40. ТОМОРОС

[Ани]

40. ТОМОРОС

Една нощ на сън ми се яви Учителят и съвсем ясно ми каза: "Помниш ли Томорос?"

Аз възкликнах изненадано от радост и Му казах: "Учителю, значи вие знаете, че аз съм бил на Томорос?" В голяма радост, с много силни изживявания при срещата с Учителя аз цял, сияещ и с блажено радостно чувство се събудих. Беше към 1-2 часа през нощта.

Да имаш среща с Учителя, макар и на сън, да си спомниш за нещо важно от своя живот, да видиш и да почувствуваш, че Той знае важни моменти в живота ти и то във важни съдбоносни моменти, е наистина нещо изключително, неземно преживяване. Сякаш човек се слива с цялото, ти се чувствуваш част от Всемира, но това може да се разбере и почувствува само от хора, които са имали такава опитност в живота. След събуждане, аз дълго размишлявах върху думите, казани от Учителя.

Ще се помъча да обясня чудното в тези малко и наглед съвсем нищо незначещи думи.

"Томорос", това е име на един връх на планина в Македония, между Охридското и Преспанско езеро, където аз бях с артилерията си на позиция през Първата световна война 1917-1918 година. Като млад офицер 22 годишен, командир на 7,5 см. планинска батарея, по някакво стечение на обстоятелствата, там аз трябваше да командувам група от още три планински батареи. Това беше голяма чест и същевременно голяма отговорност за един млад офицер, още неопитен в живота и в службата, макар и с добри знания и голямо самочувствие, и амбиция да се прояви и да се отличи.

Вляво, източно беше Преспанското езеро, а вдясно на запад Охридското. Между двете езера имаше тясна ивица суша, по въздушна линия около 12-15 километра. На най-тясната част от сушата беше разположена нашата отбранителна позиция. По средата на участъка беше разположен връх Томорос, с височина 1600 м. Това беше планинска гола местност от каменливи чукари, зъбари, сухи, безводни. Имаше тук-таме и букова гора, запазена в някои малки участъци. От командното място на връх Томорос се виждаше много добре и Преспанското езеро вляво, и Охридското - вдясно. Далекобойността на оръдията позволяваше да се стига с артилерийски огън до двете езера. И така целият участък, наречен междуезерен, беше под действието и закрилата на артилерията, на която аз тогава бях някакъв командир.

"Помниш ли Томорос?"

Лично аз бях излязъл напред по гребена на Томорос, който се вдаваше към тила на противника на дълбочина от 3 километра и в старанието си да подобря своето наблюдение към тила на противника, аз бях излязъл пред пехотните окопи. Бях на открито каменисто място. Вляво и по-назад, откъм противника, от върха Калето една противникова французка картечница откри огън по мен и ме взе с добър и точен мерник. Попаденията бяха близо и нямаше никакво прикритие. Гибелта ми беше неизбежна. В това положение, изправен пред явна гибел, мигновено извиках "Господи, загивам, спаси ме!" И като по чудо, мигновено картечницата спря. Възползувах се от това прекъсване на огъня и бързо се върнах към нашия пехотен окоп, където се прикрих и останах невредим. И така, аз бях спасен по чудо. Разбира се, тогава, аз макар и да запомних случая, не се задълбочих от този факт и той мина някак незабелязано като една случайност. Но ето сега, Учителят ми спомни за него. Аз вече размишлявам по думите на Учителя:

"Помниш ли Томорос?"

Аз тогава не познавах Учителя, но Той и тогава ме е познавал, и помагал, и без да искам идвам на мисълта, че с тия думи Учителят иска да ми каже: "Когато ти извика за помощ, Аз бях, който те спасих! Аз спрях картечницата на противника." Това обаче Учителят не го каза направо, Той иска ние сами да дойдем до това заключение.

"Помниш ли Томорос?" - значи, че благодарение на Учителя съм останал жив. И само тогава ли? Още при много други случаи. Само така може да си обясня много неща в живота, за които по-рано не съм им отдавал никакво значение.

"Помниш ли Томорос?" - Да, сега аз не само че го помня, но го и разбирам много добре. Ще помня Томорос, ще помня още много други неща, които са скъпи, Божествени изяви на Учителя.

Благодат и мир! Любов и милост, Той винаги излива върху нас!

Учителю, благодаря Ти!