Jump to content

1.12. ГАЛИЧИЦА


Recommended Posts

1.12. ГАЛИЧИЦА

Съдбата пожела да увеличи славата на полка и заради туй 4-та дружина биде снета от позицията и отправена към гр. Ресен, в който стигна на 2-и март.
Мощният по численост противник в същото време готвеше да нанесе решителен удар и между Преспанското и Охридско езера, та като прегази масивните гърди на величествения в. Томорос и дълбоко-снежните обятия на Галичица планина, да се спусне в Ресенската равнина и след като превземе града, да удари в гръб цялото разположение на нашата дивизия и по този начин, развивайки своите успехи, да компрометира цялото ни общо бойно разположение.
Дружината е увенчала с двете си роти ледния Томорос. Студеният вятър клати бавно позлатените от първите утринни лъчи на слънцето негови вкоченясали върхове. За опора на юнаците-бдинци служат ледените брустверчета на набързо импровизираните с нечовешки усилия малки стрелкови окопчета, а за упования и морална сила - техният борчески дух, никога досега не сломяван, макар че не веднъж е бивал подлаган на тежките изпитания на борбата.
Малкото картечници, от друга страна, с които се разполагаше, не можеха да действат поради големия студ; глицерин тоже липсваше, па и всички охладители, бяха замръзнали, а срещу могъщата - повече голямокалибрена - неприятелска артилерия ние имахме само няколко планински топчета, но и те не бяха успели още да заемат изгодни позиции и следователно, да действат.
Студеният мрак, с който нощта застели целия връх, правеше картината на боя още по-страшна, особено предвид на пълната неизвестност както за местността, така и за силата и разположението на противника.
Трябваше да се построят солидни закрития против страшното разрушително действие на неприятелската артилерия, обаче средствата за това липсваха и доблестните защитници трябваше със своите ножове, с ръце и с дребния си шанцов инструмент да разбиват скалите и да ровят триметровия сняг, за да си построят що годе закрития срещу неприятелските удари.
От друга страна, трябваше на всяка цена да се добият каквито и да са сведения за противника. И ето на 12 срещу 13 март в тъмнината на нощта, при пълна неизвестност и непознат терен, петима смелчаци се втурват към разположението на противника и довеждат един пленник французин, от когото се добиха ценни сведения за това, което не ни беше известно. Срещу нашите две роти, размесени с шепа храбри австрийски опълченци и германски егери, беше застанала цялата 76-а пехотна француска дивизия, снабдена с 6 полски батареи и няколко тежки оръдия.
Още преди да съмне на 13 март няколко светещи червени ракети раздират общия мрак, в който тънеше цялото бойно разположение и един ужасен гръм и трясък разтърсват земята: стотици бомби хвърчат и тряскат пред и зад защитниците от всички посоки; десетки картечници и автоматични пушки непрестанно тракат и хиляди смъртоносни куршуми зловещо пищят над главите на юнаците. Ето, редеят вече веригите, ние даваме загуби!
Земята ври... Грамадни огнени гейзери, размесени с дим, камъни и сняг тресат със страшна сила земята и ни нанасят чувствителни загуби. И посред тоя ужас няколко гъсти пехотни вълни налитат бясно една след друга върху шепата наши герои от 14-а и 15-а роти, увенчали двете скалисти висоти, съставляващи ключа на цялата позиция.
Започва една неравна, стръвна и ожесточена борба - борба на един срещу петдесет! Девет последователни атаки, една след друга по- ожесточени и по-кръвожадни! И макар че тук беше една само дружина от полка, една шепа бдинци, те знаеха, че тук се решаваше честта и завидната слава не само на дружината, но и на целия полк - на хубавото и скъпо бдинско име. Нещо повече - тук бе подложена на карта съдбата на Отечеството, съдбата на България!
Дружен поривист огън, навреме открит, поваля като откосена първата настъпваща неприятелска вълна. На бомбите се отговаря с бомби... Но, озверелият противник, подкрепян непрекъснато от своята мощна артилерия, повтаряше и потретяше бесните си атаки, все тъй, обаче, храбро и неустрашимо, както и първата, отбивани.
Противникът е пред последните си усилия. В момента, обаче, в който той беше готов да скочи в нашите окопи, мощно "ура" процепва въздуха и стотици български ножове се насочват срещу гърдите му от нашите самоотвержени защитници, изтощени до крайна степен, обаче все още с железен и борчески дух.
Врагът отстъпи. Француският главнокомандващ генерал Сарай, лично наблюдаващ тези боеве, биде измамен в своята сметка и неговите надежди, което се доказва от намерените пред позицията книжа - да чества победата си в Ресен - бидоха осуетени.
Трябваше при все това, да не заспиваме на колосалните наши успехи и да се вземат всички мерки на очаквателност, тъй като - ясно личеше - противникът ще повтори своите нападения. Веднага се дадоха нареждания за прибиране всички патрони и бомби на убитите, защото превозът на муниции, поради снежните навеища и лоши, непроходими пътища, почти невъзможен.
Ние не бяхме излъгани в нашите очаквания. Тъкмо при съзряване, на 18 март, противникът започна яростно да обстрелва със своя разрушителен огън цялото наше разположение. Смъртта беше наново развъртяла своята главоломна коса и тук над снежната постеля, един след друг, намираха вечната си почивка уморените от дълги борби герои. Изнемощели от глад и тежка безсъница, защитниците и сега бяха готови да посрещнат всякакъв удар, но не и да допуснат врага да прегази позицията, освен по техните трупове!
Моментът беше решителен. Към 5 часа след пладне в цялата дружина бяха останали всичко около 20 бомби, а патроните бяха почти на свършване. Положението бе критическо. Противникът отстоеше от нас само на няколко крачки... Патроните се свършиха. Куршумите и бомбите отстъпват мястото си на камъните. О, велик час!...
Няколко минути още и противникът ще се хвърли върху нашите окопи!... Но, тук стана нещо, което никой не можеше да предвиди и очаква: в гладните, измършавели и полузамръзнали тела се пробуди изведнъж лъвът, яростният Бдински лъв и всички защитници - здрави и ранени - до един мигновено изхвръкват из своите окопчета и с мощен вик "ура" насочват блестящите острила на своите ножове към гърдите на бясно щурмуващия противник! Той не можа да издържи, както никога, контраудара и позорно обърна гръб!...
Честта на полковото знаме биде спасена. Шепа храбреци извършиха такива чудеса от храброст, които ги правеха достойни потомци на великата епопея при Шипка. България биде спасена!...
Заглъхнаха оръдията, затихна просторът. Слаби слънчеви лъчи раздират мрака и след малко хоризонтът се прояснява. Един живителен съгряващ топлик пробужда като от тежък сън героите и едва сега чак, опомнени, те могат да разберат величието на извършения подвиг. На другия ден дружината биде сменена от 177 Турски полк.
Сменена от позицията, дружината се готвеше за път, за да влезе отново в разпореждането на началника на дивизията, когато на 25 март се получи от Председателя на Ресенската община следната телеграма:
"До Командира на 4-а дружина - 3-и пехотен Бдински полк. Днес цялото гражданство привества на тържествената панахида за скъпите неоценими жертви на поверената ви дружина, които сложиха геройски костите си за спасяването на милата ни родина от неприятеля. Всички с умилено сърце и с трогнати души и благоговение отдадохме заслужената почит към тяхната памет. Моля приемете най-сърдечните ми съболезнования. А на останалите живи герои, от мое име и от това на гражданството, предайте сърдечен и искрен привет. Живейте за чест и слава на обединена България."
Малко по-после същият председател на Ресенската община отправя до командира на дружината следното писмо:
"Храбрий Командире, в дни на върховни изпитания Ресенци ще си спомнят за стоящите пред народния идеал, далеч от чаровния дъх на семейното щастие, за стоящите на фронта под страшния ехтеж на смъртоносните оръдия и чувстващите хиляди несгоди - за героите от 4-та дружина.
Ресенци не могат да не си спомнят дните, преживяни от 12 до 20 март 1917 година. Ресенци още повече не могат да забравят героите, които през тези дни спасиха Ресен от неприятелското омърсяване. Името на героичната IV дружина, 3-и Бдински полк, ще бъде за вечни времена записано - врязано в нашите сърца.
Не може да се забрави за ония, които с кръвта си пишат нова история за България, за ония, които с костите си чертаят границите на ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ. На 24-и того цялото Ресенско гражданство присъства на панихидата, която се отслужи за скъпите и неоценими жертви от поверената ви дружина, които геройски сложиха костите си за спасяването на Ресен. Всички с умилени сърца, трогнати и благоговейно, отдадоха заслужената почит към тяхната памет. Тяхната безпримерна преданост към Отечеството и неподражаемата лъвска храброст ще оставят в нашите сърца заветен спомен на удивление. А тяхната пролята кръв за спасяването на Ресен ще бъде в нашите сърца чувства на вечна признателност. Ние се прекланяме пред техния прах. А на останалите живи герои - Вам лично, на г-да офицерите, подофицерите и всички редници изказваме нашата най-сърдечна признателност и благодарност. Нищожен е този дар, който правим за войниците ви, но тяхната заслуга към Ресен ще бъде записана със златни букви в летописа на общината. А един ден, когато Ресенци издигнат паметника на свободата, се едри букви на първо място ще запишат името на дружината. Да живеят такива храбри синове на ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ!"
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...