Jump to content

3.9. ЛОВ НА МЕЧКИ


Recommended Posts

3.9. ЛОВ НА МЕЧКИ

Голяма мечка стръвница вилнееше по шосето Битоля - Охрид, зад полка, който бе на позицията си на "Перистер". Див звяр, който бе задал страх на населението, а нам правеше големи пакости, като умъртвяваше добитъка ни и лишаваше частите от това слабо, но единствено подвозно средство, па даже нападаше и живи хора. Ежедневно мълвата носеше все по-тревожни новини за нея, особено от като се намериха останките на непознат германски войник, пътувал по това шосе. Необходимост неотложна стана убиването на кръвожадната пакостница. Но за това трябваше да се организира една група от смели борци - охотници, защото борбата с опасния звяр не бе лесна. Охотници имаше много, а войниците от 3-а рота, които бяха вкусили вече от мечешкото месо по-рано, желаеха всички да отидат. Работа за всички нямаше и за това избраха от тая рота само 6 души смелчаци, които набързо се снабдиха с всичко необходимо за 7 дни.
Третият ден е от тръгването на смелата група в тази тежка експедиция. Стихийната снежна виелица, завилняла още от първия ден на излизането й от полка, не бе престанала и с ярост постилаше земята с дебел сняг, под който всички пътища и пътеки се скриваха безследно. Разстоянието, което бе изминала групата в тия два дни едва бе около 9 км, но тя не спира, а продължава борбата със стихията и напредва още около 3 км в западна посока. Пресекла вече шосето в Битоля - Ресен тя навлиза в опасната зона и с големи предпазвания на здрач спира се и се устройва на една обширна поляна всред голяма девствена гора, където човешки крак не е стъпвал; тук ще бъде нейния стан. Част от групата построява набързо една колиба, а другата - донася големи купища дърва, образува клада и я подпалва, след което всички обграждат със снежен насип мястото си и построяват една висока наблюдателница до колибата. В скоро време огънят се разгорява и изхвърля високи червено жълти големи пламъци, които осветляват добре близката околност; смелчаците сядат близо до огъня на сладка вечеря. Наблюдателят е на поста си, а останалите в приятни разговори и с димящи лулички се препичат около огъня и поддържат големи пламъци; те не се боят от изненада, защото и мечката се плаши от огъня. Бурята отдавна е затихнала и те се отдават по смени на почивка.
Цели три денонощия тук те изживяват тежкото време на едно мъчително и празно очакване и най-после на четвъртия ден, последен от дадения им срок, наблюдателят забелязва някакво движение из гъстата гора, а шумът и трясъкът от чупене сухи дърва достига до слуха на всички. Нямало е вече съмнение, че това е звярът, който случайно или по миризмата на човека се е насочил право на група. Със силно вълнение, че най-после ще изпълнят задачата си, а от друга страна - от безпокойствието от близката опасност и неизвестността за изхода на борбата, групата заема позиция и зачаква още по-мъчително. Не след много време страшния рев на дивия звяр, който издава присъствието му само около 100 кр. вътре в гората, се размесва с трясъка на чупените дървета, изпълва гората с едно гръмовно бучение, разнася се далече и губи над нея. Затреперват по-слабо нервните и почват безредна и ранна стрелба. Сигналът вече е подаден, борбата почва и може да вземе трагичен край, ако всички бъдат овладени от безпокойствието на избързалите вече стрелци. Звярът е вече пред гората и кръвта, която тече върху снега, ясно се вижда. Ожесточен и разярен от раняването му, той се изправя на задните си крака и бясно се хвърля върху мястото на стрелбата, с отворена паст, в която се белеят здравите му зъби. Стрелбата не стихва, но той напредва. Страшният момент настъпва. Стрелбата е вече на упор. а мечката с кървава пяна в уста и с безспирен рев се хвърля върху снежния насип, към стрелците. Отровният й дъх залива лицата им, но никой не мърда от мястото си, а когато смъртта с радост замахва черното си крило над тях, ред. Иван Стойков изпраща спокойно първия си куршум право в сърцето на звяра и той се катурва под насипа, където в ужасна борба със смъртта най-после издъхва.
Върху скърпената набързо примитивно шейна звярът е натоварен и довлечен в полка от групата мечкоборци, където бяха посрещнати с музика и голямо веселие от полковите поддръжки.
Одрана, тази мечка даде чисто тегло над 150 кг с подкожна сланина над 12 см.
Месото й се раздаде на желаещите роти за вкусна храна.
Смелчаците бяха съответно наградени, а опасността в тила напълно премахната.
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...