41. ЗА ПОГРЕБЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ

[Ани]

41. ЗА ПОГРЕБЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Брат Гради Минчев ми разказа следното: "Учителят беше болен. Той кашляше лошо и за пръв път в Неговото лице аз видях обикновен болен, заминаващ си от този свят стар човек. Имахме разговор на полянката. Той ме питаше докога ще бъда тук в София. Аз му казах, че ще замина за моето родно село, в което бях евакуирал майка си. Той се интересуваше най-много кога ще се върна. След това аз си заминах за село и след няколко дни се върнах обратно в София. Сестра Милка Периклиева ми каза, че в мое отсъствие Учителят е питал за мен върнал ли съм се и пр. По тази причина отидох да видя Учителя. Той беше в долната малка стая - приемната. Брат Борис излезе от стаята на Учителя и ми каза, че Учителят е много зле и не ме пусна да отида при Него, След 1-2 дни Учителят почина. Учителят стоя пет дни непогребан, защото не беше уреден въпросът с мястото за погребение,

В дома на брат Епитропов бяха събрани старши братя от София и ръководители от провинцията. Аз отидох там по работа, но те ме задържаха. Братята бяха устроили сеанс с една сестра, добра медиумка. Питаха къде да бъде погребан Учителя. Отговори се: "В братската градина при лозичката." След като се получи разрешение за погребение на това място, пак питаха медиумката как да бъде погребан. Брат Бертоли искаше да се направи голяма циментова гробница със стълба и с каменен похлупак. Казваше ми да се погрижа за изкопа, да приготвим пясък, цимент и други материали. Запитаха по този въпрос медиумката и тя отговори, че Учителят не желае това. Учителят иска обикновено погребение. Тялото да бъде в допир със земята, за да може земята да вземе своето, т.е., каквото ние сме взели от земята, да го оставим в земята. Получи се разрешение за погребението на Учителя и на мен се възложи да организирам бригада за изкопаването на гроба. Същият ден сбрат Найден, морски капитан, отидохме на самото място. Поставихме 4 колчета на 4 краища на гробното място, за да очертаем добре мястото. Ориентировката направихме с компас. Поканих някои братя, обаче никой не се съгласи и затова изкопаването извърших сам. На 31 .XII.1944 г, рано започнах изкопаването. Беше трудно. Земята беше замръзнала на 20 см., а по-надолу беше влажна, мека и по-лесно се работеше. Имаше и пясъчен пласт. Когато копаех, дойде и Бандерски и братя от Стара Загора. Те казаха, че ще извършат погребението по Старозагорски. Така и стана. Вкопаха се дупки встрани на трапа, поставиха се над ковчега дебели талпи от дървета, над тях се наредиха дебели дъски и след това над тях се хвърли пръстта. И по тази причина пръстта не бе в контакт с ковчега.

Боянчо приготви ковчега и други дърводелски материали, Братята приготвиха стъкленица с олие /дискрипция/ с изложение за делото и някои други исторически сведения, които се поставиха при краката в стъкленицата. Когато спуснаха ковчега, понеже не беше добре поставен, аз слязох долу, наместих капака и другите неща. След като се турнаха напречните греди, дъските и др., се започна хвърлянето на пръстта.

Истина е, че се чу срутване и пращане на дъските. Това се дължи, според мен, на това, че към краката беше хвърлено повече пръст и натоварването не беше еднакво.

Като копаех гроба, дойде Бандерски и ме предизвика с една вулгарна псувня. Аз го погледнах сърдито и той си отиде."