Jump to content

3.6. ПРИ ЕЗЕРОТО ТАХИНО


Recommended Posts

3.6. ПРИ ЕЗЕРОТО ТАХИНО

(Подвиг)

Красива бе зората на 25 септемврий 1916 г. Слънцето, като грамаден кървавочервен диск се измъкваше бавно зад хоризонта и когато се издигна над него, сноп от лъчи позлатиха гладката повърхност на ленива и мътна тук Струма, а други - заиграха из китните и росни върхове и гъстия камъш и ги посребриха. Адски трясък раздруса земята и поздрави раждането на новия ден. Много противникови оръдия от разни калибри обсипаха мястото на заставите на II дружина от Бдинци, със стотици смъртоносни ядра. Огънят бе ураганен, а от време навреме се обръщаше на барабанен, с прекъсване. Ниско хвърчащ аероплан управляваше стрелбата им. Не бе по-слаба канонадата и вдясно по разположението на полка. Гъстият и висок камъш пречеше на непосредственото наблюдение, а връзката в тази блатиста и опасна местност бе слаба и ненадеждна, поради липсата на технически средства и силно разтегнатото разположение на частите в дадения не по силите им участък.
Към 6 часа сутринта срещу село Кара-Орман (Серско), разположено на северозападния бряг на езерото, след артилерийска подготовка, вражески пехотни части преминаха реката и прикрити от огнения валяк на своята артилерия, бързо настъпиха в тая посока, но изненадани от буйния огън на храбрата 5 рота на поручик Милчев Г.. окопана и добре маскирана в окрайнината на селото, бързо отстъпиха под закрилата на преградния си артилерийски огън и се скриха в окопите си. Обаче, по-на запад, по брода "Фитоки" незабелязано из гъстия камъш преминават други части и скрито се насочват и примъкват към за ставата от I взвод на 6 рота, която бе добре окопана южно от с. Ени-Махле. Скрита в блиндирания си окоп, тази застава мъчително изживяваше, в момента тежките и дълги минути на вражеския артилерийски огън, който бе запалил земята около нея и тя не виждаше наближаващата я смъртна опасност.
Когато към 12 часа на пладне артилерийският огън се пренесе оттук, то на около 150-200 крачки пред окопа и фланговете му неочаквано изпъкват, като изпод земята, две роти шотландци, с шарените пред тях бомбиери, подържани от огъня на осем картечница, разположени вдясно и почти в тила ни взвода.
И почва се борба страшна и неравна, борба на 1 срещу 8. Първата линия от бомбиерите на противника със силен бяг се пръска пред окопа, обхваща фланговете му и хвърля бомбите си от три страни срещу него. Зад тия други вълни ги застигат, хвърлял бомбите си и лягат на земята. Така безспирно се гонят вълните, настигат се, хвърлят бомбите си и пак лягат на земята, докато дохождат близо до окопа, огнената линия на когото е още мъртва, защото силен пушечен, картечен и бомбен огън обсипа защитниците - никой глава не може да повдигне. Това окуражава противника, но той е смъртно изненадан, защото когато се вдига и полита със зверски рев напред, защитниците го посрещат с бомбите си, които експлодират със страшен пукот, а пламъците им се увиват между редовете му и ги разредяват още по-силно.
Отново вълна след вълна се настигат и с адски трясък се изсипват бомбите върху оределите вече защитници. Картечници нервно квачат почти зад гърба им, но духът им не отпада и когато ехото на страшното българско "ура" се размесва с адския шум на горещия неравен бой, пробивайки си път с ножа, храбреците заемат втория си окоп на 50-60 крачки назад и оттам почват пак борбата.
Смутени и разсърдени от това спокойно измъкване, англичаните с още по-голяма ярост се нахвърлят от всички страни върху тях, но също тъй по-яростно бидоха отхвърлени с нож от малко останалите здрави герои, подпомагани с огън от тежко ранените си другари. Противникът е бесен и отново налита, сключва обръча в кръг и запалва с огъня си окопа, но нови бомби, излитащи от там го спират и държат на място. Огнена лава от олово и желязо безспирно пълзи по окопа, но корав е бдинецът, той зле отмъщава. Нови дивашки викове: "Предайте се диваци! Защо още се биете? Ще ви унищожим!" - на вълни се носеха на развален български език и достигаха до ушите на защитниците. И ето, развръзката настъпва! Слабите вече остатъци от взвода, поведени от смелия си началник офиц. кандидат Коста Николов (архитект от Видин) се вдигат и на нож с победния вик "ура" се понасят назад, разкъсват обръча и пак спокойно отстъпват и заемат синура на селското гробище, на около 200 крачки от кървавия окоп. Оттук непрекъснатия огън спира англичаните и те уморени от този 8 часов жесток бой, бързо отстъпват зад река Струма, а Бдинци, получили вече подкрепление, се окопават бързо и преустройват за нова борба.
Гробно затишие, нарушавано слабо от стенанията на последните въздишки на умиращите, почна да се настанява върху бойното поле, а вечерният здрач прогони страшния ден. Нощта бавно простря черния си мрак и обви в него, като в голямо траурно знаме, кървавата картина, оставена й на попечение от огнената буря... там лежаха между многото убити врагове и петдесет потънали в кръвта си трупове на героичния взвод, останал само с 14 души живи.
Подвигът бе добре оценен. Всички бяха наградени с кръст за храброст, а офиц. кандидат К. Николов с кръста за храброст I степен и повишен в чин подпоручик за бойни отличия.
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...