164. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 20 април 1930 г., Възкресение, Бургас

[Ани]

164. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ

ДО УЧИТЕЛЯ

20 април 1930 г., Възкресение, Бургас

(чернова)

копие

Б.Л.Н.П.Ж.

Учителю,

В днешния възкресен тържествен ден, поднасям Ви ученическите ми поздрави за вярност, преданост, послушание, прилежание и растеж, за да принеса плод преизобилен на Божествената нива под ръководството на Господа за Славата Божия!

Господи, Ти ме ръководи за Славата на Отца Твоего и Отца нашего. Учителю, за моята душа днешния ден и обед е единствения най-велик, най-тържествен от всичките ми 55 Великденски обеди. Чувствувам, че това бе най-разкошната царска трапеза, която откога съм имал в дома и вън от дома: десетина хапки хляб и 2 гаванки сол и мерудия.

Започнах с песни на цигулката, по 3 от песнопойката и окултно упражнение и 3 гласни и завърших обеда с песни на цигулката и устни. Виждам се задоволен, облекчен и участник в обедите на най-бедните семейства, които в сегашните ликвидационни и юбилейни години са петимни за корица хлебец, за да нахранят и тялото си и душата си и умът си и да повдигнат духът си и да призоват благословението на Великия Божи Дух върху своята Душа.

За подобен обяд - опит, който беше душата ми и Бог бе така благ, както всякога и ми създаде тия условия за днешния тържествен ден: всички членове от дома отсъствуват - вън от града са и без да ме смята някой за "смахнат" - на Великден ям хлебец със солчица и мерудийка. Аз виждам, че няма по-разкошна трапеза от тая, с широка благодарност и радост да се приеме и "най-сухия залък" - най-голяма жизненост има в него. Комфорта, който си позволих след обеда, бе чаена чаша кипнала чиста вода със сок от парче от лимон. Това бе чаша 12 годишно вино към великолепния ми обед. Нямам думи за молитва благодарствена към Тебе, О Господи и Вам Учителю! Изпращам радостта ми - безчетно богатство! - С. Б. Л. Е. Л.

Целувам Десницата Ви!

В.В.В, предан, послушен ученик М. Сотиров

Бургас

20.4.930

Възкресение