20. ЕВРЕИТЕ

[Ани]

20. ЕВРЕИТЕ

От всички страни, които бяха под Хитлеристка окупация, евреите бяха събрани по най-различни начини и бяха нечовешки унищожавани, без разлика на това дали са стари или млади, бедни или богати, мъже или жени, учени или прости, болни или здрави, дори и деца, инвалиди, хора без никаква вина и то само за това, защото бяха евреи.

Единствено само в България евреите бяха оставени живи и запазени. Едва спасени от яростта на своя враг.

На кого принадлежат заслугите за това добро дело? - Преди всичко и над всичко това се дължи на нашия Учител и на Неговото влияние тогава пред най-големите фактори на тогавашната власт.

Може би сега, при днешните обстоятелства това сърбите да се оценява като нещо лесно и обикновено. Но ако се пренесем във времето, когато ставаше поголовното избиване на евреите в Европа, при онова страхотно неумолимо диктаторско господство на Хитлер върху завладените територии, ще се види, че това съвсем не е нещо лесно и обикновено, но е равносилно на истинско чудо. То говори твърде много за онези, които тогава имаха куража, мъдростта и разбирането да го направят. Това е повече от подвиг, повече от граждански и човешки дълг и беше извършено с риск на собствения си живот за спасяването живота на други хора. Жалко, че този факт и досега не е оценен както трябва. Това говори за хуманността, великодушието, морала и духовната висота на тия, които го извършиха, както и за голямото прозрение и далновидност за значението на този факт за в бъдеще.

Евреите бяха добри граждани на нашето отечество. Българите като маса имаха добри, приятелски отношения с тях. Евреите прекарваха у нас доволно и щастливо и се чувствуваха като равноправни български граждани. Това е едно хубаво отличително качество на българите, които имат много добро човешко отношение към чуждите народности в България. Нещо повече, българите са много по-внимателни към чужденците, отколкото към своите сънародници.

Един път към 8 часа сутринта аз бях при Учителя по моя частна работа. Аз останах незадоволен от тази среща, защото Учителят нищо не ми каза за работата, по която бях отишъл, а през всичкото време ми говори за много лошото положение, в което се намираха тогава евреите. Разбира се, аз не разбирах всичко това, защото до този момент нямаше нищо лошо по отношение на евреите. След срещата с Учителя, аз се разходих из Изгрева и след около половин един час видях цяла тълпа от евреи, които панически дойдоха и с викове се насочиха към брат Лулчев, и ужасени викаха и молиха да ги спаси, като веднага се застъпи за тях пред царя. Аз бях потресен от вида на тези ужасени хора и едва тогава разбрах смисъла на Учителивите думи и защо Учителят ме занимаваше само с евреите. Аз разбрах, че Учителят предварително, по свой чуден начин е виждал тяхното положение, въпреки, че Той не беше излизал от стаята си и не беше се срещнал още с никакъв външен човек.

При друг случай, Учителят ми каза следното: "Хората в България ие могат да разберат, че евреите пазят София."

Аз не разбрах значението на тези Негови думи, но по-после, след като станаха бомбардировките, разбрах, че София е бомбардирана, защото евреите бяха изпратени по други градове.

От някои изказвания на Учителя при други случаи, аз разбрах, че евреите в древността действително имат големи заслуги, че са били много умни, духовни и надарени с висше и че са дали много нещо на света, особено в духовно отношение. Учителят казваше за тях: "Техният дух от древността днес се продължава и изявява от англичаните."

Спомням си една ужасна картина от зрелището, което наблюдавах в Скопие, когато по Хитлерово нареждане бяха измъкнати всички евреи от домовете им и като животни бяха натикани в оградени с телена ограда в предварително подготвени открити места. Те не бяха предупредени, В последния момент им беше дадено само половин час време да си вземат по 50 кг багаж и да напуснат домовете си. И те бяха подкарани като стадо овце към обградените предварително места, а между тях едва се движеха стари мъже и жени, малки деца и болни хора. По-късно аз видях влакове с натоварени хора и товарни вагони, със същите евреи, затворени херметически, претъпкани от хора без достатъчно въздух и без възможност дори да посрещнат естествените си нужди. Тези влакове заминаваха неизвестно къде на запад. Това беше най-ужасното нечовешко отношение към хора, които с нищо не бяха заслужили тази участ.

Днес от много места се претендира за заслуги по спасяването на евреите. Дори и Бекерле в своя защита е казал, според нашите вестници, че има заслуги за спасяването на евреите, понеже той и цар Борис са се застъпили за тяхното спасяване. Истината обаче е, че те бяха спасени по пътища и начини, неизвестни нам, и то единствено от нашия Учител. И не за заслуга и признание, казвам това, а за поука и назидание.

Бог ежедневно прави чудеса с нас. И цялото човечество на земята го обсипва с блага и живот. Дарява ни с най-хубавото, което има. Не иска от нас признание, а само любов, благодарност и послушание.

Случаят с евреите е може би само една малка частичка от голямата световна трагедия, обаче върху тези неща ние трябва да се замислим, да преценим всичко това добре, а най-главното твърдо да решим и да определим нашето поведение за в бъдеще. Не е ли по-добре да бъдем готови да се пожертвуваме ние самите, отколкото да ставаме проводници на злото и да избиваме своите братя.