Jump to content

28. ОХРИДСКОТО ЕЗЕРО


Recommended Posts

28. ОХРИДСКОТО ЕЗЕРО

Охридското езеро, град Охрид, манастира св. Наум, гр. Струга, св. Климент, Братя Миладинови, това са български светии, скъпоценни брилянти, незаменими и незабравими имена, свързани и увековечени с нашата история, с нашите духовни борби и постижения. Те са наша история, наша съдба и наш живот. Колко красота, каква святост и чистота, какви славни и дивни подвизи на наши герои, велики мъже, народни царе и каква гордост и национална радост и величие се крие тук. В тях се слива минало, настояще и бъдеще на един народ и съзнание за нещо вечно, безсмъртно. Всякога живо и винаги обединяващо народа ни в едно цяло. Колко много нещо е писано и казано за тези безценни наши бисери на сърцето и душата, на българския език и дух, на нашата писменост и светлината, която векове е греела от там и е осветявала далечни простори и исторически времена и моменти, за всички части на българската земя, по целия Балкански полуостров.
Ето защо, аз тук ще се спра само за един спомен, за тия места, във връзка с нещо казано ми от Учителя.
Беше към средата на 1940 година. Учителят освен предсказанието, че ще си вземем Добруджа, ми подсказваше също така, някак си символично, че ще отидем и в Македония. Направи ми впечатление, че повече, някак образно, в картини, в поглед на едно висше небесно същество, освободено от всичко земно и лъжливо, се спомена и за красотите и светите места на Охрид и Охридското езеро. Вие ходили ли сте там, познавате ли тези места, колко са те красиви, привлекателни, свети и скъпи за българския народ? - Учителят нещо казваше, а нещо оставаше аз сам да допълня в подробности и сам да разбера и изтълкувам Божественото, което Той влагаше в думите си. И аз добре разбрах смисъла на тези неопределени, недоизказани думи и мисли, и дойдох до заключение, че българите отново ще отидат там и в себе си аз бях вече взел своето решение в смисъл, че през следната година - 1941 - България ще има възможност да си вземе Македония и че това вероятно ще стигне и ще включи като краен предел Охрид и Охридското езеро. Разбира се. това беше мое лично виждане, мой извод, основан на далечни и загадъчни подсказвания, в които все пак аз смятах, че съм ги добре разбрал и изтълкувал. Ето защо, когато след вземането на Добруджа някои мои офицери ме запитаха, а какво ще стане с Македония, аз уверено им казвах - ние ще вземем Македония на другата година. Как ще стане това? В какъв ред и последователност, с какви предварителни подготовки, аз и до последния момент не знаех, но знаех само това, че съдбата ще ни помогне да вземем Македония, защото това го е казал Учителят, а Неговите думи са Божествени и неотменими.
Дойде 1941 година. Буреносните облаци бяха надвиснали вече над Балканите. Хитлеровите армии бяха в Австрия, Унгария и Румъния, с готовност да минат и в България. Югославия беше притисната и тя трябваше да избира доброволно или със сила да пусне германците през себе си. Югославия подписа пакт за капитулация без бой, обаче след това беше извършен преврат от генерал Симович, пактът беше отхвърлен и тогава Хитлер обяви война на Югославия. Белград беше бомбардиран жестоко, Югославия бе нападната от три страни и бе разгромена и завладяна в късо време. Всичко това откри пътя на българите към Македония, След германците, на българите се позволи да заемат Македония, като ни бе дадено до река Вардар. Аз мислех за Охридското езеро, според както бяха думите на Учителя. Мина време. Имаше спорове, претенции и други сплетни и сметки, които усложняваха въпроса. Италианците искаха да се разширят върху Югославски и гръцки територии. Аз очаквах, времето минаваше, но за Охрид още нямаше нищо. Мина се още време и най-после дойде нареждането и за Охрид, но по военна линия, а не по дипломатическа и държавна такава. Въпросът беше доста комплициран.
Генерал Линдеман нареди на ген. Михов да нареди за приемането на Охрид от германската военна власт. Генерал Михов искаше наставления от София по този въпрос, но не му се дадоха. Линдеман настояваше и бе определил денят за това. Дойде денят, а нареждане от София все на идваше. Това постави в голямо затруднение ген. Михов. Тръгнахме със специален влак от Скопие за Битоля, Пътувахме през нощта. Стигнахме в Битоля рано сутринта. Времето беше мъгливо, дъждовно и неприветливо. Посрещна ни ген. Маринов, командир на 6-та дивизия в Битоля. Нареждане от София още нямаше. Тръгнахме с леки коли от Битоля за Охрид, но някак неуверено, водени от германския генерал Линдеман. Времето в Охрид беше прекрасно, слънчево, Охридското езеро светеше и радваше окото. Околните планини се оглеждаха в него. Където и да се обърнеш, изгледите бяха очарователни. Населението на Охрид - чисто българско. Беше излязло масово да ни посреща. Картината беше трогателна, мила, незабравима.
Почна се тържеството, направи се молебен, държаха се речи, сне се германския флаг и се вдигна българският трикольор, изпълнени бяха националните химни на Германия и на България. По околните планини бяха почнали гръмотевици и дъжд, но над Охрид беше ясно и ние се страхувахме, че може дъждът да дойде и тук и да прекъсне тържеството. Това обаче не стана. Охрид беше сякаш под някакво невидимо покровителство. Тържеството завърши, следваше да се отиде на банкет и едва тогава се получи съобщение от София, че се разрешава приемането на града. След обед имаше разходка по езерото със специално подготвена моторна лодка. Всичко беше от хубаво по-хубаво, сякаш цялата природа се радваше. Към 18 часа се отправихме обратно от Охрид за Битоля. Не изминали и 10 км. от Охрид, ние се обърнахме назад, над Охрид се изливаше небивал пороен дъжд с гръмотевици. Сякаш по някаква невидима забрана сега беше отминала и дъждът, задържан до този момент, беше почнал да се излива с голяма сила.
И така, този ден беше щастлив и благословен, радостен и щастлив за всички българи. И думите на Учителя още веднъж бяха потвърдени. А най-чудното е това, че гр. Струга, също български град, само на 3 км от Охрид и до края на войната не беше предаден на българите, а остана под италианско владение. Мисля, че и св. Климент Охридски, духовният покровител и пазител на този край, беше дошъл този ден там, радваше се и той заедно с нас и ни благославяше,
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...