Jump to content

III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО


Recommended Posts

III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ

Лазар Михайлов Котев

София, Лазар М. Котев, 1939.112 с.

ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО

Скъпо е Отечеството за човека.
В него той за пръв път е бил озарен от животворните слънчеви лъчи, изпитал е горещата майчина любов и нежните майчини целувки и милувки; в него, заобиколен от най-близките на сърцето си хора, той е бил гален и милван, бил е предмет на общо внимание и нежни грижи и е плувал в доволство, щастие и блаженство.
В отечеството си човек е прекарал най-щастливите си дни, най- крехката си възраст - детинството, когато безгрижен и невинен като ангел, свободен и волен като птичка, радостен и щастлив, той е припкал неуморно и ненаситно по цял ден с милите си другарчета, прелитал е като пеперудка от едно място на друго, любувал се е на чудно красивата природа, и всичко туй е омайвало и пленявало впечатлителната му детска душа.
В отечеството си той посрещнал вълшебната пролет с пременената в дивна зеленина и пленителна пъстрота природа, с белоснежното кокиче, златния минзухар, буйния кукуряк, нежния синчец и сладкото чуруликане на славея, и всичко това го е пренасяло благоговейно към небето и го е карало да благославя неволно великия творец, създателят на тази райска родна земя.
Да, свидна е за човека родната земя! В нея той е прекарвал златното си детинство; всеки храст, всяка могилка, долчинка, горичка, полянка, крият в себе си мили и скъпи спомени за него - спомени, врязани дълбоко в крехката му душа и нежното му сърце. Тия спомени няма да се заличат никога; те го привличат и привързват с непреодолима сила към свещената родна земя, към незабравимото бащино огнище. Наистина, може ли човек да забрави милия майчин образ и образа на близките до сърцето му същества? Те са завладели цялата му душа, не се отделят от нея, стоплят сърцето му и го крепят, насърчават и утешават в дни на премеждия, несполуки и нещастия, в дни на изпитани, скърби и неволи.
Скъпо е Отечеството ни и затова, че то пази грижливо спечелената ни с потоци кърви сладка свобода и закриля бащински правата, честта, имота, живота и интересите ни.
Мило е Отечеството ни още и затуй, че то пази свето родния ни език, прадядовската ни света православна вяра; че завардва чисти и непокътнати народните ни предания, нрави и обичаи и пази свето в себе си скъпия спомен за славното минало и сладката надежда за великото бъдеще на народа ни.
Скъпа и незабравима е родната ни земя още и затова, че ни е завещана като ценно наследство от миналите поколения; че крие в недрата си свещения прах и скъпите останки на славните ни и велики деди и прадеди, че над нея се носят сенките и духовете на народните ни герои, светци и мъченици, които ни ободряват, утешават и закрилят от тежки беди и зли премеждия и ни сочат бляскавия път към щастието и величието на народа ни.
Мила ни е нашата земя, защото в нея е гърмяла славата на българското име; тя е била свидетел на скърбите и радостите, на щастието и нещастието, на величието и подема, преживени от народа ни; защото тя е оросена и напоена със скъпата кръв на юначните ни прадеди и защото, най-после, тя пази в себе си скъпите за всяко българско сърце велики народни блянове и надежди, заветни мечти и идеали - за слава на бъднина, за велика и целокупна България!
Скъпо е Отечеството ни най-после и затова, че ние самите сме част от него, откъснати сме от неговото сърце, фиданки сме от същия дънер; защото в него са вложени сърцето, душата и цялото ни същество и с него ни свързват хиляди най-тесни невидими и неразривни връзки.
Най-силно се чувствува влечението и привързаността към Отечеството, когато човек се намира далеч от него - в чужбина. Каква мъка, какъв копнеж се явява у него да се завърне по-скоро в нея! Какво щастие и неописуема радост изпитва той, като чуе случайно да се говори родния му език, или срещне някой свой съотечественик? Това го знае всеки, който е имал случай да се откъсне, макар и за малко, от бащиното си огнище, от милата си татковина и е бил принуден да живее в чужбина.
Моята бащиния
Мойта бащиния мила
Е при Стара планина;
Все за нея аз милея
В тази чуждата страна.
За да се пак завърна там,
Съм готов живот да дам.
Ах, колко си ти драг за мен
О, земен рай, рай най-блажен!
Ах, дали ще пак да видя
Дунава тих и засмян,
И високи, горделиви
С вечен сняг покрит Балкан.
В блаженство бих потънал цял,
И нищо веч не бих желал.
Ах, колко си ти драг за мен,
О, земен рай, рай най-блажен!
Щом е толкова скъпо Отечеството ни, света длъжност ни се налага да го обичаме от все сърце и душа, да му служим честно и предано и да работим с всичките си сили и средства за неговото преуспяване, благоденствие и величие.
Да обича човек Отечеството си и да му служи, е все едно да обича себе си и да служи на себе си; да защищава отечествените интереси, значи, да защищава своите собствени интереси, защото интересите на Отечеството са неразривно свързани с тези на неговите поданици, на неговите синове; неговото преуспяване, благоденствие и щастие е и тяхно щастие, и напротив, когато го сполетят нещастия, бедствия и злочестини, когато то изгуби чуждо иго, под черно робство, същата участ ще сполети и неговите синове, и те ще изгубят честта, имота и най-скъпото от всичко - свободата си, и ще заживеят злочест и позорен живот под чуждо иго. Петвековното ни робство под турците е най-красноречив пример в това отношение,пример известен и на децата у нас. Това трябва да ни накара да възлюбим Родината си страстно и да я пазим като зеницата на очите си.
Както е известно, нашето Отечество е било някога велико и силно царство, с граници до трите морета: Черно, Бяло и Адриатическо и до Карпатските планини; а днес то е разпокъсано и се намира в тежко положение: около една трета от него пъшка още под чуждия хомот. И ние, ако сме истински българи и достойни синове на своето Отечество, ако милеем за общонародните ни интереси и идеали, свещен дълг ни се налага да се притечем на помощ на поробените ни братя. И не трябва пред нищо да се спираме, догдето не постигнем напълно общонародния ни идеал - обединена и целокупна България - и догде не й възвърнем древната слава и величие!
И тъй, велика добродетел е да обича човек Отечеството си, Татковината си! Свето нещо е да се жертва за Родината си! Сладка е за човека подобна жертва. Няма по-велика и по-света длъжност за него тук на земята от дълга да обича Отечеството си пламенно и да му служи честно и предано.
Голяма и незабравима е славата на тези велики родолюбци, които са презрели дом, жена, деца, спокойствие, здраве, имот, живот и всичко най-мило и най-скъпо за тях, за да служат на народа си, като са сложили най-после и живота си пред народния олтар за величието и славата на Отечеството си. Благодарното и признателно отечество и потомство няма да забравят никога подобни свои скъпи синове: техните имена и славни дела ще бъдат написани със златни букви ви историята, ще се предават, като свещен завет от поколение на поколение, от род в род на вечни времена; паметници ще красят техните свети гробове за пример и назидание на бъдещите поколения; хвалебни песни и стихове ще им сплетат народните певци и поети за великите им дела и славни подвизи; неувяхваща слава и лаврови венци ще красят безсмъртните им имена; а великите им души ще намерят заслужената си награда горе на небето.
Щастлива е нашата земя, че е родила и откърмила много такива родолюбци, много достойни синове, с които тя заслужено се гордее. На кого не са известни славните имена и светлите образи на великите апостоли и борци за скъпата ни свобода: Левски, Хр. Ботев, Любен Каравелов, Раковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Бенковски и много други? Знаят ги тях и в най-затънтените колиби; известни са те и на децата у нас. Тези велики българи са обичали родната си земя до себезабрава; отрекли се от себе си, те се предали всецяло да работят за благото на злочестото си поробено Отечество, за което сложиха най-после и костите си. Те запалиха искрата на свободата в народа ни; събудиха го от петвековния мъртвешки сън и му пошепнаха сладките думи: "Свобода и човешки правдини." Тези думи подействуваха чародейно; те разпалиха сърцата, раздвижиха духовете, разбудиха съзнанието, окрилиха надеждите, вдъхнаха в народа чувство на народна гордост, на безгранична самоувереност и възбудиха непреодолимо желание за независим живот; а всичко това предизвика доста паметните бунтове и въстания, които потопиха земята ни в кърви, обърнаха вниманието на целия свят и накараха нашата освободителка Русия да ни подаде мощната си братска десница и да ни освободи от робството.
А можем ли да забравим хилядите герои от последните ни освободителни войни, които с дивните си подвизи смаяха света и отрупаха българското име с нова слава и неувяхващи лаври, като го увенчаха с безсмъртните имена: Шипка, Сливница, Селиолу, Люле-Бургас, Бунар- Хисар, Булаир, Одрин, Тутракан, Дойран и много други? Те извършиха чутовни подвизи: превзеха с открити гърди две непристъпни крепости: Одрин и Тутракан, спечелиха бляскави победи в редица най-ожесточени и кръвопролитни сражения, разгромиха войските на всички съседни държави и пребродиха със славните си и победоносни знамена целия Балкански полуостров. Това е един рядък пример на героизъм, който се дължи на унаследения от великите ни деди и прадеди несъкрушим войнствен дух и на беззаветна любов към Родината. Ето как поетът възпява славните подвизи на героите:
Българийо, за тебе те умряха,
Една бе ти достойна зарад тях,
И те за теб достойни, майко, бяха,
И твойто име кат, мълвяха,
умираха без страх!
Ив. Вазов
На безсмъртните герои
На вас, юнаци, легендарни,
Безстрашни лъвове балкански
Нa подвизите великански,
На ликовете лъчезарни,
О, паднали във бой неравен!
На братския ви гроб забравен,
Тези мисли мои посветих,
И китка росна аз ви свих
От невен, лилии и крин,
От рози, здравец и ясмин,
Събрани в бойните полета
На Одрин, Чаталджа проклета,
Люле-Бургас и Лозенград,
На Булаир, на Шар, Малград,
На Виза, Чорлу и Сарай,
На Мраморния морски край,
Где гроб до гроб земя покриват,
Останките ви где почиват,
Възпети от певци, поети,
Оплакани от майки клети.
Загинахте, но вий сте живи,
Деца юначни горделиви;
Духът ви вечно ще витай
Над планините в родний край
И над Тракийските полета,
Где с песни сам поета
Ще ваший подвиг да разнася
От Хелеспонт до Дунав белий,
Далеч до сръбските предели,
Догдето Божий свят светува,
И родна реч догде се чува!
Килифаров
Велики са заслугите на тези незабравими български синове. Те са светци, мъченици в новата ни история; с тяхната кръв се изкупи свободата ни. Техните славни дела и велики подвизи ще останат паметни в историята ни и на вечни времена ще бъдат гордостта на Отечеството ни; а безсмъртните им имена и скъпата им памет ще се възпяват и славят винаги от признателното потомство и ще му служат като пътеводна звезда на самоотвержено служене на Отечеството.
Отечество, люлка на моите отци
Отечество, люлка на моите отци,
На мойте герои, народни светци.
За тебе сърцето ми само пламти,
За мен не земя, рай земен си ти.
Родино моя,
За мен не земя, а рай земен си ти,
Скитал съм се много, познавам света;
Видял съм и чудни и славни места:
Развити, свободни, честити земи,
Но не тъй магнитни за сърцето ми.
Родино моя,
Но не тъй магнитни за сърцето ми,
Звездите над тебе по-мили трептят,
Цветята в полето по-сладки цъфтят,
И птичето някак по-нежно цъфти...
За мен не земя, а рай земен си ти,
Родино моя,
За мен не земя, а рай земен си ти.
За теб аз волно изгнаник станах,
Далеч по научни път разум сбирах,
Да съм по-достоен за твоята любов,
Кога ме повикаш, да кажа "готов",
Родино моя,
Кога ме повикаш да кажа "готов".
Готов да отплащам синовна си дан,
Да водя, да следвам народния керван,
С перо или сабя, с везни ил остен,
Каквото отредиш, че длъжност е мен.
Родино моя,
Каквото отредиш, че длъжност е мен.
Стоян Ватралски
Любовта към Отечеството ни налага да го защищаваме не само с оръжие в ръка и да се жертваме за него, но да го защищаваме също със слово и перо и с всички други средства, с които разполагаме.
Ще се явят случаи, когато наши народни врагове ще се опитат да хвърлят хули, клевети и злословия против нашето Отечество, да го представят в най-черни краски с цел да го уязвят, унижат и злепоставят пред вънкашния свят. Света длъжност се налага на всеки просветен и любещ Родината си българин да излезе в нашия и чуждия печат да отбие тези клевети, като изобличи клеветниците и докаже неверността на техните твърдения и по този начин защити честта и доброто име на своето Отечество. Но не и достатъчно само това. Нашите учени хора, добри родолюбци, трябва да излязат с научни трудове и да запознаят вънкашния свят с нашия народ: с неговото минало, с неговите нрави и обичаи, с неговата култура, с неправдите, извършени спрямо него чрез мирните договори, със справедливите негови исторически и политически права и претенции, за да спечелят съчувственици и защитници на нашето народно дело сред външния свят.
Любовта към Отечеството ни налага също да обичаме и предпочитаме своето пред чуждото; да ценим високо и пазим свето своята народност, православна вяра и майчин език; своите нрави, обичаи и предания; своята родна литература, изкуство и музика и изобщо всичко свое. Те може да не са така съвършени, както тези на по- напредналите от нас народи, но те са скъпи за нас, защото са ни оставени в наследство от нашите деди и прадеди; защото представят нещо самобитно и оригинално българско и са дело на българския творчески гений. Ние трябва да се стремим да ги развием, облагородим и усъвършенстваме, а не да ги изоставяме и да възприемаме чуждото, което ще ни обезличи като народ, та не ще можем да вложим нещо свое в общата съкровищница на човечеството.
Нашият народ, според общото признание на видни чужденци, които са изучавали народите на Балканския полуостров, стои по-високо от своите съседи по своите душевни качества и способности.
Той е жизнеспособен, предприемчив, издръжлив, трудолюбив, трезвен, храбър и с напредничав дух.
Той е освободен едва преди 60 години и все пак ги е надминал в много отношения. Не напразно ни наричат прусаци и японци на Балканите.
Народът ни притежава много ценни душевни заложби, които, ако бъдат напълно развити, ще ни издигнат на голяма висота, както в културно, така и във всяко друго отношение.
Но народа ни притежава и някои лоши качества, които спъват неговото успешно развитие и обезсилват до голяма степен благотворното влияние на добрите му качества. По-главни от тези отрицателни качества са: егоизъм (себелюбие), завист, липса на сговор и слабо развито чувство на родолюбив. Поради тези свои отрицателни качества, а особено поради недостатъчно развито чувство на родолюбие, нашият народ не цени своето, слабо е привързан към своята народност, към своя език и своето минало и слабо почита своите заслужили хора и своите народни светини. Българин, като изпадне в средата на хора от чужда народност, ще почне веднага да се приспособява към тях; ще се мъчи да говори техния език, да подражава маймунски на техните обичаи; ще възприеме и усвои постепенно всичко тяхно и в късо време ще се обезличи като българин. По този начин, с хиляди българи са изгубили своята народност, като са се претопили и станали гърци, власи, сърби или турци, и нашето здраво и жилаво племе е послужило като тор за засилването на другите народи, а особено на враждебните нам съседи. Това е голям срам и позор за нас, които, наистина, сме един по-способен и по-мъжествен народ - да се оставим да ни мачкат и да ни налагат своята народност, език и обичаи нашите съседи.
Нека вземем пример в това отношение от народите със силно развито чувство на родолюбие и народно съзнание. Например, англичаните и французите. Англичанинът, където и да отиде не се отказва от своето Отечество. Ще накара другите да учат и говорят неговия език, но той техния - никога! А от народността и езика си англичанинът за нищо в света няма да се откаже и да приеме чужда народност и език. Мощна духом, съзнателна и горда е английската нация! На тези свои ценни качества именно тя дължи необикновените успехи, които е постигнала във всяко отношение, а особено: да стане владетелка на една четвърт част от земното кълбо.
Ние имаме значителни малцинства под чужда власт, но те са съвършено неорганизирани и неподготвени да отстояват своите политически и културни права, затова са и най-зле поставени между всички други малцинства. Немските и маджарските малцинства, напротив, силно сплотени и здраво организирани, водят смела и упорита борба за своите народностни права, поради което са си извоювали доста завидно положение. И в това отношение неуспехите на нашите малцинства се дължат на слабо развитото чувство на отечестволюбие, на национално съзнание и национална гордост.
Любовта към Отечеството ни налага да изпълним дълга си към него до край. Ще се случи понякога, щото отечеството ни да бъде нападнато от външни врагове с цел да заграбят част от земята ни, или пък ние сами да се притечем в помощ на поробените ни братя, за да ги отървем от чуждо робство. Това ще ни принуди да водим продължителна война, която може да се проточи с години. Днешните войни са съпроводени с извънредно големи физически и душевни напрежения, а тях може да издържи и понесе докрай само народ, въоръжен с необикновено търпение и постоянство и с неизтощима енергия. Подобни ценни качества може да притежава само народ, проникнат от безгранична любов към своето отечество, понеже само такава любов е в състояние да поддържа духа и подхранва енергията и търпението докрай.
Последните войни доказаха, че нашият народ не притежава в достатъчна степен тези ценни качества: търпение, постоянство и упоритост. В началото на тези войни ние спечелихме бляскави победи над врага, но впоследствие, поради тяхната продължителност, търпението ни започна да се изчерпва, духът ни да отпада и енергията да отслабва, което се отрази пагубно върху понататъшните военни действия. На много от войниците силно домиляха домовете, та искаха час по-скоро да се свърши войната, без да искат да знаят за ужасните последици от една изгубена война. Те се интересуваха само за своите лични интереси, а за общите отечествени интереси малко искаха да знаят. А всичко това показва, че нам ни липсва не само търпение, но и нещо много по-важно - липсва ни онзи непреодолим вътрешен подтик, който тласка човека към най-велики и благородни дела; липсва ни онази пламенна любов към Родината и онова дълбоко съзнание на дълга към нея, които не се спират пред никакви трудности и препятствия и карат човека да даде доброволно всички жертви и да сложи най-после живота си за благото на Отечеството.
Днешните войни представляват състезание на волите и характерите на воюващите страни. Която от тия страни има по-силна воля и по-твърд характер, за да прояви по-голямо търпение, постоянство и упоритост, да издържи поне един час повече от противника си срещу неимоверните трудности, лишения и опасности на войната, та ще победи. А тези борчески качества ще може да прояви в най-висока степен само онази войска, която се въодушевява и движи от най-пламенна любов към Родината.
За успешния завършек на войната, не е толкова важно да се спечелят първите сражения, а е много по-важно спечелването на последните сражения, които ще решат изхода на войната. Но подобни успехи може да постигне само войска с висок морален дух, проникната от най-възвишено родолюбие и решена на всяка цена да победи. Въоръжена с неизтощимо търпение и постоянство, такава войска и след претърпяването на ред поражения, няма да се отчае и да падне духом, а ще продължава търпеливо и упорито борбата, догдето изтощи противника и разколебае духа му и чак тогава тя ще му нанесе последния съкрушителен удар и ще спечели крайната победа. "Който изтърпи докрай, той спасен ще бъде", казва и самото свето Евангелие.
Нашият народ е храбър, мъжествен, издръжлив и с корав дух и, ако беше възпитан и в дух на истинско отечестволюбие, той щеше да бъде непобедим, понеже чувството на родолюбие, щеше да го накара да постави интересите на Отечеството си над своите лични интереси, да прояви най- голямо търпение и постоянство, да издържи и най-продължителната война, но да не допусне да претърпи поражение. Ето защо, повелителен дълг се налага на българското семейство, училище, казарма и общество да развият до най-висока степен чувството на родолюбие в подрастващите поколения, ако искаме да осигурим бъдещото съществуване, преуспяване и благоденствие на Отечеството ни.
Любовта към Родината ни задължава също да изпълним дълга си към нея, без да обръщаме внимание на това, дали са го изпълнили другите или не. Дългът към Отечеството е личен дълг и всеки трябва да го изпълни сам за себе си, като свой свещен дълг. Неизпълнението му от някого не дава основание никому другиму да не го изпълни и той. "Стадо без крастави не бива", казва пословицата. Във всяка човешка среда, човешко общество, а така също и във войската все ще се намерят покварени и безсъвестни хора, които да не изпълнят своя дълг, но честните и родолюбиви граждани и войници не трябва да вземат пример от тях, а напротив, трябва сами да им дадат пример за достойно изпълнение на своя дълг, за да ги накарат да се засрамят, та и те да изпълнят дълга си. Между гражданите и войниците трябва да съществува благородно съревнование кой по-добре да изпълни отечествения си дълг. а не как да избегне от изпълнението му.
През последните ни войни се намериха безсъвестни граждани и войници, които търсеха и най-малката причина, за да се отклонят от изпълнението на своя отечествен дълг. - За най-обикновена причина им служеше това, че други не били изпълнили дълга си, че тези или онези били злоупотребили с положението си, че войската не била хранена и облечена добре и прочее. И тези работи те ги разгласяваха между другарите си, та ставаха причина, щото и те да последват техния осъдителен пример. Това са хора себелюбци, със слабо развито чувство на родолюбие, хора покварени и пакостни, недостойни синове на своето Отечество. Но родолюбивите и доблестни войници и граждани трябва да изобличават подобни войници и да не допускат тяхната зловредна агитация.
Да се откажем от изпълнението на отечествения си дълг затова, че не са го били изпълнили други е крайно лекомислено и престъпно, защото с това се пакости не другиму, а на своето Отечество, като се оставя то без защита, на произвола на враговете. Това е същинско предателство против отечествените интереси.
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...