Jump to content

3.8. МЕЧКАТА В КАПАНА


Recommended Posts

3.8. МЕЧКАТА В КАПАНА

Студен и мразовит бе 4 януарий 1918 г. Термометърът показваше 24 градуса под нулата. Дебел сняг покриваше земята, а повърхността му, със замръзналата си ледена покривка, блещеше като огледало под ясното небе. Денят мина "спокойно" под редкия артилерийски огън на противника. Много студено време, дебелия сняг, който достигаше на много места до 3-4 метра и пълното спокойствие, което владееше върху позицията на противника, изключваха вероятността за по-сериозни действия през деня. Наблюдението бе непрекъснато, а часовите, наблюдателите и дежурните части се сменяваха по-често за огрев в жилищните подземия. Но в планините времето е непостоянно. С настъпването на вечерния здрач, внезапно силен снежен ураган се разрази и връхлетя върху "Баба планина", Перистера и другите й разклонения, нагази из позицията и със страшен рев и писък почна да мете окопите и да ги отрупва със сняг и блокове от лед, откъртени от скалите и носени като перушина из въздуха. Зарева планината, запищяха скали и дрипави зъбери, загърмяха дълбоките й черни усои, а от дълбочините им някъде, се носеше и размесваше с адския трясък ехото от отчаяния рев на гладни глутници от изплашени диви зверове - мечки и вълци. Като че някакви потайни сили, откачили се от ада, излизаха над земята и гръмовно вливаха своята мощ в силата на стихията, която с ярост беснееше, раздрусваше земята, цепеше скалите и всичко срещнато ядовито хвърляше в дълбоките дерета и затрупваше с дебел сняг. Окопи, скривалища, телени мрежи - всичко бе обезличено, а от "Средорога" (к. 2127) отнесе живи четирима часови, останките на които се намериха едва през пролетта, когато снеговете се стопиха... Тук бе 3 рота от полка, на която един от наблюдателите не успял да избяга от бурята, остава в наблюдателницата си, построена близо до телената мрежа и се скрива в скривалището й, от където, макар и близко могъл да наблюдава през незасипания още отвор. Телефонът е запазен и той се обажда в ротата си. Облечен добре - в дълъг кожух, обут в топли обувки, студът не го плаши, но страшната самотност в тази бурна нощ е вледенила сърцето му. С тежка мъка изживява часовете на нощта, а последната е вечност. Скривалището е затрупано, отворът за наблюдение запушен, черния мрак се сгъстява около него и умората му надвива. Главата му натегва, клепачите отслабват и се затварят, съзнанието му се замъглява, сладка и опасна дрямка го мами. Леко е на душата му... радостно той се носи из родни полета, обиколен от скъпи образи на мили свои. Студена струя, бясно втурнала се през окопа на скривалището, връхлетява върху него, раздрусва отпуснатата на гърдите му глава и обсипва челото му със снежния си прашец... Ураганът е на затихване, но ревът на дивите зверове пробужда нощта... Наблюдателят се размърдва и в полусънно състояние прави усилие с лопатката си да пробие снега в отвора на наблюдателницата. Смутен от неуспеха си, той се хвърля върху снега, натрупан пред входа в самия окоп. След голяма мъка пробива дебелината му и излиза на повърхността, ляга на корема си и почва наблюдението.
Телената мрежа, която е на около 50 крачки пред него, е затрупана и почти заравнена от снега, а право пред него, върху нея се откроявали в нощната здрачина две тъмносиви кълба, прилични на два валяка търкалящи се из снега, в самата мрежа. Но снегът е още мек и валяците ту затъвали и се губели, ти излизали отгоре и се дърпали напред, но все там... Силен рев се разнася из затишието, настъпило след бурята, а облак от снежен прах обвиват валяците... Ясно става вече за самотния наблюдател, че това са две големи мечки, гонени и докарани тук от стихията и попаднали в телената мрежа, като в капан. Смъртен страх пробива, като мълния сърцето му при тази явна опасност. Призракът на смъртта заиграва пред него... Той трепва, но скоро се опомня. Миг още и отекват над снежната земя няколко отмерени гърмежи. Наблюдателят, готов за нова стрелба, търси резултата от тях.
Утринната зора на новия ден едва разредява непрозрачността на тази тежка тъмносива нощ и отзад из хода за съобщения, водещ към наблюдателя, борещи се с дебелия сняг, няколко войници от ротата успяват да достигнат до него. А напред, в телената мрежа единия от опасните зверове се търкаля и разхвърля снега, като с лопата, а другия - откъснал се от телената мрежа, с отчаян рев, по обратен път се спуска в близкото дере, гдето се загубва.
Бързо, на предпазливо, войниците се спускат към телената мрежа и в голям кървав кръг намират мечката мъртва. С голям труд и бавно последната, влачена из снега, бива отнесена в ротата, където кожата й бива одрана, а месото очистено. На тежест около 80 кг и с подкожна сланина около 10 см, дивият звяр бе предаден на ротните готвачи, които за пръв път в живота си трябваше да приготвят храната за другия ден от него. Добре изкиснато, отлично сготвено, месото се изяжда с голямо задоволство от войниците.
Наблюдателят от 3-а рота Д. Якимов, за неговата издръжливост, твърдост и безстрашие в тази страшна нощ и за смелостта му да влезе сам в борба с опасните зверове, бе съответно награден.
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...