Jump to content

30. "ЧЕДА, ОЩЕ МАЛКО СЪМ С ВАС", Йоан 13 : 33


Recommended Posts

30. "ЧЕДА, ОЩЕ МАЛКО СЪМ С ВАС"

Йоан 13 : 33

"Още малко съм с вас.
Ще ме дирите и както казах на иудеите,
където отивам Аз,
вие не може да дойдете." (Йоан 13:13)
 
"Нова заповед ви давам,
да се любите един другиго,
както ви аз възлюбих,
любете се и вие един другиго." (Йоан 13:34)
 
"По това ще познаят всички,
че сте мои ученици,
ако любов имате помежду си." (Йоан 13:35)
Това са знаменити и свети думи, последните думи на Христа, казани на неговите ученици преди предаването му от Юда. След като Той натопи залък и го подаде на последния с думите: "Каквото вършиш, върши го по- скоро."
Цялата глава 13 от Йоана е много съдържателна, защото в нея са описани последните часове от Неговия живот, прекарани заедно с Неговите ученици. И всичко, казано от Исус, е важно и за нас, учениците на Великия Учител на Бялото Братство. Исус е знаел предварително, че е дошъл часът Му да премине от този свят към Отца.
"Той знаеше, че Отец всичко Му е предал в ръцете
и че от Бога е излязъл и при Бога отива." (Йоан 13:3)
"След това Той уми нозете на учениците си и ги обърса с убруса, с който бе препасан. [Йоан 13:5]
 
"Той знаеше кой щеше да го предаде
и затова рече: не всички сте чисти." (Йоан 13:11)
 
"Вие ме наричате Господ и Учител
и добре казвате, защото съм такъв. (Йоан 13:13)
"И ако Аз Господ и Учител ви умих нозете,
то и вие сте длъжни да умивате нозете си един другиму" (Йоан 13:14)
 
защото ви дадох пример да правите и вие същото,
каквото Аз ви направих. (Йоан 13:15)
 
Не за всички ви говоря;Аз зная кои съм избрал, но да се сбъдне Писанието,
че който яде с Мене хляб, ще дигне против мене петата си. (Йоан 13:18)
 
От сега ви казвам: преди да се е сбъднало,
то когато се сбъдне, да повярвате, че Съм Аз. (Йоан 13:19)
 
Истина, истина ви казвам, че един от вас ще ме предаде." (Йоан 13:21)
Написах всичко това с цел с по-малко думи да предам нещо, което съм записал някога във връзка със заминаването на Учителя.
На 23.XII.1941 г. - три години преди заминаването на Учителя, аз бях в град Скопие. Сънувах сън, който ме дълбоко наскърби и от който аз се събудих цял в сълзи, разплакан и натъжен. Сънувах, че много наши братя и сестри от Изгрева и други места, включително и аз, събрани плачем, поради това, че Учителят физически е умрял, че това е станало съвсем непредвидено и неочаквано и всички се чувствувахме изоставени и нещастни. Всички плачехме неутешимо. Пак на сън нещо изплува в съзнанието ми като спомен и аз казах следните думи: "Но аз си спомням, че Той ни беше казал преди, "деца, още малко ми остава да съм при вас." Значи, не сме изненадани, Той ни е предупредил. И на сън това аз го казах гласно и високо, за да го чуят всички, които плачеха. Обаче това не утеши никого от присъствуващите. И това като че ли имаше само този смисъл и значение, да ни се каже, че не е вярно, че не сме предупредени, защото с тези казани по-рано думи от Учителя, той ни е предупредил и ние знаем, че това ще се случи.
След всичко това аз се събудих с плач и в будно състояние още доста дълго време плаках, под впечатлението на преживяното на сън. За тези думи: "Деца, още малко ми остава да бъда при вас", аз нито ги бях чувал някога, нито ги бях чел. Постепенно това се забрави в мен, но за щастие, това изживяване аз съм го записал в някакъв мой бележник, текстуално с дата 23.XII.1941 г.
Както е известно, на 27.XII. 1944 г. Учителят ни напусна от физическото поле. Плачът и скръбта на всички ученици беше голяма. Учителят бе погребан на 31.XII.1944 г. на петия ден. Времето беше много студено, през цялото време до погребението непрестанно и многократно всеки ден идваха братя и сестри и всеки по свой начин изразяваше с глас и плач или мълчаливо своята скръб. Разбира се, това не беше обикновено заминаване и всички тогава разбрахме и знаехме това и затова всички плакахме. И аз плаках, въпреки, че при много други случаи съм бил твърд, макар че съм се разделял много пъти с близки хора, дори и през време на войната с много убити наши скъпи герои и приятели, които бяха много мили и ценни същества.
Аз бях забравил за този знаменателен сън, случил се преди три години. След като бяха минали доста години след заминаването на Учителя, съвсем случайно един ден открих бележката, където съм записал съня си в Скопие. И едва тогава аз си обясних, че това не е случайно, а е било предупреждение, казано ни от Учителя по Свой особен начин. Интересното в случая е това, че състоянията на плач и на голяма скръб, изживени на сън, и тези, които после се изживяха при заминаването на Учителя на 27.XII.1944 г., бяха съвсем идентични и като че ли се покриваха напълно.
За думите на Учителя, казани ми на сън: "Деца, още малко ми остана да бъда при вас", аз още нищо не знаех. Едва скоро, почти след 30 години аз останах изненадан, когато намерих същите думи в Евангелието на Йоана, 13 гл. ст. 33. И защо едва сега ги откривам? Нима аз не съм чел преди това Евангелието на Йоана? И защо тези думи са минали незабелязано за мен? Всичко това аз предавам без никаква цел, единствено от желание да го споделя с нашите братя и сестри и да изложа своето необяснимо преживяване, съпроводено с обясненията, дадени ми толкова дълго време след като всичко това се беше случило. Защо всичко това трябваше да ми стане ясно след толкова дълго време? - Може би е трябвало да се мине време, да се случат много събития и едва тогава да се разбере връзката между сънят ми в Скопие и заминаването на Учителя в действителност. Но това е само едно мое предположение, защото Учителят казва: "Великото и Божественото не се поддава нито на разказване, нито на рисуване. Това са го опитали всички художници, всички поети и всички писатели!"
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...