22. Разказ от дневника на Учителя

[Ани]

РАЗКАЗ ОТ ДНЕВНИКА НА УЧИТЕЛЯ

Докато били в Мърчаево, един ден Учителя дал на Йорданка да прочете дневника му, след това я накарал да го изгорят с брат Темелко. Когато станахме много близки с нея, тя ми каза: „Аз винаги мога да правя връзка с Учителя, получих разрешение от него да ти предам някои случаи от неговия дневник и да споделя някои неща с тебе. Петър Дънов е синът на поп Константин Дъновски. Като малък той бил нежен и много често боледувал. Много обичал науката и като ученик бил първенец в училище. Обичал силно музиката и започва да свири на цигулка още в началното училище при много добър учител-чужденец. След като той завършил средното си образование, поп Константин Дъновски го изпраща в САЩ, където завършва висшето си образование в гр. Бостън. Като студент по медицина бил изключително добър студент. Имало случаи, когато за някой болен човек професорите казвали, че е безнадежден случай, и му определяли края - че скоро ще умре. Тогава Петър Дънов се захващал с лекуването му и за кратко време болният оздравявал. Учил също и философия. В Бостън Петър Дънов живял в една квартира с още един българин, който бил много хубав и добър човек. Разбирали се добре с него. Пари за издръжка получавали от родителите си в България. Случвало се понякога издръжката да не пристигне навреме и те оставали със седмици без пари. Неговият приятел в такива моменти се отчайвал и питал: „Петре, какво ще правим сега?". А Петър отивал на пристанището и когато пристигали параходите от Европа, пренасял багажа на пътниците, без да се пазари. Когато го питали пътниците колко пари иска, той мълчал, а те му слагали пари в джобовете. Така вечер той се връщал с джобове, пълни с пари, и изкарвали месеца с тях. При други случаи вземал топуз и въже, ставал коминочистач, изчиствал комините на американците, а те пък му напълвали джобовете с пари. При всички трудности се справял с положението. Неговият съквартирант не искал да върши такава работа, считал я за обидна, затова напуснал Учителя. Постъпил в едно аристократично семейство като преподавател на децата им."

Веднъж Петър Дънов поканил приятеля си да отидат на разходка. Като се разходили из града, Петър Дънов го повел из едни ливади, след което навлезли в една гора, в която имало езеро. Като стигнали до езерото, там ги чакал човек с лодка. Приятелят му го запитал: „Къде отиваме, Петре?". - „Ще видиш, а сега мълчи и гледай." От другата страна на езерото се виждала голяма постройка. Като слезли от лодката, тръгнали към постройката, от нея излязъл някакъв мъж, който ги посрещнал. Влезли вътре и били посрещнати от останалите хора много любезно. Прекарали целия ден в най-сърдечни духовни разговори. Изпратили ги също тъй любезно, а лодката ги върнала обратно. Това бил Орденът на Розенкройцерите.

Приятелят му изревнувал от посрещането и вниманието, което им било оказано от уважение към Петър Дънов. Затова решил сам да отиде при тези светли братя, без Петър Дънов. Ето защо един ден отишъл по същия път, навлязъл в гората, търсил езерото, но не могъл да го открие. Нямало го на същото място. Целия ден се лутал из гората и не намерил езерото - така не могъл да посети Ордена на Розенкройцерите.

Петър Дънов, след като завършва медицина и философия, на път към България, се установява за известно време в Англия. Там се запознава с видни личности, които се занимават с окултизъм.