Jump to content

1.13. БРАТИН-ДОЛ - ТЪРНОВО


Recommended Posts

1.13. БРАТИН-ДОЛ - ТЪРНОВО

Попълнен след тежките загуби с млади войници от 2-а, 3-а, 5-а и 36-а допълняющи дружини, далече още необучени и неподготвени за една бойна дейност, полкът трябваше по необходимост отново да заеме един от най-важните участъци от фронта на дивизията - равнинния участък Братин дол - Търново.
Позицията има общо направление от североизток към югозапад, започваща от притока на р. Голяма при с. Търново, включвайки в себе си селата Търново и Братин дол и опирайки се на шосето Битоля - Ресен. Вдясно държи връзка с 2-а дружина от 15-и пехотен Ломски полк, а вляво - с 1-и Софийски полк.
Позицията на противника върви почти успоредно на нашата, като срещу десния ни фланг се доближава дотолкова, че изкуствените препятствия опират едно на друго; към средата пък се отдалечава на 7-800 крачки, а вляво при селото Братин дол се приближава на разстояние 200300 крачки.
Местността е хълмиста, образувана от поройни наноси и понеже населението от двете тия села я използува като работна земя - за предпазване от пороищата - нивите са оградени с високи каменни зидове, които я правят силно пресечена и с много удобни подстъпи и за двете страни.
Общо участъкът се включва от масива 1248 и северните борови склюнове на величествения Перистер.
Цялата позиция е силно изложена както на погледите, тъй и на изстрелите на противника.
Полкът смени 4-и Опълченски полк, временно заемащ тази част от бойния участък на дивизията, докато частите й, вследствие понесените големи загуби през мартенските боеве, се преустроиха и попълниха своите бойни състави.
До заемането му от полка, този участък е бил един от най-тихите, тъй като с нищо не е привличал вниманието на противника. Затова и фортификационните съоръжения бяха почти никакви, па и самите окопи представляваха едва стрелкови трапчета, или даже само трасирани такива.
За ходове, за съобщение и дума не можеше да става, такива абсолютно не съществуваха, а скривалищата - обикновени дъсчени, маскирани с пръст навеси, които, ако и поставени на здрави греди, не можеха да противостоят дори на планинските снаряди.
Предстоеше една грамадна, колосална работа по укрепяване позицията, тъй като от ръководните фактори се съзнаваше ясно, че този равнинен участък може да играе ролята на ключ на позицията и че стига да се опита, противникът би могъл оттук да спечели значителни и решаващи успехи.
Съзнавайки това и по молба на полка, щабът на дивизията командирова тук придадените му пионерни части, а така също изиска от Г. К. 62 и едно отделение германски техници.
И започна една систематическа и непрекъсната денонощна упорна работа по укрепяване позицията в тоя равнинен участък. Удълбочиха се окопите до естествените им размери, построиха се втора и трета линия такива; свързаха се помежду си с ходове за съобщение и се построи и общ такъв, водещ към близкия тил на позицията. Едновременно с това се започна и строенето на здрави и солидни скривалища и галерии, които да противостоят и на тежките неприятелски снаряди. Подобриха се също и изкуствените препятствия, каквито почти нямаше и позицията започна да добива вид на една модерна и годна за упорна отбрана позиция.
Ала противникът в това време бдеше и тъй като самата позиция бе силно изложена на неговите погледи, тази работа не можеше да остане незабележима и нему, естествено, се налагаше да вземе нужните сериозни мерки. И оттук нататък укрепителната работа биваше съпровождана с жертви, и то не малко; а някога противникът предприемаше и по-сериозни акции с цел да проникне към нашето разположение, или пък да залови пленници, от които да узнае за нашите намерения.
Наистина, полкът, преустроен вече в 3-и дружинен състав, имаше всякога свободна една от дружините си и можеше да облекчава положението на своите поделения, които непосредствено участваха в боя, въпреки това, обаче, стоенето на позицията и положението на предните части, при което те се намираха, правеше ежедневно да понасяме големи загуби било при укрепяване позицията, било за отбиване честите опити на противника да спечели известни успехи.
Той виждаше нашата усърдна работа по укрепяване позицията, а това се вършеше навсякъде по фронта и побърза да компрометира тая работа ида спечели един значителен успех дотогава, докато позицията не бъде добре и напълно укрепена.
И ето към 7 часа преди пладне на 2 септемврий противникът оживи своята артилерийска дейност. Неговият огън доби характер на разрушителен, по-съсредоточен към левия подучастък на полка. Към 10
1
Л часа огънят поотслабна, за да се засили отново и да продължи така целия ден. Видно бе, че тази артилерийска дейност бе продължително подготовлявана, тъй като стреляше се от нови посоки и места, гдето по-рано не бяха поставени оръдия, а и независимо от това, числото на тежките оръдия беше много по-голямо, па и самата стрелба масирана и съсредоточена. Явно беше, че противникът преследва една по-определена цел, а именно завладяване част от нашия участък.
Нашата артилерия отговаряше сегиз-тогиз, принудена да пести снарядите и да проверява от време-навреме само данните на своята стрелба, като бъде готова за решителния момент, който все повече и повече наближаваше.
Загубите, които понасяхме, бяха вече големи и недовършените и неусъвършенствани закрития не можеха да противостоят на многочислените с тежки неприятелски снаряди и ние действително от час - в час търпяхме скъпи и многочислени загуби. Цели скривалища и галерии биваха затрупвани, ходовете и отдушниците запушвани и защитниците, изнемощели от усилия да открият поне един изход за своето спасение, намираха тук под развалините и разрушенията своята геройска и мъченическа смърт.
Позицията оредя съвършено: гаснеха един след друг десетки след десетки и стотици след стотици нейни доблестни и самоотвержени защитници, а противникът все усилваше и нито за минутка не прекъсваше своя адски разрушителен огън не само с тежките си оръдия, между които и две 3 см морски, но и с многочислените си минохвъргачки, снарядите, на които - произвеждащи ями да се поберат два взвода - тежаха по 102 килограма единият!
В тези страшни минути, поддържайки разрушителния си огън, противникът неочаквано дава преграден огън и без съпротива, успява да отнеме един незначителен преден окоп от най-издадената част на Братиндолския ни подучастък.
Извършените, обаче, непосредствено след това контраатаки - при тази обща дезорганизация на позицията - не дадоха резултати и на 8 вечерта бе дадена заповед, след къса артилерийска подготовка от наша страна, противникът да бъде контраатакувай и да се завземе обратно изгубеното. Но, противникът ни далече превъзхождаше с надмощието на своя артилерийски огън и тази контраатака тоже пропадна.
Делото, обаче на разплата довърши сборната щурмова рота на полка, която едва към 1 часа след полунощ успя да завземе обратно изгубения наш окоп и да възстанови старото положение на позицията.
Самите окопи, а така също и принадлежащата към тях местност, са истинско полесражение, дълбоки локви кръв, размесени с вещи от облеклото и всевъзможни трофеи, множество трупове на убити и тежко ранени, карти, книжа, съестни предмети и др. оставени на полесражението от противника в неговия панически страх и бягство, сведочат за една непобедна мощ и за един несломим дух - качества, които винаги са отличавали героя-бдинец.
И този път полкът не затъмни в нищо ореолът на своята слава. Тези боеве, в които той даде скъпи и многочислени жертви, но и един заслужен и скъпо платен урок на противника, прибавиха няколко от последните страници на неговата блестяща военна история!
Неуспял в предначертаната си цел и дал неизброими жертви, противникът дълго време проявяваше нервност и пилееше безмилостно своите муниции, за да държи защитниците под страшен и непрекъснат морален и физически терор. Братин дол - Търново - сега това бе най- неспокойният, най-страшният участък, в който се умираше и при бой, и при носене на храната, и при самото хранене! Десет месеца бдинци търпяха безропотно този гнет, докато в пролетта на 1918 година в един хубав първопролетен слънчев ден биде получена заповедта - полкът да се смени от 16-и пехотен Ловченски полк и да се оттегли на почивка, разквартируван в с. Дебрище и близките нему села.
Възстановяването на моралните и физически сили бързо настъпваше. Въпреки всичко, полкът прекара в абсолютна почивка не повече от една седмица. Останалото време до заемане отново позицията, той прекара в обучение.
Два месеца едва не минали и полкът трябваше да се яви и заеме за сигурна отбрана своя мил и скъп равнинен участък - там, където бе вложил едногодишни кървави усилия за укрепяването му - там, където бе оставил почти половината от своите достойни чада!...
И той брани още нови 5 месеца с достойнство своя участък и никога никой не помисляше да отстъпи нито педя земя, а напротив лелееше и очакваше оня тържествен час, когато щеше да се даде общ сигнал за настъпление по целия фронт, за каквото се говореше, тъй като, по сведения, противникът бил изгубел окончателно всяка вяра за решителни успехи и възнамерявал да изостави своята Балканска експедиция.
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...