Jump to content
Ани

24. Спомените на Йорданка

Recommended Posts

СПОМЕНИТЕ НА ЙОРДАНКА

Бях младо момиче, когато започнах предано да служа на Бога. Събирах девойки на групи и се молехме, пеехме, четяхме религиозни книги. Нашите духовни сбирки стигнали до знанието на властта и понеже те не знаели за какво се събираме, един ден дойдоха, арестуваха ме и ме задържаха в участъка. Като ме извикаха при началника на полицията, той ме попита: „Кажи ми, що за мома си и с какво се занимавате ти и твоите приятелки?". Аз му обясних, че нищо лошо не правим, а само добро вършим за хората: като разберем, че някъде има болен човек, отиваме да му помогнем - насечем му дърва, почистим, приготвим му храна и му услужваме с каквото можем. Това сме правили аз и моите приятелки. Началникът ме погледна, известно време помисли, пък ми каза: „Хайде, отивайте си, но внимавайте да не попаднете пак при мене!"
Като си отидох, намерих моите приятелки в голяма тревога. Те се събрали заедно и целия ден се молили за мен. Така аз се прибрах, но след това вече бяхме много внимателни.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×