер следната

ЗАПОВЕД

по 1-а Бигада от 6-а пехотна Бдинска дивизия № 89

19 март 1917 г., 11/2 км сев. к. 1248

ОБЩИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ

Параграф 1

Обявява се благодарност

Тази вечер и последната рота от 3-ти пехотен Бдински полк се снема от позицията и полкът се установи на почивка за ново организиране и привеждане в ред.
Този полк от 18 декември м.г. заемаше позиция за отбрана на кота 1248, най-важния пункт не само в участъка на дивизията, но и на корпуса. По-голямата част от полка през всичкото време бе в бойна част. Чиновете от полка съзнавайки нуждата от силно укрепена позиция със скривалища за бойците и картечниците при една позиционна война, каквато сега се водеше, денонощно работиха по усилването на своята позиция, според крайно оскъдните материали и средства за превоза им, направи се много повече от очакваното, за което от всички началствуващи лица полкът получи признателност и благодарност.
За усилване позицията и скривалищата за бойната част работеше освен полковата, но и бригадната поддръжка. Топла храна на хората на позицията, вследствие силния неприятелски огън, не можеше да се докарва и дава всякога редовно. Хлябът им се даваше не всякога в нужното и полагаемото се количество по липса на достатъчни превозни средства, при всичко че началниците полагаха много големи грижи за това. Хората лежаха във влажните окопи и скривалища, които при дъжд се разкалваха - без постилка и завивка. От усилената работа и от артилерийския, минен, картечен и пушечен огън нито едно денонощие не са си отспивали. Всички тези лишения и несгоди бдинци понесоха с радост, съзнавайки положението на Отечеството ни и дълга си към Царя и Отечеството и бяха готови да понесат и много по-тежки трудности и лишения от тези, които понасяха. Нито един ден не мина, без да бъдат обстрелвани с артилерийски, минен, пушечен и картечен огън на противника. Никой не можеше безнаказано да си подаде главата от окопите и скривалищата през деня. При все това, при запитване за желающи да отидат в патрул - за узнаване разположението и силите на противника, за хващане пленници или друго рисковано предприятие, почти всички пожелаваха. Това показваше, колко е висок духът на бдинци и готовността им да си пожертвуват живота. Това много ме радваше и аз бях уверен, че бдинци в предстоящите бойни, решителни действия ще извършат още по-славни дела и ще покрият името на полка, знамето си и името на българското оръжие и своето име с още по- голяма слава, отколкото във войните през 1912, 1913, 1915 и 1916 години и в това очакване аз не останах излъган: показаната от тях храброст, самопожертвуване, упоритост и издръжливост надминаха много моето очакване. Дисциплината на този полк беше образцова.
На 10-и т. месец противникът започна своя разрушителен и унищожителен огън със своята окопна, планинска, полска и тежка артилерия и с мини да обстрелва разположението на полка, а особено левия му участък. От снарядите, от голям калибър на неприятелските оръдия и мини през деня почти всички окопи, закрити ходове и скривалища на войниците са срутвани до неузнавание. По-голямата част от защитниците са засипвани с пръст, камъни, дървета и др., картечниците не само от първата, но и от втората и третата линия окопи биваха разхвърляни и засипвани и през нощта, при поправката на окопите, не можеше да се узнае мястото им и да се намерят. Гранатите от тежките оръдия и мини правеха такива големи ями, в които могат да се скрият 5-10 человека.
Артилерийският огън не преставаше. Този огън, преди да тръгне противникът в атака, се обръщаше в барабанен.
Противникът почна своите атаки на 13-и т.м., като ежедневно през денонощието произвеждаше 2-3 такива. Всички атаки бяха отбивани от героичните бдинци с големи кървави загуби за него.
На 16-и т.м. противникът с около 3-4 дружини, след най-силна артилерийска подготовка, като разруши окончателно всички окопи, ходове и скривалища, премина в атака. Първата неприятелска дружина, която влезе в окопите на бдинци бе контраатакувана от 1, 2, 3, 4 и 9-а роти и унищожена; след това влезе в окопите друга неприятелска част и тя бива контраатакувана и унищожена. Противникът отново с барабанен огън обстрелва героите защитници и им нанася големи загуби. В това време настъпилият срещу дружината от 56-и полк, която е отстъпила, противникът обхваща левия фланг на остатъците герои от казаните роти и ги почти унищожава и успява да заеме първата позиция само тогава, след като мина по труповете на героите й защитници. И в другите бойни участъци бдинци произвеждаха последователни контраатаки.
Командирът на полка подполковник Сотиров сам повежда полковата поддръжка да контраатакува противника, но бива спрян от преградния му унищожителен огън; взима позиция и спира настъплението.
На 17-и същия месец бдинци, под началството на своя храбър полкови командир, минават в настъпление, за да заемат отново изгубената вчера позиция, вземат част от изгубените окопи, но биват спрени от силен артилерийски, минен, картечен и пушечен огън на разстояние 200-400 крачки от противника, гдето по заповед се спират и укрепяват.
На 18-и същия месец остатъците герои от около 400 человека водят ожесточен бой с противника; последният успява да обхване фланга им и им се явява в тила. Тогава храбрите бдинци, след като понасят големи загуби, биват принудени да отстъпят на кота 1248 и южния му хребет, гдето успяват да задържат по-нататъшното настъпление на противника, докато пристигнаха две опълченски роти, които се затвърдяват на позицията.
Котата 1248, която противникът искаше да заеме на всяка цена, не му се удаде и сега е в наши ръце. Понесените от противника жертви в тези боеве са грамадни.
В боевете от 10 до 19 този месец Бдинци показаха извънредна упоритост, себеотрицание и героизъм. Те прославиха себе си, името на българското оръжие и окичиха с нови неувяхващи лавни своето знаме. За тези геройски подвизи аз изказвам своята сърдечна признателност и благодарност на доблестния командир на полка подполковник Сотиров и на всички чинове, герои и светци от този славен полк. Коленича пред святата памет на загиналите герои и със сълзи на очи молитствувам Бога да ги въведе в рай Божий. Вечна им памет!
Настоящата заповед да се прочете пред всички роти и команди от бригадата ми.

(подп.) Командир на бригадата полковник Николов

Вярно, Бригаден адютант (подп.) Капитан Белоречки.

Вх. № 2590
29.III.1917 г.

До командира на 3-и пехотен

Бдински полк

В с. Лопатица

Преди да заглъхне ехото от адския трясък на осмодневния барабанен артилерийски бой при висотата 1248, преди да засъхне обилно пролятата кръв от защитниците й; преди родната земя да приеме в своите прегръдки костите и телата на пожертвувалите се герои за нейното величие, гърмът на победата се разнесе из милото ни отечество: извършеният, нечуван досега в историята на войните, подвиг от Бдинци учуди България и нейните верни съюзници, хвърли в шеметен припадък враговете ни и блесна ореола на неуведаемата слава за Българската армия в лицето на самоотвержения и безподобно храбрия 3-и пех. Бдински полк.
Извършеното от Бдинци, които като гранитна скала отбиваха бесните атаки и силния напор на враговете, стократно заслужаваха перото на поета у нас.
Душата на всеки българин тъне в море от сълзи за дадените свещени жертви в кървавата разпра за защитата на България, чрез запазването на висотата 1248, но същевременно тя се къпе в океан от радостни сълзи, че Бдинци, със своите бронени гърди, с несъкрушимия им боен дух отстояха честта и славата на своята мила родина.
Въпреки обстоятелството, че считам перото ми слабо да отдаде дължимата дан за легендарното геройство на Бдинци, проявено в борбата им с враговете през непреривния осмодневен кървав бой при поменатата висота, аз дръзнах и излях чувствата си за тази им лавроносна победа в няколко реда, като си позволих смелостта да ги посветя вам, като на пълководец, който със своето безгранично себеотрицание, поразително безстрашие от смъртта, наедно със своите титани - офицери и войници, нанесе съкрушителен удар и победа не само на многобройните врагове, но и на самата смърт.
Ето защо, като се покланям пред светлата памет на падналите герои - бдинци, с най-голямо душевно смирение казвам: "Бог да ги прости, вечна им памет", същевременно възкликвам: "Да живее непобеденият 3 пехотен бдински полк, да живее неговият доблестен вожд и всичките му герои- офицери.
23.III.1917 г.

Н. Т. Попов

Хан Мраморница (по шосето Битоля - Крушево)

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...