65. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО СТЕФАН НЕЙКОВ, 19 август 1917 г,, неделя, Вардище

[Ани]

65. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ

ДО СТЕФАН НЕЙКОВ

19 август 1917 г,, неделя, Вардище

29.VIII.1917

неделя

Вардище

Г-н подполковник Нейков Стефан

началник Оперативен отдел

на действуващата армия -

Обща главна квартира, Кюстендил

Драги Стефане,

Пиша ти сега не вече по дребни въпроси, като моите по сменяване полка. Не, много по-важни, които по своето скрито естество са във свръзка с народа общо и с армията в частност. Касае се само за една личност, само за един човек, само за един образ в човешка плът. Моля прочети, изслушай внимателно това що на късо ти пиша по мое ръководство.

В София ул. "Опълченска" 66 в дома на Г-н П. Ив. Гумнеров, секретар в Касацията живее това лице за което ти говоря. Тука на Земята се именува Петър К. Дънов. Роден Варненско, син на свещеник Константин Дъновски. На 7-ого доколкото узнах бил интерниран във Варна. Защо? За какво? За това ли, че Той е непогрешим моралист, че Неговите живи Слова що говори явно не се харесват на нашето духовенство, болшинството на което тъне в смрад и разплод.

Уверен съм, че всичко се върши по искането на духовните власти, че сеел разкол в църквата. Това е тежко и подло обвинение. Неговите слова и беседи са печатани, има ги и ръкописни. Неговите слова са били всякога точно и добросъвестно изпълнение длъжностите им съдбовни и небесни. Пълно безкористие и чистота във всички мисли, желания и дела. А за народа ни! Но това не ще говоря. Моля да се провери само доколко предани, чисти, верни са биле на дълга си всички негови истински послушници, слушатели или последователи, ако щеш. Вземете ги в боевете - първи са водили и окуражавали своите дружини; вземете ги вън от боевете - първи са давали пример на бодър, пламенен дух, весела душа, възвишен ум. Навсякъде са биле образец на изпълнителните. Много от нашите успехи се дължат на моралните сили всадени от Него, в тия що самоотвержено отстояват на неприятелските удари. Неговите проповеди са биле, по въпроса за българите, привършвани: "Сега се извършва обединението на българското племе. Ако бъде ме чисти непорочни, скоро ще се привърши, ако ли не, ще се продължи и не може да се отмени. Българското племе е благословен народ, има мисия от небето и трябва да я изпълни. Вие имате задължения към тоя народ. Работете и служете му честно и ще му помогнете да изпълни своята велика задача, която Господ му е възложил да разреши." И все в тая посока е бил Неговия говор, Неговите мисли, Неговите желания. И в замяна вместо да намери подкрепа в нашите управници или обществени служители, те Го гонят, ненавиждат, бичуват, отстраняват, интернират!

Нещастен народ с глупави водачи без всякаква духовна култура! Ето нашето духовенство - то води народа в пропастта със своето материално стремление за забогатяване. Защото бичува всичко покварено в страната, затова ли е лош и Го интернират?

Грешка голяма, която ще доведе до печални последствия!

Почти бяхме на прага да завършиме своето свято дело, ето нова пречка, която може би недай Боже ще ни коства нови загуби, нови пакости. Да не бъде!

Стефане, пиша ти по тоя въпрос и те моля говори гдето трябва до най-високо стъпало с молба задушевна да се поправи тая грешка и се върне в София или Му се даде право, свобода да остане там гдето намери за добре. Моята съкровена гаранция не може да запълни отворената бездна пред Небето между народа и армията и Господа Бога на Силите.

Вярвам в добрия край и очаквам да ми съобщиш.

Моите дълбоки почитания към Г-н Главнокомандващ и Г-н Ген. Луков.

С братски сърдечен поздрав твой Минчо!

P.P. Зная че вътрешната полиция не е вам подчинена, а на ..., но все бихте могли да направите потребното за общия прогрес.

Минчо