56. СЛУЧАЯТ С КОМАНДИРА НА ДЕВИЗИЯТА

[Ани]

56. СЛУЧАЯТ С КОМАНДИРА НА ДЕВИЗИЯТА

През 1939 г., след тревожната нощ, настъпи успокоение, защото скоро беше сключен пакт за ненападение между Германия и Русия. Същата година Полша беше разгромена от германците. Русите без бой окупираха източната половина на Полша. Въпрос не можеше да става вече, че Турция ще нападне България, но границата се охраняваше и пазеше. Отпуските бяха забранени. Поради болест в семейството аз поисках отпуск от командира на дивизията. Въпреки забраната, той на свой риск и отговорност ми даде отпуска. При заминаването аз му казах, че ще отида за съвет и при Учителя. Той беше чувал и знаеше за някои неща, обаче не беше осведомен добре и беше отрицателно настроен. Той не ме упрекна, но се произнесе зле и с раздразнение срещу Учителя. Аз му казах, че това не е добре за самия него да говори така. Каза, че не вярва Дънов да знае това, което ние говорим сега за Него. Разделихме се. Аз заминах за София. При срещата ми с Учителя, Той ми каза, че знае за това, което бе казано от моя началник за Него. Разбира се, то беше казано по особен начин. Всякога Той знае кога, какво, кому и как да каже. Учителят беше сериозен, строг, предупреждаваше не на шега. Аз бях изненадан и смутен. Предварително аз нищо не бях казал във връзка със случая. Върнах се в Любимец, където беше щабът на дивизията. Представих се и с голямо любопитство и някак несигурно командирът на дивизията ме попита, срещнал ли съм се с Учителя и станало ли е дума за него. Казах му накратко. Той каза, че може аз предварително да съм Му казал. Отговорих отрицателно. Командирът на дивизията беше външно строг, лош, пресилено важен, но всъщност беше добър човек и от моите думи той разбра, че е сбъркал, което се дължеше на това, че е бил лошо осведомен. За мен обаче остана опитността с Учителя, че няма нищо, което Учителят да не знае. Мисля, че и самият мой началник тогава повярва и се увери в това.

На другата година - 1940, аз бях вече началник на артилерията в цялата прикриваща армия в град Елхово. Същият командир на дивизията беше на същия участък през 1939 г. На обед в офицерския стол в щаба на армията в град Елхово през време на обяда влезе войник-телефонист и доложи на командира на армията: "Господин генерал, днес ген. Г.Ю. на път от село ... за ... на границата е катастрофирал и загинал."