Jump to content

6.5. БЪЛГАРИТЕ, КОИТО СИ ПРЕЧАТ ЕДИН НА ДРУГ


Recommended Posts

6.5. БЪЛГАРИТЕ, КОИТО СИ ПРЕЧАТ ЕДИН НА ДРУГ

БРАТ ТИ СИ ДОЙДЕ: [Неделна] беседа от Учителя,

държана на 23 март, 1924 г. София. -

В: Който дойде при мен. София, 1950, с. 32.

"... И ние можем да бъдем по-добри, отколкото сме сега. Като казвам това, имам предвид да използуваме по-добре и по-рационално условията, вложени в нашите сърца, умове и души.
Ето, в България има много природни богатства, но няма хора, които могат да ги използуват. Има начини, при които, с малко гориво, може да се произведе повече енергия. За тази цел могат да се използуват слънчевите лъчи. Обаче, нужни са учени хора, които да използуват природните сили и богатства. - Защо? - Защото, ако се яви един изобретател, ще се явят други десет души, които да му препятствуват. У българина няма солидарност. Те са големи индивидуалисти, всеки иска да бъде пръв. Стремежът на хората към първенство е представен в картината на един велик художник. Той изразил символично тази идея, този стремеж в един висок планински връх. Милиони хора искат да се изкачат на него. Първият, който тръгнал към върха, веднага бива сграбчен от другите и смъкнат надолу. В това време, друг успява да поеме към върха, но и него смъкват. Така става с всички. Едни други се спъват, падат-стават, като че играят хоро, но никой не може да се изкачи на върха..."
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...