55. ГРАД ЕЛХОВО

[Ани]

55. ГРАД ЕЛХОВО

Щабът на прикриващата армия на турската граница се намираше в град Елхово. През 1940 година бях в Щаба на прикриващата армия в град Елхово, на границата ни с Турция. Командир на армията беше ген. Никола Марков - строеви офицер, сърдечен, обичлив и разумен. Достоен за този пост като началник и командир, баща, достоен демократичен, изобщо народен командир, уважаван, с добро войнишко сърце и душа. Аз бях командир на артилерията в армията.

През 1940 г., когато бяхме на фронта на турската граница, в началото обстановката все още не беше изяснена, имаше основание и за грижа, и за безпокойство, и за сериозно и трезво разглеждане на нещата. Франция не беше още разгромена. Това стана по-късно. Ние продължавахме своята военна работа за укрепяване, охрана и посрещане на евентуално нападение от турска страна. С командира на армията бяхме често в обиколка, по самата граница за напътствие и проверка на частите, дадени ни в разпореждане, а участъкът не беше малък - от Черно море до р. Арда около 220 км.

Между мен и командира на армията се създадоха отношения на пълно доверие и разбирателство. Аз вече бях под висшето ръководство и напътствие на Учителя и затова бях съвсем спокоен за всичко. Учителят беше ме ориентирал добре върху обстановката. Тази моя самоувереност аз без да казвам каквото и да било, се предаваше и на моя прекрасен командир и макар той и да не знаеше за връзката с Учителя. Той често пъти се безпокоеше от обстоятелството, че силите, с които разполагаме, бяха сравнително малки, а фронтът беше много голям и разбира се, имаше опасност отбраната ни да бъде пробита от страна на противника при едно добре подготвено съсредоточено действие от негова страна. По този въпрос обаче аз бях съвсем спокоен, защото аз бях питал Учителя и Той ми беше казал, че силите ни са достатъчни и че турците не знаят с какви сили разполагаме. Учителят ми каза, че техните сведения за нашите войски са преувеличени и ги смятат за много повече, отколкото са в действителност и затова аз бях напълно уверен и тази моя увереност я придавах и на командира на армията.

Може би някои военни ще се усъмнят в тия мои думи, тъй като ще ги сметнат за несериозни и ще ги приемат като наивни, детински, но това не е важно. Чрез Учителя ние знаем неща, много повече от това, което може да знаят за случая и най-вещите и опитни военни. Колко съдбоносни грешки и събития и колко лоши последствия и дори нещастия и катастрофи биха били избегнати, ако знаеха и вярваха отговорните лица да се ползуват от съветите на Учителя. Небето Го беше пратило в България в най- съдбоносните моменти на нашата история и не само за нас, но и за цялото човечество. Но имаше ли кой да вижда и да чува, да разбира, да цени и да се ползува от качествата не на гения, а на нещо много по-велико от гения, на свръхчовека, пратеникът Божи, за Когото нямаше нищо скрито и нищо невъзможно.