Jump to content

29. ПИСМО ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ ДО МИНЧО СОТИРОВ 15 април 1915 г., София


Recommended Posts

29. ПИСМО ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ДО МИНЧО СОТИРОВ

15 април 1915 г., София

(Изпратено до майор Сотиров, ул. "Цар Симеон" 37, Бургас,

получено на 18 април 1915 г., 12 часа по пладне)

София, 15 април 1915 г.

Любезни ми майоре,

И биде слово към Вакхея: "Пиши и пиши. Ето и поздрава си и писмата си да тебе не забравя, а чека изпълнването на дните, когато ръката ти ще му предаде своята дан на другарства в сподвижност..."
И си рекох на себе: "Дали този дух що така вели-говори е въплотения дух на някой тънко-височек момък с напреднало моминство, или е индивидуалнаго духа на някой Софийски юч-бунарски нисък митар е друг въпрос. Работата е, че у мен се заражда желание да пиша и аз трябва да слушам.
Отдавна и отдавна трябваше да пиша на любезния началник на войните. И то не само защото ни поздравляваше не еднаж или дваж чрез Осодосия тихомирнаго чрез когото ни и даваше осезателни и ценни доказателства на внимание и почит посредством пратки и носилки, чирози и скамрий, маринати и риби смуженест числа, но и защото усилията на времената, които преживяваме, размирието на народите, което гледаме, тъмнината на психическата атмосфера, която чувствуваме, всичко туй като че ли ни налага размяна на мисли върху всичко онуй, сред което засега поне се движим и съществуваме. А това не е нищо друго, освен боевете, трусовете, ежбите човешки, стихийните вълнения и катаклизми. Те и те, са които обръщат нашето внимание и като че ли преди тях ние, понеже сме още в плът, кръв и жили, не можем да не забравим себе си, а неволно някак, обръщайки се към всемирния ясносин свод, възкликваме: "Господи, що е човек да го помниш, или син човешки да го посещаваш!" И ако действително по уверението на псалмопевеца, Господ е направил човека малко нещо по-долен от ангелите, и го е венчал наистина със слава и чест, то пак неволно се питаме, защо му се допущат тия изпитания и страдания? И изпитания и страдания ужасни! На страдающия не се позволява да пита защо страда. При все това аз отговарям: защото всичко носи своето миздовъздаяние (карма), та и народите на своя ред носят своята карма. Индивидите съставляющи народите имат своя карма, а като така, карма и тежка карма виси и върху душите на народите, които те съставляват. Не може, братко, другояче да се обяснят смъртоносните удари на съвременните траги-комедии, които нанасят катастрофалните последствия на разните държави. А пък ако 700 прераждания са нужни за отделния индивид, за да завърши своята еволюция като човек, и ако други 12 прераждания му са необходими да дохожда пак в пълно свое съзнание - такава поне е теорията - то зер не работи същия този закон и за народите?
Историята е ясен свидетел, че и народите като отделните личности са опъвали каиша през миналото, и, ако сега не побързат да отдадат правото на угнетените и да олучшат игото на попадналите под техните управления, тежко и горко тогава и на управители и на управляеми! Камик на камик няма да остане в Европа от сътресенията, които могат да настъпят в случай, че тая кокона рече да се възпротиви на веленията на Господа, Който садикане иде да тури ред и порядък в света и да въздаде правота на угнетения и онеправдания. Такива сътресения могат настана от такава съпротива, щото жителите на цивилизования материк ще дочекат може би да видят времето, в което ще бъдат принудени да кажат на канарите и планините: "паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола..." Чрезвичайното упорство на Европа би я просто потопило, а цивилизацията й се би пренесла в Африка. Небето не се церемони вече. Минаха се двете хиляди години на изчеквания и отлагания за ха днес, ха до година дано се изправат. Сега иде вече и смело пристъпва към борава воющия Христос, Христос на изпълнението, екзекуцията, а не Христос на благодатта. Ако стори нещо Господ някаква милост сега, то ще я стори само заради милостта Си, а никак не и за черните очи на света, който "в името на мирът", виждаме, че води война; в името на свободата, виждаме, че заробва другите; в името на виделината помрачава умът; в името на правдата, поддържа несправедливостта; и в името на Бога върши зло."
Нашите българи са щастливи с новото религиозно брожение. Не вреди какво наименование някои му дават. Дали то е спиритическо или спиритуалическо, джинджийско или духоветрошателно. нищо не значи. Едно е важно, че то съществува и че със съществуването си предизвиква да се простира за по-нататъка милостта Господня на България. И тогава ефендям, колко трябва да сме благодарни, внимателни и осторожни към минешния духовен подьом, който следва да пазим като зеницата на окото си. Това осле ни се и налага, защото освен, че в Писанието е казано, че трябва да изработваме спасението си със страх и трепет, но и следующите години не са май онзи келепир при наличността на който ние можем каза: "Яж душо, пий и весели се." Никак не. Напротив, будност, бдение, не спане и работа ни предстои, ако искаме да предизвикаме обещаното благословение Господне. Защото не всякога има време благоприятно и не всякога има дни на спасение. Ако една година работим и получим, друга ще работим и няма да получим. Има времена, когато и да работиш, не получаваш. Така от онуй, което ни се казва, излиза, че текущата 1915 г. е година благоприятна за българите. Идущата, обаче 1916 година ще бъде коцуз за тях и през нея българите колкото и праведни да са, едва ли ще може да се ползват нещо. Годината 1917 е пак добра; 1918 - коцуз. А годините 1919, 1920 и 1921 ще бъдат добри. 1922 и 1923 ще са пак коцуз. От 1924 г. нататък подкача равнище, застой. Изобщо, целия век като че ли ще бъде един век на постоянна уплаха от неизвестности и несигурности. Значи, ще има плодородни и гладни години. А като така, на българите ще бъде много добре да се изхитрят та да си не почиват през плодородните години, за да не страдат през годините на глада и нищетата, когато колкото и да се напрягат да работят, труда им не ще се достатъчно благославя. През споменатите няколко благоприятни и плодородни години, българите вероятно ще достигнат своето национално обединение. А сега, още през настоящата година, заедно с русите ще трябва да влезем в Цариград та хем да дадем реални и неопровержими доказателства на политическа Русия, че нямаме желание ние да владеем Цариград, хем с тия наши доказателства да си осигурим владението на родния град на Св. Св. Кирил и Методия и то посредством доверието на силите от Антантата, с които сигурно българите ще отидат. Но, брате мой, всички тия работи са лично мои схващания и аз ви се моля, преди да ги капитализирате, да ги възприемете с резерва, защото и наша милост сме хора и много често грешим в разбиранията на Учителските схващания.
' Онова, което може да ни радва е, че ние можем да се похвалим с Господа. Па и нали е казано, че "който се хвали с Господа да се хвали." Обръщението към Господа се засилва и България се кръстосва от всевъзможни сказчици, лектори, медиуми и проповедници, които упътват народа в посока, която може да послужи за стълба на небето да му изпрати своите благословения. Ежат и емчат се поповете и владиците, които обладани от дух на съперничество, завист и страх, канят се да спъват делото Господне. Но тяхната работа е лесна. Възможно е да се намерим пред едно засилено социалистическо движение, което като вземе управлението и светската власт в ръцете си, ще влезе в конфликт с представителите на църквата и тогава ще започнат до такава степен да се търкалят поповски шапки и килюмявки, щото и аз даже заедно с Дзурко-паша Думерски, т.е. Дрогерски, не ще можем им помогна. Чадата на истината, обаче, които стоят на своите постове и не се солидализират нито с едните нито с едните, нито с другите, ще следват своя път без да обръщат внимание на това що става. Кервана на камилите ще си върви, а палашите ще си джавкат. Поповете и негативните елементи ще се изловят за косите както що са се изловили цивилизованите европейци, а учениците Христови ще гледат своята работа. И тази перспектива ни дава още по-голямо основание вечер и заран да благодарим Богу, че ни е включил в делото Си и че ни е събрал с Тогова, Който е поставен да се грижи за нашето духовно растене и порастване. Ние ще постоянствуваме да молитствуваме щото Господ да просвети умовете и сърцата на представителите на църквата, на учителите и на всичката интелигенция - фактори в управлението на народа и, ако във всичко това те не се вслушат, ще се поиска вразумяването им, за да понесат своето, та и народа да може да получи своето, а не заради техните глупости да страда и бедствува народа както през 1913 г. Всякой сега ще понесе тяжестите на своите грехове. Никой за никого няма да плаща. И твърде проблематична ще бъде сполуката на всякого, който се е осмелил да греши за чужда сметка. Горко на такива.
София тържествува. Спасителната й армия во главе на Своя Генералисимус, лека полека открива своите позиции на отявлена борба, атакува смело неприятелския стан на мрачната ложа и понася грозни, тежки и смъртоносни рани на служителите на Веелзевула и Луцифера. Плач и ридание се само слушат в задкулисните окопи на последните. Но няма що. Христос иде. Лукавството им пари не чини. Командата на Генералисимуса ще се простре в скоро време навсякъде в България. Ръцете на Мойсея ще се дигнат и ще се подпират от Израиля. И тогава да му мислят филистимци, амаличане, аморейци, хеттейци, фарезейци, евейци и пр. и пр. (Изх. 23; 23-25)
А вие в Бургас? А бизим дин-кардашларъ тамъ? Дръжте да държим ралото и да се не обръщаме надир, брей, че каквото се е зачернил западния облак, каквото е загърмяла и засвяткала, едва праведния на своя пост ще може да бъде спасен, а пък грешния, кой знае къде ли ще се дене. Дръжте да държим крепостта.
Поздравете нарочно чича Пеня! Имам голямото благоволение към него и затова, кажете му, че му прощавам когато чуя, че замислюва да се ползва с моето привилегировано "чичо", защото той чичо и аз чичо, како ще се учичорикаме?
Осодосия Каскандиева. И касканмака обяснява и мотивира с това, че вече и той станал на възраст да се ползва с този звателен падеж "чичо", а не могъл да се вреди от нас. Аз му възразявам, че не сме ние с Пеня причина да не може да е "чичо", а причината е, че още отсега се е заканил да бъде жена в следующето прераждане, вследствие на което винаги дечурлигата го мислят за лудо-младо и не вярват, че това момче може да заслужава "чичо". По тоя въпрос често си имаме разправии с този човек, и докато не се намеша г. Голов да ни напомни, че един фидан бойлия и един пала-боюклия не бива да се спорат, не млъкваме. - Сърадвам Пеня за неговата обиколка. Когато биеше тъпана, ние чухме в София. Изпратихме днес да бият същия тъпан и Г-жа Казанаклиева и дядо Тихчев. Нека вярваме, че и там се дадоха здрави такмаци и когато удрят, не само глас ще чуем, а и праха от тъпана ще се занесе над Опълченска 66.
Какво стои още в Бургас оная габровченка? Поздравете я нарочно от нас и й кажете, че пролет вече се пукна, че Г-жа Стойчева следва да се въоръжи от глава до пети и да тръгне вече по гори и планини. "Жетвата е много, а работници малко." Да не мисли, че само може да меси трахана и да готви рибна енциклопедия, а да знае, че работа и работа й предстои. Ние с чевръстия ирландец Ошо или Тошо от село Кюсемуратово (Т. Пазардж. ок.) или пазарбашията Тодорчо, тоест клисаря Осодосия - както щете кажете го - всякой ден я чекаме в София, за да си запали свещта и да тръгне, но и тя бави ли се, бави се. Знае ли тя, че за наказание ще я натоварим с 5 кила калкан, 5 к. ситни амсий, 5 к. кефалчета, 5 к. скомрий (ямайок), та ще се види в чудо докат ги домъкне в Юч бунар. Кажете й това за сведение. А пък на чорбаджи Стойчев кажете много-много да не дига гюрюлтия, а да се реши и пусне дъщерята израилева из Египет, да отиде, за да си направи чест и нему, и на Стефчето, която трябва да се научи да шета на татка си, а не да очеква все майка й да прави това.
Поздрави нарочно от мене и жена ми, както и от Осодосия, г-н Д. Македонски, Мадея Митарят, Зурката, Цанев, Н. Янев, Н. Паскалев, Щерев, Блажев и Ж. Панайотов! Поздрави и г-жите Цанева, Паскалева, Зуркова и Македонска! Поздрави и всички братя и сестри, които съм пропуснал да спомена! Нарочно поздрави от мене и жена ми вашата госпожа с която при все, че не се познаваме, духом, обаче, се разбираме.
Поздравява ви всички в Бургас и другаря и сподвижника нашего Осодосия, с когото споделяме в този плачевен юдол често пъти и скърби и радости, и който не се отделя никога духом и умом от Братството в Бургас. Най-сетне приемете всинца поздравление и от Г-на Д-ва, Учителя ни!
Петко Ив. Гумнеров
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...