Jump to content

1933_07_02 Праведният ходи в целостта си / Праведният ходи


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Радостта". Неделни беседи. Дванадесета година (1932–1933). Том II. Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

Праведният ходи в целостта си

„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета двайсета глава от Притчите.

„В начало бе Словото“

„Праведният ходи в целостта си и чедата му след него са блажени.“ В дадения случай под думите праведният ходи в целостта си е необходимо едно обяснение. Праведен е онзи човек, който разбира пътищата на природата и ги изправя, онзи, който никога не се отклонява от това, което той разбира. Разбирането вземам в неговата пълнота. Има разбиране, което е частично в света – те са второстепенни. Първични разбирания са ония, които имат общо към едно цяло. Една част никога не може да вземе мястото на цялото. Тя не може да замести цялото, следователно по този закон всеки човек в едно цяло е ограничен по законите, по които цялото действа.

Някой път хората искат да бъдат свободни, абсолютно свободни, без да бъдат ограничени. Те не знаят, че са част от една система, от един организъм. Те мислят, че са свободни, но не знаят в какво седи тази свобода. Един човек, който осиромашава, свободен ли е? Един човек, който се разболява, свободен ли е? Един човек, който изгубва своята памет, свободен ли е? Един човек, който умира, свободен ли е? А при това се говори, че човек е свободен, че той може да направи това, което иска. Вероятни работи за кого? За Бога, за съвършените същества. Те са верни неща за онези, които не умират, за онези, които не осиромашават, за онези, които не се разболяват. Но за онези, които умират, за онези, които осиромашават, тия положения не са верни. Някой казва: „Аз вярвам.“ Ти може да имаш вярата на един обикновен човек, но твоята вяра умира с тебе заедно. Твоето знание умира с тебе заедно, твоята сила умира с тебе заедно. Ти си един обикновен човек. Ти не може да си представиш нещата, тъй както не са. Най-първо, човек в живота трябва да се осигури, ще умре или няма да умре. Съвременните хора много лесно разрешават въпроса. Когато някой човек осъждат на смърт, казва: „Дайте ми поне да се наям, да си замина наяден.“ Именно тогава не трябва да яде той. Или пък другите хора не разбират. Българите имат една поговорка, той казва: „Какво ще ме правите, ще ме бесите или няма да ме бесите, дайте ми поне да се наям качамак.“

Подобно заключение ние, съвременните хора, имаме. Ние искаме да се осигурим, да станем богати, да бъдем щастливи, силни хора. Тия стремежи са отлични, но твоето богатство утре ще се вземе от твоите ръце, ако тебе силата ти изчезне. Тогава, питам, всичките твои усилия къде отиват. Какъв е смисълът на живота? Казвате: „Да си поживеем.“ Онази кокошка в курника не живее ли? Нея хранят по три–четири пъти на ден и подир няколко дена тя ще стане едно голямо угощение, всички я похваляват, че била много оправена. Месото ѝ било първокласно, сладко, много добре била опечена. Питам, какво придоби кокошката? Нищо. Може да кажете – животът е такъв. Това не е философия. Какъв е животът, не трябва да се разсъждава. Когато онези, които се напили в някоя кръчма, след като кръчмарят ги набие и изрита, казват: „Такъв е животът.“ Да, на пияницата такъв е животът. Много вярно заключение, но който е разумен човек, жена му ще го изтика ли вкъщи да го натири? Няма такъв случай.

Следователно това е едно изключително усещане противоречията в живота. Подобно на пияния получаваме удари и не знаем защо ни бият. Пияният не знае защо. Аз да му кажа защо. Защото пие. Казва: „Какво да правя?“ „Не пий.“ „Какво да правя?“ „Не ходи в кръчмата.“ „Без вино може ли?“ „Може.“ Съблазнително е виното, не ходи в кръчмата. Под думата вино аз разбирам всяка една човешка система, която не е обоснована на истината. Всичките теории, всички човешки заблуждения, това са вино. Виното е човешко изобретение. Природата е направила нещо сладко, а човек ще изцеди гроздето и ще направи от него вино и се опива. И виждаме даже според преданието на Библията Ной, който имаше няколко сина, след като излезе от онова голямото премеждие, избави се, насади лозе, направи вино и се опи. И като се понапи, както всеки пиян, разголи се. Един от синовете, като го видя, казва: „Елате да видите баща ми на какво замяза.“ Другият син взема дреха, туря я пред себе си и покрива баща си. И като станал бащата, разбрал какво направил единият син и какво – другият. Ной проклел сина, който му се присмял. Сега всичките нещастия в света са от проклетите синове на Ноя. Някой казва: „Аз съм нещастен.“ Смял си се на баща си. „Не ми върви.“ Вино си пил. Баща ти пил вино, и ти си му се смял. Сега ние обясняваме нещата, че имаме наследствени неща в света. Има неща, които са онаследени. Вярно е, но има неща, които не са онаследени. Има неща, които са одарени. Дадена е основата. Не са онаследени нещата. То е закон на развитие. По закона и еволюцията ние онаследяваме някои неща.

Онова същественото, което отличава човека, то е онова, което носи той в своето естество със себе си. Той носи със себе си своя ум, своето сърце, той носи своята воля, придружава го неговата душа и неговият дух. Сега мнозина, които не разбират, спорят какво нещо е душата и дават много интересен характер. Душата не е нещо материално. Под думата материя разбираме всички онези процеси в света, които са завършени. Те представляват материалния свят. Всички завършени процеси, резултатите на тия завършени процеси съставят материалния свят. Следователно туй, което виждаме, видимото в света, това са завършени процеси, това са резултати на същества, които са работили, и тяхната работа има приложение. Нашата земя е изложение на един завършен процес, на онези, които са работили отдавна. Които са и каквито са, то е един резултат. Умният човек разбира устройството на земята по един начин. Онзи, който не е умен, разбира по друг начин. Слънцето е друг завършен процес, звездите са друг завършен процес, човекът е завършен процес, всички растения и животни, водата, въздухът са процеси завършени. Зад тези процеси седят онези, които са ги произвели. Всеки художник седи зад своите картини. Когато се произнасяте за картината, нищо не казва, той мълчи, но щом се произнесете, той ще чуе, и веднага е заинтересуван. Казва: „На какво основание приказваш.“

Ние често си даваме заключенията за наредбите на природата и често правим онази погрешка. Един от гръцките скулптори и художници изложил една картина. Минава един обущар и казва: „Този художник не е разбирал от обущарство, не са добре обущата на картината.“ Художникът видял, че наистина обущарят има право и коригирал картината. След туй обущарят се върнал и започнал да намира погрешки в лицето. Художникът му казва: „Що се отнася до обущата, ти разбираш, но за другите работи… Да си вървиш, благодарим, не си авторитет.“ Ние искаме в ^вета да станем авторитети за всичко. Една част не може да бъде авторитет за цялото, вие не може да бъдете съветник на природата, нито съветник на Бога. Ти може да отричаш. Отричането и твърдението, да твърдиш едно нещо или да отричаш, това не е философия. Защото ти може да отричаш една реалност, но реалността си е реалност. Ти може да твърдиш за нещо, което не съществува, и в същото време ти не съзнаваш реалността. Твоето отричане или твоето твърдение нищо не доказва. Верни неща са само ония, които са. Дали аз ги отричам, или ги твърдя, това е безразлично. Туй, което е, дали го твърдиш, или отричаш, то е. А пък туй, което не е, дали ти го твърдиш, или отричаш, то не е, защото и небитието е нереалност. Туй, което съществува като идея в ума ти, говорим за едно съществувание. Казваме – такъв свят човек не съществува. Може би при дадени условия да не съществува, но може би при някои други светове да съществува такъв човек. Ако аз ви кажа, че на земята съществуват хора от 25 метра, кой от вас ще повярва. Окултистите твърдят, че на земята имало хора, по-високи от 25–30 метра, не само това, но това е предание.

Българите имат предание, че хората умирали, били толкова високи, че се препъвали и падали, разбивали си главата и умирали. Кой се препъва? Глупавият. Кой пада? Глупавият. Кой си разбива главата? Глупавият. Кой умира? Глупавият. Кой осиромашава? Глупавият. Кой губи силата си? Глупавият. Кой става богат? Умният. Кой не умира? Умният. Ами тези, които умират. Ето какво аз подразбирам, разбирайте ме правилно. След като умре един човек, аз го чакам три дни на гроба, ще оживее или не. Ако не оживее, от глупавите е, ако след три дена излезе, от умните е. Колко хора днес има, които знаят положително – след три дена, като умрат, ще станат от гроба, философията казва: „Възможно ли е? Дядо ми умря, баща ми умря, не станаха.“ Глупав е дядо ти. Това не показва, че друг не може да стане. Някой го тътнал на хорцето, туй не показва, че всичките дядовци може да ги тътнеш. Има дядовци, които не се гътват.

Разправяха ми за един анекдот. Нали казват, че жените са много слаби. Разправяха една приказка за една жена. И жените са понякой път силни, много рядко. Това било в село Николаевка. Мъжът на една жена, който минавал за пехливанин, борил се, пукнали му главата. Като дошъл, казал на жена си. Казва: „Еди-кой си борец ми пукна главата.“ Той е пехливанин, не трябва да му бута главата. Трябва да го сложи на земята, без да му пука главата. Тя казва: „Чакай аз ще му дам един урок.“ Тя отива, че му ошива две плесници и той се повалява на земята. После го сритала с крака и казва: „Още веднъж, като се бориш, да не пукаш главата на пехливанина.“ Сега ще попитате: „Възможно ли е?“ Колко жени има като тази? У човека има скрити сили. Всеки може да ги развие. Ще ви приведа онзи пример.

В Америка един млад момък на 18–19 години съдържа една сила, която американските учени изследват. Десет души държат едно дърво, той си прекарва ръката по туй дърво. То се върти. Турят го в менгеме това дърво, и пак се върти. Той само като си прекара ръката, и дървото се увива. Как става това? Досега учените казват: „Магнетизъм, електричество.“ Да ви приведа друг пример, че в човека е скрита сила, която може да я развие. Един американски студент, слаб и хилав, много деликатен, ходил да гледа един американски юнак, който дигал един кон с площта нагоре. Студентът се приближава много наблизо, че му препятствал на работата. Той му ошива една плесница и го повалява на земята. Докачил се. Да иска своята чест, ще получи друг удар. Започнал той всеки ден да ходи да изучава как се е упражнявал. Той започнал дълго време да се упражнява и след 10 години той могъл да вдига един кон и две кончета. Един ден казва: „Ти познаваш ли ме кой съм?“ Хваща го за крака и го вдига нагоре. Като го вдига, казва му: „Признавам те за мой учител. Аз съм онзи студент, на когото ти оши две плесници.“ „Че как стана?“ „Учих се – казва – от тебе.“ „Надминал си ме.“ Когато природата ти ошие две плесници като този студент, започни да я изучаваш. Ти няма да станеш по-силен, достатъчно е да станеш силен като нея. Христос казва: „Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си.“ Този студент не е ходил да се състезава, казва: „Благодарение на онова, което научих, ето моята сила.“ Не мислете, че и този в себе си не може да развие още по-грамадна сила. Може да развие.

Та казвам сега, праведен човек е онзи разумният човек. Има спешни работи в света. Те са днешните работи. Има работи, които не са спешни. Какъв ще бъде краят на нашата земя, туй не е спешна работа, туй не е спешен въпрос, колко далече е крайната Вселена от нашата земя, защото учените хора сега се занимават с такива грамадни въпроси. Едно време – малки, с малки пергели, сега мерят с грамадни пергели. Сега има единици, които човек не може да провери. Сега вземат като единица една светлинна година – пътя, който светлината ще извърви за цяла година. Като вземат, че всяка секунда светлината извървява 300 хиляди километра, и това го вземат като единица мярка, и с тази мярка мерят колко далече е една Вселена – един милион години, два милиона, петдесет милиона, сто милиона, двеста, триста милиона – туй е само да покаже обширността на Вселената, в която ние живеем. Казвам, има спешни въпроси, които са важни засега. Спешните въпроси, днешните е как да дишаш. Спешен въпрос е как да се нахраниш. Спешен въпрос е как ще чувстваш. Спешен въпрос е как ще постъпваш. Спешен въпрос е може ли да си удържиш здравето. Спешен въпрос е може ли да си удържиш своите добродетели. Спешен въпрос е може ли да си удържиш богатството. Богатство аз наричам знанието, което имаш, да го не изгубиш.

Казвам, при сегашните условия, тъй както разправят за дишането, разправят по един специфичен начин, че да се диша, това е цяла наука. В Индия йогите имат цяла една система за дишане, туй го наричат дълбоко дишане. То е едно специфично дишане за придобиване на онзи живот, божествения живот. Има един начин за дишане, чрез който човек може да придобие своето безсмъртие. Ако ще дишаш, да умреш, всичките дишат така, че само да дишаш, но има един специфичен начин на дишане, чрез който може да добиеш безсмъртие. Туй в средните векове са го турили във вид на някой еликсир. Има известен еликсир, но еликсирът е свързан с въздуха. Има едно специфично дишане, при което човешките дробове могат да отделят. Има два вида прана. Едната прана носи известна енергия, известна зараза, от която човек умира. Горение става в човешкия организъм, нарушава се равновесието в организма, а другата прана уравновесява и всякога има една малка придобивка. Това е наречен жизненият еликсир в живота. Той се намира във въздуха. Че жизненият еликсир се намира в светлината, във въздуха, във водата, но трябва да знаеш как да пиеш и къде да намериш тази вода, в малки количества. Трябва да знаеш как да възприемаш светлината, трябва да имаш известно разположение. Някой път може да възприемеш по такъв начин, че освен полза няма да принесе, но вреда. Може да дишаш така, че самото дишане ще ти причини вреда. Онези, които не разбират тази наука, които приложиха дълбокото дишане – йогите, имаха отрицателен резултат на дишането, отколкото положителен.

Казах – методите на йогите са неприложими за Западна Европа, или другояче казано, неприложими са, понеже не разбират ония принципи. Йогите не са глупави, англичаните са давали пари. Ти с чували да му дадеш злато, той никога не поверява една тайна, която му е дадена. Кой не би дал милиони да знае по кой начин може да добие безсмъртие. Но с пари тази работа не се купува. Аз съм срещал мнозина, които искат да изучава тайните на природата, да ѝ станат господари. Природата не се нуждае от господари. Тя се нуждае от слуги. Ти, ако в твоя ум залегне мисълта да ѝ станеш господар, ти създаваш най-голямото нещастие, което някога може да те сполети. Ако ти искаш да станеш господар, ти не може да я заместиш. Ами всички онези, на които тя услужвала, ако ти станеш господар, ти нямаш нейните познания. Какво ще правиш? С всичките ония същества, които очакват от нея, ти ще си създадеш цяло нещастие. Казват: „Хората трябва да станат господари на природата.“ Не – казва. Добри слуги, разумни слуги.

Този закон са го разбирали в древността. Всеки човек, който искал да бъде учен, всеки човек, който искал да бъде богат, той трябвало да разбира законите на служенето. Един умен слуга трябва да бъде, не един глупав. Умните господари са станали от умните слуги. Онези, които са заемали мястото на умните господари, са станали от умните слуги. В света се раждат слуги, господари не се раждат. В света съществува само един господар. То е Цялото. Следователно, ако човек иска да бъде господар, природата е господар на първо място. Втори не може да стане. Някой човек казва, че имал втора природа. Това са онаследени черти на човека. Природата е едно. Бог е един. Истината е една. Мъдростта е една. Любовта е една. Добродетелта е една. Не може да има две добродетели в света. Следователно безсмъртието в живота, върху което човек трябва да гради. Казваме някой път – разбираме нещо от любовта. Сега хората разбират онази любов, която уморява хората, която носи смъртта. Има една любов, която носи живот в себе си, има една любов, която носи знания в себе си. Има едно знание, което носи смърт. Нима мислите – онзи химик, който се занимава с химия, каква смърт носи тя. Колко химици не са станали жертва на своите опити. Колко млади моми и колко млади момци не са станали жертва на своята любов. Я ми кажете. Не един, не двама, хиляди са станали жертва. Те мислят, че туй е играчка. Казват: „Малко да се полюбим.“ То е като онзи химик, който прави опит, но ще му коства живота.

Любовта играчки не търпи. Тя е една сериозна сила. Ако ти грешиш с любовта, отиде твоят живот, ти ще Замериш въжето. Ако ти грешиш с любовта, ще намериш края на живота. Онзи, който иска да се подиграва с любовта, да позамаже нещо, може да позамажеш, може да позамажеш, но тя е сила, която не търпи замазване. Любовта е сила, която изисква да бъдеш отличен проводник, добър проводник. Да поставиш най-малкото съпротивление на нейните действия, тя ще те разруши. Ако ти искаш да ѝ поставиш известни ограничения, искаш да се наложиш и да поставиш своето понятие, казваш: „Така трябва да се постъпи.“, ако ти днес се ограничиш, ако хората започнат да се ограничават, ние създаваме цяла система на насилие – от единия край до другия. Че идеята за Бога, която се проповядва, за любовта, мъдростта, за истината, за всичките добродетели, те се проповядват по такъв начин, че ние едни други се изнасилваме. Казвам, хората едни други, без да щат, се изнасилват. Когато се построява един океански параход, онези работници, ако не си довършат работата, не излагат живота на онези, които ще пътуват. Онези техници изискват всичко да се направи добре, те щателно го преглеждат и го поставят на изпит и ако го намерят добре изработен, тогава ще го пуснат.

Природата е щателна. Като се роди един човек, тя ще го постави на изпит, ще види с такъв ще могат ли да пътуват пътници. Вие имате една идея, мислите, че сте дошли тук на сватба, на угощение. На земята вие сте дошли на работа. Всеки има своя специфична работа, колкото и да е малка, вие сте един член, необходим вътре. Ако разбирате своето предназначение, природата ще ви даде всичката възможност да постигнете туй, което желаете, но отделите ли се от техните пътища и планове, съградите ли някакъв нов идеал, бъдете уверени, че вие ще имате един паметник, на който ще пише: „Тук почива един млад, зелен, който преждевременно умря. Тук е един млад, учен човек, който от пресилване за своите научни изследвания положи живота си. Тук е един авиатор, който не знаеше как да управлява своя аероплан, строши му се главата. Тук лежи един шофьор, който не знаеше как да управлява своя автомобил, че си счупи главата.“ И на всички паметници пише – това са все герои.

Герои са онези, които не се критикуват. Герои са онези, които не падат. Герои са онези, които не се съблазняват. Герои са онези, които не се обезверяват. Герои са онези, в сърцето на които любовта не изчезва. Герои са онези, в умовете на които знанието никога не изчезва. То е както слънцето. Гърците имаха много хубави разбирания, много хубави идеи. Герой е човек, който свети. Щом престанеш да светиш, не си герой. Щом изгубиш силата си, щом изгубиш знанието си, ти не си герой. Докато в тебе функционира туй Божественото Начало. Един учен българин, като ме срещна, охарактеризира моето учение, той говори, но предвид има своя дълг. Във всичкото учение – малко, само материално нещо, да забогатее, да си осигури живота на земята, и го изнася той. Той е един голям безверник, в Бога не вярва. Казва: „Всичките са такива, все долапи. – Казва, – ако всъщност е така, похвално е, прав е, но ако това е една лъжа. Ако това отговаря на истината, аз го похвалявам. Ако отговаря на една действителност, вярно е, право има, но ако отговаря на една лъжа, няма какво да говоря.“ За всеки един човек неговият живот, той е обусловен. Една философия или е открил, или е потвърдил, защото всяко дърво според плода се познава.

Та казвам, въпросът не е какви са хората. Всеки един човек трябва да мисли за себе си. Казвам, то е хубавото, че ние трябва да мислим за себе си, защото има два начина, два пътища, по които ние може да вървим. Пътят на действието, но пътят на мисълта е по-хубав. Ти вървиш по действието, но аз ги наричам кратковременни процеси в живота. Временно ти уреждаш работите си, но в действието си не може да уредиш целия си живот. Изисква се една широка мисъл, да схванеш какви са твоите отношения. Не само към майка ти, към баща ти, към брата ти, към сестра ти, но да схванеш своето отношение, което имаш, към цялата природа. Ти имаш отношение към нещо, което отричаш.

Сега аз правя за онези от вас, които са дошли до едно подбуждение, не за онези от вас, които не са пробудени, на тях няма какво да говоря. Няма какво да говоря за житените зърна в хамбара, които не са посяти, няма какво да говоря за светлината, топлината и влагата. Казвам: „Вие стойте в хамбара, на много хубаво място сте.“ На онези житени зърна, които се посяват, като ги посее земеделецът, спирам се при тези житени зърна и казвам: „Знаеш ли какво ще се случи с тебе, твоят живот няма да бъде като в хамбара.“ „Какъв ще бъде?“ „Най-първо, ще се стопиш, ще дойдат големи изпитания, такива изпитания, каквито не си виждал. Ако имаш вяра, ако устоиш и не се съблазниш, ти ще влезеш в един прекрасен живот, ще видиш това, което никое житено зърно не е видяло. Ако не може да издържиш, ще изсъхнеш.“ Казва: „Не те разбирам.“ Казвам: „Ще ме разбереш.“ Минавам след половин година. Житеното зърно, като ме видя, казва: „Много си прав. Големи изпитания имах, за малко щях да се пукна. Сега виждам един хубав свят. Слава Богу. За всичките страдания и мъчения, които минах, Господ ме благослови, пораснах.“ Казвам: „Радвам се на тия плодове, които си принесъл. Вие пак ще идете в хамбара.“

Казвам, хубавото в живота седи в онова, което придобиваме, в знанието, което придобиваме. Силата, която ще придобием, онова възвишеното, хубавото, красивото, което ще придобием. Тази придобивка осмисля живота. Ако живеем на земята и нищо не придобиваме… Днес кое ще придобиеш? Ти се заблуждаваш с онези неща, които не са в твоя власт. Ако ти се научиш как да дишаш, ако ти се научиш как да се храниш, ако ти се научиш как да възприемаш светлината, ако ти се научиш да мислиш правилно, ако ти се научиш да чувстваш правилно, ако ти се научиш да постъпваш правилно, то е цяла философия, ти осигуряваш живота си. Всичките пътища в живота ти са сигурни.

Повидимому може да се каже, че е много лесно да постъпи човек. Ти станеш сутрин и си неразположен духом. Казваш: „Не съм разположен. Не зная защо.“ Ти трябва да знаеш от какво произтича твоето неразположение. Щом си неразположен, в твоята нервна система има набрани сили, които не са потребни, трябва да ги изхвърлиш извън. Неразположен си и затова ти се препоръчва, щом не си разположен духом, трябва да имаш една малка мотичка, да я закачиш тъй, 15 см широка, ще имаш една градина и ще идеш половин час да покопаеш. И след половин час твоето неразположение ще се измени. Всичките сили непотребни чрез ръцете и краката ще отидат в земята и в замяна на това да почувстваш, че си разположен. Не копай повече. Ако копаеш, ще си създадеш друго зло. В това отношение, най-първо, светът трябва да има ниви и градини, където неразположените хора трябва да работят. Песимисти, безверници, закъсали оттук-оттам, всички да копаят. Искате една възпитателна система. Някои ще турят други системи, които не са ефикасни. Много скъпи са. Казвам, тази е една от най-ефикасните и с много малко разноски. Най-малко ще коства само ръчката – 50 лева. Половин час като копаеш, ако надницата е 30 лева, на час ще струва 15 лева ще коства. 30 лева една мотичка. С 45 лева ти през целия ден ще спечелиш 4 пъти повече, отколкото с туй болезнено състояние. Вън от това ти нямаше да измениш правилните схващания.

Запример ти гледаш едно растение, не може да знаеш какво е растението. Гледаш един предмет, не знаеш колко е далече от тебе. Виждаш един човек, ти не може да го знаеш. Казваш: „Вижда ми се добър.“ На какво основание мислиш, че е добър? Един изпитва една греда дали е здрава, или не, и намира, че е здрава. Има известен пробен камък и казва, че е здрава. Трябва да се тури на работа. Една върбова греда и една дъбова греда се различават по своята коравина. Добрият човек е създаден от друг материал. Като погледнете, неговите кости са тънки, съвсем друг строеж имат. Всичките хора не са еднакво построени. По тия линии, които образуват пръстите – пръстите, както и ръката, и цялото тяло, имат линии. Добрите хора имат една линия. Ще знаеш тази линия добра ли е, или не. По какво познаваме един песимист. В песимиста тия неволните мускули отслабват, тия центрове в мозъка са обеднели и вследствие на това той не може да издържа. И краищата на устните не са в едно хоризонтално положение, но са надолу. И вследствие на това надолу се изкривяват. В песимиста виждат, че устата е изкривена надолу, изкривената уста представя песимизъм. Щом се засмее, обърне се устата, ъглите са нагоре, става весел. С туй обръщане на мускул в твоя мозък се втича една нова енергия, има разширение в оптимиста, в песимиста има съкращаване, ограничение, а в оптимиста – разширение. В хубавата страна на живота веднага умът ти се разширява.

Та, най-първо, трябва да знаеш. Ти се намираш в трудно положение. Трябва да бъдеш толкова умен. Един английски апаш след като го хваща полицията, свързва ръцете хубаво с въже и полицаят, който го кара, казва му: „Ще ти дадем да разбереш, ти трябва да опиташ английския закон.“ Турят го в участъка на един креват на третия етаж и понеже било вечерно време, оставят му една свещ, а той стои с вързани ръце и крака. Като го оставят сам, като си заминават полицаите, веднага му блесва една идея. Казва: „Благодаря на Бога, че ми остави свещта, той беше толкова глупав.“ Турга си краката на свещта и пламъкът изгаря въжето. Турга си ръцете на пламъка и прегаря въжето на ръцете. Имало един чаршаф, накъсва го на ленти, направя въже и през прозореца слиза долу и избягва. Идват полицаите, свещта е там, но него го няма.

При най-лошите условия, при които ти може да попаднеш, Господ все ще ти остави една запалена свещ. Използвай ги. Друг е въпросът, дали е право. Аз в този случай оценявам разумността на този апаш, че може да използва свещта, да се освободи. Защо ти да не може по същия начин да използваш за своето благо? Та човек, най-първо, трябва да открие за какво е роден в света и какво се крие в него. Ако той има известни заложби, известни дарби, той трябва да тури всичките свои усилия да развие дарбите. Той ще каже: „Аз вярвам в Бога. Аз вярвам в ангелите.“ Ти остави твоята вяра в Бога. Вярването, то е онова, което Бог е вложил. Развий го, не само да вярваш. Смешна работа. Казва: „Аз вярвам в Бога.“ Значи вярвам в университета; вярвам, че всичките професори са учени; вярвам, че студентите учат, но аз не уча. Какво ме ползва тази вяра? Ако вляза в този университет и се уча от професорите, изучавам науката, която се преподава, но да вярвам, че светът е създаден от Бога, дали Господ създал света, или не, то не е толкова важно. Законите, които са вътре в природата, може и аз да изпълня тия закони. Те ще ми дадат много по-голямо знание, отколкото да вярвам в тях. Не че това е лошо. Смешни работи са онези, които сега може да постигнеш в живота.

Имаш мъчно състояние. Че ако не знаеш как да го смениш, ще викаш лекар, той ще ти тури инжекция, една, две, но нищо не допринасят. Имаш болест, ще вземеш морфин, но щом се прояви съзнанието, веднага болестта пак се прояви. Или турят кокаин, престане болката, но кокаинът не може да продължи дълго време, престане неговото действие, и болката пак се явява. Ние не може да изненадаме природата. Ние може да я спънем, но тя всякога ни глобява. В края на краищата ние седим при нея и след като сме ходили навсякъде, фалирали сме, ще се явим на стари години с дълги бради, жените с дълги побелели коси и старците със своите мустаци. Казва: „Как сте?“ „Знаеш, много смешно положение.“ Казва: „Как си?“ „Закъсахме я.“ „Не може ли да си възвърнат живота?“ Природата казва: „Не, ще минеш през един конус, през една дупка и всичко, каквото си взел, ще го оставиш и ще минеш през тази дупка“. И като минеш, тя туря пещта отдолу и той започва да се топи, топи и онези казват: „Умря човекът.“ Тя го прецежда и като го филтрира, тя прави своите научни изследвания. Не мислете, че той е изгнил. Тя го събира в шишета и от краката взема серум, от ръцете, от мозъка и казва: „От еди-кой си учен човек.“ И след туй започва да прави своите опити. Казва от какво е фалирал. Тя намира, че на младини този човек не е живял в съгласие с баща си, с майка си, като бил ученик закачал този, онзи, правел добрини, но намирал, че е голямо противоречие. След като филтрира, повика го и казва: „Ела сега тука. Туй шише виждаш ли какво означава?“ Започва да му разправя. „Вярно ли е това?“ „Вярно е.“ Ще те прати пак на земята, да не правиш така. Вземе другото шише, казва: „Вярно ли е?“ Ако не е вярно, природата извиква онези, които са определили, и те ще се явят пред него, и той пак ще си признае.

Сега учените хора казват, тъй като ме слушат – това са залъгалки. Ако утре умра, животът няма смисъл за мене. Туй, което е учил, не е било залъгалка. За мене нещата имат смисъл, когато мога да живея, да виждам своите погрешки и да ги изправям, да раста, да се ползвам, да зная, че след хиляди, милиони години пак ще се явя в света – тогава ще има смисъл да живея. Иначе като едно животно ще се явя в природата и като едно цвете и ще изчезна, и ще кажа: „Такава е участта.“ Не, не е такава участта. Туй, което излиза от Бога, не може да бъде участта му такава. Казва: „Направих човека по образ и подобие свое.“ Следователно Бог не може да направи нещо, което умира. Ние умираме като хора, но не като творения на Бога. Плътта е, която умира. Тя е онази зараза, която влиза вътре, и човек трябва да умре. Смъртта в този случай е едно освобождаване от човешкото, за да възтържествува в нас божественото, разумното, да дойдем до истински живот, дето престават страданията. Аз понякой път говоря за страданията, но казвам на болен човек: „Ще търпиш, ще мине. Два–три дена може да мине, болестта ти не може да прекратя, тя е божествен език.“ Но казвам, има една наука, която освобождава хората от всичките страдания. Тази е науката на живота. Ти, като разбереш онзи истинския живот, за да се освободиш от всичките страдания, ти трябва да възприемеш в себе си Божествената Любов, трябва да възприемеш в себе си Божествената Мъдрост, да ги туриш в действие, за да се освободиш от всички нещастия, от всички страдания и несрети. Ти трябва да възприемеш в себе си Божествената Истина. Ти ще бъдеш свободен. Това е цяла една система. Аз ви казвам – единствената реалност в света, това е Любовта. Единственият път в света, това е Мъдростта. Единствената форма, това е Истината, с която човек трябва да функционира. Ако човек в себе си няма туй реалното – любовта, ако ти в себе си нямаш .този път, по който се отива до реалното, и ако нямаш тази форма, в която може да поставиш реалното, на какво може да разчиташ? Може да се каже – това са свършени работи. Само отвлечените работи са реални, то е самозаблуждение, ти се самоизмамваш. Има друг начин за предаване на нещата. Нещата може да ги видиш физически, но има неща, които може да ги видиш непосредствено. Че предметите може да ги виждаме и по друг начин: и по астрален начин може да ги гледаме, и по ментален начин, трябва да станат три пречупвания. Ъглите се пречупват. Колкото ъгълът е по-голям, толкова деятелността става по-голяма. Ти ще влезеш в ония съотношения, които съществуват.

Когато някой от вас разгледа човешкия мозък, де се намира човек, човешкият мозък де е? Вие съдите за човека само по едно нещо. Вие виждате носа или една фаланга, и може да ви кажат кои са причините, които са създали носа. Има си своите причини: и астрални, и умствени причини. Зад този човек седят разумни сили. Носът е създаден за човека, но същевременно носът е един възприемател. Целият нос е поле, дето се възприемат силите, които служат. Без нос човек не може да бъде здрав, не само човек трябва да диша въздуха през носа, но цялата тази система – в носа се отделя .едно вещество, ония сили, които са необходими за растението, за развитието на човешкия мозък, за цялата повърхност. Когато светлината удари носа, той възприема тази светлина и я вкарва в мозъка. Тогава той расте и се развива правилно. Другата част на носа вкарва в симпатичната нервна система. Ако този нос не може да функционира правилно, не може да възприема природата, тогава обеднява твоята симпатична нервна система, и тогава обеднява твоята мозъчна система.

Казвате: „Светът е така създаден.“ Не е така създаден. Ти трябва да туриш, ти трябва да цениш носа си, да знаеш, че той е един възприемател на ония богатства и сили. Ти трябва да знаеш: не само за зрението очите са органи, но очите са възприематели на сила, ухото не е само слухов орган. Ние така говорим. Затуй имаме такива резултати, но същевременно и други функции имаме в ушите. Ние разглеждаме човека механически, търсим неговото щастие, като че е попаднало от небето, когато щастието е вътре в самите нас. Щастието на човека зависи само от една постъпка.

Един млад момък в Америка иска да постъпи на работа и един милиардер дава обявление, че търси един секретар за кантората си. Явяват се при него 10, 20, 30 души с препоръчителни писма, но като ги вижда, не му допада. Иде един момък, просто облечен. Детето му паднало отвънка, той се спира, вдига го, изтърсва го, усмихва се на него, оставя детето и като влиза вътре в кантората, гледа – книжка паднала. Взема я и отива при него и му казва: „Господине, четох във вестниците, че търсите секретар. Нямам препоръчителни писма.“ „Вие – казва – имате две препоръчителни писма. Едното – че вдигнахте детето, а другото е, че вдигнахте малката книжка. Вие ще бъдете мой секретар.“ Ако вие не може да вдигнете туй слабото дете, ако туй слабото условие на живота… Казвате: „Това сега ще ме повдигне.“ Ако туй детинското не може да повдигнеш, ако не повдигнеш една хартия от земята, ти секретар на милионер не може да бъдеш, или секретар на природата не може да бъдеш. Сега моите почитания и уважение към всичките вярвания, всичките ваши религиозни вярвания в Бога не ги докосвам, но казвам, с туй вярване, с което живеете, вие ще умрете и сега нищо няма да допринесе. Аз съм слушал, слушал да казвате: „Аз съм това, аз съм онова.“ Всеки от вас трябва да повярва, доколко той е изпълнил Волята Божия. Че ти, за да познаеш вървиш ли по правия път, аз да ви кажа какво трябва да направите. Искаш да знаеш. Дали може да познаеш, няма какво да питате мене. Ще отидете на Витоша, ще напълните едно шише с вода и след това ще отидеш при болния човек и ще му налеете една кафяна чаша. Ако след 20 минути на болния болката му се намали, вие сте прогресирали, но ако след като му дадеш водата, и не се подобри положението, а се влоши, вие не сте прогресирали. Не само това. Вие, за да знаете дали сте прогресирали, някой търговец, който иска да се убие, фалирал е, вие ако идете при него и ако работите му се уредят, вие сте прогресирали. Но ако идете и на втория ден се самоубие, вие вървите по кривия път.

Сега може да правите такива заключения. Казвате: „Ако животът е така, тогава кой е праведен?“ Ако не разсъждавате така, не съм за крайната справедливост в света, аз съм за справедливостта в дадения момент. Утрешният ден е друг въпрос. В дадения случай, в даденото състояние какво разбиране имам, аз имам добро желание и ако го реализирам, искам да направя добро някому. Туй малкото добро ако аз го реализирам, аз съм силен човек, но ако се разколебая и не го направя, аз съм слаб човек. Дави се една мравка, ти имаш научна дисертация, нещо ти казва: „Спаси тази мравка.“ Ти казваш: „Какво ще се занимавам с мравките, може да изгубя тезата си.“ Вдигни мравята, това ще ти помогне твоята дисертация да се свърши добре. Казвам, този праведният, който живее, той се благославя и всичките негови деца се благославят. Онези от вас туй, което имате, дръжте го. Но проверявайте вашето богатство. Нали знаете, че много пъти имате вълнени дрехи и ако не ги проверявате, молците ще ги изядат. Много пъти сегашните богаташи, от техните каси парите изчезват, виждаш – касата затворена, но парите изчезват отвътре. Постоянно трябва да се проверяват нещата. Като мисли човек, че е осигурен, казвате: „Понеже баща ти е богат.“ Но ти трябва да приложиш онова, което баща ти е оставил. Не уповавайте на никаква рента, че ви е оставил някаква рента, но уповай на онова, което излиза из ума, от сърцето, от ръцете, от краката, туй, което може да направиш с труд. С труда на ръцете си да си изкараш прехраната. Всеки човек трябва да има тази минимална прехрана – с труда на ръцете си да си изкарва прехраната. Ами старото? Ти дръж старото за дявола, а другият порядък е за Бога – днес какво може да направиш. И след 20 години може да остарееш. Не мисли за старините си, остави, хич не мисли за твоите старини. Ти не мисли за сиромашията. Сиромашия в света не съществува. Сиромашията хората я създават. И злото в света не съществува извън нас. Ние сами създаваме сиромашията. Онази сиромашия, на която аз съм обречен, аз съм я създал – аз съм онеправдан, ако аз съм се скарал с всички свои близки, ако аз се скарам със слугата и всички ме нарочват, този запали фабриката, онзи – складовете, и аз осиромашея.

Ако всичките слуги обичат господаря си и той ги обича, всички живеят в братство, и тогава господарят не може да осиромашее. Но сега да ви кажа какво трябва да се приложи. Може някои от вас да мислят, че имат вечния живот, радвам се. Ако е така, облажавам ви. Някои може да мислят, че може да имат голяма вяра. Казвам, облажавам ви, проверете вярата, направете опит. Някои може да мислят, че имат много знания, облажавам ви, проверете знанието. Някои може да мислят, че имат голяма сила. Хубаво е. Но проверете това нещо, да не би да се самоизмамвате. Никога не трябва да допуснете в себе си никаква самоизмама, тъй – да ви турят на динена кора. Проверявайте, то е красиво сега.

Казвам, ако ние се занимаваме със себе си, ако бихме турили програмата, да бъдем верни на природата, верни на Бога, понеже в Бога имаме вяра, пратил ни е на земята да му се отплатим, да бъдем верни» ако ние имаме отношение към ближните си – ближният не е нищо друго освен екран, върху който ще покажем доколко изпълняваме Волята Божия – втората заповед е екран за любовта към Бога, защото Писанието казва: „Да възлюбиш Бога с четири неща: с ума, със сърцето, с душата и със силата, а ближния – като себе си.“ Значи туй, което е възлюбило Бога, туй – да възлюбиш и ближния, понеже не трябва да се повтаря заповедта, както първоначално, ще обичаш ближния като себе си, понеже първото отражение е в моята душа и съобразно с туй отражение, което дари тази хармония, аз ще приложа към ближния. Тогава – три образа, троеличието на Бога – то е майката, бащата и синът. Какво е туй учение, тази заповед: люби ближния си. Бог е Бащата. Ближният туй е Майката. Ти трябва да помагаш на майка си. Ти си синът. Туй е в единство. Така трябва да се схваща. Това е домът. Ако домът така не се съгради, в света никакво щастие не може да има. Ние търсим ближния вън, той е майка ти, туй е баща ти. Той е единственият баща. Ти ще търсиш единствения баща и единствената майка в тебе, ще ги измериш още по-дълбоко.

Та казвам, тъй разбрано, туй божественото учение, то има приложение, има известно приложение. Няма да има никакво противоречие около вас. Питаме кой е праведен. Който свири добре на цигулка, той е добър цигулар, а който не свири добре на цигулка, не е добър цигулар. Който лекува добре, лекар е. Който не лекува, не е лекар. Има един анекдот за съвременните опити на лекарите. Един лекувал в средните векове, той свършил медицина и всичките ги лекувал по един начин. И много лесно лекувал хората. Пускал им кръв и после им давал да пият топла вода. Двайсет години все така лекувал и никого не могъл да излекува. И един ден се утешава и си казва: „Нима другите лекари ги оживяват?“ Той ще пусне кръв на човека, ще даде да пие топла вода и тази топлата вода ще изкара кръвта навън. Не да се изкарва кръвта, но да се вкарва. Като заболее един човек, пускат му кръв. Казвам, кръвта ще го подлуди. Има нещо, което подлудява човека. Кръвта е носителка на живота. Но когато в кръвта влезе нещо чуждо в живота, тогава животът изкарва кръвта, изхвърля я, за да може да изхвърли отровното навън.

Та праведният ходи в целостта си. Това са сега спешни въпроси, които всеки един от вас може да разреши и върху които може да съгради своето щастие, своето бъдеще.

„Благословен Господ, Бог наш“

„Отче наш“

Тридесет и осма неделна беседа

2 юли 1933 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Познаване на истината", Неделни беседи, XVI серия, III том, 1933 г.

Първо издание. ИК "Сила и живот", Бургас, 2000 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

ПРАВЕДНИЯТ ХОДИ

Ще прочета 20 глава от Притчите. Ще взема стихът: “Праведният ходи в целостта си и чадата му след него са блажени.”.

В дадения случай е необходимо едно обяснение за израза “праведният ходи в целостта си”. Праведен е онзи човек, който разбира пътищата на природата и изправя своите пътища. Праведен е онзи, който никога не се отклонява от пътеките, които природата е начертала и от Божиите пътища и закони.

Има разбиране, което е частично. Има първостепенни и второстепенни разбирания. Първостепенно разбиране е това, което има общо с едно цяло. Една част не може никога да заеме мястото на цялото. Тя не може да замести цялото, следователно, всеки човек в едно цяло е ограничен от законите, по които цялото действа. Понякога хората искат да бъдат абсолютно свободни, да не бъдат ограничавани от нищо, но те не знаят, че са част от една система, от един организъм. Те мислят, че са свободни, но не знаят в какво седи тази свобода. Един човек, който осиромашавя, свободен ли е? Един човек, който се разболява, свободен ли е? Един човек, който изгубва своята памет, свободен ли е? Един човек, който умира, свободен ли е? Казва се, че човек е свободен, че той може да направи това, което иска. За Бога, за съвършените същества тези неща са верни, верни са и за онези, които не умират, които не осиромашават, за онези, които не се разболяват. Но за онези, които умират, тези положения не са верни. Ти може да имаш вярата на един обикновен човек, но твоята вяра умира заедно с тебе, твоето знание умира заедно с тебе, твоята сила умира заедно с тебе. Ти си един обикновен човек. Ти не можеш да си представиш нещата така както са. Най-първо в живота човек трябва да се осигури, да знае дали ще умре или няма да умре. Съвременните хора много лесно разрешават въпроса. Когато осъждат някого на смърт, той казва: дайте ми поне да се наям, да си замина сит. Именно тогава той не трябва да яде. Но и другите хора около него не разбират. Българинът казва: какво ще ме правите, дали ще ме бесите или не, не знам, но поне ми дайте да се наям с качамак. Подобни заключения имат всички хора. Ние искаме да се осигурим, да станем богати, да бъдем щастливи, да бъдем силни. Тези стремежи са хубави, но утре ще ти вземат богатството от ръцете и силата ти ще изчезне. Питам тогава: Къде отиват всички твои усилия? Какъв е смисълът на живота? Казвате: Да си поживеем. Онази кокошка в курника не живее ли, не я ли хранят по три пъти на ден? Но скоро тя ще послужи за голямо угощение и всички ще започнат да я хвалят, че е тлъста, че месото й е първокласно, сладко и че е много хубаво изпечена. Какво придобива кокошката от предишното внимание? - Нищо. Ще кажете, че животът е такъв. Това не е философия. Не трябва да се разсъждава като онези, които са се напили в кръчмата и след като кръчмарят ги набие и изрита навън, тe казват: такъв е животът. Да, на пияницата животът е такъв. Много вярно заключение, но който е разумен, жена му никога няма да го изтика навън от къщи. Няма такъв случай. Кръчмата, това е едно изключение. Ние усещаме противоречията в живота, подобно на пияния получаваме удари и не знаем защо ни бият. Той не знае защо кръчмарят го гони. Аз ще му кажа защо. - Защото пие. Пияният пита: какво да правя, ако не пия? Без вино и ракия животът не е вкусен. Съблазнително е виното, затова не ходи в кръчмата. Под вино разбирам всяка една човешка система, която не е основана на истината. Всички теории, всички човешки заблуждения, това е вино. Виното е човешко изобретение. Природата е направила нещо сладко, а човек изцежда гроздето и прави от него вино, за да се опива. Според преданието дори Ной, който имал няколко сина, след като излязъл от голямото премеждие - потопа, насадил лозе, направил от гроздето вино и като се понапил, се разголил. Един от синовете му, след като го видял, казал: Елате да видите на какво е заприличал моят баща. Друг от синовете му вземал една дреха и го покрил. Като изтрезнял, бащата разбрал какво е направил единият син и какво другият. Ной проклел сина си, който му се присмял. Всички нещастия в света са произлезли от проклетите синове на Ной. Някой казва: Аз съм нещастен. - Смял си се на баща си. - Не ми върви. - Вино си пил. Или баща ти е пил, а ти си се присмял. Сега ние се оправдаваме с това, че имаме наследствени неща в света. Има неща, които са онаследени, но има неща, които не са онаследени. Има неща, които са дарени. Основата е дадена, но не са онаследени. То е закон на развитие. По закона на еволюцията ние онаследяваме някои неща. Същественото, което отличава човека, е онова, което той носи със себе си в своето естество. Той носи своя ум, своето сърце и воля. Придружават го неговата душа и неговият дух. Сега мнозина, които не разбират, спорят какво нещо е душата и й дават много интересна характеристика. Душата не е нещо материално. Под думата материя разбираме всички онези процеси в света, които са завършени. Резултатите на тези завършени процеси съставляват материалния свят. Следователно, видимото в света, това са завършени процеси, това са резултати на същества, които са работили и тяхната работа има приложение. Нашата земя е едно изложение на завършен процес, на онези, които са работили отдавна. Тя е завършен процес, резултат. Умният човек разбира устройството на земята по един начин, онзи, който не е умен, разбира по друг начин. Слънцето е друг завършен процес, звездите втори завършен процес, човекът - трети завършен процес. Всички растения, животни, водата, въздухът са все завършени процеси. Зад тези процеси седят онези, които са ги произвели. Всеки художник седи зад своите картини. Ако се произнесете за картината докато я рисува, той нищо не казва, мълчи, но щом се изкажете за готовата картина, веднага се заинтересува какво казвате. Ние често си даваме заключенията за наредбите на природата, без да имаме основание и познания и затова правим грешки. Един гръцки художник изложил една своя картина. Минал един обущар и казал: Този художник от обущарство не разбира, тези обувки не са добре нарисувани. Художникът видял, че обущарят има право и коригирал грешката си. След това обущарят почнал да прави забележки и за образа на картината. Художникът казал: Що се отнася до обущата, ти разбираш, но за другите работи нямаш право да се произнасяш, не си авторитет. Ние искаме да станем авторитети за всичко. Една част не може да бъде авторитет за цялото. Вие не можете да бъдете съветник на природата, нито съветник на Бога. Да твърдите едно нещо или да го отричате, това не е философия. Вие може да отричате една реалност, но реалността си е реалност. Вие може да твърдите нещо, което не съществува, и в същото време да не съзнавате реалността. Вашето отричане или твърдение не доказва нищо. Верни неща са само онези, които съществуват. Дали аз ги отричам или твърдя, това е безразлично. Това, което е, то си е, а това, което не е, дали го отричам, доказвам и твърдя, то не е. Това, което съществува в ума ви като идея може да е, а може и да не е. Казвате: такъв свят не съществува. При дадени условия може да не съществува, но при някои други светове може да съществува. Ако ви кажа, че на земята има същества високи 25 метра, кой от вас ще повярва? Окултистите твърдят, че на земята е имало същества по-високи от 25-30 метра. Съществуват и други предания. Българите имат предание, че хората били толкова високи, че се препъвали, падали, разбивали си главите и умирали. Кой се препъва? - Глупавият. - Кой пада? - Глупавият. - Кой си разбива главата? - Глупавият. - Кой умира, кой осиромашава, кой губи силата си? - Глупавият. - Кой става богат? - Умният. - Кой не умира? - Умният. Не ме разбирайте криво. След като умре един човек, аз го чакам три дни на гроба, ще оживее ли или не. Ако не оживее, от глупавите е, ако след три дена излезе, от умните е. Колко хора днес знаят, че три дни след като умрат, ще станат от гроба? философията казва: Това е невъзможно, и дедите ни и бащите ни измряха, но не станаха. Те са били глупави. Това съвсем не значи, че друг не може да излезе от гроба. Може да събориш някого на хорището, но това не показва, че всички можеш да пребориш. Има дядовци, които не можеш да събориш. Казваш, че жените били слаби. Макар и по- рядко, но все пак се срещат и много силни жени.

Разправяха ми един анекдот. Това се случило в село Николаевка. Един мъж, който минавал за пехливанин, се борил и му пукнали главата. Като се върнал, казал на жена си, че еди-кой си борец му пукнал главата. Знае се, че главата не бива да се пука, а победителят трябва да положи победения на земята.Затова тя казала: Чакай, аз ще му дам един урок. Отишла на хорището, ударила две плесници на бореца и го повалила на земята. После го сритала с крак и казала: Още веднъж като се бориш, да не пукаш главата на пехливанина. Сега ще попитате възможно ли е това? Колко жени има като тази? В човека има скрити сили, всеки може да ги развие. Ще ви приведа още един пример. В Америка един млад момък на 18-20 години притежавал неимоверна сила, която американските учени изследвали. Направили следния опит. Десетина души държали едно дърво. Момъкът прекарал ръката си по дървото и то почнало да се върти. Сложили дървото в менгеме, той пак прекарал ръката си по дървото и то започнало да се върти. Как става това? Учените казват: магнетизъм, електричество. Друг американски младеж, студент, слаб и хилав, много деликатен, ходил да гледа един американски юнак, който вдигал един кон. Студентът се приближил до него. за да го види по- добре, но онзи му ударил една плесница и го повалил на земята. Студентът така се обидил от това, че се амбицирал и започнал всеки ден да изучава ред упражнения, за да добие и той сила. Така се упражнявал десет години. Стигнал до положение да вдига кон с две кончета върху него. Отишъл при познатия си пехливанин и го попитал: Познаваш ли ме? Хванал го за краката и го вдигнал нагоре. - Ти сигурно не си спомняш за мене, но аз съм онзи, на когото ти преди десет години удари две плесници. - Пехливанинът му отговорил: Признавам, че си ме надминал.

Когато природата ти удари две плесници като на този студент, започни да я изучаваш. Ти няма да станеш по-силен от нея. Достатъчно е да станеш като нея. Христос казва: “Доста е на ученика да стане като учителя си.” Не мислете, че онзи юнак не може да развие още по-голяма сила. Може да развие.

Праведен човек е разумният човек. Има спешни работи в света. Какъв ще бъде краят на нашата земя, това не е спешен въпрос. Колко милиона години ще свети слънцето и това не е спешен въпрос. Колко далече е крайната вселена от нашата земя и това не е спешен въпрос. Учените се занимават с такива големи въпроси. Едно време са правили измервания с малки пергели, сега измерват с големи пергели. Има единици мерки, които човек не може да провери. Сега за единица мярка вземат една светлинна година, т.е. пътят, който светлината изминава за цяла година. Всяка секунда светлината изминава триста хиляди километра. Това се Взема като единица мярка, с която мерят колко далече отстои една вселена от друга -1 милион години, 2 милиона, 50 милиона, 100, 200, 300 милиона години. Това го казвам мимоходом, за да знаете малко за обширността на вселената, в която живеем. Това, наистина, е велико, но има спешни въпроси, с които сега трябва да се занимаваме. Един от тези въпроси е как да дишаме. Спешни въпроси са как да се храним, как да чувстваме, как да постъпваме, как да задържим здравето. Спешен въпрос е дали можем да задържим добродетелите си, богатството си. Богатство наричам знанието, което имаме. Него не трябва да погубваме.

При сегашните условия, дишането е голям проблем, много спешен и важен. Дишането е цяла наука. В Индия йогите имат система за дълбоко дишане. Това е специално дишане за придобиване на Божествен живот. Има един специален начин за дишане, чрез който човек може да придобие своето безсмъртие. Ако дишаш, а умираш, то всички дишат така. Не само да дишаш въобще, но да приложиш този специфичен начин на дишане. Това дишане в средните векове са го смятали за вид еликсир. Има известен еликсир, свързан със слънцето, но има еликсир, свързан с въздуха. Има специфично дишане, при което човешките дробове могат да възприемат два вида прана. Едната прана носи известна енергия, известна зараза, от която човек умира. При тази прана става горене в човешкия организъм и се нарушава равновесието му. Другата прана уравновесява организма и винаги има една малка придобивка. Именно тази прана е жизненият еликсир в живота. Той се намира във въздуха. Жизненият еликсир се намира в светлината, във въздуха, във водата, но трябва да знаеш как да възприемаш светлината, как да пиеш водата и къде да намираш чиста вода в малки количества. Трябва да знаеш не само как да възприемаш въздуха и водата, но да имаш и известно разположение към тях. Може да ги възприемеш по такъв начин, че вместо да си принесеш полза, да си навредиш. Може да дишаш така, че то да ти причини вреда. Онези, които механически прилагат дълбокото дишане, не могат да имат добър резултат. Йогите имаха по-скоро отрицателен резултат в дишането, отколкото положителен. Методите на йогите са неприложими за Западна Европа, защото европейците не разбират принципите, на които почива йогизма. Йогите не са глупави. Англичаните са давали милиони, за да се доберат до техните тайни учения. На един йога да му даваш злато с чували, той никога няма да повери една тайна, която му е дадена. Кой не би дал милиони, за да знае по какъв начин може да добие безсмъртие? Но с пари тази работа не се купува. Срещал съм мнозина, които искат да изучат тайните на природата, за да й станат господари. Природата не се нуждае от господари. Тя се нуждае от слуги. Ако в ума ти залегне мисълта, ти да й станеш господар, ти си създаваш най-голямото нещастие, което някога може да те сполети. Ако й станеш господар, какво ще правиш? Ти не можеш да я заместиш. Ти нямаш нейните познания и средства, за да услужваш на всички така, както тя услужва. Ти ще си създадеш нещастие с всички същества, които очакват нещо от нея. Хората не трябва да стават господари на природата, а разумни слуги. Това са го разбирали в древността. Всеки човек, който е искал да бъде учен, всеки човек, който е искал да бъде богат, е трябвало да разбира законите на служенето. Слугата трябва да бъде умен. Умните господари са произлезли от умните слуги. В света се раждат слуги, а не се раждат господари. В света има само един господар - Цялото. Природата е господар. Някой човек казва, че има втора природа. Това са онаследени черти. Природата е една. Бог е Един. Истината е една. Мъдростта е една. Любовта е една. добродетелта е една. Не може да има две добродетели в света. Тези пришити са силите, безсмъртието в живота, върху което човек трябва да гради. Понякога казвате: И ние разбираме нещо от любовта. Сега хората разбират онази любов, която ги уморява, която носи смъртта. Има една любов, която носи живот в себе си. Има една любов, която носи знания в себе си. Има едно знание, което носи смърт. Мислите ли, че един учен, който се занимава с химия, носи само живот? Той носи и смърт. Колко химици са станали жертва на своите опити. Колко млади моми и момци са станали жертва на своята любов? Не един и не двама, хиляди са станали жертва. Те мислят, че това е играчка. Казват: малко да се пообичаме. Това желание е като на онзи химик, който прави опит, но това ще му струва живота. Любовта играчки не търпи. Тя е една сериозна сила и ако ти грешиш с любовта, ще намериш края на живота си. Този, който се подиграва с любовта, с него е свършено. Любовта е сила, която не търпи замазване. Любовта е сила, която изисква да бъдеш неин отличен проводник. Ако поставиш най-малкото съпротивление на нейните действия, тя ще те разруши. Ако искаш да й поставиш известни ограничения, да й се наложиш и да си правиш каквото искаш, тя ще те разруши. Ако ти днес ограничиш един, утре ограничиш друг, ще се създаде цяла система от насилие. Идеята за Бога, която се проповядва, е идея за любовта, за мъдростта, за истината, за всички добродетели. Лошото е, че понякога идеите се проповядват по начин, по който хората се насилват един друг. Ако работниците, които строят един океански параход, не си довършат работата както трябва, не излагат ли живота на тези, които ще пътуват? Специалистите техници изискват всичко да се направи добре. Те щателно го преглеждат и го поставят на строга проверка. Ако намерят, че е добре изработен, тогава ще го пуснат в действие. И природата е щателна. Като се роди един човек, тя го поставя на изпит, да види с такъв човек ще могат ли да пътуват пътници. Вие имате една идея, мислите, че сте дошли тук на сватба, на угощение. На земята вие сте дошли на работа. Всеки има специфична работа. Колкото и да е малка, вие сте определен член, необходим за тази работа. Ако разбирате своето предназначение, природата ще ви даде възможност да постигнете това, което желаете. Обаче, отделите ли се от нейните пътища и планове, съградите ли някакъв друг идеал, бъдете уверени, че ще имате един паметник, на който ще пише: Тук почива един човек, млад-зелен, който преждевременно умря. Или: Тук почива един млад учен, който от пресилване за своите научни изследвания, положи живота си. Или: Тук почива един авиатор, който не знаеше как да управлява своя аероплан и си строши главата. На всички паметници пише, че това са все герои. Герои са тези, които не се критикуват. Герои са тези, които не падат. Герои са тези, които не се съблазняват. Герои са тези, които не се обезверяват и любовта не изчезва от техните сърца. Герои са тези, на които знанието никога не изчезва. Героят е като слънцето. Гърците имаха много хубави разбирания, хубави идеи. Герой е този човек, който свети. Щом престанеш да светиш, не си герой. Докато в теб функционира Божественото начало, ти си герой. Един учен българин ме срещна и охарактеризира моето учение. Той говори много, но имаше предвид своя интерес. В цялото учение не открил начин как да забогатее, как да си осигури живота на земята. Той е един голям безверник. В Бога не вярва и смята всички учения и религии за заблуждения. Ако всичко е така, добре, похвално е, че го е разбрал. Но ако не е така? Ако неговото схващане е лъжа? Тогава няма какво да говоря. Животът на всеки човек е обусловен. Човек или е открил, или е потвърдил, или е отрекъл една философия, защото всяко дърво се познава според плода.

Въпросът не е какви са хората. Всеки човек трябва да мисли за себе си. Това е хубаво, защото има два начина, два пътя, по които можем да вървим - пътя на мисълта и пътя на действието, но пътят на мисълта е по-хубав. Пътят на действието е кратковременен процес в живота. Ти уреждаш работите си временно и в действителност не можеш да уредиш целия си живот. Изисква се една широка мисъл, да схванеш какви са твоите отношения не само към майка ти, баща ти, братята и сестрите ти, но към цялата природа. Ти имаш отношение към нещо, което отричаш. Сега аз говоря на тези от вас, които са дошли до едно пробуждане, а не на онези, които не са пробудени. На тях няма какво да говоря. Няма какво да говоря на житните зрънца в хамбара, които не са посяти. Няма какво да говоря на тези зрънца за светлината, топлината и влагата. Нека си стоят в хамбара, мястото им е хубаво. На житните зрънца, които земеделецът е посял, ще кажа: Зная, какво ще се случи с вас. Вашият живот няма да бъде като на тези в хамбара. Най-напред ще се стопите, за вас ще дойдат големи изпитания, каквито не сте виждали. Ако имате вяра, ако устоите и не се съблазните, ще влезете в един прекрасен живот. Ще видите това, което никое житно зърно не е видяло. Ако не можете да издържите, ще изсъхнете. Те казват: Не те разбираме. - Ще ме разберете. Минавам след половин години покрай тях. Житните зрънца, които ме видяха, казаха: Прав си. Големи изпитания имахме, за малко щяхме да се пукнем. Сега виждаме един хубав свят. Господ мина и ни благослови за всички страдания и мъчения. Пораснахме. Хубавото в живота седи в това, което придобиваме. Хубавото е в знанието, силата и всички добри неща, които придобиваме. Тези придобивки осмислят живота. Ако живеем на земята и нищо не придобиваме, каква полза? Ти се заблуждаваш от онези неща, които не са в твоя власт. Ако ти се научиш как да дишаш, как да се храниш, как да възприемаш светлината, как да мислиш правилно, да чувстваш правилно и да постъпваш правилно, друга философия не ти трябва. По тези пътища осигуряваш живота си. На пръв поглед е много лесно човек да постъпи така или иначе. Ставаш сутрин и си неразположен духом. Не знаеш защо. Ти трябва да знаеш от какво произтича това неразположение. Щом си неразположен, в твоята нервна система има набрани сили, които не са потребни. Трябва да ги изхвърлиш навън. Щом си неразположен, вземи една мотичка и покопай половин-един час в градинката и неразположението ще мине. Всички непотребни сили чрез ръцете и краката иде отидат в земята. В замяна на това ще се обновиш, ще добиеш разположение. Не копай повече. Копаеш ли дълго време, ще си създадеш друго зло. затова трябва да има ниви и градини, където неразположените хора да работят. Песимисти, безверници, болни - всички да копаят. Ето една възпитателна система, много ефикасна и евтина, без разноски дори. Само мотичката ще струва някой лев. Колко ще изкараш, ако надницата е 30 лева за половин час и ти работиш няколко часа без пресилване? Ще спечелиш четири пъти повече отколкото да се чудиш как да се излекуваш от болезненото състояние. Освен това ще придобиеш по-правилни схващания, например, гледаш едно растение, но не знаеш какво е то. Гледаш един предмет, но не знаеш колко далече е от теб. Виждаш един човек, но не знаеш какво представлява. Може да ти изглежда добър. На какво основание мислиш, че е добър? Един човек опитва една греда дали е здрава или не и намира, че е здрава. Има известен пробен камък, с който се установява, дали е здрава, за да вложи в работа. Едва върбова греда и една дъбова греда се различават по своята здравина. Добрият човек е създаден от друг материал. Неговите кости са тънки, съвсем друг строеж имат. Всички хора не са еднакво построени. Освен това линиите, които образуват пръстите, ръцете, както и цялото тяло са по- други в добрия човек. Те са различни при светията, при гения, при талантливия и обикновения човек. Съвсем различни са при лошия човек. По какво познаваме един песимист? В песимиста волевите мускули отслабват. Волевите центрове в мозъка му са обеднели и вследствие на това той не може да издържа. Краищата на устните му не са в хоризонтално положение, а са надолу. При лошо настроение те се изкривяват надолу. Щом песимистът се засмее, ъглите на устните му отиват нагоре. Весел ли е човек, мускулите на устата заемат възходящо положение, в мозъка се втича нова енергия, става едно разширение. В песимиста има съкращение, ограничение, а в оптимиста - разширение. Когато се намираш в трудно положение, ако си умен, веднага ще знаеш какъв метод да употребиш, за да излезеш от трудността. Полицията хванала един английски апаш и го сложила в затвора с вързани ръце и крака. Понеже било вечер, те му оставили една запалена свещ. Когато полицаите си отишли, той с усилия се добрал до свещта. Подложил вързаните си ръце над свещта. Въжето прегоряло и той си освободил ръцете, направил същото и с краката. В килията имало чаршаф. Той го накъсал на ленти, направил си въже и се измъкнал през прозореца. И при най-лошите условия да попаднеш, Господ все ще ти остави една запалена свещ, една пролука. Използвай ги. Друг е Въпросът дали е право. В този случай аз оценявам разумността на този апаш, това, че той е използвал свещта за да се освободи. Защо и ти да не използваш всяка предоставена възможност, за да получиш едно благо? Най-напред човек трябва да открие за какво е роден и какво се крие в него. Ако има известни заложби, дарби, той трябва да вложи всичките си усилия да ги развие и да каже: Аз вярвам в Бога. Аз вярвам в ангелите. Предоставям на тях да ми помагат. Вярването е вложено в теб. Развий го, а не само да вярваш. Смешно е само да казваш: Аз вярвам в Бога. Да вярваш в Бога, това значи да вярваш в университета, в професорите, в студентите, в себе cи, в науката, която се преподава. В това има смисъл. Да вярваш в Бога, а да не учиш нищо, това е безсмислено. Ще кажеш: Вярвам в Бога, Който създаде всичко. Вярвам в природата и мога да изпълня нейните закони. Те ще ми дадат много по-голямо знание, отколкото само да вярвам в тях. Имаш някакво мъчително състояние. Ако не знаеш как да го смениш, ще повикаш лекар, той ще ти сложи инжекция, но след като премине нейното действие, пак ще те боли. При силни болки вземаш морфин, но щом се прояви съзнанието, веднага и болките се проявяват. Слагат ти кокаин, болката престава, но действието на кокаина не може да продължи дълго време и болката пак идва. Ние с нищо не можем да изненадаме природата. Ние можем да я спънем, но тя винаги ни глобява, особено когато сме искали да я надхитрим. В края на краищата ние й се подчиняваме и след като сме ходили навсякъде, фалираме. Ще се явим на стари години с дълги бели бради, жените с побелели коси, или без коси. Ще се питате един друг: Как си? - Закъсахме я. Може ли да се върне животът! Природата казва: Не! Човек ще мине през един конус, през една дупка. Ще остави всичко каквото е взел и ще мине през тази дупка. Когато мине оттам, природата ще постави една пещ отдолу и човек ще започне да се топи, а хората казват: умря човекът. Тя го филтрира и прави своите научни изследвания. Не мислете, че той е изгнил. Природата го събира в шишета и взема серум от краката, от ръцете, от мозъка и казва: Това е от еди-кой си човек. След това започва да прави своите опити и доказва от какво е фалирал. Тя намира, че на младини този човек не е живял в съгласие с баща си, с майка си. Като бил ученик закачал този-онзи, правел понякога добрини, но намирал, че това е едно голямо противоречие. След като го филтрира, природата го повиква: Ела сега тука. Знаеш ли какво означава това шише? И започва да му разправя. - Вярно ли е това? - Вярно е. Ще те прати на земята пак да се учиш, да работиш, да мислиш, да благодариш, да не правиш това, което досега си правил. Взема друго шише и пита: Вярно ли е това? Ако не е вярно, природата извиква онези, които са определили съдържанието на шишето. Те ще се явят пред него и той, ще не ще, ще признае. Сега учените, които ме слушат, казват: Това са залъгалки. Ако утре умра, животът няма смисъл за мене. Това, което е учил, не е било залъгалка. За мен нещата имат смисъл, когато мога да живея, да виждам своите грешки и да ги изправям, да раста, да се ползвам от благата, да зная, че след хиляди, милиони години пак ще се явя в света. Тогава ще има смисъл да живея. Иначе ще се явя в природата като едно животно и ще изчезна. Ще се явя като едно цвете и ще изчезна, ще кажа: Такава е участта ми. Не, не е такава участта. Това, което излиза от Бога, не може да изчезне, не може да бъде такава участта му. Господ казва: “Направих човека по образ и подобие свое.” Следователно, Бог не може да направи нещо, което умира. Ние умираме като хора, но не като творения на Бога. Плътта е, която умира. Тя е онази зараза, която влиза вътре в човека и трябва да умре. Смъртта, в този случай, е освобождение от човешкото, за да възтържествува в нас Божественото, разумното, да дойдем до истинския живот, където престават да имат власт над нас страданията. По някой път ви говоря за страданията, но на болния казвам: Ще търпиш, ще мине. Два-три дни ще потърпиш. Не мога да прекратя болестта ти, тя е Божествен език.

Има една наука, която освобождава хората от Всички страдания. Това е науката на живота. Като разбереш истинския живот, за да се освободиш от всички страдания, ти трябва да възприемеш в себе си Божествената Любов, трябва да възприемеш в себе си Божествената Мъдрост, да ги поставиш в действие, за да се освободиш от всички нещастия, от всички страдания и несрети. Ти трябва да възприемеш в себе си Божествената Истина, тогава ще бъдеш свободен. Това е една верижна система. Аз ви казвам: Единствената реалност в света, това е Любовта. Единственият път в света е Мъдростта. Единствената форма, с която човек трябва да работи, това е Истината. Ако човек няма в себе си реалното- Любовта, ако няма в себе си пътя, по който се отива до реалното и ако няма формата, в която може да постави реалното, на какво може да разчита? Може да кажете, че това са отвлечени работи. Само отвлечените работи са реални. Извън Любовта всичко е самозаблуждение, самоизмама. Има един друг начин за предаване на нещата, които можеш да видиш физически. Но има неща, които можеш да видиш непосредствено. Ние можем да виждаме предметите по астрален начин, можем да ги гледаме и по ментален начин. Трябва да станат три пречупвания: ъглите се пречупват. Колкото ъгълът е по-голям, толкова деятелността става по-голяма. Ти ще влезеш в онези съотношения, които съществуват.

Когато някой от вас разглежда човешкия мозък, къде вижда човека? Човешкият ум къде е? Вие съдите за човека само по едно нещо. Виждате само носа, или само част от него и ако имате знания, може да кажете, кои са причините, които са го създали. Това има своите астрални и умствени причини. Зад този човек седят разумни сили. Носът е създаден за човека, но същевременно носът е един възприемател. Той е поле, от което се възприемат силите, които служат. Без нос човек не може да бъде здрав. Носът е нужен на човека не само да диша, да усеща миризми, но 6 носа се отделя едно специфично вещество, той отделя сили, които са необходими за растенето, за развитието на човешкия мозък. Когато светлината стигне носа, той възприема тази светлина и я вкарва в мозъка. Тогава той расте и се развива правилно. Другата част на носа вкарва сили в симпатичната нервна система. Ако носът не може да функционира правилно, не може да възприема силите на природата, тогава обеднява твоята симпатична нервна система и мозъчната система също. Някои казват: Светът е създаден така. Не е създаден така. Ти трябва да оцениш носа си, да знаеш, че той е възприемател на богатства и сили, които идват от природата. Ти трябва да знаеш, че очите не са само орган на зрението, но те са възприематели на сили. Ухото също е възприемател. Ние говорим и мислим така, затова имаме такива резултати. Ние разглеждаме механически нещата, търсим някакво щастие, а щастието е вътре в нас. Щастието на човека зависи само от една постъпка. Един млад момък в Америка бил безработен и искал да постъпи на работа. Някакъв милиардер дал обява, че търси секретар за кантората си. При него се явили 20-30 души с препоръчителни писма, но като ги видял, не му допаднали. Дошъл безработният момък, просто облечен, и видял че едно дете е паднало отвън пред вратата на богаташа. Той се спрял, вдигнал го, изтърсил го, усмихнал му се и го оставил. Като влязъл в кантората видял книжка паднала на пода. Навел се, взел я, отишъл до милиардера и му казал: Господине, четох във вестниците, че търсите секретар. Нямам препоръчително писмо, но търся работа. - Вие имате две препоръчителни писма: едно е, че вдигнахте детето, а другото, че вдигнахте книжката. Вземам ви за секретар. Ако вие не можете да помогнете на малкото дете, ако не можете да вдигнете детинското, слабото условие на живота и една хартия от земята, вие секретар на милиардера няма да станете. Сега моите почитания и уважения към всички вярвания, знания, възпитание, които имате, но ако не се съобразите да вдигнете малката книжка, всичко пропада. С вярванията, знанията, с които живеете, вие ще умрете. Аз съм слушал да казвате: Аз съм това, аз съм онова. Всеки от вас трябва да знае доколко е изпълнил волята Божия. За да познаете вървите ли по правия път, аз ще ви кажа какво трябва да направите. Ще отидете на Витоша, ще напълните едно шише с вода и след това ще отидете при един болен човек. Ще му дадете една кафена чаша вода да изпие. Ако след двадесет минути болката му се намали, вие сте прогресирали. Ако положението на болния се влоши, вие не вървите в правия път. За да знаете дали сте прогресирали, ще отидете при някой фалирал търговец, който иска да се самоубие, ще си поприказвате и ако работите му се уредят, вие сте прогресирали. Но ако сте ходили при него и на другия ден той се самоубие, вие вървите по кривия път. Вие заключавате: Ако е така, тогава кой е праведен? Аз съм за справедливостта в дадения момент. Утрешният ден, това е друг въпрос. В дадения случай и в даденото състояние искам да реализирам доброто желание и разбирането, което имам. Искам да направя някому добро. Ако реализирам това малко добро, аз съм силен човек, но ако се разколебая и не го направя, аз съм слаб човек. Една мравка се дави, а ти работиш върху научна дисертация. Нещо ти казва: Спаси тази мравка. Ти си казваш: Какво ще се занимавам с мравките, може да изгубя тезата си. - Извади мравката, това ще ти помогне - настоява нещо отвътре.

Този, праведният, който живее, той се благославя и всички негови деца се благославят. На онези от вас, които са богати, казвам: Проверявайте вашето богатство. Нали знаете, че ако не проверявате вълнените дрехи, молците ще ги изядат. Много пъти изчезват парите от касите на сегашните богаташи, въпреки че касите са затворени. Постоянно трябва да се проверяват нещата. Някой мисли, че е осигурен, понеже баща му бил богат. Но той трябва да проверява и оценява това, което баща му е оставил. Не уповавайте на никаква рента. Не разчитайте на някаква рента, която баща ви е оставил. Уповавайте на онова, което излиза от ума, от сърцето, от ръцете, от краката, на това, което можете да направите с труд. С труда на ръцете си да си изкарвате прехраната. Всеки човек трябва да има тази минимална привилегия - с труда на ръцете да изкарва прехраната си. Дръжте старото за дявола, а новото - за Бога. Важно е какво можем да направим днес. - Ама, след 20 години като остареем, какво ще правим? - Не мислете за старините си. Не мислете за сиромашията. Сиромашия в света не съществува. Хората създават сиромашията и злото в света извън нас не съществува. Ние сами създаваме сиромашията и злото. Сам създавам обречеността си. Ако съм онеправдан, ако съм се скарал с всички свои близки, ако съм се скарал със слугата си, ако всички ме нарочват, че съм запалил фабриката или складовете, Само аз съм си виновен за всичко това. Може ли да има някой сиромах, ако всички слуги обичат господаря си и той ги обича и всички живеят в братство? Сега ще ви кажа какво може да се приложи. Някои от вас мислят, че имат вечния живот. Радвам се, ако е така. Облажавам ги. Някои мислят, че имат голяма вяра. Казвам: Блажени сте. Но ви казвам и друго: Проверете вярата си, направете опит. Някои мислят, че имат много знания. Облажавам ги. но проверете знанието си. Някои мислят, че имат голяма сила. Хубаво е, но проверете това, да не би да се самоизмамвате. Не допускайте в себе си самоизмамата и лъжата. Не допускайте да ви изнудват. Проверявайте. Красиво е да узнаете точно нещата. Добре е ние да се занимаваме със себе си, да си имаме план, програма, да бъдем верни на природата, верни на Бога, понеже в Бога имаме вяра. Той ни е пратил на земята да му се отплатим, да бъдем верни. По-добре е да опознаем и обикнем ближните си. Ближният не е нищо друго, освен екран, върху който ще покажем доколко изпълняваме волята Божия. Втората заповед е екран за любовта ни към Бога, защото Писанието казва: “Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, а ближния да възлюбим като себе си.” Значи, който е възлюбил Бога, да възлюби и ближния си. Защото първото отражение е в моята душа и съобразно с това отражение, което дарява тази хармония, аз ще я приложа към ближния. Първата заповед е да възлюбиш Господа Бога. Господ е бащата. Втората заповед е да възлюбиш ближния си. Ближният - това е майката. Ти трябва да помагаш на майката. Ти си синът. Бащата, Майката, Синът - те са в Единство. Така трябва да се схваща домът. Ако домът не се съгради така, в света не може да има никакво щастие. Ние търсим ближния вън, а то е майката, бащата. Те са единствени и са у тебе. Като ги потърсиш дълбоко в тебе. ще ги намериш. Така разбрано, Божественото учение има приложение. Питаме: Кой е праведен? Който свири добре на цигулка, той е добър цигулар. Който лекува добре, е добър лекар. Има един анекдот за съвременните опити на лекарите. Един лекар от средните векове лекувал всички болни по един и същи начин - пущал им кръв и после им давал да пият вода. Двадесет години лекувал все така и никого не могъл да излекува. Утешавал се със следната мисъл: Нима другите лекари оживяват болните? С топлата вода изкарвал кръвта, но кръвта трябва да се вкарва, а не да се изкарва. Когато един човек заболее, пущат му кръв, защото кръвта щяла да го подлуди. Има нещо, което подлудява, но кръвта е носителка на живот, тя не подлудява човека. Когато в кръвта влезе нещо чуждо, тогава тялото изкарва кръв, изхвърля я, за да може отровата да излезе навън.

“Праведният ходи в целостта си.” Това са сега спешни въпроси, които всеки от нас може да разреши и Върху които може да съгради своето щастие, своето бъдеще.

Беседа, държана от Учителя, на 2 юли 1933г., неделя, 10 ч.с.. София-Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...