Jump to content

II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА "ИЗГРЕВЪТ..." Т. I


Recommended Posts

II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ

НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА "ИЗГРЕВЪТ..." Т. I

Разговор на д-р Вергилий Кръстев

с Димитър Сотиров,

касетофонен запис,

27.08.1993 г., 13.10.1993 г„ 22.11.1993 г.

Димитър Сотиров след като бе чел "Изгревът" том I, ме извика, за да поправи моите грешки и да даде разяснение. Разговорът, записан на 4 аудиокасети, е прехвърлен в текстови формат за да ви го представим:

27 август 1993 г.

В (Вергилий Кръстев): Днес, 27 август 1993 г. съм извикан в дома на Димитър Сотиров, за да каже някои негови забележки по книгата "Изгревът". Аз слушам вашите забележки по отношение на Мария Златева, нейният материал. Тя фактически говори как се е запознала с Учителя. Ти си отишъл 1929 г. Д (Димитър Сотиров): Тя каза, че била приета в Консерваторията след като споделила с Асен, който го казал на Учителя. Аз мисля, че Асен дойде на Изгрева по-късно, след 1930 г. В: Не мога да ти кажа това. Д: А тя беше в Консерваторията вече и аз й помагах за държавния изпит. И друго исках да ти кажа, тук, което сте написали, не е в нейния говорим литературен език. Тука е много огладено. Много са огладени нейните изказвания. Има думи, които, толкова аз дружах с нея и женени към 16 години. В: Ами аз съм го огладил, то е минало през мене. Аз това съм го написал, че е минало през мене. Д: Защото аз й познавам речника. В: Аз съм го огладил, но нейните изказвания са точни, на тях тя държеше. Д: Аз дойдох октомври месец 1929 г. на Изгрева, но 1930 г. аз вече отидох на езерата. Писах на тати, той беше в Бургас, че отиват и много, бях студент тогава, И казвам, много ми се иска и аз да отида и аз на езерата. И той ми отговори: "Щом искаш, иди!" И отидохме. Аз носех платнища, три платнища, офицерските тези плътните. Двете ги пуснахме така, тя, Стойна Христова, за която тя казва, че са ходили и аз.
В: На с. 339 какво казваш за вечерния концерт? Д: Катя Грива, Кичка Вълчанова, аз не помня да е участвала Кичка Вълчанова. В: Ами тя го е казала, аз не съм го измислил. Д: Дора Карастоянова, да, Таня Икономова, Невена Капитанова свиреше и акомпанираше на китара. Тя участвуваше също, пееше и аз също съм изнасял солови песни. В: На тези концерти. Д: На тези, вечерно време. В: Аз смятам, че или го е пропуснала, не е нарочно го направила. Д: Не е, аз не допущам, че нарочно го е направила. В: Просто ... Щото тя веднъж се сети нещо, а после го отмени, пък после допълнително го сложи и много трудно се работеше с нея, да знаеш. То вече от възрастта беше така.
В; с. 351, Стефка Стойчева. Д: Аз бях, това беше 1936 г., тя казва ... В: И какво за Стефка Стойчева? Д: Тя, след като минахме "Вада", аз, Неделчо Попов, Славчо Печеников бяхме най-отзад. Те вървяха напред и Учителят беше минал напред. И след Него, а преди нас Стефка Стойчева, тя е още жива и на Изгрева живее мисля. В: Не знам. Д: Я ухапа змия. В: А, да, на Няголов, да. Д: И казаха на Учителя. Учителят се върна, както беше същият маниер не, ами същия начин Той приложи към нея, който след 20 години приложи към тати, когато го върна от оня свят. Сложи си ръката така, сложи я на слънчевия възел, тя отвори очите и Той тогава: "Дайте й една гореща вода да пие, да почине малко и да продължи пътя. В: Значи Той се е върнал. Ама нали е бил парализиран? Не е могъл да се движи? Д: Не, не беше. Върна се. Придружаваха Го, но Той вървеше. Той се умори чак, когато бяхме вече след Вада, високият връх. В: Ето върна се, Елена Андреева като прочетеш, тя говори, че изобщо, тя е била непрекъснато седяла при Учителя и Той не я е напуснал. Той дошъл, искал помощ за жена си, Учителят му дал съвети и те изобщо са стояли до Учителя. Учителят не се е върнал. Д: За Стефка Няголова ли? В: Да. Д: А-а-а. В: И аз мисля, да не би с друго тяло, с духовното си тяло да е отишъл? Д: А-а-а, не знам туй нещо. Учителят си сложи ръката на слънчевия възел, тя си отворила очите. В: Ама вие бяхте ли там? Д: Преди нас. И, когато отидохме, те казали ето Стефка, ние настигнахме, бяхме Славчо Печеников. В: Ама вие Учителят не сте Го видели изобщо? Д: Не. В: А, това е важно, това да се знае. Д: Не. В: Значи е ясно. Д: Казаха: "Учителят дойде, съжали я и каза да й дадем да пие гореща вода, да почине и да продължи пътя си. В: Сега това нещо е вярно, че Учителят е бил там, но не е бил с това тяло, защото Той е бил горе непрекъснато при стенографките. Д: Не-е, това беше още по пътя, когато отиваше. В: Ама, именно, Елена Андреева е била до Него, Савка е била до Него и другите, и Той изобщо не е напуснал. Но е дошъл мъжът й, искал помощ и Учителят е дал нещо, а след това Стефка твърди, че Учителят, аз съм залисал опитностите на Стефка. Стефка твърди, че Учителят е дошъл. Д: Да. В: Това може, обаче, ония твърдят, че Учителят изобщо не е напускал, нали? Това също е важно. Д: След като е казал Учителят, аз имам и други случаи, когато Учителят влиза при наши приятели и вижда ги, това е Неговото извънземно тяло. В: Да, ясно, да. Продължаваме по-нататък. Значи противоречие няма, Д: Кошков.
В: Значи на с. 355. Д: Директор на Държавната печатница беше Димитър Кошков, а Тодор Пенков беше началник отдел Ценни книжа, отпечатване на ценни книжа. Тогава у сестра Балтова, аз присъствах също, беше дошъл и Тодор Дулапчиев, заместник-директор и началник графиката в Държавната печатница. Беше дошъл също и Стефан Крантов, инженер-химик към Държавната печатница. Тук не се казва, че са ... В: Това тя го е написала, аз не мога да го ... и това е Неделчо Попов, Дулапчиев. И каза, кой е Дулапчиев, Директор на Държавната печатница Пенков не беше. Той беше като Тодор, даже Тодор Дулапчиев беше заместник-директор на Държавната печатница и завеждаше "Графиката". Аз работех в печатницата. В: Ясно. Д: Неделчо Попов беше оценител в печатницата. Тодор Пенков беше началник отдел "Отпечатване Ценни книжа" и Стефан Крантов, те тримата бяха, които се интересуваха от Учителя, имаха много хубаво мнение. Даже за мене те дадоха сведение, когато ме обследваха като партиен член, много-добри сведения, които не ги споменаха при обследванията. Те ми казаха какво са дали, те се интересуваха от Учителя, идваха и на беседи, срещаха се с Учителя. Тука е непълно и неточно предадено. В: Толкова си е спомнила, толкова е дала. Д: Е-е. не-е.
Слушай, не помня към коя година беше. Май, че към 19351936 г. Бяхме пред стаята на Учителя: Катя Грива, Теофана Савова, Митко Грива, Асен Арнаудов, аз. Пристига един учител от Шуменско, паркинсон болен, обаче, съвсем, цялото му тяло, ръце и крака треперят. И падна на колене пред Учителя и Му каза: "Учителю, аз съм учител от Шуменско, заболях и ми казаха, че само Вий може да ми помогнете, и да ме излекувате." Учителят се обърна, ние после изтръпнахме и се просълзихме. Той Му прегърна коленете и Учителят го запита: "Вярваш ли, че мога да ти помогна?" - "Вярвам, и затуй съм дошъл." И тогава Учителят му каза. Ние се разплакахме и даже Учителят се разчувства и изпадна в особено състояние. И каза: "Извикайте бати Ради!" Дойде бати Ради и Той му каза: "Дай на този брат една мотика. Всяка заран рано до 10 часа, съблечен гол, ще копаете земята." Той му каза, този болния: "Аз не мога да държа мотика, нямам сили." Той му каза: "Нищо, една тесла, дай му с една тесла да копае, но да рови земята, и гърбът му да бъде на слънцето." И след време тоз човек изглежда се е оправил и си отиде. Цяла седмица седя на Изгрева. Този случай, тя не беше и затуй не го е дала, но този случай помня много-добре, просто плакахме всички, когато Учителят му каза: "Щом вярваш, ще те излекувам!" В: Как се казваше? Не си спомняш. Д: Не каза името си. Аз съм, каза. учител от Шуменско. Туй помня.
В: Да. А това не го знаеш, за това, че Учителят е казал ... Д: Тя не е казала туй нещо. Защото аз ходих преди да се свържа с нея, писах на тати. Това беше 1933 година. Годината много добре я помня. 1933 г. писах на тати, и той ми каза: "Ще се допиташ до Учителя. Каквото ти каже това ще направиш." И аз казах на Мичето Златева - Мария, така и така тати ми каза. Отивам при Учителя да Му кажа. Отидох при Учителя и Му казах. Той седя, позамисли се така, помълча малко и ми каза: "Ще почакаш три години. Няма да бързаш." В: И ти чака ли три години? Д: Изчаках три години. В: За какво е било, не се знае. Д: Не зная. В: Някаква кармическа развръзка, или някой аспект? Д: Не знам какво е, но Той ми каза: "Ще почакаш." Може би аз тогава... Аз съм роден 1905 година, на 24 февруари. Аз отидох пролетта, значи съм бил на 28 години. Може би нещо е трябвало да стане или.
В: Вие казахте, хороскоп правил ли ви е някой? Д: Георги Радев, аз го имам запазен, той е много интересен. Георги Радев, вероятно си чувал за него. В: Да. Д: Той беше ръководител, заместник на Учителя в Младежкия клас. И като ми каза тъй Учителя, аз казах на Мичето: "Учителят каза, няма да има свързване сега, да се изчакат три години." 1936 п, може би нещо е имало от материален свят ли? Аз не бях на работа тогава. Работех при Бертоли цимент, много добре платен. На онова време вземах по 75 лв. надница. В: Това са 2 000 лв. на онуй време заплата е много нещо. Обаче, от 1935 г. ни назначиха на работа в Държавната печатница с 2 180 лв. като книговодител. И 1936 г., след като се изпълниха три години отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, извинявайте, че Ви безпокоя, преди три години идвах при Вас за свързването ми с Мария Златева. Вие ми казахте: "Ще изчакаш три години." Той се засмя така, много такова: "Значи, чака точно трите години да минат?" Казвам: "Да Учителю." И каза: "Добре, може да се свържете." И допълни: "Добре е, когато се ликвидират кармични неща. В: Значи, добре е, когато се ликвидират кармичните неща. Д: "И добре е човек да се издължи за дълговете, които е направил в миналото." Нищо друго не каза и помня, че Му занесохме някаква бродерия, купена на онуй време, не зная колко 50-60 лв. ли беше, нещо му занесохме, покривка за маса и аз не мога да кажа, нали, бях много избухлив въобще.
И преди да дойда на Изгрева имах един случай, който не съм го споделял с много. Имах в началото къща близо до шосето на моя баща в която аз живеех. Имах градинка така и в една есен, един от нашите приятели Васко от Варна, имаше сестра Димитричка, близо до мене живееха, да, и кара въглища седна кола, минава през градината, понеже му е по-пряко. Аз му казах, излязох, бях в стаята: "Васко, мини отгоре, където е пътят. Недей гази това, което съм работил, нали градинка." Коларя каза, тя оттатък е много далеч, заобикаляме, и той ми каза: "А, оттук ще минем." Казвам: "Васко, няма да минете оттука." Той ме погледна: "Ще минем, карай!" Аз отивам, дръпнах коня, той се спусна да ме удари Васко и аз го ударих един път, два пъти. и той падна на земята. Обаче, Учителят видял от балкона си и идва бати Ради, и казва: "Абе, Учителят ме прати, какво става тук? Вие сте се сбили нещо?" Аз като ми каза Учителят, просто ми причерня пред очите. Той този стана, минаха от другата страна, където е пътят, обаче, аз отидох при Учителя, почуках Му, Той беше в Горницата. Излезе и казах: "Учителю, чувствам се виновен. Така и така стана, и аз го ударих, простете ми, Вий сте пратили бати Ради да каже." Той каза: "Ще отидеш да му се извиниш!" И аз от Учителя отивам веднага в бараката при Васко. Чукам, показа се Димитринка, сестра му. Каза: "А-а, брат Митко, какво има?" Казвам: "Васко тука ли е?" - "Лежи", казва. Аз като съм го ударил, тука му засиняло, главата. Казвам: "Васко, прощавай, че така постъпих! Ида да ти се извиня по нареждане на Учителя." Той каза: "Абе и ти си виновен, и аз съм виновен, че рекох да мина оттам, дето си го работил." Стиснахме си ръцете, прегърнахме се и отидох при Учителя и Му казах: "Учителю, извиних се, прости ми, простете ми и Вие за невъздържаността." Това е пример колко бях невъздържан. Много пъти. И след туй аз си поставих за задача: най-напред молитвите си почвах, и завършвах с туй: "Дайте ми въздържание!" И смятам, че доста съм постигнал сега. Вярно е, че още имам какво да желая, но благодарение на Учителя, аз успях да коригирам доста своя характер. Учителят каза: "Аз знам тези неща." Моя темперамент е така избухлив и аз веднъж при Учителя бях, при случай Му казах: "Учителю, знам, помогнете ми!" Той каза: "Това е ликвидация от минал живот. Черкезите са буйни и невъздържани хора. Но ще дойде време, когато ще се коригират. Това ти е остатък от кавказкия ти живот." В: И това ти го каза? Д: Каза ми го Учителя. В: Значи в миналото прераждане си бил там? Д: Там съм бил. Черкезите, каза са буйни и невъздържани И тези думи Негови са били много пъти, когато така съм избухвал, да се помъча да сложа препятствие. Даже когато ме изключваха от Партията, аз много спокойно, нали затова, че предложиха ми, ако не се откажа от разбиранията си и от идеите, поне да изнеса една беседа край Изгрева, че това учение не отговаря на съвременността. В: Но те са искали от вас да изнесете такова нещо? Д: Да, казах: "Аз съм се родил в такова семейство, където моята майка е познавала Учителя преди да се ожени за баща ми." 1894 г. се е срещала с Учителя. Нейната майка е била роднина на д-р Миркович.
В: Баба ви? Д: Баба ми. В: Тя как се е казвала? Д: Елена. В: Елена коя? Д: Елена, по мъж Матеева хаджи Петрова. Д-р Миркович е от тримата първи: Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов са
първите ученици на Учителя. В: Да. Д: И даже след време, вече по-късно, моят баща е бил офицер, грижил се е много за семейството, обаче, е бил също така буен и невъздържан. Аз доста бой съм отвлякъл от него като дете и моята майка при разговор с Учителя 1919 г. Му е казала, че доста така тежък е живота с него, с неговия характер, Той беше особен. Без да го коря, защото всеки човек си има качества, които ги проявява. Останки от миналото, наслоени даже и в този живот, които сигурен съм, че в бъдеще ще ги пооправи. И Учителят е казал това на моята майка: "Ако ти беше дошла да ме питаш преди да се ожениш, аз нямаше да ти позволя да се ожениш за него." И й казал още, той имаше много кръгла, обла глава. А майка имаше малко продълговата глава. "Вие така не сте хармонична двойка, но ще си доизкарате това, което сте сключили - брака." Тя след пет години, след този разговор, тя почина 1924 г. В: Вие на колко години бяхте? Д: В осми клас бях ученик, а по-малката ми сестра, която почина, беше ученичка в шести клас, а най-малкия ми брат беше на седем години. И тя си отиде много рано, на 44 години. Загина, разболя се от воден плеврит, обърна го, това беше есента, октомври месец, декември месец в началото установиха скоротечна туберкулоза и 20 дена след това, тя почина. Така, че, може би както сега казват в науката, гена има участие за моя характер, и от миналото и повлияно от моят баща, не съм го доразбрал на времето и чак след като отидох да живея край Учителя 1929 г., тогава аз разбрах, че трябва човек да се постарае да коригира живота си. И смятам, че донякъде съм постигнал това нещо.
Сега раздялата с Мария Златева е по нейно желание. Аз ще приведа случаи, и в съда, когато бяхме, тя подаде заявление за развод. В: Защо? Поради какви причини? Д: Поради взаимно неразбиране. Аз, след като напуснах моята къща, то местото се предаде по регулация на Асен Арнаудови и останах, те имаха къща, една горна стая и една долна стая, където тя ... Но аз като отидох, направих антре, изковах с мушама го покрих, да не е, да се влиза направо в стаята. Издигнах стълба, както и да е де, те са, а преди това пък те имаха една барачка, една стаичка, която беше на земята. Аз им поставих едно лято за двайсетина дена под. Купих материал, с техни пари разбира се, не мои пари, и обковах го, направих я, каквото съм можал да помогна на тяхното семейство. Верно е, че майката отначало беше така недоверчива, защото нали тогава, то и на Изгрева и в света поживеят, поживеят така, подружат и се разделят, обаче, за мое щастие, бих казал Мария Златева беше първата жена, с която аз имах контакт. До тогава аз с жена не съм имал никаква връзка. Това беше, аз до 26 години не съм имал никаква връзка с жена. Бях турист, бях въздържател, туй ме занимаваше. Изнасяхме в гимназията сказки, работи, в хорове пеех и дружба с жена не съм имал. Тя беше първата и затуй аз така постъпих нали, три години след като дружахме, отидох при Учителя, за да се свържем. Когато Той каза: "Ще чакаш три години", аз ги изчаках. Свързахме се, след туй, верно е, че сме имали неприятности. Вината търся и у мене, вината търся и у нея, но все смятам, че така моята майка казваше, който е по-разумен, той трябва да отстъпи. Туй между нас децата, когато е имало, бяхме четири деца и разправии, тя туй беше ... Тя си беше заминала, аз след всяка разправия със Златева си казвах: "Абе, моята майка хубаво ми казваше, защо не се въздържах?" Но както и да е, тя 1947 година мисля, или 1946 г. каза: "Подала съм заявление в съда за раздяла." Нищо не й казах. И 1947 г. май беше, тя отиде през лятото, или 1946 г., не си спомням точно в Казанлък някаква сбирка имало от Братството с един от нашите братя, Драган да присъства. Аз знаех туй нещо, но една седмица преди да се върне, идва майка й и ми казва: "Получих писмо от Мичето и ми казва, че след една седмица се връща и иска да напуснеш квартирата." Казвам: "Веднага." До нас имаше наш приятел Атанас Щерев, фризьор беше и педикюрист, имаше свободна стая, помолих му се, даде ми стая, аз пренесох каквото можах - и легло и завивки, щото и аз имах бельо и завивки и им освободих леглото. След време получих призовка да се явя в съда. В: Тя да не би да се е увлякла с Драган или някой друг? Д: Може би да, обаче, не искам да ... В: Не, ясно, да. Д: Нали? Знам, че е тъй, защото след като се разделихме, тя дружи с него. И се раздели след туй. И в съда, когато пита ме съдията: "Вий искате ли да се разделите?" И аз казах: "Съгласно моите разбирания, аз съм против раздялата, но, ако тя настоява, аз няма да се противя." Когато решиха вече за раздялата, попитаха ме: "Искате ли тя да носи вашето име?" Тя се обади и каза: "Не, аз искам името на баща си да взема." Той се обърна и каза: "Другарко, аз вас не ви питам. Аз питам другаря." И аз казах: "Нямам нищо против, но щом тя не желае, нека носи името на баща си." Това беше. А тука е казано съвсем другояче. Тя се е мъчила, че тя е страдала и туй, той полека-лека се откъсна. В: Ами знаеш ли, аз я познавам от 25 години, нея. Нали работя с нея. Всеки път нещо поработваме, казва ми, аз записвам, и т.н. и винаги на всяка среща все ми разправя как още те обича, едно, и второ, че си я напуснал. И не може да се примири, че ти си я напуснал. Тия три неща непрекъснато ми разправя всеки път. Д: И ще ти кажа нещо друго. Когато бях на работа вече в Музикалния театър, имаме един лекар, д-р Бонев, на когото сина работеше с нея цигулка. Тя му предаваше уроци. И веднъж той ми каза, беше към 1950 г. ли, не си спомням точно, 1949 г. ли, към 1950 г. ли: "Абе, извинявай, че те питам", понеже аз бях заместник-директор в Музикалния театър, той-беше лекар, така и така една Мария Златева. Той казал: "Знам я," В: Какво каза? Д: "Спомена, че е готова да се съберете отново." И аз казах: "Велчо, това за мене е ликвидиран въпрос." Смятам, че бях прав. В: Така, добре. Д: Сега, когато аз отидох да живея ... моя баща купи за 1 000 лв. по договор от един наш приятел, инженер Стайков от Пловдив, пловдивските бараки, където бяха братските бараки и Гита, Гита го купи от мене стаята, две стаи бяха, аз съборих стената, станаха две стаи големи така там. Нейната майка идваше почти всяка вечер. Всяка вечер: "Какво правиш?" Значи тя съжаляваше, че се раздели. Тя съжаляваше, майка й. Отначало беше верно е, така, но не мога да отрека, ще направи баница, ще ми донесе. Значи не е, че до края нейната майка е била против мене. Не почива на истината. Концерти, ние се разделихме 1946-та или 1947-ма година, не помня.
До 1954 г. аз редовно два пъти в месеца след Неделна беседа, изнасях концерти в Салона. Най-напред с Кисьова, с Асен Арнаудов, а след туй започнах с дъщерята на наша сестра и брат Георги Парпаланов, Евгения Парпаланова, тя беше пианистка редовно. Наши песни обезателно, две части. Едната част, значи половин час наши песни, половин час обикновени песни, оперни арии, редовно. Тя не казва туй нещо, а изнася ... докато бях аз с него. Аз много малко бях с нея, а след туй самостоятелно изнасях. Неща, които не трябваше да се премълчат от нея след като една част вече дава за туй, което е било. После другия, втория ми брак беше с наша сестра Мария Калпакчиева [виж "Изгревът", т. XXII, снимка № 75 на трите сестри Калпакчиеви], на Райна Калпакчиева сестра, най-малката. Аз живеех там, в тези бараки, когато се задомих с нея. Аз бях чиновник, в театъра работех. Заран ще стана в 4-5 часа. Тя беше недобре със здравето си. Пране, готвене, чистене на къщата, аз го върша. Тя въобще не се занимаваше. В: Ами с какво се занимаваше? Д: Боледуваше. Тя имаше нали месечното й очищение беше много тежко, с изобилни кръвоизливи и прекарваше на леглото цяла седмица. Аз като се върна, ще сготвя, даже и прането и всичко, аз го правех, няколко години. Сестра й живееше в къщата на Епитропови, голямата къща. Ще дойде, със съд ще вземе от готвеното и ще занесе у тях. Сега търпях година, две, три. В: Ти готвиш, те идват и вземат от яденето. Д: Да, да се хранят отделно. Когато моят баща дойде, тя винаги, никога не оставяше да спим заедно в една стая. Отиваше при сестра си. Сега, това е дразнещо, аз веднъж й казах. Абе върнах се от работа, няма ядене за мене. Пак Райна го е вземала. Казвам: "Моля ти се, нека сложим край на туй нещо." Тя ми казва: "Аз не мога. Тя се е грижила за мене." Казвам: "Вярно е. Ами сега аз се грижа за тебе, и считам, че трябва наместо аз като цял ден работя." Тя дигна ръка да ме удари. Казвам: "Моля ти се, тази ръка ще се счупи. На всичко отгоре да вдигнеш ръка!" Аз казвам, а нейната сестра много тормозеше съпруга си Найден Найденов. Той си замина. Казвам, аз не съм Найден, щото аз съм заварвал Найден като плаче и пере, да го е била Райна, сестра й. Казвам, аз не съм Найден и затуй ще се разделим. И аз престанах, изнесох се. В: Тази, която е жива още, тази или не? Д: Тя и сестра й, може би е жива Недялка. В: Вие за коя се бяхте оженили? Д: За Мариола. В: Вие за Мариола ли се бяхте оженили? В: Ами тя е жива. Д: Жива ли е, не знам. И тъй се разделихме.
А третия ми брак беше неудачен и по моя вина, защото аз трябваше да премисля. Тя беше 25 години по-млада от мене. Но в голяма мизерия и аз се грижех още преди да се свържем. Секретарката припадаше, тя играеше балет. Магдалена се казваше. Идваше секретаря много пъти и казва: "Другарю Сотиров, Магдалена е пак припаднала. Не е яла, не е закусвала, не е вечеряла." И аз извадя пари, имах добра заплата 1 300 лв., на онуй време бяха 1950 г. доста пари. И дам 50 лв., 100 лв. И така се свързах с нея. Тя просто ... неща трябва да кажа, за да види, че Мария Златева не е права като казва, така с него завършиха и втория, и третия му брак. Тя дойде с едно куфарче, малко, ръчно, с една рокля и един костюм за нея, а изнесе оттука легла, с камион изнесе легла. В: Кой, балерината?
Д: Да, същата, когато вече ... И пак тя подаде. Аз я хванах в две изневери, писмата открити бяха, и й казах: "Магдалена, ето ги писмата, дай да ги унищожа и хвърля в печката да изгорят, да служим отново да започнем." - "Не, не ми е удобно вече." И така се разделихме по нейна вина. Въпреки, че нейния адвокат, тя се помъчи да ме обвини като каза: "Той е дъновист, той туй, той онуй." Аз отидох при нейния адвокат и му казах: "Вижте, аз имам свидетели - две писма за изневери, едното в чужбина, едно тука, които й пиша писма и тя ми изневерява и вий, ако не оттеглите туй обвинение срещу Учителя, аз ще изнеса в съда за нейната изневяра, инак съм съгласен по взаимно съгласие, по вина и на двамата да се разделим. Но Учителя няма да го месите в тези дела и в тези неща." И той излезе изглежда разумен, говорил й, обади се и каза: "Тя е съгласна тъй, по ваша вина, по вина и на двамата." Казвам му: "Вий ако в съда споменете само за моите разбирания, аз ще изнеса и други работи за нея." И наистина в съда, но по вина и на двамата, въпреки, че тя подаде за развод третия път.
А Мичето Златева казва и втория и третия брак той така ги заряза. Това поне не трябваше да го казва, или ако казва, трябваше да провери, да види дали е верно. Тебе не мога да те обвиня Вергилий, щото искам да го запишеш туй, затуй, защото, ако имаш някоя вина, то е, че ти знаеш, че съм жив и, че туй, което тя ти е казала за нашия съвместен живот можеш и да го провериш. В: Не се сетих, не се сетих.
Аз с нея имах много големи проблеми, защото туй, което беше го написала, аз бях го записал на магнетофонни ролки. След това го извадих. Тя също го беше писала. Оттова, което тя беше имаше два свитъка, което беше диктувал някой, който беше писал на пишеща машина. От тези два свитъка и от магнетофонните записи, аз направих един общ текст. След това ги предложих. Тя ги поправяла, задрасквала, но след една седмица ми звъни по телефона, не това, не онова. Най-много проблеми имахме с едно изказване на Учителя за тия два потока. За мътния поток и за бистрия поток. Тя вика: "Учителят казва, че когато един мътен поток се събере с един бистър, бистрия не може да измие." И аз казвам, а последния път бяхме с Марийка Марашлиева, щото ние заедно работим, и казвам: "Добре, представи си, че той е бистрия поток, а ти си мътния поток. Дай да се разберем." И накрая, нали се съгласи, остана така, не можахме да разберем кой е бистрия и кой е мътния поток. Казвам: "Представи си за мене той е бистрият поток, а ти си мътния." Начина, по който тя разбираше. Казвам: "Добре, защо ти това нещо си го написала вече, написала и го пуснала по Изгрева нали, туй нещо го написа, много хора го знаят. Сега аз го обработвам." Казвам: "Добре, но аз го сложих и така, не се знае кой е мътният, кой е бистрият." И тя вика: "Добре, сега никой не ще се сърди за тая работа." Ами казвам, сега да се сърди. Ти го ... Д: Аз не се сърдя, но Вергилий, ако ти се срещнеш и й кажеш това, което съм ти казал. В: Аз ще й кажа, че за мътния и за бистрия ... Д: Не, може да съм аз мътния поток, тя да е чистият, не знам. В: Аз понеже я познавам много добре, знам кой е мътният, кой е чистия. Д: Но виж какво ще ти кажа, аз туй ти казвам, грешки има у мене, аз не отричам, аз не съм изряден човек. И смятам, че изряден човек рядко ще се намери за сега. В: Няма, няма. Имаме много грешки ... Д: Аз имам редица неща, които ги съзнавам. И, ако ти кажа как заран и вечер в молитвите си искам да изправя своя характер, значи си признавам тези неща, че имам да ги подработвам. И не само сега, може би, за да ...
Аз съм говорил и с Георги Томалевски и с Кирил Икономов. И
също са ми казвали, те се смееха и ми казваха: "Абе ти много искаш, 5-6 добродетели изведнъж да оправиш. Ти гледай тоз живот 2-3, пък ще дойдеш втори, трети път на Земята. Казвам: "Виж какво, верно е, но аз ги упоменавам сега десетина, за да зная какво трябва да изправя в себе си." Какво трябва, не крия, че имам неща за изправяне, не крия. Няма човек изправен. Ако бях изправен, аз нямаше да бъда на Земята. Но Учителя също ми е казвал и на мене: "Пей!" Аз съм имал случай с Учителя, когато заключваха пианото, за да не Го безпокоят. Аз веднъж Му казах, казвам: "Учителю, уча пиано, нямаме пиано, преди да взема туй пиано, преди да го вземе баща ми, може ли на братското?" - "Може, но обаждайте ми се." И аз съм Му почуквал и Той ми даваше ключа и ми казваше: "След туй пак на мен го дайте." И редовно съм го носил. Значи Учителя не е имал толкова лошо мнение, все ми е помагал нещо. И, когато Учителят беше още между нас, казвам: "Учителю, ще изнеса концерт. Може ли?" - "Може, ако обичате да дойдете и Вие!" И винаги е присъствал.
В: И какви песни изпълнявахте от Учителя? Д: От Учителя много песни. Аз и сега си пея песните, които са на бахатски дадени. Пея си ги, защото за мене са свещени песни. И много концерти. Акомпанирал ми е Асен Арнаудов, той имаше един "Псалом 13". Една вечер бяхме и той ми казва, беше и Учителя в салона, изпях го. Той ми стана един от номерата, които редовно изпълнявах на Изгрева. В: Тоя "Псалом 13", по музика на кого? Д: На Асен Арнаудов, "13 Псалом" по негова музика. В: Какво стана с нещата на Асен Арнаудов бе? Имал някакъв куфар с разработки. Никой не можа да се добере до тях, изчезнаха. Д: Нищо не зная. Тя беше, аз го позабравих, ако го видя /лее/: "Докога Господи ще ме забравяш съвсем, докога ще криеш лицето си от мен. Докога ще имам бодрост и душа, болезни всеки ден в сърцето си, докога ще се възнесе врага в мен?" И така, неговият Псалом на Учителя никой не го пееше, освен аз. И Учителя, аз Му го ... когато моите концерти, които ги изнасях, аз ги изнасях само за Учителя, докато беше и след Неговото заминаване в Негово име. Негови песни ми бяха редовно в репертоара.
В: Сега, след като се разделихте вие с Мария Златева, вие продължавахте да изнасяте концерти. Д: Да, до 1954 година, докато слязох от Изгрева, редовно съм изнасял, даже в името на Единната пак съм изнасял братски песни. Единната организация. Да, аз изнасях братски песни, не се сърдя. Аз им казах, аз бях секретар на Единната. Председател беше един комунист голям и му казах: "Донков, аз живея тук, ще изнеса и братска песен." И никой не се е сърдил. Не зная друг да е изнасял толкова концерти както аз съм изнасял. В месеца два концерта винаги имаше след Неделна беседа.
В: Сега аз имам една идея, Вие така да се съсредоточите и да дойда някой път и изобщо за музикалния живот на Изгрева да ми разкажете. Ще помислите така няколко дена. Вие с лявата ръка ще можете ли да си отбележите така точките? Д: Лявата ми е малко по-добре, дясната ми ... В: Просто да си отбележите по една точка, за да може, щото в момента Вие ще може да си припомните нещо, след това да го забравите, за да си отбележите по точки и да накарате племенницата по точки, като се сетите нещо да отбележи една точка, нали и после аз като дойда Вие да ми ги разкажете всички точки. Д: Ив Бургас съм изнасял концерти с Мичето Златева. И с Неделчо Попов правихме една екскурзия до Варна, Георги Събев и Стойна Христова. И в Бургас, в братския салон изнасях. Кралю беше там, бяха се събрали нашите приятели заедно със Златева изнесохме концерт, пяхме отделно, тя ми акомпанираше. И тези неща защо не са упоменати? Не ме засяга туй нещо нали? В: Тя направо го е забравила, не е нарочно, аз в това съм сигурен, че не е нарочно. Щото аз знам начина по който тя ми подаваше материала. Подаде ми малко нещо, нали, после ми се обади по телефона, а, това няма, това ще го махнеш. Така беше.
Д: Аз съм имал няколко случая с Учителя да говоря, и да ми помага, и то така да ми помага. В: Добре, разкажете ги тези случаи. Помните ли ги? Д: Спомням си ги. В: Слушам. Д: През 1942 г. бях книговодител в Държавната печатница и получих повишение контрольор по отчетността в Държавната печатница. Направих акт за встъпване в длъжност. Това беше 1942 г., мисля, че август месец. Аз застъпвам, на третия ден ме викат в Министерството на финансите. Тогава Министър на финансите беше Добри Божилов, негов частен секретар беше, не си спомням името му. И ми каза: "Станало е едно прибързано уреждане на Вашия въпрос за повишение. В момента има други случаи. Вашата служба контрольор по отчетността ще я вземе един друг човек, вие ще минете за помощник- контрольор по отчетността. Пак така ще имате 1 000 лв. повишение, но ще отидете в железниците." Казвам: "Както решите, въпреки, че съм направил аз за встъпване в длъжност и е наредено да бъда понижаван, но щом нареждате, длъжността е ваша." И отидох в железниците. И този случай така с Неделчо Попов много близки приятели, ний с него редовно ходехме по екскурзия. Така мъчно ми беше и така му се доверявах и му казвам неделя. На, нали си нямам човек, който да се застъпи и той споменал на Учителя. И аз отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, извинявайте, че Ви безпокоя, много ми е тъжно така. тежко ми е, че така се постъпи с мене, нямам човек, който да ме защити, значи човек, на когото да се така облегна. Той седя така, стана сериозен и каза: "Това не е верно. Ти имаш човек зад гърба ти, на когото можеш винаги да разчиташ и тоз човек и сега е зад тебе." Аз така трепнах и казах: "Искам да го видя." - "Ще издържиш ли, ако го видиш? Ако не издържиш, тоз човек ще носи последствията." Кажете ми тогава кой е? Той каза: "Това е твоята майка! И сега в момента тя е зад гърба ти и на нея винаги можеш да разчиташ." Тя беше един случай, втори случай, когато от железницата ме върнаха пак в печатницата, пак така неприятности за повишение. Началник Б.К. служба откриха от контрольор по отчетността, тя контрольор по отчетността беше 4 140, а началник служба беше 5,300, освен туй и заплатата по-голяма, но казвам на Учителя, пак с Неделчо бяхме. Където беше малкия салон и големия салон имаше една врата, която се отваряше. Ние там бяхме и Неделчо Му казва: "Учителю, Митето има пак някакви неприятности." И аз казвам на Учителя, така и така Учителю, но верно е, но нещо ме тревожи. Той поседя и ми казва: "Ти за няколко години ще наваксаш туй, което твои колеги за десятки години няма да могат да постигнат." Като ми каза тъй, аз се разплаках и като че ли някаква тежест се смъкна от мене. Казвам: "Учителю, много съм доволен." И наистина, в Държавната печатница ме пратиха, имах неприятности там. аз в печатницата завеждах като контрольор по отчетността класирането на персонала, И идва партийния секретар, мой приятел беше Александър Христов, носи ми две заявления на две момичета, които бяха следвали графическото училище, обаче, не го завършили, две години следвали, а то беше четири и отишли в Балкана партизанки. И аз като ги погледнах, казах: Сашо, не мога да ги класирам тези хора. Те нямат нито образователен, нито служебен ценз. Хайде, ако имаха образователния, нямат служебния, с 10% или обратно, ако имаха служебния, а нямаха образователния 10% докато уредят. Той каза: "Не. ще ги класираш. Това е решение на партийно бюро." Казвам: "Сашо, няма да го изпълня решението. Ти си партиен член." - "Партиен член съм." А за тука ще кажа после какво ми каза Учителя. - "Партиен член съм, но това нещо няма да го извърша, защото е незаконно." - "Искаш ли да те пратим в Белене?" Казвам му: "Където и да ме пратите, това нещо няма да го извърша. Това е закононарушение и ако го извърша, отговорност нося аз, а носиш и ти като партиен член и секретар, който ще искам да ми го подпишеш." И се вдигам и отивам в Министерството на финансите, беше началник личен състав Мария Ангелова. Познаваше ме и не да се хваля, обаче, службата ми беше изрядна. Аз в Държавната печатница като контрольор по отчетността проверявах ведомостите, за да отида в Сметната палата за заверка, и те бяха там, контрольора в Сметната палата. Знаеше, че където има щемпела Сотиров е изрядно. Ведомостта не ги проверяват, веднага се чете. Нито една грешка не бяха открили във Върховната сметна палата на мои ведомости. И познава ме във финансите, и като отидох, казах й тъй, тъй. Тя каза: "Я ела с мене!" Слязохме долу при началник "Кадри". Не му помня името как се казваше. Изненада ме този човек, като човек, като комунист и като държавен служител. Когато тя му казва, той казва: "Верно ли е?" Казвам: "Верно е." Вдигна телефона, свърза се с Държавната печатница и каза: "Свържете ме с партийния секретар." И след малко чувам като казва: "Партийния секретар ли е?", и оттам казаха: "Да." Той каза: "Веднага ще ви чакам да дойдете, тука е отдел "Кадри", финансиите." А Държавната печатница се водеше към Финансовото министерство. След малко пристига, като влезе вътре, като ме видя, така се дръпна настрана. Той каза: "Влезте, влезте." Казва: "Какво сте говорили на другаря Сотиров, къде ще го пращате?"-"Ама така." Почнада шикалкави. Той казва: "Другаря Сотиров е постъпил абсолютно право и като чиновник, като длъжностно лице и като партиен член, а вие постъпвате неправилно. Другарю Сотиров, няма да ви оставим повече в Печатницата да седите. Има вакантно място Контрольор по отчетността при Информацията - Димо Казасов беше тогава. Той ще отиде в Информацията, няма да бъде в Печатницата." Аз не го знаех туй нещо, изненадах се, но останах доволен. Когато си излезе партийния, аз му казах: "Благодаря ви много, че излизам, защото щях да имам неприятности в печатницата." Обаче, когато ми дадоха заповедта, отивам в информацията, началник на Б.К. отдел беше Васил Виденов. Той рисуваше. На времето излизаше "Папагал", той беше художникът на "Папагал". В: А, знам го "Папагал". Д: Той беше, художника беше той. Въпреки, че беше правист, рисуваше така ... карикатури му се отдаваха. Отивам, давам му заповедта и той каза: "Не са вземали моето съгласие, и не съм съгласен да ви взема на работа." Казвам: "Другарю Виденов, аз не идвам по мое желание. Аз бях в печатницата. От Финансиите ме пращат при вас." - "Аз ще говоря с Финансиите. Обадете ми се утре." Казвам: "Добре." И на другата заран отивам, обаждам му се, той казва: "Добре, идете в стая, № 3 мисля беше, там е ваш колега началник Б.К. служба Кесимов, ама как беше малкото му име Коста Кесимов, братовчед... от Търново. Запознахме се, започнах да работя и дотогава, докато отида той беше като помощник на Виденов. Обаче, след 3-4 месеца, той извика него, извика и мене и каза: "Отсега нататък Сотиров ще поеме да отговаря на писма, работи за резолюции, които съм поставил." Значи стана ми неудобно, щото другият беше по-възрастен от мене, с по-голям трудов стаж, обаче, изглежда малко по-така отпуснат в службата си, и затуй той го смени. Когато отидох в Информацията, партиен секретар беше жена. След това тя стана частна секретарка на Вълко Червенков, когато стана Комитет за "Наука и изкуство и култура". Вика ме и ми казва: "Вие сте новия заместник Б.К. служба." Казвам: "Да." - "Партиен член?" - "Да." - "Възлага ви се работа, задача от Партийно бюро, имаше четирима души контрольори по отчетността, две машинописки и две книговодителки, касиер, десетина души бяха там персонал, ще ги наблюдавате и ще следите кой какво върши." Казвам: "Извинете, това е извън служебните ми обязаности, аз не мога да го изпълня. Ако е за службата да, но кой как се проявява като човек, това не ми е в службата и не мога да го изпълня." - "Как така не можете, Вие сте партиен член." Казвам: "Аз съм партиен член, но най-напред съм държавен служител." Тя се обърна и ми каза: "Значи вие искате да бъдете мъртва партийна буква?" Казвам: "Да, обаче, ще бъда жива човешка буква." Тя ме загледа и ми каза: "Добре, свободен сте." След това се обадила Мара Ангелова, началник "Личен състав" в Министерство на финансиите, казала й за туй нещо и изглежда, че тя й е казала какви ми са разбиранията, защото после ми каза самата тя Мара Ангелова, че е приказвала, а Елисавета Петрова се казваше секретарката, сетих се сега - Елисавета Петрова. И не ме закачаха, ходех си редовно на събрание, партийни, възлагаха ми задачи, гледах си работата, обаче, никакъв донос на служител като политическо лице не съм направил. Та това беше 1947 г., от 1.01. Министерство на информацията стана Комитет за наука, изкуство и култура, или тъй наречения КНИК, с ръководител Вълко Червенков. И понеже моя началник Васил Виденов, началника на Б.К. отдел беше в чужбина, мисля в Чехия, трябваше аз да предавам от името на Информацията към новия комитет на другаря Червенков. А там дойде от Министерството на просветата, който беше началник Б.К. отделение Никола Иванов, мой познат, колега и с него, той ми каза, явихме се при Вълко Червенков двамата. Аз от името на Информацията, а Никола Иванов от името на Министерството на просветата. И каза утре, днеска то беше следобед ли беше, мисля да, към 3-4 часа, утре в 9 часа на улица "Янко Забунов" в Политбюро, където е Операта, сега мисля, че е Общинска служба там. Има един за афиши на операта, точно насреща. В 9 часа ще бъдете там с проектобюджета за КНИК. И свободни сте. Кольо ми вика Иванов: "Сотирка, тази нощ не ще се спи!" Казвам: "Кольо, няма, няма." Извикахме машинописки, извикахме от Народния театър Георги Балевски - беше П.К. служба, на операта Васил Василев, дойдоха от Университета там, от Академията туй, събрахме се и почнахме да работим и наистина до 4 часа на другия ден успяхме да посглобим бюджета за КНИК, за Комитета. Обаче, не стигнаха около 300 милиона, това бяха старите пари при обмяната от целия бюджет за предвидените нови театри. Защото дотогава театрите бяха мисля 25, а станаха с нова Опера във Варна, Пловдив, Русе, Симфоничния оркестър в Пловдив, във Варна, театрите увеличиха, Народните театри. И там не достигнаха около 300 милиона. На заранта всеки случай отиваме там с Никола Иванов, и точно в 9 часа без няколко минути Вълко Червенков влезе: "Готови ли сте?" Аз му казах: "Да, господин Червенков." Той каза: "Другарю Червенков!" Коригира ме. Аз се изненадах, до тогаз все господин беше. Дайте чаршафите да ги видим. Те асъл като чаршафи, по два метра за всеки институт. И пита: "Какво е?" Казва му Никола Иванов: "Не достигат за театрите." - "Какво не достига?" - "Ами около 300 милиона лв." И той каза: "Я дайте тука чаршафите!" Гледа, гледа, стипендии за чужди студенти. - "Какво е туй 750 милиона? От тука 300 милиона ще вземете за театрите, а писмо ще се изготви за чуждите студенти да си ги поемат техните държави." И аз казвам: "Господин Червенков." - "Другарю Сотиров, за втори път ви правя бележка, ако трети път ми кажете господин, ще ви накажа." Нали толкоз години все господин, господин, свикнала устата, но сега на ухото обица. И така почна бюджета да се работи. Аз работех в Комитета в Информацията. 1946 година октомври месец се създаде Народна оперета, а там колега е бил началник на БКС служба. В: Какво значи? Д: Бюджетно-контролна служба. Те я закриха, сега минаха на счетоводна служба. Бюджетно-контролна, счетоводителят завеждаше само приходи и разходи, а всичко там: заплати, материални разходи, подържане, водеха ги с платежни заповеди. В: Ясно, да. Д: И вика ме пак Мара Ангелова и каза: "Пращаме те в Оперетата отиваш!" Казвам: "Абе Мара, аз едва тука стъпих." - "В Оперетата отиваш!" И няма как.
Отидох в Оперетата. Заварих хаос. Моя колега, те от 1 .IX. започват да работят, обаче, нямат средства. Аз отидох на 17 октомври. До тогава не получавали заплата - IX, X, и XI заплата. Като отидох, казах им, че аз съм новият началник на Контролното отделение служба, направиха събрание, и казаха, че ръководено от Партийното бюро и искат да им се каже кога ще се уреди въпроса със заплатите. Нямаха средства, искат им да изнесат нови постановки, нямат пари да платят на шивачи. Един шивач го извикали и го затворили в една стая с помощници да шие, не го пускат да излезе. Мисля, че се казваше Иван Анев. Аз погледнах така, ориентирах се и казах: "Сега сме 17 октомври. До края на ноември ще получите заплата за септември и октомври. Края на декември ще получите заплата за ноември и декември. Януари месец смятам, че ще почнем редовно, най-късно до края на януари, началото на февруари ще се уреди въпроса." И тогава помня, че ми дадоха купон за дрехи. Тогава с купони беше, поизносени дрехи, дадоха ми купон за дрехи. И наистина бях партиен член още. Уреди се всичко така, както им казах. В началото на февруари вече си получиха редовно заплатите. А в туй време и от Министерството, от КНИК по право службата стана отделение, повишение имаше. Беше вече 6 400 или 5 800 лв. заплатата, както и да е, но с повишение. Там бях до 1952 г. Станах заместник-директор на Театъра, още по-голямо повишение със задача и отговорност на финансиите, стопанството и на администрацията. С оглед, директора, който беше и режисьор да поеме само художественото ръководство. Там имах неприятности затуй, че моите разбирания бяха малко несъвместими с партийните разбирания.
И 1953 г. без да бъда уведомен, чета съобщение, че заместник- директора Димитър Сотиров се обследва като партиен член. Отидох, нищо не им казах, въпреки че имах основание да откажа да присъствам, тъй като нито бях викан в Партийното бюро, което е така работа на цяло Партийно бюро да ме уведоми, да ме питат най-напред защо имам такива разбирания. Както и да е де, тогава разбрах, че можело и така да мине. Обвиняват ме само един от помощник-режисьорите, не си спомням името му каза: "Абе какви сведения сте събрали за другаря Сотиров? Прочетете ги да видим как се е проявявал. Той е партиен член от 1944 г. Как се е проявявал до тогава?" Партийният секретар каза: "Няма какво да ги четем сведенията, партийното бюро е взело решение да бъде изключен от Партията." Ясно беше, че сведенията не са лоши щом не искат да ги четат. Всички туй казаха, че щом той има такива християнски разбирания, щом вярва в Господа не може да бъде член на Партията, и когато ми дадоха думата, само туй им казах, че аз съм се родил в семейство, в което майката е познавала Учителя още като момиче. И, че моят баща пет години след женитбата, преди моето раждане е влязъл 1905 г. в това общество. Аз съм се родил, отгледан съм в такава среда и следователно съвсем не е за учудване, че имам и тези разбирания. И аз ще ги устоявам, както съм ги устоявал до сега. Аз им казах, вярвам, ако нещо съм постигнал в живота си, това съм го постигнал благодарение на съветите и напътствията на Този човек, Който вие сега охулвате и казах, че вие трябва да знаете, че за всяка нечестна постъпка, която е отправена към известно лице, носи отговорност да, да, да и, че туй, което съм придобил, го дължа само на Него. - "Но ти си присъствал и на беседи и на туй. Не само това, аз съм чел беседи след Неговото заминаване, и не го считам за мое престъпление. Казах им, аз не вярвам в, това ми бяха и думите като заключение, този Господ, гдето го рисуват по иконите, но вярвам в едно начало, което движи и регулира цялата Вселена, което не позволява да стане никаква катастрофа, освен със знанието и желанието на това същество. За мене това същество, то е Бог, а Учителят, това е Негов пратеник, и4 аз не мога да нямам добро отношение. Те ми казаха: "Добре, няма да се откажеш, но ще изнесеш една беседа във вашия салон, че туй не е материалистично общество, и че ти не се чувстваш задължен да бъдеш в него." Казвам: "Не, това нещо няма да бъде. Аз такова нещо няма да изнеса. Аз трябва да знаете, най-напред съм човек, след туй съм служител и на трето място съм партиен член. И моля ви да ми кажете грешки в моята служба тука от 1947 г. до 1953 г. като човек, като държавен служител и като партиен член. Вие знаете, че още в началото аз влязох като финансов отговорник на Профорганизацията. Че, по мое желание започнахме да удържаме по 10% от артистите, които участвуваха в агитки. С тези пари ние купихме два акордеона, ний обзаведохме стол за служителите, това е по отношение на службата и по отношение на партийното ми членство. Защото аз като такъв влязох отговорник в Профорганизацията. Друго нямам какво да кажа. Всички вдигат ръка, които са за, а през време на почивката много от хората идваха при мене, даже и по имена ги помня някои да ми кажат: "Абе другарю Сотиров, съгласете се с Партийно бюро, пък вий си продължавайте да си имате тези разбирания." Казвам: "Не." Това нещо няма да бъде, това, което има у мене, това ще го изявя. И такъв компромис няма да направя. Вий ще ги гласувате по съвест, както аз по съвест решавам нещата. И наистина всички гласуват "За" - 67 или 69 беше. Само една жена, профотговорника на чистачките, баба Райна. - "Кой е против?" И тя вдига ръка. Казват: Защо си против изключването на другаря Сотиров?" И тя казва: "Аз не мога да се съглася да бъде изключен от Партията най-добрият човек, най- добрият служител и най-добрият партиец от театъра." Това са думите на баба Райна. И когато се сбогувах, аз отидох, поклоних се пред баба Райна и й казах: "Бабо Райно, благодаря ти от сърце, че единствена беше ти, която каза това, което чувстваш." - "Довиждане другарю!" И си излязох.
 
Та така ми приключи членуването. А преди да бъда член в Партията, след като се върнах от мобилизация 1944 г., ноември месец, много настояваха, бях в печатницата, настояваха да стана партиен член. Този същия Александър, който стана партиен член и искаше да ме изключва и да ме праща в Белене, идва и ми казва: "Ний знаем какви ти са разбиранията, но ще станеш партиен член" Аз му казах: "Сашо, не ми е удобно. Много те моля, не ме насилвай! Няма да мога, ще ми възложите задачи, които ще бъдат в разрез с моите разбирания. Недей!" И с Неделчо Попов, аз с него много споделях, много добър приятел ми беше, и му казвам: "Абе много ме мъчат." И пак тъй двамата приказваме и се задава Учителят, и той Му казва: "Учителю, много мъчат Митето да влезе в Партията. Той не ще да влезе." Учителят така поседя, позамълча, стана сериозен и каза: "Що да не влезе? Може да влезе, да поработи десетина години, да им покаже как трябва да се работи?" Само туй каза. И беше едно успокоение и си казвам: "Щом Учителя казва." И влязох 1944 г., ноември месец ме приеха в Партията, 1953 г. започна изключването и февруари месец 1954 г., точно десет години, бях изключен от Партията. В: Така, както каза Учителят. Д: Учителят. В: Трябвало ти да покажеш как се работи. Д: Да, и когато аз бях вече изключен от Партията, директор беше дошъл след почиването на Македонски, аз бях изпълняващ длъжността директор от май месец 1951 г. до 1952 г. февруари месец.
Около десет месеца бях и дойде тогава Петър Славински за директор, обаче, не можа да се справи, много така беше ултра в разбиранията си, изисква ги като партиен член така. Аз влязох в конфликт с него за един случай. Бяха ни дошли гости от СССР, участници в спектакли, и той ме вика и ми каза: "Намери 1 000 лв. да им вземем нещо като подаръци." И аз му казах: "Другарю Славински, ний в бюджета нямаме такъв параграф, пишем писмо до Комитета, те имат, ще ни разрешат, каквото имат." Няма да отида, ще намериш пари, ний ще им го купим. Казвам: "Нямам възможност другарю Славински. Няма законно основание. Ако искате, пишете ми писмо и ми го подпишете, да се вземе. Така може, но аз няма да подпиша такова писмо. Отговорност няма да нося." Той ми каза: "Тогава ще си намеря друг заместник-директор, който ще намери тези пари." И аз отидох в Министерството на КНИК и казах на секретарката. Казвам, кажи на другаря Червенков така и така. Тогава беше пък вече 1952 г., не беше вече Червенков, а беше Румен Аврамов. 1952 г. Червенков беше председател на Министерския съвет. Казах на секретарката Елена ... и тя му казала, а той: "Да не се безпокои, понеже влезе в конфликт с главния режисьор Хрисан Цанков, който е брат на Александър Цанков, и който като Министър на просветата беше уволнен от брат си като главен режисьор в Народния театър," Въобще, ръководството беше доста така прецизно. Сашо Попов беше главен диригент, главен художник беше Ващенко и понеже Славински влезе така в конфликт с ръководството и Румен Аврамов вика 1-2 пъти ръководството, което освободи Славински. Когато го освободи Мара Шумкова, председателка на Профкомитета, артистка беше, ми каза, аз бях изключен вече от Партията 1954 г. Каза: "Бай Димитре, ако беше партиен член, щеше да станеш директор на Театъра." Казвам: "Мара, не ме блазни директорството, за мене е по-важно да бъда човек."
И след туй почна обследването ми в Театъра и отидох, в Народния театър ме приведоха, Филипов ме вика, каза ми: "Знам ти разбиранията, знам защо си изключен." А за изключването ми мотивът му беше идеалистични разбирания, несъвместими с доктрината на Партията. - "Знам коя е причината за изключването, мен не ми трябва ... мен ми трябва човек, който да ми работи, когато ме няма тука, да знам, че имам човек, все едно, че аз съм тука." И наистина, аз успях да се сработя със службата и изкарах три години, 1964 и напуснах, въпреки че нямах възраст и година и половина вземах пенсия с 10%. Но изкарах службата 30 години и се пенсионирах.
В: Сега, понеже ти си се занимавал с финанси, какво ще ми кажеш за този процес 1957-1958 г., стези така наречени нарушения финансови и т.н. Спомняш ли си нещо? Д: Спомням си. В: Искам да ми разкажеш. Д: Когато беше едно събрание, стана в Парахода, там на стенографките, въпроса за Песнарката, за която се дадоха 800 000 лв., такава мисля, че беше сумата. Песнарката е работена от Мария Тодорова, Асен Арнаудов, Ангел Янушев, донякъде Галито взема участие, щото на Галито, когато беше туй събрание, Галито дотогава постъпи малко, да не кажа нечестно, но така неправилно. Той държеше песните да бъдат дадени /напечатани/ така, както са дадени от Учителя. Според мене Кирил Икономов, може би с едно или две изключения, който си е позволил, е нещо позагладил там. Но инак има песни, които съм ги пял аз, които са дадени от Учителя, даже помня на една песен, не си спомням Ангел Янушев беше вънка на масите, там ги работеха с Асен Арнаудов, казват, тука трябва да прибавим още един такт, за да се съгласува музикално. И Учителят каза: "Щом трябва, поставете го!" Значи не е съгласен, но щом трябва да се оформи музикално, поставете го. Но тогава, за туй събрание аз си позволих може би, пак така бях избухнал, но казах, че ще дойде време, когато Братството при една ревизия ще отговаря за тези пари, които са дадени за тази Песнарка и която не почива на действителното, което е дал Учителят. Има една песен, например тази "Киамет Зену". Тя е дадена така от Учителя, защото такива тъй наречените Ес-тактове, Ес-Киамет ... Мария Тодорова, най-напред аз отидох да я пея с нея, в началото още. Тя каза, върна ме и каза: "Тук ще бъде Киамет." Казвам: "Не бе Мика, така не звучи. Киамет, а тя "Киаме- еееет, ударението пада на Киа-мет, така, както пейте. Аз я пеех както и Кирил, и така е останало. Но в Песнарката е сменено, не е така дадено. Аз я изпълнявах и въобще песните съм изпълнявал така, както смятам, че са дадени от Учителя. "Вехади" на дует съм го пял със Златева и с други. Със
Симеон съм пял други песни баритонови и тенорови. Доста концерти съм изнасял на Изгрева и съм пял, Учителят никога не ми е казал: "Тука не е така, тука е така." Аз съм Го питал, даже един случай имах. Изнесох концерт на Изгрева, и една народна песен има "Вино пия" от Добри Христов. "Вино пия хардалия, мезе нямам за ракия." Чудесна песен като песен, текста сега е народен. Пък туй след концерта имаше една наша сестра от Айтос, Василка, която живееше в "Опълченска" 66. Идва и ми казва: "Митко, как не те догреша да изпееш таз песен за вино, че пиеш и ракия в Салона, баща ти там ръководител на Братството в Бургас и Учителя и ти да пееш таз песен?" Нищо не й отговорих, но ми стана мъчно и на другия ден видях Учителя и Му казах: "Учителю, така и така." Той се засмя и каза: "Е, не бива да се изисква винаги, за тях текста е важен, но тя е хубава народна песен!" Като ми каза тъй, аз се успокоих. Не ми каза, че трябва да пееш други песни, с други текстове, щото и маса оперни текстове, които съм пял, аз подбирах въобще такива, които да подхождат по същество, по текст с Изгрева нали, но имаше някъде, където няма как да се сложи. С Георги Радев съм преработил няколко песни. Аз пописвах малко, имам някои работи, така, дадох ги на Георги Радев да си ги докоригира и от Учителя туй ми остана, че да не се тревожа, че текста е такъв. - "Това е каза, народна песен. Песента, музиката е хубава." И винаги, когато съм молил Учителя при концерт, вечер съм изнасял концерти, винаги е идвал на концерта ми и съм се обръщал с лице към Него.
В: Песнопойката е направена с братски пари, така ли? Д: С братски пари. Хартията е купена с братски пари, така знам. В: Защото, доколкото аз знам от опитностите на Мария, тя е купена, хартията е укривана. Д: Укривана. В: Укривана. Д: Но аз казах. В: Но не с братски пари, а с техни пари. Д: А, не е тъй, аз доколкото знам, с братски пари, щото му казах на Борис. Казвам: "Борисе, ще дойде време, когато при една ревизия установят тези неотчетени пари и законът е строг, страшен." Той се обърна и ми каза: "Мене земните закони не ме ловят." И аз му казах: "Не казвай така, защото законите земни, когато ударят, удрят много жестоко." И след няколко години го удариха. В: Да. Д: Затуй Учителят беше отчетен. Когато се заведе делото. Аз понеже бях абонат, в уводна статия на "Работническо дело" имаше. И направи ми страшно лошо впечатление "скара ли се кой да води бащина дружина и казва: Докато ръководителят е бил жив, обществото е било отчетено изцяло към Държавата. След Неговото заминаване се явяват задължения." Това какво показва? В: Това "Работническо дело" ти не го пазиш? Д: Не го пазя, обаче, то може да се намери в Библиотеката. В първия ден на делото, това дело го има. И казва в заключение: "Скарали се кой да води бащина дружина!" Идва Ганчо Генчев. Когато делото се завело, при мене идва. Бях в Музикалния театър и ми казва: "Митко, съда само твоя баща не нареди към длъжници, единствен от всички ръководители, само той е бил отчетен към Учителя." Казвам му: "Ганчо, много се радвам. Аз знам, че моя баща винаги е отчетен. Винаги е държал." Значи другите са били неотчетени. Какво е имало за отчитане не знам. Сигурно тоя десятък, който са събирали не е бил отчитан на време, защото ревизията го е поменала и за тези хартии и това нещо."
В: Добре, друг един въпрос. Аз съм слушал непрекъснато. Тук и
Мария Тодорова говори, че за тоя десятък след 9.IX.1944 са го изгорили. Какво знаеш за него? Д: Защо трябва да го изгорят? В: Ама какво знаеш по него? Д: Аз знам туй. че Учителят доброволно е оставил. 14-та година. 1914 г. аз тогава завърших четвърто отделение. И на събора във Велико Търново отидохме цялото семейство: кака, аз, тати, мама на събора Помня, ние бяхме деца. С нас се занимаваха много Тодор Стоименов и Петко Гумнеров. Бяха много големи шегобийци, и така удоволствие беше и на децата да бъдат в тяхното обкръжение. Аз лично помня, Петко Гумнеров ми зададе въпрос: "Ти с колко завърши?" Казвам: "С шест." - "А така. Ха кажи ми сега 3 х 5 = 15 + 2 = 17. Колко правят? Ха сега де! Хайде де, по-скоро, по-скоро!" 3 х 5=15, не мога да го разбера. И пак 17. "Ей, да.' И помня туй нещо. После Тодор Стоименов вика там, ние бяхме деца нали. ама правим, не, аз съм го запомнил. Я ми изпей: "пипиуч, пипиуч". И как да му го изпея? И помня като се връщаме, туй беше заранта, към обед се връщаме и моят баща казва: "Къде ходите бе, Учителят ни даде "Добрата молитва". Значи това нещо, ако е записал някой? В: Не е записал никой. Д: Добрата молитва е дадена 1914 г, на събора във Велико Търново. Помня пейките, високи дървета, горе стаичката, където влизаха да внасят и десятък и туй. Учителят казваше: "Горницата". Там стаичка беше. Помня, ние ходихме да видим, помня на Христос един голям портрет имаше... туй помня като деца ми е останало в паметта. По едни стълби се качвахме в стаичката, където Учителят се уединяваше. И помня моя баща като каза: "Добрата молитва" даде Учителят, а вас ви няма." Гумнеров и Стоименов, първия Му ученик. В: Така. За десятъка щяхте да говорите. Д: За десятъка знам, че тати събираше. Учителят е казал: "Който обича от годишния приход да задели една част, тъй наречения десятък." И помня, че тати редовно заделяше, той като ръководител в Бургас, след заминаването на чичо Пеню Киров, той пое ръководството в Братството. И събираха се помня в дрогерията на Зурков, Илия Зурков.
В: Какъв е Илия Зурков? Понеже аз съм виждал писма от Учителя до Илия Зурков. Д: Да, той е един от първите ученици на Учителя. В: Той после къде заминава? Д: Никъде не заминава, той се отказа. Полека- лека ... Деню Цанов, той дойде в София, Матей Попов, управител на митницата беше, Матей Пренеров в пощите работеше, Коста Стойчев, на Стефка Стойчева бащата, той завеждаше долу отделението в пощите, Нейчо Паскалев, завеждаше телеграмите, отделение телеграми. Неговия син Паскалев, но как беше малкото му име не помня - Кирил, Кирил Паскалев, той от Братството се отказа и завърши много зле. Той беше един от най-близките. Като дойдеше в Бургас, скромен един, винаги лягаше и ставаше с името на Учителя и казваше какво е казал. След туй се отметна като Елизер.
Аз на Елизер веднъж му казах, ами тук се отметна и Кирил Паскалев и казаха ми, започнал, проял месо, започнал да говори срещу Учителя и свършил много зле. Имах същия случай с Елизер Коен. Той боледуваше от диабет. Рязаха му врата, тука, какво ли не и Учителят го беше излекувал и след туй като започна да говори срещу Учителя, искаше да се наложи и в Единната организация. Аз не можах да се стърпя и веднъж му казах: "Ти говориш срещу Братството бе, ти, който беше за комунистите, че си страдал. Ти не си страдал, защото ти беше човек на Лулчев и Лулчев те назначи в мините или Елисейна ли, къде беше, не знам. Горе някъде на работа. Ти носеше само звездата, а работеше. Ти нямаше никакво отношение към Братството." В: Каква звезда носеше? Д: Еврейската. В: А, еврейската, да. Д: И неговата жена, която беше от латвийките Марияна, не ме поздравяваха вече, даже той един път се срещнахме на улицата, и той почна да ме ругае. И аз му казах: "Виж какво ще ти кажа Елизер. Учителят Го няма вече. И когато заболееш втори път, ти ще си отидеш, помни ми думата. Ти постъпи така, както никога не трябваше да постъпиш." Защото аз доколкото знам, той е храненик на Изгрева. Братството го е издържало, за да завърши висше образование. Но както и да е, тези неща са примерно... В: Защото тука се публикува, Елена Андреева публикува един от протоколите, където той се отказва от Учителя. Д: Вярно, Елизер, да. И аз му казах: "Учителя те излекува веднъж, но втори път няма да те излекува и ти ще умреш със страшна смърт, със страшна смърт." И наистина той умря от инфекция, кръвна инфекция. В: Рак на черен дроб и т.н.
Сега друг въпрос, аз съм слушал от възрастните приятели, че след заминаването на Учителя са намерили пари и понеже не са могли да ги обменят, са ги изгорили. Какво знаеш по тези въпроси, ама ти слушал ли си, чувал ли си това нещо от възрастните приятели! Д: От тати съм чувал, че са намерили пари, злато - три кг, което са заровили при голямата канара на Бивака горе и когато там. грешката, аз на моя баща туй му казах, единствената грешка на Братския съвет е, че включихте Антов в Братския съвет. Антов [виж "Изгревът", т. Ill, с. 214-216; т. IV, с. 214-217] го познавам добре. Той идваше през 1941-ва, 1942-ра, 1943- та година, аз живеех на Изгрева, имах хубаво радио, и ловях "Москва", ловях тази станция нелегалната от Москва, която предаваше... Антов идваше да слуша и никак не ми беше приятно, защото нямах доверие, аз го смятах за, идваше и в Братството, но аз го смятах за голям ренегат, голям отстъпник, и наистина се установи, че той седеше в Братството да прави поведение пред партийците, а след туй идваше да се вре при нас, да донася на партийците. Двустранен, негоден човек, и помня баща ми като каза: "Нямаше как, наложиха го от Партията." Ето, казвам: "Видя ли какво ти казах. Партията го наложи, за да има човек в Братския съвет." И казвам, вий трябваше тези работи, и той веднага, цигулките на Учителя, работи, туй, туй, туй, туй, Пентаграма на Учителя, други златни работи. В: Ти тези 3 кг, за които разправяш, също ли е злато, което Борис го е сложил горе на това? Д: Да, да. В: Сега пак питам, сега не си ли слушал от възрастните приятели и от баща ти за онези пари, които са горени на Изгрева? Д: Не, не. Само съм чувал, че има събран десятък при Учителя, но не съм го питал какво са направили, и може би те не са уведомени, той Борис го е вършил, Борис и донякъде Стоименов и Боев беше под тяхно влияние. Даже аз на Галито веднъж му казах: "Гале, ти защо така се отметна?" Защото той мина в поддръжка на Борис. И Галито ми каза нещо, което много ме засегна, но нищо не му отговорих: "Както ти се раздели с Мичето Златева, тъй и аз се разделих с Кирил Икономов." Трябваше ли да ми го казва туй нещо? Нищо не му казах на Галито. Отношенията ни си останаха същите добри и срещах се след време с Галито, концерти, и сме говорили, нищо не му казах, но тогава доста необмислено той: "Както ти се раздели с Мичето Златева, тъй и аз се разделих с Кирил
Икономов." Аз не държа Кирил Икономов, също има така грешки, всеки човек има грешки, но Кирил Икономов все пак е направил за музиката на Учителя, колкото никой не е направил на Изгрева, това смело мога да кажа, смело мога да кажа. Такава разработка никой не е направил. В: На кое разработка? Д: На всички песни от Учителя. И за хорово изпълнение, и за солово изпълнение. В: Аз съм слушал, че Учителя някои разработки не е одобрявал на Кирил, там за някой "си бемол" ли, за "фа диез" ли? Д: Една-две, аз казах, има, които и той ги знае Кирил, Кирил ги знае, ние сме говорили, има, но не всичко, но не всичко. Аз, доколкото знам, май че от Мичето Златева, след заминаването на Асен, ми каза, че Асен на нея ли е казал, че има известни пропуски от негова страна по отношение на Кирил Икономов, туй, което на времето Мария Тодорова е писала. А къде е Албумът, който е ... нещо се записа от Учителя? В: Пази се някъде и го крият ... Д: Крие се някъде. Е там е, е крие се затуй, защото там ще се види точно какво е дадено от Учителя. В: Мария Тодорова в това нещо съобщава, че в бъдеще трябва да се извади тефтера - албума, има две папки с песни, оригинални, които са ги записали там в тези две папки и с нейната песнопойка, дето тя си е отбелязала грешките, признава, че има грешки, нали ... и ще се направи едно ново издание и въпросът е решен с оригиналите. Д: Е-е, ама албумите ги няма. В: Пазят се, пазят. Е, казаха ми, че се пазят. Д: Бяха по едно време у мене, но ги дадох, туй беше преди да се разделим с Мичето Златева и останаха у Мичето Златева. Къде ги е дала тя и ... В: Тука пише Мария Златева, че Борис и Мария и са ги взели от нея. Аз съм го писал. Д: А-а, аз не съм ги прочел още неговите, аз още на Галито чета. Не съм дошъл до неговите.
В: Сега аз имам една друга молба, когато вие четете и нещо ви направи впечатление, ще си отбележите, ще ме извикате, за да ми го кажете, защото може да има пропуски, грешки и т.н. Д: Виж какво Вергилий, аз доста съм присъствал при пеенето песните на Учителя. За песните на Учителя мога да кажа, че в моя репертоар почти всичко влизаше. От Неговите песни има рядко някоя, която не съм я пял, рядко има. И съм я пял пред Него. Акомпанимент и от Асен Арнаудов и в момента написани акомпанименти от него почти нямам, и от Митко Грива имам някои с негов акомпанимент. Най-много от Кисьова и от Кирил Икономов. Мика Тодорова не знам дали има аранжирани. В: Няма нищо. Тя самата казва, че е имала, обаче, нищо не е записала. Понеже ги е знаела наизуст и смятала, че ги помни. Д: Аранжимент за хор, за дует, за квартет, за туй има от Кирил Икономов най-много, най-много, от Асен Арнаудов, по-малко и от Митко Грива. Но най-много от Кирил Икономов има. Това е, че има грешки и аз го знам, той даже и Кирил е казвал. Той за този прословут "си бемол", то е верно нали и си признава Кирил. Едно-две опущения има, като намерят тефтерите ще се видят къде е, и ще се коригират. Но трябва да се коригират и на тези, които са собствени на Миката и на Борис. В: Е, те като излезе тефтера, тогава ще се коригират. И тя така го дава разрешението, тефтера, и ще се коригира по тефтера.
Д: Но на Изгрева за туй, дето Учителят беше ударен, аз много съжалявам, но после си казвам, като че ли тъй трябвало да стане. Аз бях тръгнал за Салона, защото им казаха, че Иванчо Кавалджиев е един от първите ученици, който е направил разработка на песните на Учителя. А в него живя моята сестра, която почина, Катя, тя следваше музикалното училище. Той боледуваше от туберкулоза и Учителят го излекува. Той се оправи много, но после се отдаде на работа, писа една опера: "Ако бях цар", по подобие на тази от Адам с българска така. В: Да не е "Ивайло"? Д: Не, не, не. Мозайка, но така полека-лека се пооткъсна и като ми казаха, че е дошъл, аз таман тръгнах от къщи, аз живеех към началото на шосето. Тръгнах, спряха ме бакалница имаше срещу нас, дини дошли, и аз се забавих там около половин час, и когато отидох точно колата профуча, черно купе беше, автомобил на двамата побойници, гдето са били там. В: Кога беше, сутринта ли беше, по обед, или след обед? Д: След обед, след обед. Може би към четири часа. Четири, четири и половина. Щото той в четири ... и аз останах там и си казвам, как ме задържа тоз бакалин да, щях да бъда там, щях положително щях да се сбия с тях. Положително. А след малко дойде и Игнат. Щяхме да се вдигнем ний Изгрева, ама после си казвам, просто тъй е трябвало да стане, да мине този изпит. В: И, когато вие дойдохте, те вече бяха Го били? Д: Аз срещнах колата на пътя ми, на половината път бях до Салона, когато колата профуча и излезе на шосето. Половин час да бях дошъл, щях, щото те дошли, ударили го и веднага си тръгнали.
В: На Галилей хареса ли ти? На Галилей ти хареса, нали? Д: Точно туй, за него говоря. Досега много откровения прави Учителя, които така. В: Аз сега за пръв път ги изнасям тия неща. Досега не са изнасяни. Д: Да. В: Понеже аз съм работил с него, нали. За пръв път. Сега може да ме упрекнете, защо ги изнасям. Ами трябва да знаят кой е Учителят. Трябва да се знае кой е Учителят. Д: Виж какво, аз Учителят за мене е ясен. Аз имах два случая към мене и един към тати, който ме върна от оня свят. За мене е ясно, че Учителят е нещо изключение. Изключително. Той не е Христов, а Божий Пратеник. За мене Той е, нямам думи да Го окачествя, нямам думи. Аз, когато получих след простатата жлеза, ме чакаха да си отида, бях 11 дена на системи и ме чакат, после едно чистене на раната, извадиха катетъра и после едно чистене, два пъти по 2-3 метра марля вътре в корема ми като натисне, блика 39 см гной и кръв. И вечерта, когато ми преляха 2 шишета кръв, чувам го тоз, който си заряза дежурството, останало от шест часа, а той трябваше в 7 да напусне. Той от 6 часа като почна да лекува, до 1 часа през нощта седя там, д-р Ангелов. Ангелов сега е в Западна Германия, в Мюнхен. Като извади туй, като почна тези марли да ги вади, с реванол да ги топи и да ги чисти, и най-после като тампонира, аз съм заспал, не го чувам като казва преди да заспя на Маргарит, другия лекар, който в седем пое: "Дайте ми две банки! Кръв намерете веднага." Пък тя моята кръв нещо особена група, аз я имам нулева ли беше, не помня, дето ... В: Отрицателна. Д: Отрицателна ли, много мъчно се намира. На 10 000 души каза, една ще се намери. Намерили и то от "Бърза помощ", там намерили. И като ми сложиха, и той си отива и казва: "Няма да се отлъчваш оттука." Чувам го като казва, вече в унес: "Ако оживее тази нощ, добре ще бъде. И аз съм заспал, и заранта идва в осем часа, като минава визитацията, заедно с проф. Червенаков, той редовно, моето легло беше до вратата, първо легло. Идва най-напред при мене. Той ми викаше: "Бай Димитре, как си?" И аз му викам: "Другарю професор, вчера бях добре, днеска съм по-добре, утре ще бъда още по- добре. Тогаз се събудих. Значи от един часа като съм заспал, до осем часа съм спал. Като ме бутат там сестрите, тя беше една куцичка сестра, старшата сестра: "Бай Димитре, бай Димитре!" Аз се събуждам, гледам професор Червенаков: "Как си?" Казвам: "Другарю професор, сега се събуждам в един часа съм заспал. Много ми е леко. И Маргаритов казал, че снощи до един часа сме правили почистване на раната. А Попиванов, който ме прие, доцента, беше, той каза, Попиванов, нямаше ли? "Не". Е, хубаво, каза, че без него са направили почистването. И вечерта, когато да заспя, гледам главата на Учителя златиста - до тука. Моята глава беше на запад, не на северозапад, да. Гледам от юг идва главата на Учителя, мина и се загуби, със златист оттенък. И аз си казвам, помислих си, че си отивам, казвам: "Учителю, благодаря Ти, значи пътя ми е спокоен." И съм заспал. И заранта като се събудих, спомних си туй нещо и казвам: "Значи Учителят ми казва не да си отивам, а да живея." А тука в Мичето Златева видях, казва, дето четох, че той има къс живот и ще си отиде много рано. Не знам да е казал, щото аз карах 1963-та година, значи 58 годишен. В: Да, ама тя казва: "Учителю, вземете от моя живот, а му дайте на него." Д: Да, ама Той какво е отговорил? В: Не знам какво е отговорил. Д: Не, не пиши, казва за мътния поток и чистия поток. Може би аз съм мътния поток. В: Не се знае кой е мътният поток, кой е чистият. Тя много се ядоса, за него каза, нали се разбрахме, че ще го махнеш? Абе какво ще го махнеш. Веднъж го махаш, веднъж го слагаш. Остана така, че не се знае кой е мътния поток. Д: Моя хороскоп, който го прави Георги Радев тъй казва, че към средата на живота ми има нещо тежко, страшно даже той каза. Марс, със кого беше в страшен квадрат. И, ако надживея туй нещо, живота ми ще бъде по-спокоен. Аз два пъти имах, два пъти Учителя тогаз, когато мина туй, и след туй инфаркта, инфаркта, но толкоз леко мина, все пак Учителя така, само, че така в черно-бяло, само главата Му мина и аз бях спокоен, и си казах: "Тоз път няма да е за заминаване, щом Учителят пак се яви." И наистина от интензивното ме изписаха на 6-тия ден, докато ги изписвали на 8-мия ден. Обаче, като ме изписаха заранта на 6-тия ден, вечерта получих втори пристъп инфаркт. Заранта ми правиха гимнастика, голямо раздвижване, когато излязох косентацията, той беше тогава главен асистент, дойде, като му казаха, че вечерта съм имал през нощта пристъп лек, защо и аз му казах тъй, тъй, тъй, сменили са тази масажистката, която ми правеше и прати една друга. Тъй, че аз за Учителя ... тука съм приятно изненадан, че не съм много безпокоил Учителя. Аз съм имал възможност да се допитам до Него за много неща.
В: А, когато има още някои неща, които има да ми кажете, ще ми се обадите и ще дойда и ще ги запишем пак. После ще искам вашето мнение по тези въпроси. Д: Което знам, което съм опитал. В: Аз в следващия том ще пусна вашите опитности, които ние сме записвали преди това. Д: Да. В: Ний работихме преди години. Вие ще бъдете във втория том, ще пусна тези неща, да знаете. При положение, че вие сте жив и здрав, когато излезне, аз ще ви го донеса да го прочетете, нали, да го прочетете. Д: Не знам дали ще доживея. В: Ами сега не знам това. Ето Мичето Златева доживя до първия том. Ти знаеш ли какво? Казвам й, абе дай ни пари, помогни ни да издадем това нещо. Тя вика: "Имам 2 000 лв. , обаче, ги пазя за погребение." Викам, пази си ги, хайде, карай. Д: И аз тъй съм. В: Казвам, пази си ги, не ти искам парите. Ха, ха! Отначало ме хвана яд, а после ми стана смешно. Викам, щом ги е заръчала за погребение, нека бъдат за погребение. Д: И аз тъй казвам на тези. Те туй ми викат, но днеска малката като идва казва: "Чичо Митко, как прекара?" Казвам: "Нели, все съм с очакване, че ще ми почукат на вратата."
В: По-рано вие ми четохте от една тетрадка, имахте поезия за Учителя. Д: Да. В: Тези неща искам да ги оставите на мене. нали? За да можем да ги сложим към вашия архив. Защото аз съм този човек. Д: Те не ги дават. Тях ги иска и други да ги вземе. Не ги дават. Те казват, туй от тебе спомен. В: Абе спомен. Ний ще ги вземем да препишем някои какво има и т.н. Защото аз съм този, който ще публикувам вашите работи, а не те, нали? Д: Те искат, да, татювия спомен го дадоха, в музея отиде. Записките. В: Вие го дадохте? Д: В музея. В: За войника, нали? Д: За войника. В: Ами тоя дневник, намерили ли сте го? Д: Сега като развалям ...

13 октомври 1993 г.

В (Вергилий Кръстев): Днесе 13 октомври 1993 г., сряда, и се намирам у брат Димитър Сотиров, който ще ни каже някои пропуски и грешки, които той е забелязал при прочита на книгата "Изгревът". Понеже вие сте единствен, който е останал жив и аз слушам. Д (Димитър Сотиров): По онова време имаше една Магдалена, която свещениците бяха подкупили с пари, за да носи на главата си табела с надпис "Жертва на Дънов" и се разхождаше по цяла София, дори с нея бе дошла и на Изгрева и приятелите искаха да я набият, но Учителят ги спря. [виж "Изгревът", т. I, с. 119]. Жената не е Магдалена, а Мария се казваше тя. Магдалена Попова е бивша учителка, тя куцаше и не е ходила с такива надписи на главата си. Тази беше Мария и бати Ради веднъж я заля даже с вода на Изгрева на една беседа. В: Тази, която носеше табела. Д: Която носеше табела се казваше Мария. Презимето й не зная, но Мария се казваше. Тя е. Обаче, Магдалена, която Ми ката казва, тя е Магдалена Попова, тя е бивша учителка, куцаше, владееше много езици и пътуваше много в чужбина. В: Значи, това, което се отнася за табелата е Мария? Д: "Жертва на Дънов" е Мария, а не Магдалена. В: А тази Мария как се казваше? Д: Презимето й не знам. В: А всички знаят, че това е Магдалена. Д: А, не, не е Магдалена, Мария. Магдалена Попова е бивша учителка. Тя живееше на Изгрева и не е носила тази табела. В: Да, която е била учителка, която Учителят изпраща при Кришнамурти. Д: Но тя не е носила тази табела. Съвсем друго лице е Мария, която носеше тази табела: "Жертва на Дънов". Тя е съвсем друго лице. А на много места Мария Тодорова казва Магдалена и ги преплита двете имена. В: Значи, това е вече друго лице. Д: Друго лице. В: Виж как това не сме го знаели. Ами нямаше кой да го каже. Това трябваше да го напише вашето поколение. Не го написа. Аз го пиша от разказите на този и на онзи, затова има грешки [виж "Изгревът", т. I, с. 280]. Д: Мария беше онази, която от време навреме прихождаше на Изгрева от града, и която правеше най-много бели на Учителя и на Братството. Тя бе онази, която бе подкупена от свещениците и носеше една табела на главата си, на която бе написано: "Жертва на Дънов". Магдалена Попова е бивша учителка. В: А Мария, която носи е друга. Д: Съвсем друго лице. В: Ясно. Това вече го записах. Д: А казва Магдалена. В: Значи отнася се отново за Мария. Д: Пак за Мария.
В: В "Изгревът", т. I, с. 281. Д: Страница 281 - Магдалена, верно е, че правеше големи бели на Учителя, просто Го тормозеше да й дава пари, да я подържа. Аз веднъж бях на Изгрева, долу, точно пред вратата на салона, където е прозорецът. Аз бях там, Учителят говореше и мисля, че беше и Асен Арнаудов, дойде Магдалена и поиска пари от Учителя. Дай ми каза 200 лв., ще заминавам. Учителят й каза: "Ти трябва да се научиш да работиш. В другия живот ще те сложа в земята като червей, да се научиш да работиш." И след туй й каза. така Той се смути от тези силни думи, които каза, и каза: "Защото ти бездействаш, не работиш, чакаш само да ти подадат, за да живееш." В: Значи, за ония бели, които е правила на Учителя е верно. Д: Верно е, много бели. Тя, обаче, разнасяше Словото на Учителя из чужбина. Тя проповядваше, както пак казва в тази книга "Изгревът", че срещала се е с Кришнамурти, с Щайнер. Това е верно, много полезна е била, щото е разпространявала учението на Учителя. Обаче, с държането си Го компрометираше. В: Да. Значи брат Ради я заля с вода. Д: Една кофа вода ливна отгоре й. В: В салона? Д: Не, тя беше точно пред вратата на бати Ради. В: И го чака? Д: Седи и вика пред оградата. То имаше тел. Там имаше врата дето беше входът за кухнята. И по едно време гледаме бати Ради с една кофа вода отиде, ливна отгоре й, измокри я и тя си тръгна. В: Понеже тя крещи нещо срещу него. Д: Срещу Учителя. В: А, срещу Учителя. Д: Седи вънка от оградата и вика. Беше неделен ден. Ето тука пак, пак Магдалена и дето носи.
В: "Изгревът ", т. I, с. 344, това е за Мария Златева. Д: Мария Златева. Тя беше назначена учителка 1932-ра година, не 1922-ра. В: Може би е сбъркано при записа. Д: Може. Тогава беше учителка в Мездра. В: Сбъркано е числото. Д: Числото. 1932-ра година и аз бях. Тя не споменава, че 1932- ра година съм бил и аз носех два пъпеша. В: Това се отнася за с. 347, Мария Златева. Д: Мария Златева. Аз бях, който от две платнища, носех тези войнишките, направих палатка и тримата спяхме там. В: И защо и теб не те споменава? Д: Е, не знам сега, но това е истината - 1932 година. В: Страница 349. Д: По онова време имаше много наши сестри добри певици, които изпълняваха песните на Учителя. Това бяха: Катя Грива, Кичка Вълчанова, Веса Несторова, Емилия Михайловска, Таня Икономова, Дора Карастоянова. Кичка Вълчанова не е присъствала на езерата. Тя ме изпуска мене, всяка вечер ние пеехме песни. Аз пеех солови песни, Кирил Икономов беше там с цигулка ми акомпанираше. В: Да, това на езерата. Д: Това е на езерата. В: Това коя година? Д: 1932-ра година. И въобще вечер, всяка вечер имаше концерти при хубаво време. Учителят слизаше, до към десет часа давахме концерти. Аз редовно взимах участие, не съм писан. Сега по какви съображения, не знам. В: Може би е забравила. Д: Но Кичка Вълчанова не е присъствала и не е участвала.
В: Да, "Изгревът", т. I, с. 350. Д: На езерата, съборни дни е имало само в началото ... Събор ставаше винаги на Изгрева. Винаги, и от цялата страна идваха приятелите, събираха се до 1 000 души. На Изгрева ... "М. Златева ... бяха съборните дни на Рила". В: Те ги смятат от 1921 август, тия три дни. Д: Не е съборни дни, това бяха тържествени дни, обаче, Събор ставаше само на Изгрева. В: Но тя е смятала може би тези дни, които са тържествени дни, нали. Д: И обикновено те, съборните дни ставаха към края на август, към 27-28 август. В: Тука в София. Д: В София, на Изгрева. В: А на 19-21, когато са тържествените? Аз знам, че тогава стават 18-19 август. Д: Когато е тука в София, са те и продължаваха цяла седмица. В: Да. Д: Цяла седмица.
В: "Изгревът", т. I, с. 355. Д: Да. На вечерята, която бе у сестра Балтова аз присъствах. Присъстваше заместник-директора на Държавната печатница, който се казваше Тодор Дулапчиев. А тука казва, че директор на Държавната печатница - Пенков. Пенков беше началник отдел "Ценни книжа", а не беше директор на Държавната печатница. Той беше подчинен на директора на Държавната печатница, който беше Димитър Кокошков. В: Да, ама ти го знаеш. А това е преди 90 години. Д: Ама едно нещо като не съм сигурен няма да го кажа! В: Ами така го казва, защото тя смята, че това е така. Д: Не. Там беше Неделчо Попов, Дулапчиев и много други. Тогава Учителят направи една характеристика на Хитлер, Мусолини и на Сталин. В: Спомняш ли си какво точно беше казал? Д: Да, спомням си. За Хитлер каза. че е човек, на когото не може да се разчита, човек, който е на лъжата, защото очите му са много близко и няма никаква дистанция от едното до другото око. И, когато вдига ръка за поздрав, той не слага ръката си така, дланта показва вътрешния живот на човека. А ръката му е долу, скрита дланта. Значи той не е искрен човек. За Мусолини каза, че е от типа на мечките, хвърля се, без да обмисля нещата. А за Сталин каза, че той е човек, който държи на думата и за идеята е готов да пожертвува и най-близките си хора. И наистина той тогава, неговият брат, от друга майка, но от същия баща беше уличен в участие за прекъсване на войната. Сталин помилвал всички, само брат си го екзекутирал. И тогаз ми дойде на ума Учителят какво каза за него. Най-близките си хора, за идеята той ще унищожи. В: Какъв е случаят? Той значи, неговият рожден брат. Д: От друга майка, от същия баща. Той е три пъти май женен, баща му. В: Да. Значи жертва. Д: Само него и накарва да го застрелят. Също така, когато неговият син беше пленен във войната, те му предложиха да пуснат сина му, а и те пуснат един от немците, един от техните главнокомандващи. Сталин отказа и каза, че не помня как се казваше, Димитрий ли беше. В: Димитрий, Димитрий. Д: Синът му. Да, така ми в паметта остана. Че този генерал струва много повече, отколкото Димитрий, защото Димитрий е негов човек, на Сталин ... се оплакахме на Учителя, че от големия страх, забравихме думите на 91 Псалом. Тогава всеки един от нас със собствения си почерк на лист хартия написал думите на 91 Псалом и Добрата молитва.
В: Това е "Изгревът", т. I, с. 372 за Добрата молитва и Псалом 91. Те са отпечатани на отделен лист, така ли? И пише София, 1 октомври 1943 г.? Д: Още по време на Балканската и Европейската война Учителят беше дал задача на приятелите да ги четат винаги. И всички те се съхраниха и се върнаха живи и здрави от войната. 1912 г. Балканската война - Добрата молитва не беше дадена. 1914 г. на събор във Велико Търново ний цялото семейство с тати, майка ми и двете ми сестри, бяхме отишли там. Бяхме на палатка, вън от лозето. Точно насреща беше салонът, лозето там, градината и с децата се занимаваха много често Петко Гумнеров и Тодор Стоименов. И веднъж, една заран след закуска излязохме да се разходим няколко деца и помня, че Петко Гумнеров и Тодор Стоименов задаваха въпроси на децата. Аз бях завършил четвърто отделение тогава. Петко Гумнеров беше голям шегаджия, обръща се и ми казва: "Ти кога завърши?" Казвам: "Таз година." - "С колко?" - "С отличие." - "Кажи ми тогаз 3x5 = 15 + 2 = 17 колко прави?" Аз се озадачих. Правя, смятам, тъй 17. Е хубаво каза, ти почти го каза, пак толкоз прави. Щото 3x5= 15 + 2 =17. А Тодор Стоименов пък там за някои други, там бяха и децата на Зурков, значи от старите приятели.
В: Сега. аз съм срещал Зурков. Откъде беше този Зурков? Д: От Бургас. Той беше в Бургас. Учителят, когато идваше в Бургас 1914-та година, Той дойде Учителят в Бургас, беше на квартира у Зурков. Специална стая. много-хубава, уютна къща, но после полека, полека замря Зурков, да. Но в неговата дрогерия се събираха, помня наши приятели: Матей Пренеров, работеше в пощите, Коста Стойчев, на Стефка Стойчева баща й. Той завеждаше отделението "Колетни пратки" в пощата, Нейчо Паскалев, той завеждаше телефонните разговори в пощата, все началници, Матей Попов, той беше пък директор на митницата в Бургас. И се събираха повече от старите приятели в дрогерията на Зурков на кафе. В: Какво значи дрогерия? Д: Дрогерия, продават медикаменти. Аптека-дрогерия без просто отиваш, поръчваш си, приготвят. Тя снабдяваше, неговата дрогерия беше много-голяма и почти целия бургаски окръг, фелдшерите, участъковите лекари и фелдшери се снабдяваха с лекарства от него. Взимаха на кредит, докато другаде в аптеките като отидеш с рецепта трябва да платиш. Той откриваше сметки на здравните участъци, даваше им на кредит и те после му плащаха парите. В: Значи това е на Зурков? Д: На Зурков.
В: Ставаше въпрос за Добрата молитва, че е дадена 1914 г. Д: 1914 г. И, когато се върнахме от това, моя баща срещна ме и каза: "Абе къде ходите бе? Учителят даде Добрата молитва, вас ви нямаше!" Това ми се запечати, и аз винаги съм разчитал на 91 Псалом и на Добрата молитва в живота си. А, когато 1912 г. беше войната, моята баба, майката на моята майка и майка ми се познаваха с Учителя преди да влезе баща ми в Братството. Моя баща е влязъл в 1905 г. В: Да. Д: А моята баба. В: Как се казваше тя? Д: Елена. В: Елена коя? Д: Ами по мъж, по баща не я знам. По мъж Хаджи Петрова. В: А майка ви? Д: Александра хаджи Петрова също. В: Те отиват при Учителя. Д: Писаха на Учителя и Той казва: "91 Псалом ще четете всеки ден". За Добрата молитва не е ставало и дума. В: Това е значи коя година? Д: 1912 г., Балканската война.
В: Значи Той дава отначало 91 Псалом? Д: 91 Псалом ще го четете всеки ден. И помня, че баба, майката на майка ми, се събираха вечер и четяха 91 Псалом от Евангелието. Туй Евангелие, което имам, е от нея от 1914-та година, Библията голямата. Но тогава ми направи впечатление, че тогава Учителят не каза за Добрата молитва, а за 91 Псалом ще четете всяка вечер. Значи Добрата молитва е дадена точно тъй 1914 г.
Учителят препоръча да се напишат и играят малки пиески. Това не е 1930 г„ а е 1933 г. или 1934 г. И аз тъй съм писал 1932-ра, 1933-та, 1934-та - "Изгревът", т. I, с. 373. В: Това е Мария Златева. А сега Борис Николов. Неделчо Попов, който бе експедитор в Държавната печатница. Д: Неделчо Попов беше оценител в Държавната печатница, не експедитор. Експедитор е много по-нисша длъжност от оценител. Оценителят оценява всяка поръчка, която се пуска за отпечатване и носи финансова отговорност за неверно дадени данни. Докато експедитора само експедира пратките за провинцията или за чужбина.
В: "Изгревът", т. I.c.427. Д: На 9 септември 1944 г. дойдоха комунистите на власт. Учителят си беше заминал. Учителят си замина декември месец -"Изгревът", т. I, с. 439 - пак се отнася за 91 Псалом и Добрата молитва. Д: А 91 Псалом е 1912 година. В: Това вече ще го зная аз и ще го коригирам вече. А Добрата молитва 1914 г. - "Изгревът", т. I, с. 441 писмото от
Костадин Иларионов. Д: Тука е сбъркала ... В: "Изгревът", т. I, с. 441. Д: В Централните сили влизат: Германия. Австро-Унгария и Османската империя. В лагера на Антантата (Съглашението) влизат: Англия, Франция, Русия и Съединените Щати. САЩ се намесиха най-накрая, не е в 1914 г. В: Да. те накрая се намесват. Д: Те, ако не бяха се намесили. Антантата щеше да претърпи поражение. Те се намесиха накрая и то беше вече 1917 г, не 1914 г. Щото 1918 г. нашите капитулираха септември месец при Добро поле. В: Трябва да проверя в историята кога те се намесват. Д: Ама това е положително. В: Положително, но да видим коя е датата, нали трябва да има дата. Аз обикновено ги проверявах тия дати, но това как е прескочено не знам.
В: "Изгревът", т. I, с. 447. Д: Беше януари 1939 г., войната беше започнала. Войната почна септември 1939 г., защото тогава бяха дошли гостите от Франция, Литва, Естония и Латвия, бяхме на езерата и Учителят избърза и ги накара да си тръгнат преди 30 септември, защото Хитлер нахлу на 30 или 31 септември, не помня в Полша. Тъй, че януари месец войната не беше започнала 1939 г. В: Значи не е януари, а септември месец 1939 г.? Д: Септември месец 1939 г., 1939 г. Бялото Братство направи своя ежегоден лагер на Седемте езера на Рила. Ясно е, че войната не е почнала.
В: "Изгревът", т. I, с. 448. Д: Страница 449. През 1929 г., когато лагерувахме на Седемте Рилски езера беше построена една чешма, на която за чучур издялахме от мрамор две ръце, изкусно направени, през които течеше водата. Не е 1929-та, а е 1932-ра година, защото аз през 1930-та година за пръв път отидох на езерата, чешмата не беше направена. Може би 1930-та година, или 1931-ва година е направена чешмата, не 29-та година. В: Защото 1929-та година е първата екскурзия. Д: Екскурзия, не летуване. В: Да, първата екскурзия е 1929-та година, и мисля, че 30-та година те откриват чешмата на следващата година и надписа, който е в момента. Отдолу пише 1930 г. Д: 1930-та година, тогаз е открита, а не е 1929-та година. В: Ами така го е дала.
В: "Изгревът", т. I, с. 515. Д: Да, сестра Ирина Кисьова беше музикантка, свиреше на пиано. Почти редовно на всички събрания тя свиреше на пианото в салона. Редовно вземаше участие в концертите на Изгрева. Тя ръководеше и братския хор покрай другите братя и сестри. Кирил Икономов го е водил. В: Щото тя има разработки за хор. Д: Димитър Грива, някога само. Асен Арнаудов никога не е ръководил хор, никога. Влади Симеонов няколко пъти ръководи хора. Влади Симеонов, не нашия Симеон Симеонов. В. Да, Влади Симеонов, диригента. Д: Диригента.
В: "Изгревът", т. I, с. 531. Д: Не е брат Чорлопанов, а Чолпанов. В: Чолпанов. Д: А тука е дадено Чорлопанов. В: Ами сега, грешка. Или е грешка, че не го е знаела, или пък така го е казала, или така се е чуло от магнетофона. Значи - Чолпанов.
"Изгревът", т. I, с. 636. Д: През учебната година 1893-1894 от миналия век се записва да следва едногодишен курс. Аз зная от моя баща двегодишен курс. В: Ами може. Д: Две години е следвал Учителят. В: Не, вижте сега, аз, понеже съм гледал в оригинала, Той отначало е следвал две години, а после допълнително е записал едногодишен. Д: Медицина, две години. В: Две години, да. Д: Две години. В: Понеже ние го имаме на документ, може би е така, трябва да се провери. Д: Две години, аз тъй зная от моя баща, медицина, за да се свърже със съвременната медицина. В: Да. Д: Не зная как е, но така го... В: Ще проверя аз.
"Изгревът", т. I, с. 637, Добрата молитва, нали? Д: Да. През Балканската война само 91 Псалом, Добрата молитва, 1914 г. В: Това ще го оправим - с. 637. Д: 3 октомври, обаче, 1918 г. В: Значи годината 1918 г., сбъркано е при чукането.
Според тебе трябваше ли да излезе такава книга, или не трябваше? На тоя момент? Д: Обезателно съм много доволен, че е излязла тази книга. Искам да кажа само някои работи. Направи ми впечатление, че Мария Тодорова някак си, така по махленски се отнася на много места, туй, туй, туй, туй, като клюкарство. Но най-добре са направени, моето мнение е Елена Андреева, безупречно, точно, ясно, няма занимаване с този тъй казал, оня тъй казал. Галито също. И у тях не намерих никакви пропуски. Туй, което аз живея от 1929-та година октомври месец на Изгрева, от 30- та година почнах да посещавам беседи, всичко редовно с разрешение на Учителя. В: На теб не ти харесва, че тя дава неща, които са много интимни, или по друг начин са построени, или как? Д: Не, посредствено ги дава, така някак си заядливо. В: Ами така е устроена тя. Освен това претърпява много, аз понеже съм работил с нея. Доста неща изкара на гърба си. Д: Аз го знам туй нещо, обаче, все пак нещата не бива да се омаловажават, не бива и да се подценяват. В: Сега тя така ги е възприела и така ги е дала. Д: Много емоционално ги е възприемала и много емоционално ги предава. В: Ами така е устроена. А не трябва да се забравя, че тя приема на плещите си и издържа много неща. Затварянето на Борис, процесите, разправиите. Д: Тъй, ама.
В: Аз си спомням, че нея непрекъснато я хокаха и я хулеха. Аз това го заварих. Д: Не знам, защото аз имах случай, когато в Парахода бяха събрани, там във връзка с Песнарката. Аз присъствах, защото не искам да се хваля, но песните на Учителя никой не ги е пял повече от мене на Изгрева. Аз всеки месец почти имах неделен ден след беседите концерти с пиано. И освен оперни арии или дуети, даже и трия и квартети имахме. Със Симеон съм пял дуети, с Мичето Златева. В: Пял си с кого дуети? Д: Със Симеон Симеонов. Той пееше, имаше хубав баритон. В: С Мичето Златева. Д: С Мичето Златева, триа имахме, Симеон, Мичето Златева и аз. И в Парахода присъствах и аз. И ми направи впечатление, Борис доста така самонадеяно във връзка с изплащането на Песнарката. към 800 000 лв. В: Как стои този въпрос с изплащането на Песнарката? Кой я плати, Братството или те я платиха? Д: Аз зная, че Братството. И даже аз тогава му казах: "Борисе", аз бях счетоводен орган, нали. контролен орган в Държавната печатница. И му казах тогава: "Ако дойде една ревизия и установи, че неправилно е издадена, това са 800 000 лв. Законът е страшен." Той се обърна и ми каза: "Мене земните закони не ме ловят!" Думам: "Недей приказва така, защото може да дойде време да те уловят." В: И дойде време и го хванаха. Д: Да. В: Сега, в какъв смисъл не е било уредено там за тези 800 000 лв.? Д: Не знам. Не, не знам нали. Братския съвет мълчеше, въпреки, че моя баща влизаше от провинцията като ръководител. Той беше много дискретен. Нищо, каквото е станало в Братския съвет, ръководителите, не споделяше с някого. Само с Георги Куртев. И двамата мълчаха. Аз съм ги питал "какво?" - "То си е братска работа." В: Мълчаха. И не казваха на младите. Д: Не.
В: Сега, след като излезе тая книга, Песнарката на Мария Тодорова, какви бяха реакциите по отношение на тая Песнарка? Д: Ами, че много грешки има допуснати. В: Според тебе какви бяха тия грешки? Д: Ами в трайността на нотите, в някои преиначавания, в изпълнение и аз ми правеше впечатление, винаги поканвах Учителя, и винаги оставаше на моите концерти, редовно. Даже имах един случай, една народна песен от Добри Христов "Вино пия". Бях я изпял и една от сестрите, много близка, от Айтос, Василка Иванова, която живееше в "Опълченска" 66, като излязохме, ми каза: "Митко, как можа да изпееш тази песен, че пиеш вино в Салона, където Учителят изнася беседи? Баща ти е ръководител на Братството в Бургас!" Аз замълчах, нищо не й казах, но след това отидох при Учителя и Му казах, така и така, сгрешил ли съм? Той каза: "Те хващат текста, не схващат, че народната песен е хубава песен." И туй донякъде ме успокои, но не, че се пазех от другите си концерти да споменавам за такива работи. В: За вино пия, а? И как беше тая песен? Д: Вино пия хардалия, мезе нямам за ракия... В: Ха, ха! Е, добре де, как си сетил пък точно тая песен да я изпееш? Д: Защото е много хубава песен. Тя е една от най-хубавите песни на Добри Христов. В: Така ли? Може ли да я изпееш? Д: Вино пия хардалия, мезе нямам за ракия. Море хвани вяра, море хвани вяра..., текста е от Пею Яворов. В: Значи това е по отношение на Песнарката.
Ами тези Песнарките на Кирил Икономов? Д: Песнарките на Кирил Икономов I-ва и II-ра част, те се пееха в Салона. Знам, Кирил на Изгрева винаги отсядаше при мене, в моята квартира и когато е за спане, през време на бомбардировките, също той беше във Виена, дойде, дойде в моята квартира, между другото ще се отдалеча малко да поясня за Песнарката, за една беседа, не жена му беше и детето му, едното - Сийка, бяха в Казанлък мисля, или в Стара Загора, не знам. Той дойде и остана да спи у мене. Той като лягаше да спи, той носеше очила, сваля очилата и ги слага под възглавницата си. Дойде, нахлуха полиция, да прави обиск. И той стана и посяга към очилата и оня вади пистолета, щеше да го разстреля. Казвам: "Чакайте бе, очилата си вади!" И оня се дръпна, той извади очилата, защото много голям диоптър имаше, той не виждаше нищо - 5 ли, 6 ли диоптъра имаше очила. Та знам, че винаги, когато той, той носеше текста в чернова. Отивам при Учителя да Му изпея песента, да види как е. И като дойда, казвам, Учителят я одобри. В: Да. Това е за Кирил Икономов.
В: А спомняш ли си нещо за Асен Арнаудов? Някои интересни случки да ми кажеш? Д: Асен Арнаудов според мене е талантлив музикант. От него има записана музиката на 13 Псалом, много хубава. Него Псалом само аз го пея. В: Добре. Този музикален текст имаш ли го? Д: Имам го. В: Ами да ми го дадеш да го включим в следващия сборник. Д: Трябва да го потърся. В: Да го потърсиш, за да ми го дадеш, защото ний от Асен Арнаудов нямаме нищо. Нищо не е оставил. Д: 13 Псалом беше: "До кога Господи ще ме забравяш съвсем. Докога ще криеш лицето си от мен..." С големи височини, две октави - си бемол долу, си бемол горе. В: Значи 13 Псалом. Д: 13 Псалом, много хубав. Пеех го и Учителят го много харесваше. Акомпанираше ми Асен, той беше акомпаниатор перфектен. Само му кажи тази гама, веднага акомпаниментът е готов. Много пъти съм пял с него концерти на Изгрева и съм много доволен, бяхме приятели. Той е също мой съгражданин, той е сливненец, в Сливен е роден, където съм и аз роден. В: Кой? Д: Асен Арнаудов. В: Коя година е роден, не се знае, Д: Роден е 1914 г. В: Неговите наследници ги няма. напуснаха България, Д; Той имаше брат. как се казваше? Който беше отишъл в Аржентина като емигрант. Там се ожени, имаше деца. имаше много земя. В: Сега този Асен, имал е деца нали, той е женен? Д: Женен е два пъти. При раждане умря жена му и дете имаше, момиченце Констанца мисля беше кръстено. И го осиновиха неговата сестра и зет му. Защото новата му жена не искала да бъде при тях това дете. Той имаше дете и от втория си брак. И го осиновиха сестра му и зет му. Тя се научи също на арфа, завърши Консерватория. Мисля, че беше в Сирия ли, някъде и там се ожени. В: Той имаше ли някакво творчество, нещо да беше оставил? Нищо не остави. Д: От него има, даже и напечатано "Идилията". В: Да, това го знаем, 1941-ва година и този 13 Псалом. Той е написан, връщайки се от един концерт от зала "България" на пианиста Орлов, руснак. И Учителят е бил на концерта, и като се връщали как са говорили не знам с Учителя, вечерта до 12 часа е писал и е направил музиката на 13 Псалом, и веднага ми я носи на другия ден, почнахме да го разучаваме, разучихме го, пях го в Салона и почти редовно го пеех в концертите си. В: Значи за Асен Арнаудов да си спомняш нещо още? Д: Знам, че много от песните той ги записваше от Учителя. Голям слухар беше.
В: Кой записа Паневритмията? Д: Асен Арнаудов. Но голямо участие взема и Кисьова и Катя Грива най-много. В: За упражненията, или за записите. Д: За музиката и ...
В: Да, така. Сега за Христо Дързев, помниш ли го? Христо Дързев? Д: Не. В: Не го помниш. Д: Той е починал много рано. В: Сега 91 Псалом е от него музиката, така ли? Тази сега, която е на 91 Псалом? Д: Да. В: Имаш ли музиката на 91 Псалом? Д: Не. В: Музикалния текст.
Сега за Симеон Симеонов да ми кажеш нещо? Като музикант? Д: Симеон Симеонов е много-добър като човек понякога, обаче, много често избухваше, много беше, дето казват турците, дослука му така е накрая на носа. Той не обичаше много да го командват. Аз даже помня веднъж на полянката говорехме, Учителят си беше заминал и той каза: "Аз вдъхновявах Учителя да пише своите, да каже, да пее своите песни." В: Е, как ще вдъхновява той Учителя? Д: Аз му казах: "Симеоне, аз не вярвам да си Го вдъхновявал ти." Той се обърна и ми каза: "Абе мълчи бе, кой ти разбира тука от музика бе! Как викам кой разбира бе, ами тука са толкоз музиканти бе, надали пък има друго средище толкоз музиканти, колкото на Изгрева. Той взе да се смее: "Абе карай каза, карай!" В: Той няма отношение как така? Д: Това е той. А инак беше много стриктен. Например: дъжд, сняг, студ, той на Полянката редовно свиреше. В: Да, така. Друго?
Д: Аз например за Мика [Мария Тодорова]. Хубави работи казва за Учителя, но как можа Мика да се разсърди на Учителя и да напусне Изгрева и да отиде в провинцията да живее? И Учителят толкоз благосклонно в последните си дни и Борис ги извика да се видят. В: Самият конфликт е станал в Мърчаево. Учителят й казал: "Сестра, няма да сядаш до Мене." И тя се разсърдила. Понеже смята, че Учителя я маха и изолира. Там е цялата работа, оттам идва. Д: Аз имах един случай с Учителя. Георги Парлапанов, един от нашите приятели, който си замина, той е пръв, който въведе говорящия филги в България. Неговата дъщеря беше пианистка, тя ми е акомпанирала, Евгения. Беше донесъл телескоп, да наблюдават Сириус. И вечерта късно беше. след 10 часа. И Учителят гледа. И ние бяхме 7-8 души, и гледаме ний и аз посегнах така към телескопа. Той може би помисли Учителя, че нещо искам да пипам: "Не пипай! Ще го повредиш!" Аз се дръпнах, смутих се, но разбрах, че наистина беше съвсем и не се разсърдих. Защо да се разсърдя, че така ми казал: "Не пипай, ще го развалиш!" Той е Учител. Ако Той не ти направи бележка, кой ще ти направи бележка? Кой? Някой като мене, или като трети и четвърти? В: Сега. почваме другите.
Ирина Кисьова. Да ми кажеш нещо за нея? Д: Ирина Кисьова също пееше, хубав алт имаше, но и тя пианистка добра, отдайно работеше. Но и тя беше така, азът у нея на челно място. В: Ами така са всички музиканти. Д: Ние имаме случай, нейната дъщеря Данчето. която почина преди две години, беше доста добра пианистка. И тя много пъти ми е акомпанирала, аз съм изнасял с нея концерти в салона. Тя, нали аз работех с учител по музика, Лазар Максимов Сега. известни работи, които той ми казваше, аз трябва да ги изпълня, в изпълнението. Педагог музикален, постановчик на глас, Кисьова не се съгласява: "Не, тука тъй ще бъде." Казвам: "Бе, аз съм работил с Максимов! Остави Максимов, тука тъй ще бъде. И затуй Данчето много се разбираме. Данче, тука тъй, тука тъй, тука ще задържиш, тука малко ще подсилиш. И веднъж концерт имах, обаче, Данчето се разболя. И Мичето Златева ми каза, ний бяхме още женени, кажи на Кисьова. И аз отидох и я помолих. Казвам: "Иринке, Данчето трябваше да ми акомпанира, но не е добре, лежи, нали. Ако може ти, тя четеше на прима-виста Кисьова акомпанимента." Тя каза: "А, видяхте ли, пак дойдохте до мене, не до дъщеря ми." В: Ха, ха. ха, ха! Д: Аз просто изтръпнах. Към детето си да имаш такова отношение! Тя Мичето Златева го знае туй нещо. Но инак като пианистка, като музикант - добра беше. Баща й беше също. Споуста, военен капелмайстор. В: Да. Д: Малката й дъщеря Данчето беше, как да кажа, душа - човек. Малката й дъщеря мязаше на майка си.
В: Сега да ми кажеш нещо за Влади Симеонов. Д: Ами Влади Симеонов почна да идва на Изгрева според дъщерята на Бертоли, Мариета. И така идваше и на беседи ... по едно време започна и хор да дирижира, от града идваше нали, но не можа. Нашите хора са неточни и нередовни. Обявихме за 6 часа, те идват до 7 се точат. Сега, човек идва от града, много пъти и Кирил Икономов, същото нещо, няколко бяхме. Даже един случай имаме с Игнат. Влиза Верка Куртева с половин час закъснение и Игнат вади часовника си и казва: "Виж колко е часа, Верке!" Тя казва: "Часовникът ти не е верен." И той трае, го хвърли на земята и го направи на сол. И тръгна и си излезе. Та човек, който милее за Братството и за хубавото на Изгрева, трябва да бъде точен и изправен. Учителят достатъчно пример ни е дал за това. Достатъчно пример. В: Да, така.
За Катя Грива. Д: За Катя Грива лоши работи просто не мога да кажа. В: Не, ако си спомняш някои случки, някои интересни неща. Д: Ами Катя Грива вземаше дейно участие в работите на Изгрева. Тя пееше например песни, които цяла балада и други не ги пееше, защото имаше добър регистър. Две октави регистър имаше и подаваха й се, с чувство ги изпълняваше. Беше човек с широка душа. Аз помня след присъдата, когато бяха в затвора, нали тя беше учителка в провинцията, и видяхме се точно пред ЦУМ при стълбичките долу към тунела. Тя ми извика: "Митко!" Обърнах се: "Кате!" Прегърнахме се. целунахме се, аз не бях я виждал няколко години. Тя така доста умъчнена за тез неща. които станаха на Изгрева. Аз й казах: "Кате, за необмислени постъпки от страна на Борис и на Жечо. Жечо е заклет експерт-счетоводител, да води двойно счетоводство, когато знае, че е страшно наказуемо." Тя се обърна и каза: "Хайде, да не говорим, да забравим, дано да е за добро всичкото, да не страда Братството."
В: През време на процеса, след заминаването на Учителя теб никой не те е питал, макар, че си бил счетоводител ти, финансов експерт, никой не те е питал за нищо? Д: Не. В: През време на съдебния процес също не са те питали? Д: Не. Само помня Ганчо Генчев, един инженер, наш приятел дойде, аз работех в Музикалния театър, бях заместник-директор. И дойде Ганчо още от процеса и каза: "Митко, идвам да те поздравя за баща ти!" Казвам: "Защо?" - "Прокурора каза, че единственият от ръководителите в провинцията, само баща ти е бил отчетен по въпроса за десятъка." Думам: "Ганчо, без да ми кажеш, аз го зная туй нещо." В: В какъв смисъл? По отношение на десятъка се дава на държавата, данък ли се плаща нещо? Д: Ами трябвало е да се плаща ... Елена мисля в нейните записки - 5 милиона са имали. Туй трябвало веднага Братския съвет да ги декларира, че на 5 милиона, ще дадат 500 000. Ще останат 4 милиона и 500 000 лв. Капитална грешка. На другия ден идва Антов. Аз имах много лошо мнение за него. Не зная защо. Мислех го, как да ти кажа, за ренегат, за предател. Аз живеех на Изгрева, Мичето беше отишла при моята сестра в село Фердинандово тогава, Карнобатско. Тя имаше там имот, беше вдовица. Мичето отиде там, почти шест месеца седя и аз бях самичък. Идваше Мариус Попов, и той си замина, да слушаме, д-р Жеков идваше. Аз имах хубав апарат "Олимпия". Слушахме Москва, слушахме Одеса, нашето предаване. По едно време някой чука, аз угасих апарата веднага. Излязох - Антов. Идвам, каза да видя нещо, да поприказвам с тебе. Искам каза и аз да се включа да слушаме. Аз така го приех, обаче, с много голямо недоверие. След туй съм говорил с него, много говореше, едва оттука разбрах, че бил анархист едно време. И, когато избраха Братския съвет, аз само туй казах на моя баща... Антов е включен като финансов отговорник. Той беше на работа в Данъчното управление като бирник - екзекутор мисля. Казвам: "Как можахте да включите Антов в Братския съвет?" Той каза: "Ние не го включихме, властта го включи." Казвам: "Много се пазете. Нямам вяра в тоз човек." И наистина след туй такива безобразия направил той, че ...
В: Да. За дядо Ради да ми кажеш нещо. Д: Е-ex, бати Ради! Само един случай с него, който ми направи много добро впечатление. Аз живеех близо до Дървенишкото шосе, което слизаше надолу и от шосето един мой съсед, имах 300 метра място там, бях си направил градинка така, и към есента един от нашите приятели Васил, варненец, кара си кюмюр и посегна да мине през по-право било да мине през градинката. Казвам: "Васко, недей, виждаш, че имам садени работи, ще се разтъпчат, каруци ще минат." - "Е, няма откъде другаде. "Николай, карай направо, какво ще го питаш!" И той каза: "Хайде, карай!" Казвам: "Няма да мините от тука." Ама туй беше още рано, аз бях доста по-млад 35-36 годишен. Той посегна да мине, аз го хванах, блъснах го, хванах коня и го издърпах нататък. Той посегна да ме удари, мой връстник, обаче, аз бях по-пъргав, един път го ударих, втори път, той падна долу на земята. Обаче, Учителя от балкона видял туй нещо. Идва подир малко бати Ради и ми каза: "Абе, Учителя ми каза тука нещо какво става, бой ли?" В туй време Васил стана, изкара колата вънка, и по пътя си мина. Аз, обаче, както бях така по домашному, отидох при Учителя. Той още като ме видя и излезе горе на стаичката. Качих се и Му казвам: "Учителю, моля Ви простете ми, невъздържан бях!" Той ми каза: "Нищо. Щом си съзнаваш, ще отидеш да му се извиниш." Казвам: "Добре." Отивам у тях, чукам, той имаше сестра Димитричка. Тя се показа. Казах: "Димитричке, Васко къде е?" - "Вътре. Топли се тука." Дето съм го ударил, посиняло. Влязох вътре, хванах му ръката, прегърнах го, и му казах: "Васко, извинявай, че така постъпих." Той каза: "Абе и ти си виновен, и аз съм виновен. Нека да не се повтаря." И оттам отидох пак при Учителя и Му казах: "Учителю, извиних му се, сгреших, простете ми и Вие!" Той каза: "Да не се повтаря други път." И тогаз ми направи впечатление бати Ради. Много спокоен, изчака той цялото време, казах му: "Простих се с Учителя и с Васко." Работеше, да не кажа като животно, като вол, но като човек за десет души. Денонощно в градината. Какъвто и зарзават да си потърсиш, може да се намери: картофи, лук, пипер, домати, зеле, какво ли не. Само той, самичък. И така майсторски работеше, аз го забелязах, след туй и Учителят каза. Той сменяше мотиката от едната ръка напред и другата, защото първата има по-голяма тяжест, нали втората ... като ... смени я, сложи я в другата ръка. И ми направи впечатление, понеже и аз работех, така имах място, че и Учителят след време в беседа даже каза: "Вижте Ради как си сменя ръцете, за да си отпочива ръка след ръка." Много работеше, и много човечен беше, въпреки така, че е неугледен. Доколкото знам, той беше модел на скулптура, който направи паметника "Патриарх Евтимий". Това е бати Ради.
В: За Савка да ми кажеш нещо? Д: Савка, какво да кажа, ефирен човек, закачлив, усмихнат, но как така някак си несретен в движенията си. Помня, много чупеше на Учителя термосите. Вземе да го носи, след туй Елена Андреева взе да го носи. Един път отиваме, аз бях до Учителя, там, където е Юзината, точно там, нали пътя на шосето завива и хваща пътя към Симеоново вече през ниви. Савка пак паднала, счупила термоса и Учителя нямал вода топла да пие, и каза: "Няма да й давате да носи вече термоси!" Инак, много, все усмихната, весела. Бяхме, където са масите, пред Салона. Учителя и 5-6 души, бяхме млади повече. Учителят говореше, казваше кой какво иска да стане, какво трябва да направи и Учителят пита Николай: "Ти какво искаш Николай?" Николай каза: "Искам богатство и власт!" Учителят му каза: "Само едното. Двете не може да ги искаш!" И тогава Николай каза: "Искам богатството." - "Добре, ще го имаш!" И Николай наистина придоби богатство, доста голямо, но се обърна и ... / Чете/
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...