17. БЪЛГАРИЯ ДА НЕ ВОЮВА СЪС СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ

[Ани]

17. БЪЛГАРИЯ ДА НЕ ВОЮВА СЪС СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ

След разгромяването на Чехия, Полша, Франция, Югославия, Гърция и след обявяването на война от страна на Хитлер и на Съветския съюз, постепенно на негова страна се присъединиха Унгария, Румъния, Испания и Италия. Почти цяла Европа беше под властта на Хитлер и беше срещу Съветския съюз. Единствено само България не влезе във война със Съветския съюз. Много голям натиск беше упражняван над България от страна на германците да влезе във война против Съветския съюз, и този натиск ставаше все по-голям и се усилваше все повече и повече, след като Германия започна да търпи поражения на руския фронт, и след като англо-американците откриха втория фронт в Италия и Франция. Нашите правителства с големи усилия се противопоставиха и отказаха да сторят това. И до края България не влезе във война със Съветския съюз. България не успя да удържи да не обявява война и на Англия и на Америка. Тя обяви символична война на тия велики държави, обаче във военни действия с тях не влезе. Тази символична война обаче беше заплатена много скъпо, поради което бяха извършени и големите бомбардировки над София и някои градове в страната. На кого принадлежат заслугите, поради които България не влезе във война със Съветския съюз?

Днес много и от различни отговорни места искат да си присвоят тази заслуга. Истината обаче е една, а тя е, че тази заслуга принадлежи изключително и само на УЧИТЕЛЯ! Вярно е, че това съвпада с чувствата и настроенията на целия наш народ, вярно е, че това се покрива и от борбите на съпротивата, т.е. на партизанското движение у нас. При все това обаче, ако не беше дадена тежката и убедителна дума от Учителя на царя и правителството, въпреки наличието на горните два фактора, пак налице щеше да бъде фактът за влизането на България във война с Русия. В момента, когато се решаваше този въпрос, влиянието на тези два други фактора беше още съвсем слабо и не беше в състояние да се попречи на едно такова решение. Още повече, като се има предвид, че ние бяхме окупирана страна и че германците бяха пълни господари и разпоредители у нас. Много пъти под голям натиск от страна на германците се отиваше при Учителя и се искаше от него съгласие да се влезе в тази братоубийствена война. В България имаше запалени глави, които мразеха комунизма и Русия, заради нейния строй и бяха готови на всяка цена да сторят това. Някои от тях знаеха кой пречи на влизането ни във война с Русия и страшно много се ожесточаваха срещу Учителя. Те преувеличаваха някои неща и нарочно представяха нещата едва ли не, че България се управлява от Дънов и дъновистите. Това не беше вярно, дъновистите никога не са се занимавали с политика и не са влияели на управлението. Фактът, че е било изказвано мнение и то съдбоносно от страна на Учителя по един голям въпрос, от значение за бъдещето на България, не означава още, че Дънов и дъновистите управляват България. Те не са заемали никакви отговорни служби и не са се ползували от никаква власт. От там само се даде спасителният сигнал, който запази България от фаталната катастрофа и от падането й безвъзвратно в пропастта. Има ли нещо лошо и осъдително в това? Ние трябва да благодарим на Великия Учител, че Той слезе, въпреки своето желание от Своето велико Божествено положение, за да помогне и да спаси България. Ревността към нашия народ и любовта Му към нашия народ Го заставиха да направи Той тази велика жертва, макар че от Божествено гледище Той нямаше никаква полза, а напротив, Той пожертвува много ценности в духовно отношение, но да остане верен на Закона на Божествената Любов, която всичко жертвува и нищо не иска в замяна на това.

Вечна признателност и преклонение пред Великия Учител за многознайни и незнайни добрини, които Той направи за България и народа й.