1905_10_14 Учителя до Мария Казакова

[Ани]

Сливен, 14. X. 1905 г.

Люб. сестро М. Казакова,

Получих твоето последно писмо. На вас вече става ясно всичко. Аз не ви дадох писмен отговор на двете ви писма, понеже знаех, че вий ще се срещнете в София с Бъчваров и сами ще се осветлите върху повдигнатия въпрос Върху последния ви проект оставих времето да говори за себе си. Желанието ви за дом Господен ще се изпълни, но по съвсем друг път. Имайте силна вяра и упование. Аз ще доведа да се изпълнят всички ваши желания, но те трябва първом да се осветят от горе. Не възлагайте надеждата си на плът и кръв. Има много неща, които ще ви разясня кога му дойде времето. Ще посетя Търново кога остана малко по-свободен. Засега отиваме към София. Ще се поспра може би на някое и друго място. За нашите приятели в София не се безпокойте. Нека да работят кой както може, не вреди. Отпосле те сами ще познаят своите грешки. Аз познавам всички много добре. Зная какво могат да направят сами. Като се озоват един ден при силните позиции на неприятеля, ще потърсят главната квартира. От человеци слава не търся, нито помощ.

 

Поздрави Недялкова и Дойнови.

 

Ваш верен П. К. Дънов.

Източник:

Писма до първите ученици (1889-1906г.)