2.1. В ПОХОД

[Ани]

2.1. В ПОХОД

На 18 септемврий 1915 г. в 3 часа след пладне всички части, напълно мобилизирани и готови за действие, напуснаха с песни и музика квартирните си райони и излязоха из града: тези от 51-й п. полк се отправиха за с. Водна, Кулско, където се събираше целия полк, а тия от 3-и п. Бдински полк - към разсадника северозапад от града, където бе определено сборното му място. Тук се отслужи тържествен молебен, извършен от Н. В. Пр. Видинския митрополит г. г. Неофит, който след това произнесе напътствено и патриотично слово, а заедно стова благослови българското оръжие.

Широкото и равно поле между града и разсадника бе изпъстрено от навалица народ из града и селата, предимно жени и деца - изпращачи. Денят бе извънредно горещ. Слънцето силно печеше и тежка мараня легна върху обширното пространство. Въздухът трептеше и стана тежък за дишане. Войници почнаха да падат от слънчасване, други се смущаваха, а навалицата се натискаше и пълнеше междините между ротите и другите поделения. Всички чакаха, с видимо нетърпение, излизането из тази гореща пещ. Точно в 4 ч. сл. пладне частите се изтеглиха в походна колона последователно и влязоха в шосето за гр. Кула. Грамадната маса народ се размърда и също се повлече в движение заедно с колоната по двете й страни и из между редовете й - на запад. Никому не се искаше да остане, а всеки се притискаше да бъде по-близко до близкия си, да му се изприкаже и вземе последно сбогом. Тежка раздяла: майки - старици подтичваха и се притискаха до свидни чеда, ненагледни левенти и с благословии и добри пожелания обливаха ръцете им със сълзи; немощни старци с треперещи ръце и тежки въздишки протягаха бъклици с руйно вино към синове и внуци за последно прощаване; смутени съпруги и изплашени невръстни дечица преплитаха крака из между редовете и с хленч целуваха ръцете на милия татко и скъп съпруг; свенливи девойки несръчно подаваха китки - цветя, с поглед забит в земята. Тежко и мълчаливо вървеше колоната, притискана от всички страни от неразбраната тълпа. Трогателни моменти... Смут потискаше душите на всички, болки свиваха сърцата им, защото траурът от Балканската война още лежеше над много селища - ужасът на войната им бе познат.

Най-сетне протръби сигнала "По караулите" и ехото му се разнесе над пъстрата маса от войници и изпращачи; колоната трепна, разнесоха се команди, всички изправиха глави и земята се задруса от твърдите стъпки на стройните редове на Бдинци. Така, колоната неусетно се измъкна из недрата на масата, а там при кръстопътя, южно от разсадника, частите бодро задефилираха пред командира на бригадата, и ехото от гръмовитото им ура се издигна високо, прелетя назад и се размеси с шума на тълпата, изостанала далече зад колоната. Още няколко минути и последната се спусна по надолнището на шосето и се загуби от погледа на размахващата кърпи и престилки тълпа.

Към здрач, полкът пристигна и се разположи за нощуване на квартири в с. Буковец, като постави само вътрешно охранение. Вечерята бе готова и бързо раздадена, а скоро след това всичко в селото утихна, защото умората и силната горещина, от прощалните преживелици при раздялата със скъпи близки, хвърли в дълбок сън войниците.

През тази нощ станаха следните промени в личния състав на офицерите: командирите на 5-а и 7-а роти капитани Белоречки и Попов Д. бяха преназначени - първият за адютант на 1-а бригада, а вторият - адютант на полка. Вместо тях бяха назначени - за командир на 5-а рота поручик Милчев Г. и на 7-а рота капитан Монев П. Последният, макар и титулярен ротен командир, по известни и сериозни причини бе оставен до този момент без длъжност и вървеше с полка като излишен.

На другия ден, след раздаване на закуската, полкът тръгна по шосето за Бойница - Кула по ешелонно, като l-я ешелон - II дружина тръгна в 7 часа пр. пладне, а другите, без I дружина, която бе заминала за село Брегово, тръгнаха една след друга по на няколко км. разстояние.

Този ден времето бе прохладно, движението по-леко, войниците отпочинали, ободрени и весели. Песни, свирни на разни инструменти и провиквания се носеха след колоната и очертаваха пътя й, а срещнатите дезертьори сърби, водени от наши опълченци, предизвикаха буря от провиквания и буйни ура.

Към 5 часа след пладне l-я ешелон (II дружина) пристигна в гр. Кула, посрещнат най-тържествено и радостно от населението, събрано източно от града. Красива девойка, спретнато облечена в народния си костюм, с няколко слова поднесе букет от живи цветя на началника на ешелона, а нестихващо ура, изтръгнато из гърдите на тази навалица от жени, деца и стари хора, съпроводи колоната до другия край на града. Дъжд от живи цветя обсипваше пътя на движението й.

Дружината се разположи на квартири в западния край на града, като застана в ролята на авангард на полка и изпрати охрана на запад с инструктивна цел.

Късно през нощта пристигнаха и другите две дружини (III и IV) и тихо се разположиха на квартири в останалата част на града.

И така, полкът към 20-и септемврий бе събран в гр. Кула с II, III, IV дружина и спомагателните си части, a l-a дружина бе още в с. Брегово, където бе изпратена по-рано.

От другия ден още - 21 септемврий се започнаха усилени строеви занятия и бойно обучение, а заедно с това и укрепяване на гр. Кула. За целта се дадоха на всяка дружина добре определени сектори, в които се почна работа. Всички щабофицери, под ръководството на командира на бригадата, в няколко дни обиколиха самата граница за изучаване местността, посредством решаване на тактически задачи, а същевременно и за събиране сведения за сърбите, които явно, с населението, укрепяваха границите си. Нашата граница се пазеше от опълченци, сменили вече пограничната рота. Оттук се изпратиха и тайни съгледвачи през границата. Навсякъде денонощно кипеше работа, която между другото даде своите резултати, изразени в готовите вече няколко линии окопи, добре маскирани и то само за едно кратко време - от 21 до 28 септемврий. Неизвестността измъчваше, но ясно бе, че войната скоро ще избухне.

На 29 септемврий II дружина се изпрати в с. Големаново, a l-a дружина от Брегово се премести в с. Бойница. Другите части от полка останаха вгр. Кула.

На 30 септемврий на II дружина се даде участък за охранение западно от Големаново, но току що бе го заела, получи се заповед да го предаде на III дружина, пристигнала вече от гр. Кула, а тя да се върне обратно в града. Тази заповед бе изпълнена и II дружина късно през нощта пристигна в Кула, като се разположи на квартири пак в западния му край.

В резюме: срещу 1-и октомврий полкът имаше - I дружина в гр. Кула, пристигнала същата нощ, II дружина в движение, III дружина западно от с. Големаново или източно от "Райков суват", a IV дружина - западно от с. Извор махала в разпореждане на началника на дивизията, спомагателните части - вгр. Кула.