Jump to content

3.7. В ПАЗВИТЕ НА МЪГЛАТА


Recommended Posts

3.7. В ПАЗВИТЕ НА МЪГЛАТА

В красиво, ясно и слънчево утро се роди денят 19-и юлий 1918 г. Но при все това пустинна глухота и гробно мъртвило царяха върху позицията, под земята на която се чуваха тъпо само ударите на стоманените длета, които дълбаеха скалите и разтваряха каменистите й недра.
Къпейки се в топлика на изгряващото слънце, дремливо стърчеха изправени като два исполина един срещу други само на 150 крачки една от друга двете скали: "Французката" - висока и плътна, непреодолима преграда, препречена върху седловината предовенчаната с много окопи и гъста телена мрежа "Калугерица" (к. 2320) и "Нашата скала" - малка, но силна твърдина пред в. "Буджойт" - върху същата седловина, която бе като съединителен мост между двете неприятелски позиции. Обливани щедро от блясъка на слънчевите лъчи, чупещи се в утринната роса, която се бистреше по студения още тел на гъстите телени мрежи, последните приличаха на сребърна паяжина, обтегната между двете скали, а издълбаните им бойници светеха като прозорчета на някакви старинни бойни кули. Слънцето бавно и лениво се издигаше над хоризонта и обилно ръсеше земята с летния си топлик, а когато се издигна до най-високата си точка, почна силно да припича. Тежка мараня постепенно се разливаше по позицията, а сгорещеният въздух трептеше и се увиваше около голите скали, плътните и студени тела на които обвиваше с огъня си. Гората спря своя шепот и спотаи дишането си, а листата и се помрачиха, свиха и увиснаха от страшния пек. Злокобното затишие легна още по-тежко върху горящата земя, а цялата природа, подтисната от него, като че заспа. Само изостанали някъде птичета уплашено прехвръкваха, лепяха се по скалите и бързо потъваха в черните им дупки и пукнатини.
Пладне прехвърляше и когато слънцето се наведе на запад, внезапно задуха тънък планински вятър, а тихата огледална повърхност на Преспанското езеро се набръчка и раздвижи. Високо в синьото небе черно облаче заплува над езерото, а сянката му като грамадно мътно петно падаше и се размазваше върху сиво-зеленикавите му водни браздички. Далече някъде се чуваше глухото буботене на гръмотевици, а ехото му се сливаше тук с шума на гората.
Небето почна да затъмнява и малкото облаче, обърнало се вече в гъста черна маса, застрашително надвисна ниско над "Баба" планина и скалистите й и непристъпни разклонения - смрачи се, като че черната нощ нагази върху позицията на полка. Вятърът се засили, а писъкът му разби тежкото мъртвило. Тъжната песен на бухала, разнесена нейде из скалите, се размеси с вятъра, разля се из долините и замря далече в дълбочините им.
Внезапно страшна светкавица проряза черното небе, оглушително процепи въздуха, спусна се в ослепителен зиг-заг, с адски трясък се плъзна по високото чело на "Перистер" (к. 2610) и се загуби. Земята се друсна, вятърът за миг спря своята песен и се ослуша, а заедно с това още по-страшен подземен гръм избухна - разтвори земята, разцепи скалите и изхвърли из недрата им черен облак от дим, из който се гонеха и преплитаха високи тъмночервени пламъци. Това бе един от складовете с бойни припаси, изровен тук с кървави усилия и скрит дълбоко в основите на скалите, а така лесно намерен от разрушителната светкавица...
Сигналът е даден: бясна планинска буря се разрази върху позицията. Вятърът завилня лудо и с бесен рев се вмъкваше в гората, извиваше вековни явори и елхи, биеше клоните им от земята, чупеше и кършеше ги из корен и лудо катурваше из нанадолнищата. С писък и вой излизаше оттам, нападаше с ярост скалите, увиваше се с рев около тях, провираше се из пролуки и пещери, заливаше каменните масиви и ги прескачаше; повличаше се из поляните, ровеше там и раздухваше високи стълбове от пясък и прах, издигаше се високо и най-после тежко се тръшкаше върху гърба на планината и къртеше блокове от скалите...
Едри капки дъжд, размесени с големи зърна градушка закапаха и заплющяха като куршуми по каменистата снага на планината. Подгониха се светкавици чести и с трясък заскачаха от скала на скала, разтягаха ослепително огнените си стрели, късаха черния мрак и се забиваха в скалите и земята. Проливен дъжд почна, а гъстите му струи, разлюлявани от свирепия вятър, размесваха водите си и като из ведро ги изливаха, къпеха скалите, миеха шумата на гората. Пороища мътни се спуснаха към планинските дерета и влачейки с гръм и трясък камъни, дървета, пясък и чакъл, прегазваха окопи, пълнеха скривалища, отвличаха телени мрежи, отнасяха и живи хора.
Беснееше стихията, ревяха долини и пещери, пищяха гори и храсталаци, трещяха светкавици и режеха тъмнината, небето гореше, хоризонтът трептеше в синьо-червени огньове. Адът се настани върху земята.

* * *

Върху позицията на двете страни нищо живо, всичко бе се скрило от страшния ураган; но от време на време откъслечно се носеха из вятъра остри човешки викове - белег, че и там борбата със стихията е в разгара си. Само от в. "Буджойт", тласкани от вятъра, гонени от светкавиците, обливани безмилостно от дъжда, малки групички от хора се смъкват надолу по посока на французкия пост, който пазеше "тяхната" скала. Това бяха храбреците от нападателната група на доблестния и смел подпоручик Матев, които в страхотията на бясната буря отиваха със себеотрицание да изпълнят дълга си. Опасната вражеска "скала" естествено силна, добре укрепена и затворена в гъсти телени мрежи, будно пазена от силно укрепени постове и огъня на артилерията й, бе непристъпна и неуязвима в друго време.
Малко на брой - само 11 човека, но силни по дух и воля, те влязоха в борба непосилна и опасна със стихията. Това бяха свръхчовеци, прилични сега на сенки, които стихията ту блъскаше и събаряше, ту дигаше и понасяше напред, ту залепваше в скалите и прехвърляше пред тях, ту пръсваше и пак събираше и най-после хвърляше в бездните между скали и блокове, където яростни пороища с бесен рев се смъкваха и обливаха с вода, пясък и камъни морните им тела. Светкавици чести, с ослепителен блясък и остър трясък кръстосваха огнените си стрели над тях, лъкатушеха и раздираха черния мрак на нощта. Осветявани мигновено в тази страшна феерия, ту приличаха на призраци, тласкани от някаква неземна сила все напред и напред.
Близко е вече французкия пост, но бурята е прогонила защитниците му, а блясъкът на светкавиците откриваше самотността и пустотата му. Смелата група бързо преминава през него и се спуща в дълбокото дере на р. Перистер, южно от скалата и далече от телените й мрежи, за да намери там - във вражеското разположение убежище от вилнеещата буря и скривалище сигурно от силния противник. Тук, треперещи от студ и мокрота, свити зад камъните, храбреците почиват и събират сили за тежката си задача. Нощта напредва - близо сред нощ е; бурята е утихнала и само далечното буботене на гръмотевиците и клокоченето на буйните планински потоци държат буден спомена за нея.
Вятърът престана; затишието отново се въдворява върху позицията, а гъста и непрогледна мъгла се повлича, пропълзява из низините и сгъстява още повече черния мрак на нощта. След малка почивка групата напуща дерето на р. Перистер запъплюва из стръмнината на север, за да излезе близо до седловината, пътека, която водеше от "Калугерица" за "французката" скала. Само по тази пътека бе възможно движението и ежедневно на здрач тук слизаха отгоре вражески войници, носещи храна, топла борба и др. материали на защитниците там; а след това по същия път се връщаха назад. Към тази пътека отиваха нападателите, за да застанат в засада и причакат вражеските войници, които с внезапен удар да заловят в плен. Предприятието бе колкото съблазнително, толкова и опасно, защото там ще бъдат в средата между неприятелските "Калугерица" и "Скалата", а при това ще трябва да престоят тук цяло денонощие. Всяка непредпазливост би била жестоко наказан от цялото унищожение на групата - било от огъня на противника, било от нападението му от две страни. Най-после след тежки усилия цялата група пристига до желаното място, посрещната от зората на новия ден (20-и юний), която разредява мъглата и се прикрива из камънаците.
Кризисът настъпва: смелчаците са тук, на около 200 крачки зад скалата, а около 300 крачки пред главната вражеска позиция. Явно е, че всяко неразумно действие, всяко лишно движение, всеки шум би ги изправил пред опасна изненада. Скрити в мокрите пазви на мъглата, гладни и мокри до кости, те мъчително изживяват тежките часове на суровия ден, в очакване решителната минута, в която съдбата ще ги изправи срещу врага. Макар и бавно, тази минута се приближава, и към 8 часа вечерта слухът им долавя шум на човешки стъпки, идещи от "Калугерица", а не след много време и светлината на цигари пробива тъмнината. Това бяха французки войници, които все така безпечно, защото са в бойното си разположение, весели и с високи разговори, слизаха от "Калугерица" и отнасяха разни материали и в няколко баки топла чорба за защитниците на скалата. Нападателите пропълзяват тихо по-близко до пътеката, проверяват ножовете, приготвят бомбите, за всеки случай, прорязват кабела, който съединява скалата с главната позиция и скрити в тъмнината на нощта, приклякват до самата пътека. Готови за борба, със затаен дъх и силно вълнение те изживяват последната минута, която ги дели от богатия лов. Още миг и французите се подравняват в тях - време за губене няма вече... знакът е подаден от началника, чиито силует се откроява в тъмнината. Всички скокват и без шум се нахвърлят върху противника, който смъртно уплашен надава страшен вик и почва с ярост да се защищава с баки, кирки, лопати и пр. Борбата се разгорещя ва и тогава ножа влиза в ролята си. Но когато французите забелязват блясъка му и изпитват неговото острие, пръскат се със зверски писък към дерето на р. Червена.
Нападателите грабват двама ранени французи и се спущат по обратен път за позицията на полка, където пристигат след тежка умора, заедно с пленниците си, от които единият е смъртно ранен в главата и носен на ръце, в агония, а другият бе с тежка рана в едната ръка. Всички герои са здрави и бодри, а ранените се превързаха и изпратиха в болниците назад.
Страшна тревога се вдигна в неприятелското разположение, а защитниците на "французката скала" в паническо бягство я напуснаха, като оставиха там всичкото си имущество, което бе прибрано на следната вечер от нашата 4 рота, която настъпи под командата на ротния си командир капитан Пантев и прибра от там много одеала, сламеници, кабел за телефони, няколко комплекта ски и други материали.
Така бляскаво и с безподобно себеотрицание бе извършен този подвиг от шепа герои и то всред неприятелското разположение.
Резултатът бе ценен: събраха се положителни сведения от пленниците, а "французката скала" бе напусната завинаги. Още по-ценен бе подвигът, защото се извърши без жертви от групата.
Всички герои бяха наградени със съответните награди.
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...