Jump to content

4. ПУБЛИКАЦИИ НА МИНЧО СОТИРОВ; 4.1. ДУХОВНА БЕСЕДА


Recommended Posts

4. ПУБЛИКАЦИИ НА МИНЧО СОТИРОВ

Статии на Минчо Сотиров от списания "Виделина" и "Живот"

4.1. ДУХОВНА БЕСЕДА[1]

Виделина, Г. VIII (1910), кн. 6-7, с. 146-149.

"Всичко това сторих за теб.

Какво стори за Мен ти?"[2]

Братя и сестри, не мислих да говоря тая вечер[3] защото нескромно ми се виждаше това пред по-старите братя и защото не намирах тема за тая цел. От снощи късно ми се втълпи току що казаната мисъл, която нито час е излязла от паметта ми и като че ме принуждаваше да говоря. Ето защо, аз нахвърлих днес след обед наброски, който ей сега ще ви прочета, като вярвам, че ще имате търпение да ме изслушате.
Вярваме всички, че Бог е Един и че Той, Създателят на небето и земята, и на всичко видимо и невидимо за нашето око, всичко съдържа в своята власт и всичко управлява.
Вярваме също, че Син Божий, преди 1910 години, се яви на земята, като прие безгрешно тяло и человеческа душа от Пречистата и Пренепорочна Дева Мария и от Духа Святаго, за да спаси нас человеците от греха, проклятието и смъртта, които наследихме от нашия праотец Адама и които сме напълно заслужили чрез собствените си грехове. И наистина, нашия Спасител ни показа пътя на спасението:
 
1). Чрез своето учение;
 
2). Чрез своя живот;
 
3). Чрез своята смърт и
 
4). Чрез изпращанието на Духа Святаго.
 
Да видим съвсем на кратце, вървим ли в тоя път на спасението?
 
Чрез Своето учение Спасителя ни учи как да познаваме Истинския Бог и как да му служиме. Чрез Своя живот Спасителя ни показва Себе си за пример, като ни дава Себе си за огледало, в което да се оглеждаме, учи ни как трябва да изпълняваме неговите заповеди.
С учението и живота Христови ще се запознаем, като изучаваме неговите слова и дела и да вникнем в тяхното съдържимо така, както внимателно се оглеждаме и така да ги разберем, така да ги видим, както искаме да видим чисто лицето си в доброто огледало, А ний, человеците, какво изучаваме?... Нам като че са по-мили делата на подобните ни - тях изучаваме, за тях се интересуваме и готови сме всякога да ги критикуваме -да ги одумваме, вместо да кажем: "О! Господи Царю, дай ми да виждаме своите грехове и да не осъждаме брата си, защото Ти си благословен във вечни векове." И още: "Благослови Отче тоя човек, подобен мен грешник, за да познае истинския път на живота и да не попадаме в грях.
Ний се интересуваме за нашето и хорско облекло, храна и др. светски удоволствия и угодничества много повече, стремим се да дадем живот на тялото и то всякога за сметка на душата, която забравяме.
Чрез своята доброволна смърт, Спасителя заглади нашите грехове и ни примири с Бога. Като получи Своята смърт чрез разпятие, Той претърпя всички мъки, поругания, плесници и в момента на своето издихание пак помоли Бога Отца да прости неговите мъчители с думите: "Прости им Отче, защото не знаят какво правят"... Какво великодушие, каква хуманност!... Стремим ли се ний към придобиване тия велики добродетели?... Ний, человеците, Божиите чада, като че нямаме и минимална частица от неговото, от Спасителевото търпение - на най-малката обида отговаряме с десетократно по-голяма, на дадените нам мъки, на получените от нас изтезания, отговаряме с жестоки роптания против всичко человеческо, против всичко сътворено от Бога, даже и против самия Него; на една плесница отговаряме с тройна лихва и в последния момент вместо да прощаваме, ний из дълбочините на душата си казваме: проклети бъдете мои мъчители! На вас, на вашите деца, на вашите поколения, на целия ви род, десетократно да се върнат тия мъки и др. подобни клетви, а забравяме, че с тия думи ний ковем бъдещата наша съдба, забравяме още и думите Христови: "Прощавайте, за да прости и вам Отец: кога простите, сами на себе си прощавате!..."
Христос прие на себе си, по волята на Бога Отца и по Своето милосърдие греховете на целия свят, а следователно и тежката отговорност за тях. Ний всякога се стараем да хвърлим нашите грехове върху гърбовете на други, ний нямаме доблестта да понесем нашия товар, нямаме смелостта да съзнаем греховете си, а колко рядко се намират хора, които с готовност вземат върху си греховете на чуждите!...
На късо казано, определения от Сина Божия път за спасението забравяме и се лутаме по други трънливи и с лош край пътища, когато от друга страна знаем, че Спасителя казва: "Человече, давам ти Божието учение, изпълнявай го така, както Аз го изпълних, ето Аз съм ти огледалото, Моите дела са всякога пред тебе; дай живота си за твоите ближни, както Аз го дадох за теб, а понеже нямаш Моята Божествена сила на търпение, ум и пр., то ако вършиш това, което те учих и което правих, Аз всякога ще те поддържам, ще те подкрепям с Духа Святаго - Моята помощ ще ти даде сила да изпълниш Моите заповеди т.е. помощта Ми ще бъде всякога с теб, защото ти човече, ще се освободиш от греха си, когато се съединиш с Мене чрез жива вяра в самия Мен, чрез Божествената любов (гл. 13-а, 1-о поел. Коринтян.)
А понеже, братя и сестри, като человеци, ний грешим, необходимо е да мислим по-сериозно за нас.
Трябва да разграничим грижите си за душата и тия за тялото, т.е. грижите си за Бога и за света, защото посред нощ ще дойде Женихът и блажен ще бъде само тоя раб, който Той намери буден, а тежко на тоя, когото завари, че спи: затова, нека всякога в живота си, на нашата земна планета, даваме Божието Богу и Кесаревото Кесарю.
С тия думи да благопожелаем встъпванието на новата годишнина в нашето поле за работа, като призовем Божията помощ да ни подкрепя в предстоящата ни деятелност и в развиване в нас Евангелската любов, любовта на Св. Йоана Богослова, за да можем чрез нея да развием в нас и в нашите ближни всички необходими добродетели за проникването на Божието учение и изпълняването на заповедите Му от неговите създания на земното кълбо. Амин!
Бургас, 1910 г. юлий 27.
------------------------
[1]Бургаските спирити са наредили еженеделни беседи, които се държат редовно от членовете вече повече от година. Настоящата беседа е държана там от члена, г. М. С-в.
[2]Надпис върху картината на Разпятието от Щернбург, в галерията на Дюселдорф, впоследствие унищожена от пожар, който опустошил тая галерия.
[3]В деня на годишнината (Св. Великомъчен. Пантелеймон) на Бургаското Спиритическо братство.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...