Jump to content

2.8. КОТА 1248


Recommended Posts

2.8. КОТА 1248

Гробница свещена, неръкотворен и безмълвен паметник на Бдинци - титани, паднали за отечеството, ще остане тя за вечни времена. Кърваво червен фар, който с огнения блясък на велика саможертва ще осветява историческия път на млади Бдинци - към народния идеал! Много усилия погреба, много човешки жертви приюти тя в студените си недра...
Осем денонощия (10 - 18 март) Бдинци с 1, 2 и 3 дружини са под барабанния огън на врага. Страшен е напорът му, ясни са стремежите му: тук той искаше да пробие фронта и улесни задачата на армията си - да нахлуе и разори бедна и слаба България.
Осем денонощия огненият валяк, изригван от повече от 150 разни калибрени смъртоносни чудовища, мини и аеропланни бомби, газеше позицията, късаше и безследно разхвърляше телените мрежи, заравяше окопите, събаряше галерии и скривалища и всичко живо помиташе и затрупваше под развалините.
Осем денонощия адски трясъци от силни и отровни експлозиви и зловещи писъци на парчета огнено желязо и разкъсания въздух пълнеха пространството, отнасяха глави, разтваряха черепи, чупеха гръбнаци и кости, късаха меса и нерви, изтърбушваха човешки тела. Трепереше и се гърчеше, люлееше и се друсаше котата от страшните удари на горещото желязо, а гладката й повърхност се разкъсваше и покриваше с дълбоки рани, които се промиваха с топлата кръв на Бдинци.
Черна тъма от дима и парите на експлозивите, от черните гейзери от пръст, пясък и желязо легна върху земята, всичко се скри в черните й пазви.
Само ослепителният блясък на червено-жълтите огнени езици на експлозиите раздираше непрогледността на тъмата и образуваше чудна феерия, в която, като неземни сенки с бронзово-червени лица, в огън и кръв Бдинци-герои се бореха със смъртта, лудо беснееща тук... Борба неравна и страшна, в която бяха изправени, в смъртно състезание, моралната сила на Бдинци с неизмеримо грамадните материални сили на врага. При това, те бяха оставени само на своите собствени сили...
И намаляха редовете им: стопи се в огъня на 1-а дружина, а слабите й остатъци се разхвърлиха по разни посоки; полужива е 3-а дружина, но запази мястото си. 2-а дружина се хвърли в контраатака, след като е събрала и остатъците от 1-а, но не подпомогната от артилерия, по липса на снаряди, тази контраатака бива спряна на 200 крачки от противника. Това стана на 17 март преди пладне.
Огненият и смъртен валяк на врага нагазва в редовете на смели Бдинци и им причинява грамадни загуби. Снегът почервеня, а над него се издигаше пара от топла човешка кръв. Кризата е голяма и застрашителна, поддръжки няма, артилерията мълчи. Но духът не отпада и Бдинци се задържаха на новата си открита позиция. Победата е тяхна, защото врагът спря също своето настъпление и се отказа от намеренията си. Котата 1248 остана в ръцете на Бдинци - това е тяхна слава!
Слаби резерви от разни части пристигнаха и на другия ден. Бдинци се оттеглят на почивка и преустройство назад на 7-8 км. зад котата.
Печално преустройство!
Преустройват се части от хора съставени, а тук - само остатъци тъжни: от цели 3 дружини само няколко офицери и 386 войници. Това бяха не войници, а живи сенки, в които едва пъплеше душата. Изтощени физически, с разкъсани нерви, с тежка мъка по загубени другари и началници, като сомнамбули се движат из мястото на почивката на десния браг на р. Шемница, с поглед забит в земята.
Бедни герои Бдинци! С какво можеше да се изтръгне отново потиснатият от толкова страшни впечатления и преживелици техен болен дух? С какво можеха да се стоплят отново техните поледенели и разкъсани сърца, за да избликнат оттам нови желания за по-славни дела? С какво можеше да се запали отново пламъкът на родолюбието в техните гърди, за да се отново развихри в стихия тяхната енергия и сила? Трябва някакво чудо да стане. И ето, стана! Иде! Иде!... С бързината на мълния се разнасят тия две думи из бивака. - Иде престолонаследникът! "Сбор". "Строй се" и пр. команди се разнасят. Каква магическа сила у тия две думи! Изчезнаха полуживите сенки, а вместо тях стройни Бдинци, с развърнати рамене, с вдигната глава, с устремен напред поглед посрещат Н.Ц.В. с гръмогласен отговор на неговия поздрав, а искрените му слова за признателност, благодарност и възхвала на техния героизъм, довършиха останалото. Наболялата им душа намери отдушник и излитна в стихийно "ура" в пространството; лицата се подбодриха; нови искрящи пламъчета заиграха в очите им - израз на тяхната готовност за нови усилия и нови жертви. "Ура" се носеше и съпровождаше Престолонаследника, докато той премина р. Черна и се загуби в планинската пътека, водеща към с. Старосръбци.
И Бдинци отново попълнени и преустроени, развиха своята мощ и спечелиха нова слава в следващите събития до края на войната.
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...