16. БИТКАТА ПРИ СТАЛИН ГРАД

[Ани]

16. БИТКАТА ПРИ СТАЛИН ГРАД

Не се касае за историческата или чисто военната страна на това събитие. И тук аз ще се спра само на този въпрос дотолкова, доколкото той е свързан с някои изказвания на Учителя. Безспорно, че войната между Германия и Русия през 1941 -1 945 година остава като най-голямото военно събитие в историята до наши дни. Това събитие не можеше да не намери отражение в преценките и предвижданията на Учителя. Ето защо аз искам да изнеса някои неща, които имат по-особено значение по този въпрос.

С пълна увереност и категоричност, основана на личен опит аз заявявам, че Учителят знаеше много преди избухването на тази война и от Своя страна Той желаеше нейното предотвратяване. За Учителя събитията и нещата бяха предварително известни и ясни, много по-добре и по-пълно и подробно, отколкото на нас, даже след тяхното сбъдване. Скръб и съжаление изпълваше душата му пред това, което човешкото безумие готвеше за своите братя. Нищо в света не съществуваше, което

Той да не знаеше и да не виждаше. И когато някои неща се сбъдваха от Неговите изказвания, и дейците, които ги причиняваха искаха да стоварят вината върху други лица, тогава ние си спомнихме думите на Учителя, изказани преди това по тези въпроси. За съжаление, всичко обаче беше късно и непоправимо. Още в 1939 г., аз бях получил указание за това грандиозно стълкновение между германците и русите. То не беше от полза и в интерес и на двете страни. То изобщо не трябваше да става, и грешката не е само на едната страна, защото и двете страни се показаха малки и дребни поради това допуснаха да стане това нежелано събитие. Това не са мои думи. Спасението и доброто, и щастливо бъдеще на тези два народа беше в техни ръце и то зависеше само от тяхната мъдрост, добро разбирателство за мирно съществуване и взаимно сътрудничество. Два гиганта, с неизмерима мощ излязоха един срещу друг в страхотна кървава битка. Каква полза за тях от това? - Те похабиха силите си, осакатиха народите си и макар и видими герои останаха завинаги жалки инвалиди. И не е важно кой беше победителя, защото и двата "пехливани" бяха победени и осакатени.

Общественици, политици, историци и дипломати може да пишат сега и в бъдеще, каквото искат, важното е това, което Небето присъди на тях. Сигнали и предупреждения бяха давани, но те не се приеха. Германия ще бъде победена, но и на Русия няма да бъде добре.

Войната започна, но изходът й беше отдавна предрешен. Много по-рано Учителят беше казал; "Наполеон влезе един път в Москва, но втори път няма да му се позволи това." Аз знаех какво значат тези думи, кой ги казва и защо. И както е известно, германците претърпяха поражение пред Москва. Далеч преди битката при Сталинград Учителят каза: че германците ще обсадят Сталинград, но без да очакват сами ще бъдат обкръжени и пленени там. Така и стана. Това беше доста преди сталинградската операция. Минаха месеци, след това започна битката за Сталинград от страна на германците. След други месеци, след жестоки, небивали в историята сражения, германците бяха спрени и постепенно те бяха изтощени и след това отслабнали и неподкрепени с пресни нови сили върху тях се изсипа огромна военна сила и техника, от страна на русите, те бяха обкръжени, а след това и пленени. Героизмът и на двете страни беше много голям. Съпротивата от страна на германците беше сломена. Хитлер се ръководеше повече от чувството на омразата, а не от разум и от ясен поглед на голям пълководец. Отдавна той беше скъсал с някои свои талантливи пълководци, а се беше обградил с послушни малки и дребни военачалници. Предупреден за тези събития аз наблюдавах всичко това и скърбях искрено, че днешното човечество е толкова сляпо, за да не вижда и да не се ползува от спасителната светлина на Великия Учител.

Три големи битки, три имена, които обхващат всичко - Москва - Сталинград и Берлин. Трагедия за Германия, а загуба, разорение и нещастие и за Русия. Дано поне в бъдеще да не се повтаря това безумие за тези два велики народа.