1905_11_21 Учителя до Мария Казакова

[Ани]

София, 21. XI. 1905 г.

Любез. сестро М. Казакова,

Получих твоето писмо. Четох внимателно всичко. Радва ме твоето духовно повдигане и твоето усърдие. То принася изобилни плодове, кога се ръководи от Духа на Господа. Вслушвай се повече в тихия глас. Слушай благите му съвети. Посятото расте само на добрата почва, в тръните заглъхва, а на пътя го изкълвават. М. Георгиев идва и ми връчи ваш ръкопис, пратен по него да го прегледам. Случката във вашия дом можете да оповестите, за другото не е позволено. Когато дойде определеният час, той сам по себе си ще стане явен. Когато слезе Христос от планината, заповяда на учениците си да не казват никому това, което са чули и видели до онзи час. Така трябваше и вий да сторите, но вий не сте взели във внимание, че Божествените работи са наредени по един съвършен план и по този план трябва да се следи стъпка по стъпка. Чакай, нека се оправи руският народ, ще дойде време и за този. Да присъствува Този, който ръководи всичко, е велико дело. Морето се вълнува, ладията на живота се люшка посред вълните. Вий се опасявате. Но ще утихне всичко. Божието Царство иде. Зад бурите, зад огъня е Господ. Подир страданията и неволите е царствующата Правда и Истина.

 

Приемете всички моя поздрав.

 

Ваш верен П. К. Дънов

Източник:

Писма до първите ученици (1889-1906г.)