Jump to content

3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248


Recommended Posts

3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248

(от 10-18 март 1917 г.)

Паметни и незабравими по своята опустошителност и проявения от Бдинци героизъм ще останат боевете за к. 1248, бляскавият резултат на които постави корона върху тяхната прослава.
Неизмерими бяха усилията и недостигнато бе себеотрицанието, с които Бдинци укрепиха, отбраняваха и запазиха тази случайно създадена позиция на южния фронт, недрата на която погълнаха хиляди титани, за да носи тя днес спомена на свещена гробница, на запад от която, като мъртъв и безмълвен паметник, самотно и тъжно стърчи с обгарялата си глава историческата к. 1248.
В края на м. ноемврий 1916 г. слаби части от 51-й полк, прикриващи тежкото отстъпление на полка около Битоля, биват догонени от противника и принудени да спрат на високата хълмиста местност между града (к. 821) и к, 1248 - пред последната. Обсипвани безспирно от адски огън, те почват бързо да се окопават, но французите се нахвърлят бясно върху тях и навлизат в окопите им, където за тяхна горчива изненада, стари Бдинци, герои от Чаталджа и Люле Бургас, макар изтощени, ги посрещат с късите си ножове и страшното победно "ура", избиват голяма част от тях, а другите изхвърлят из окопа и ги преследват със силен огън, като продължават работата по бързото си окопаване. Но противникът е само отхвърлен, той не е унищожен: нови части му пристигат и го засилват, а огънят му запалва окопа. Отстъплението вече към к. 1248, която би била една добра позиция, става невъзможно и затова предните части биват постепенно усилвани с нови такива не само от полка, а от съседния 4-и опълченски полк. По този ред това място постепенно укрепявано от тия части, се обръща на позиция на полка, въпреки големите й недостатъци. Това бе гребенът, находящ се югоизточно от к. 1248, образуван от слабото пречупване на югоизточния й склон. В свой ред и противникът не стои: той дебне и се приближава, като всяко място силно укрепява и опасва с гъсти телени мрежи. Разстоянието до него е само 120-150 крачки. Артилерията му почва силната си разрушителна дейност, за да го покровителства. От този момент тук почва дългата, изнурителна и тежка позиционна борба.
На 22-й декемврий 1916 г. от Струма пристига 3-и п. Бдински полк и влиза в състава на XI германска армия, към която по-рано бе придадена VI дивизия. Изтощеният и много пострадал в боевете 51-и п. полк се сменява с току-що пристигналите дружини. Заедно с това настъпи и влажната и студена зима. Почна постоянен валеж, ту сняг, ту дъжд, почвата се силно разкаля, пътищата и пътеките, водещи към позицията се обезличиха в дълбоката кал; нощта пак всичко замръзваше и пречеше на окопната работа. Почва вече гигантската денонощна работа по укрепяването и отбраната на позицията, така близко до противника и под силния му огън. Дружините от полка се сменяваха, но не за почивка, защото за такава време нямаше: когато предните работеха на самата позиция, тия що бяха отзад носеха на гръб денонощно материали по укрепяването й от едно разстояние 8-9 км назад, защото липсваха други подвозни средства. Всичко бе на работа и всички бързаха, защото до м. март трябваше планът за укрепяването да бъде изпълнен, понеже пролетта носеше неизвестности. Занизаха се дни и нощи в тежък физически труд, под смъртния огън на противника и винаги при лишения от най-необходимото. Хлябът стана вече рядкост: често един кг. хляб се делеше на 16 дажби за цялото денонощие! При това, всичко, което се издигаше през нощта, през деня се разрушаваше от артилерията на противника, която сипеше ураганите си върху работното поле цялата нощ. Работниците редееха, числото им се намаляваше - мнозина намираха мъченическата си смърт под развалините, други излизаха ранени или измръзнали. Въпреки всички несгоди, бдинци напрягаха сили и браздяха, дълбаеха земята, дупчеха скалите почти с голи ръце, защото липсваха им погребните материали, пък и специални инструменти. Духът не отслабваше.
И ето, в началото на март позицията бе прошарена с 3 линии окопи, свързанисходовезасъобщения.съсскривалища, галерии, наблюдателници и картечни гнезда, телени мрежи, телефони с подземни кабели - всичко направено от подръчен материал, пренесен от 9-10 км. на гръб. Бдинци с повишен дух, поради постигнатия успех в укрепяването, бяха готови за действие. И драмата почна, заедно с пукването на пролетта. На 8 срещу 9 март полка бе разместил силите си така: II и III дружини в бойната линия, като първата заемаше участъка от пътеката Битоля - Снегово и на юг около 900 кр., а другата (III) - от тук до Братиндол; I дружина бе в полкова поддръжка, a IV дружина в разпореждане на началника на дивизията. Вляво от II дружина бе 56 полк, а вдясно от III дружина - 15 пех. Ломски полк. Тази нощ бе използвана за прочистване и поправка съборените постройки през деня от неприятелската артилерия.
Зората на 9 март, студена и мразовита, обвита в гъста мъгла, се роди в трясъка на стотици снаряди, изсипали се върху позицията. Противникът почна отрано силна артилерийска от много батареи, пушечна, минна и картечна стрелба, съсредоточена върху участъка на II дружина, която непрестанна целия ден и цялата нощ срещу 10 март. С малки прекъсвания, тя продължи и другия ден, като батареите се увеличиха, а огъня им от време на време се обръщаше на барабанен, като разрушаваше вече и скривалищата. Няколко аероплана се въртяха ниско над позицията и коригира огъня на артилерията си. Така изтече целия ден, а щом се здрачи, всичко живо излезе из дупките си и независимо от непрестанния огън на противника, работата продължи през цялата нощ. Светещи ракети осветяваха цялото бойно поле.

* * *

11 март настъпи, навъсен и мрачен. Гъсти и черни облаци покриваха небето, а студен и дребен дъждец почна да вали. Непрекъсваният през цялата нощ артилерийски огън се обърна на барабанен, стрелян от всички калибри оръдия; прибавиха се и стотици тежки мини, които падаха отвесно върху скривалищата и ги разхвърлиха из въздуха - I, II и III линия окопи, както и всички места на поддръжките се биеха непрекъснато. Земята трепереше и се друсаше - нямаше педя място не поразено. Ужасният трясък оглушаваше защитниците, а на мнозина из ушите струеше кръв. Адско бучене овладя пространството - всичко се сливаше в един хаос, в който не можеше да се различи нито грохота на оръдията, нито трясъка на снарядите и мините, нито острото съскане на куршумите и лудото квачене на картечниците...земята се късаше и постилаше с огнено желязо и човешки трупове. Ротите бяха в скривалищата, останали още здрави, а наблюдателите от I и II линия, усилвани вече няколко пъти, бодърстваха и наблюдаваха из скритите си скривалища. Към 10 часа пр. пладне противникът настъпи с няколко вериги към II дружина, но бодрите защитници го отблъснаха със загуби назад. В замяна на това барабанния огън се засили още повече и само на здрач поутихна, като се обърна на ураганен, който трая до сутринта, когато се обърна пак в барабанен и посрещна зората на 12 март като трая целия ден. Противникът направи нов опит да настъпи, пак срещу II дружина, като изпрати силни вериги напред, но доблестните защитници ги отхвърлиха обратно в окопите им. Нощта премина въ тежка работа под огъня. Съмна се, настъпи 13 март. Топлите лъчи на пролетното слънце, които бързо разгонваха утринната студена омара и красивото ясно небе, тъжно се посрещнаха от изтощените физически, гладни, измръзнали и с разкъсани нерви защитници. Четвърти ден е вече от как адът бе тяхно жилище. Барабанният огън започнал отрано, към 12 часа на пладне достигна кулминационната си точка и всичко разрушаваше и убиваше. I и II линии окопи са засипани и съборени, скривалищата и галериите разбити и разхвърлени, телените мрежи разкъсани и безследно пръснати из позицията, телефонните съобщения унищожени, наблюдателите избити и затрупани. Въздухът, преситен с черния дим на експлозивите и разсеяната пръст, става непрозрачен, гъст и невъзможен за дишане и всичко живо се душеше, а големите разрушения, многото човешки жертви, писъка и охканията на ранените и затрупаните в развалините, протеклата топла и димяща кръв, пъплеща по нанадолнището на окопите, съкрушаваха духът. Към пладне от позицията на II дружина не бе останало нищо здраво, освен една част от III линия окопи (наречена "централен" ход) и малко от скривалищата до развалините на с. Снегово; но и тук мощния и унищожителен вражески огън, насочван от аеропланите му, в кратко време всичко разруши и зарови.
Пропадна резултата от гигантския труд на бдинци\ Останалите живи от тази дружина се събраха от началниците си в III линия - "централния" ход, където единствено можеха да се прикрият и от където можеше да се срещне противника. Към 1.45 часа след пладне противникът започна и преградния си огън, като образува на едно разстояние от около 150 крачки зад дружината една гъста огнена завеса. Позицията заприлича вече на горящо гнездо, опасано отвсякъде със страхотен огън! Нямаше съмнение вече, че ударът е близък. И наистина, към 2 ч. и 15 мин. след пладне барабанния огън затихна, а от неприятелските окопи като морски прилив, се надигнаха и разляха напред черни човешки маси, които стремително, като разярени вълни полетяха към окопите на дружината, като се разкъсаха на две групи - по една срещу фланговете й. По даден сигнал, нашата артилерия почна преградния си огън, обаче, това не смути нападателите; със силен бяг те се стремяха към нашите окопи, за да се прикрият там от снарядите на нашата артилерия. Уверени, че тук всичко е избито и изгорено от тяхната силна артилерия, французите летяха безспирно напред, без да подозират, че там ги чакаше смъртта.
От левия фланг на дружината внезапно затрака нервно, останала по чудо незаровена картечница от II наша линия с подпоручик Мирчо Йорданов и десният фланг на противника спря, силно разколебан. Но левият му фланг бързо напредваше и бе стигнал вече на 20-30 крачки пред окопите ни. Моментът е върховен! Кризисът голям - дъхът на противника се чувствува вече. Всичко живо се размърда из развалините на окопа, затракаха ножовете, приготвиха се бомбите. С широко разтворени и кървясали очи, със силно биещи сърца, с напрегнати нерви бдинци чакаха решителната заповед. Храбрият подпоручик Витанов, командир на 8 рота, срещу която се носеше освирепелия противник, виждайки вече последния така наблизо и получил заповед за действие, се изправя и извиква "Напред на нож!" Цялата 8 рота и част от 5 рота с поручик Милчев се хвърлиха с бойния рев върху врага, земята се друсаше от избухването на техните бомби, гъстият дим на които скри всичко в своята непрогледност. Само откъслечно се чуваше писъка и тежкото охкане на ранените от противника, а когато нашето страшно "ура" се разнесе из пространството, булото от дима се разкъса и картината бе открита. Панически бягаха французите, гонени вече от отлично действащата в момента наша артилерия, като увлякоха в позорно бягство не само по-задните вълни, но и поддръжките из окопите. Всичко в безредие бягаше към Битоля. Само строгата заповед върна в окопите контраатакуващите, за да се прикрият от почналия, с по-голяма ярост барабанен огън, насочен срещу тях. Противникът бе отстъпил и на десния си фланг, така щото там не стана нужда от контраатака. Тежки загуби понесе тази наша дружина (II), но победата бе на бдинци, котата 1248 - обекта на противника, беше далеч от него. Още по-ценна е тази победа, защото бе спечелена от шепа борци, бити непрекъснато цели 4 денонощия от барабанния огън на повече от 150 оръдия и безброй минохвъргачки и защото противникът покри бойното поле с много жертви и изразходва стотици хиляди снаряди! Но, французката покрусена гордост и измамена самоувереност трябваше да бъдат отмъстени! И започна тогава с по-голяма свирепост барабанния огън, с видимо желание да се запали, изгори и избие всичко живо, останало тук - върху разрушената позиция. До вечерта и през цялата нощ земята кипеше и гореше от масата желязо, с такава жестокост изпращано от врага. Нищо от развалините не можа да се поправи през нощта, макар че дружината бе усилена с работници от I дружина.
Тъмнина бе навред, тъмно беше и в душите на изморените бойци, които търсеха отмора в нейните дълбини. Но, не би, защото и 14 март се роди в страшен ужас - барабанния огън бе още по-силен и личеше, че числото на стрелящите батареи и тежки минохвъргачки бе увеличено с нови такива. А една 18 см. дългобойна батарея от към село Бистрица, Битолско, просто нанизваше на големите си бели снаряди останалите здрави до с. Снегово скривалища и със страшен трясък безследно ги разхвърляше из въздуха, заедно с хората. Даже пресните братски гробове на паднали бдинци не останаха незасегнати и при всяко избухване там хвърчеха високо из въздуха части от мъртвите им тела...умрелите втори път умираха! Ротите останаха без скривалище и останалите живи залегнаха зад топографическия гребен, на открито! Всички телефонни станции бяха отново разрушени, телефонистите до крак избити и разкъсани. Пълна изолираност настъпи, цялата позиция на дружината гореше в огън, неизвестността, която криеше в себе си само мъченическа смърт, измъчваше всички, но духът не отслабна. Барабанният огън продължи със същата ярост и през нощта срещу 15 март. Въпреки това, работата по възстановяване разрушенията се почна и продължи през цялата нощ. Сега не се работеше вече за пресъздаване на някаква позиция, а всяка група работеше за себе си окопчета и скривалища, които на другия ден ще бъдат отново разрушени до неузнаваемост.
Цялата позиция гореше в огън. Тъмнината над нея се раздираше и гонеше от гъстите червено-жълти пламъци от експлозиите на стотици ядра, които търсеха жертвите си из тази страхотна феерия, обгърнала цялото бойно поле. Тежко се изнизваше нощта; зората бавно я изместваше и откриваше раждането на новия ден -15 март, комуто предава кървавото наследство на разрушената позиция. Това бе шестия ден от жестоката борба. И днес противникът продължи барабанния си огън, а между това, опита щастието си в едно масово настъпление към бдинци, но биде жестоко наказан и отхвърлен. За това пък нищо не остана от огъня му.
Срещу 16-и март в 1А часа през нощта по силното настояване на командира на многопострадалата II дружина, остатъците й бяха сменени с I дружина и отдръпнати назад на мястото на поддръжките за преустройване и почивка. Но това не бе за дълго време: към 4 ч. след пладне дружината бе извикана напред за контраатака на французите, които бяха успели да прекъснат бойната линия на I дружина и да навлязат в окопите й. Дружината, поведена от своя командир, разчленена на групички, се вдигна и бързо премина без загуби пространството, което я делеше от щаба на полка и което бе под страшния огън на французката дългобойна 18 см батария при с. Бистрица, Битолско. Събрана зад скалите при щаба на полка, тя бе насочена от командира на полка напред, но едва излязла на предния склон на върха "Кероманица", тя бе спряна от барабанния огън на противника, стрелян сега от повече от 250 разнокалибрени оръдия. Тя залегна на открито. Времето застудя и снегът почна да вали така гъсто на големи парцали, щото образуваше една плътна завеса, която пречеше на наблюдението. Скоро настъпи и нощта, а барабанния огън не престана. Снегът отрупваше войниците и студът почна да се чувствува. Командирът на дружината получава към 11 ч. през нощта по телефона заповед от командира на полка: "Утре - 17 март с цялата дружина и остатъците от I дружина, които да се намерят (!) и устроят в 3 роти още през нощта или всичко с 7 роти да продължи контраатаката. Начало в 5 часа сутринта, към който час нашата артилерия ще я подпомогне с барабанен огън."
До определения час, след големи усилия през цялата нощ, всичко бе готово за действие и чакаше само заповед или сигнала за почване. Обаче, артилерията мълчеше. Тя не откри и по-нататък огън, защото нямала снаряди. Контраатаката се поведе от командира на дружината из гъстопадналата мъгла, но щом се стигна дерето, което ни делеше от врага или 200 кр. до него, силен артилерийски, минен, пушечен и картечен огън запали земята и спря ротите, които залегнаха върху снега, който не преставаше да вали. Криза страшна настъпи! Така близко до противника, под силния му и верен огън, без поддръжка и без подкрепа на артилерията... Снегът почервеня от кръв... Щабът на полка с командира слиза долу при ротите, но с нищо не можеше да се помогне. Една дружина от 55-и п. полк бе изпратена в подкрепа, но тя бе насочена вляво, за да заеме празния промеждутък, образувал се между Бдинци и 56-и п. полк. Обаче, за нещастие тази дружина, попаднала под ужасния огън, не издържа и се пръсна, а по-голямата й част бе пленена от французите. Възползвани от останалото незаето празно пространство, французите обхождат левия фланг на бдинци, принудени вече да се отдръпнат назад. Макар с тежки жертви, бдинци пак издържаха силния вражески натиск и спряха пред в. "Керомашница", където се и задържаха. Французите, изморени от упорството на Бдинци, които също им причиниха големи загуби, спряха своето настъпление и к. 1248 остана не в тяхно владение. Това бе голяма победа, но струваше на бдинци много скъпо: от цели три дружини (I, II и III) останаха в строя около 386 войници с няколко офицери. Само II дружина загуби 89% от офицерите. Това бяха и най-кръвопролитните боеве на бдинци през цялата война, но резултатът им спечели и най-голямата слава за тях.
На 18 март след пладне те бяха сменени от други части и оттеглени назад за почивка.
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...