Jump to content
Ани

1903_06_12 Учителя до Мария Казакова

Recommended Posts

Варна, 12. VI. 1903

Люб. Г-жа Казакова,

Вярвам да се подвизавате в познанието на Истината. В нейните пътища има Виделина, която е свят за душата на всекиго. Внушителни са думите Христови на едно място в Евангелието на Йоана. „Ако вий устоите в моята дума, наистина сте мои ученици. И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни". Колко съдържателни са тия думи. Колкото по-напълно се проникваме със смисъла на нашия земен живот, толкова по-ясна ни става целта и предназначението, което Бог ни е определил. Няма нищо по-добро, по-благо за нашата душа, за нашия дух, отколкото да слушаме гласа на Божията Любов, която постоянно ни кани на подвиг да се усъвършенствуваме и уякваме във всяка доброта и святост. Пътят, който има да изходим, е труден и пълен с мъчнотии и скърби, но тия препятствия са временни. С усилването на духа ни и с проникването на Божията благодат ний ще достигнем да се възвърнем към небето и да влезем във вечните обиталища.

 

Д-р Миркович бе тук преди няколко дена и си замина. Той ми съобщи, че ще му е приятно да ви види в Сливен през това лято. Аз имах намерение при връщането ми от София за Варна да мина и през Търново, но по известни причини трябваше да отложа. Мисля да се спра във Варна през летния сезон за по-дълго време. Навярно вие наближава вече да приключите постоянните си занятия и да имате малко отдих.

 

Приемете моя искрен и сърдечен поздрав.

 

П. К. Дънов

 

Ний имахме тук един малък сеанс с г-ца София и Матилда.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×