1. КОЙ Е НАШИЯТ УЧИТЕЛ 20.11.1968 г., София

[Ани]

1. КОЙ Е НАШИЯТ УЧИТЕЛ

20.11.1968 г., София

Беше 1939 или 1940 г. Това бяха първите години от отиването ми при Него. Аз още нямах пълна и ясна представа кой е Учителят и какви са Неговите възможности.

В мен понякога се явяваше въпроса какво е Учителят в сравнение с Христа и в какво отношение трябва аз да поставя Словото на Учителя с това на Христа. Разбира се, по този въпрос аз нищо не съм споделял с Учителя, нито пък с когото и да било от моите близки, но все пак в мен се явяваше едно противоречие и вътрешно раздвояване, което ме измъчваше и поради това, че то оставаше несподелено с никого. От това, което знаех за Учителя, аз разбирах и високо преценявах Неговата голяма духовна същност и за мен Той беше голям духовен авторитет, но все пак аз не бях намерил мястото, на което Той трябва да бъде поставен в моето съзнание.

Един ден, поради мои лични нужди, аз бях приет от Учителя. Това беше в долната малка стая до големия салон, в който Той приемаше посетителите.

След като се свърши разговорът ни по другите въпроси, настана доста дълго мълчание, при което със затворени очи, дълбоко съсредоточен стоеше срещу мен Учителят, седнал на своя стол. Аз Го наблюдавах и очаквах да ми каже още нещо, или пък да разбера, че разговорът е вече свършен и трябва да си вървя. При това очакване, наблюдавайки Учителят аз забелязах, че Той променя физиономията на лицето си и така Той съвсем непринудено ми се представи в няколко различни образа. В неговото лице аз виждах най-напред образа на Мойсей, след това образа на Христа, образа на Бог-Отец и най-после Неговият собствен образ.

Всичко това стана така просто и така естествено, че в момента аз дори не прецених и не отдадох на това велико събитие онова значение, което всъщност заслужаваше.

След всичко станало, Учителят от своя обикновен вид, в който Го познаваме, приключи срещата между нас и аз се сбогувах с Него и си отидох.

В моето съзнание никога повече не се яви въпроса кой е Учителят, защото за мен този въпрос беше разрешен и то не на думи, а нагледно и съвсем недвусмислено, напълно убедително и недвусмислено!

Не споделих това досега, освен с много близки хора, защото мисля, че всеки по свой начин е познал и знае кой е Учителят.

Горното написах саморъчно, с пълно съзнание за неговата достоверност

20.11.1968 г.

София

Тодор Божков

ул. "Янтра" № 1